Пета година мислено и с цялата си душа и сърце съм за Украйна. Страдам с моите приятели там. Каквото мога правя, за да съм от полза. Почти всеки ден пиша нещо за Войната.
Ако можех по някакъв начин да кажа нещо на украинските лидери и на ставащата все по-въодушевена част от украинското обществено мнение, то е следното:
- Не се увличайте по еуфория, свръхоптимизъм, нереалистични оценки и прекалено пожелателно мислене!
Не допускайте да ви превземе отвътре това, което руснаците наричат "шапкозакидательство"!
На прав път сте, прехващате стратегическата инциатива, най-важното - сред рашисткото общество започват да преобладават страх, предчувствие за загуба, паника, хаос и елементи на анархия.
След тяхното нагло и цинично Победобесие, сега набира сила страхливо и отчаяно Пораженствобесие.
Но змията е жива все още и когато умира хапе най-страшно и най-подло.
Продължавайте все така и още по, но стойте здраво на земята!
Иначе неизбежно ще се появяват:
-- не обективни анализи, а субективни оценки;
-- не рационални стратегии, а нереалистични решения;
-- не адекватни действия, а заслепени изхвърляния;
-- не приближаване към победата, а затъване в сблъсъци с неправилно възприетата действителност.
Стискам ми палци и се моля за вас. За Украйна!
23.06.2026 г.
