На нас малко ни трябва вдигнем вой до небето и то за цели три дни.
После - пак вой до небето, но по друг повод. А предният е заабравен...
От тресчицата в окото на другия не виждаме гредата в собственото си око.
От дървото не виждаме гората.
Тя, Войната - наближава.
Бункерния може да ни я причини.
Но може и сами да си я причиним.
Няма да е за първи път.
Тук по-долу ще ви дам основните тези от една от стотиците статии, които следя - целите, по диагонал, с помощта на преразказ от човек, когото ценя, с ИИ.
Ще видите как е в Киев.
Хал хабер си нямаме какво е огромно нещастие.
Но работим по въпроса - да ни сполети.
Дано поне смътно се досещате, че в държавата ни в резонанс влизат два процеса:
-- Оглупяване на властта.
-- Израждане на обществото.
Това не значи, че всички във властта оглупяват.
Това не значи, че всички в обществото се израждат.
Това означава, че интелектът на властниците се топи като пролетен сняг.
Това означава, че все повече от нас се заразяват от масово безразличие към бъдещето на страната и от опасни язви на мразене на различните и различността.
А огромното нещастие е тръгнало насам! И все повече хора се запасяват с цветя, за да го посрещнат на Орлов мост.
Или още при Шабла.
Никога не сме изглеждали толкова грозно и гадно като държава - да ти става противно, че живееш в нея.
Отгоре на всичко - отгоре над всички е оглупяваща власт.
И сред всичкото това - всичката човещина замира, заглъхва, запада, линява и така сме заплашени - като жабата в нагряваната постепенно вода - да се окажем един ден (не толкова далечен) насред общество-чудовище.
Ккто казва мой приятел: Сега разбирам Поета, дето е въздъхнал Тежко, брате се живее!
===============
Ах, да - щях да забравя тезисите на статията! Ето ги:
Животът в Киев се е превърнал в психологически кошмар поради внезапните балистични атаки, които не оставят време за реакция. За разлика от предишните атаки с дронове или крилати ракети, които даваха известно предупреждение, балистичните ракети достигат целта за минути или секунди. Това означава, че хората често са принудени да останат в апартаментите си, без никаква защита, или да рискуват живота си, бягайки навън по време на атака. Хроничната липса на сън и постоянното очакване на следващия удар създават усещане за изтощение, което авторите оприличават на "тежестта на черна дупка". Въздушните тревоги вече не са сигнал за подготовка, а за броене на секунди до експлозията.
Децата в Киев растат с ужасяващи познания за войната, носейки в раниците си не само учебници, но и турникети и респиратори. Десетгодишни момичета могат да различават видовете руски ракети и четат за тях в Телеграм канали по време на атаки. Това нормализиране на войната сред децата е дълбоко травмиращо и белязва тяхното детство по непоправим начин. Родителите и съседите вече не мислят за документи или ценности, а за най-елементарни средства за оцеляване като свирки за викане на помощ и респиратори за прах и дим. Това показва колко рутинна и смъртоносна е станала реалността за цивилните в украинската столица.
Липсата на системи за противовъздушна отбрана като Patriot прави Киев почти беззащитен пред ескалиращите руски ракетни атаки. След като САЩ се отказаха от идеята да дадат лиценз на Украйна да произвежда собствени ракети Patriot, и след като съществуващите системи бяха пренасочени към Близкия изток, Украйна остава с критично нисък запас от прехващачи. През юли 2026 г. Русия е изстреляла рекордните 126 балистични ракети, като военните съветници на Зеленски предупреждават, че този брой може да се поддържа месечно. Това означава, че Русия води "игра на балистична война", в която Украйна няма вратар. Резултатът е, че цивилните плащат най-високата цена за този стратегически дефицит.
Международното внимание към страданието на Киев отслабва и се измерва единствено в брой жертви, което допълнително травмира оцелелите. Авторите изразяват дълбоко разочарование, че светът обръща внимание на Украйна само когато атаките достигнат до ужасяващи суперлативи – "най-смъртоносната" или "най-мащабната" атака. По-малките, но ежедневни атаки, които също разрушават животи и психика, остават пренебрегвани в новините. Това създава усещане у украинците, че техният травматичен опит се валидира единствено от броя на загиналите. Те се чувстват като "под хиляди прожектори" – наблюдавани, но игнорирани, докато картината не стане достатъчно ужасна, за да привлече вниманието.
Главни изводи на автора:
Внезапността на балистичните атаки, съчетана с липсата на адекватна противовъздушна отбрана, превръща живота в Киев в постоянна борба за оцеляване, която няма аналог в съвременната европейска история. Тази реалност не може да бъде предадена само чрез статистика; тя се усеща в безсънните нощи и в травмата, натрупана в телата и умовете на хората. Авторите показват как войната се е превърнала от външна заплаха във вътрешно, всекидневие преживяване.
Украинското цивилно население е изоставено да се справя с психологическите последици от войната, докато светът и съюзниците не успяват да осигурят дори минимална защита. Опитът на обикновените хора да се подготвят с турникети и респиратори е символ на тяхната изолация и липса на адекватна държавна или международна закрила. Това поражда дълбоко чувство на предателство и изоставеност сред оцелелите.
Децата, израснали по време на тази война, плащат най-високата психологическа цена, като вместо детски игри, те научават разликата между видовете ракети. Тяхната принудителна зрялост и привикване към смъртта и разрушението ще оставят неизлечими белези върху цяло едно поколение. Авторите призовават читателите да осъзнаят, че става дума за откраднато детство, а не за абстрактни военни термини.
Войната на Русия срещу Украйна е все по-малко военна и все повече психологическа, насочена към унищожаване на волята на цивилното население чрез системна употреба на страха и лишаване от сън. Балистичните ракети, които не могат да бъдат спрени, служат като идеалното оръжие за този терористичен подход. Способността на украинците да издържат на този натиск е чудотворна, но не безкрайна, както самите те признават.
08.08.2026 г.
