Интервю за Слободанка Йовановска, „Утренски вестник”, Скопие, Македония, 5 юли 2013 г.

  Интервюто може да се види и на http://www.utrinski.com.mk/default.asp?ItemID=20EC7C8ED27BA244B035FB4FE4....
  
  
  Въпрос: Вие сте еден од потписниците на писмото во кое се бара Бугарија да не става вето на евроинтеграцијата на Македонија.Колку интелектуалци и политичари застанаа зад него и зошто го одбравте токму овој момент да реагирате јавно?
  Отговор: Тук привеждам цялото Становище и списъка на подписалите го най-напред, когато то бе публикувано и разпратено до институциите. (вж. по-долу, в края на интервюто).
  Не следя процеса на продължаващото подписване, знам че има много желаещи видни личности, които са се присъединили към Становището с подписа си или смятат да го подпишат.
  Няма да коментирам този документ, защото с него е казано всичко, което неговите съставители са искали заедно да кажат, така, че да ги чуят обществото и управляващите.
  Ние застанахме зад този документ и го скрепихме с подписите си, защото моментът е ключов – както за перспективите на Македония за европейска интеграция, така и за сигурността и стабилността на региона в частност и на континента като цяло. Освен това България има и исторически, и политически, и икономически, и цивилизационни причини да бъде истински европейска държава в отношенията си с Македония и да отстоява с активна демократична външнополитическа позиция своите национални интереси.
  А дадохме публичност на нашите виждания, защото това е една конструктивна демократична практика – да се чува гласът на обществото, на определени обществени групи, на загрижените за националната сигурност български граждани, на хора, които имат знанията, експертизата, политическия и научен опит да оценяват проблемите пред страната и да подпомагат в очертаването на най-добрите алтернативи пред нейното поведение на регионалната и европейската сцена.
  
  
  Въпрос: Гледате ли опасност новата влада да ја продолжи политиката на екс премиерот Бојко Борисов кон Македонија? И зошто сметате дека таа политика е антиевропска?
  Отговор: Аз лично имам такива опасения. Те са продиктувани от 4 причини.
  Първата е, че новият външен министър е млад човек, който тепърва ще трябва да трупа опит, знания в историята, дипломацията, културата, геополитиката и досега все още не е показал с нещо много убедително, че си дава сметка за всички аспекти и измерения на отношенията между нашите страни в по-дългосрочен план. А за разлика от редица други външнополитически проблеми за България темата «Македония» изисква не само много знания, но и определена емоция в душата, която понякога младите, бюрократизирани партийни активисти нямат.
  Втората причина е свързана с това, че новият ни външен министър е от партия (социалистическата, бившата комунистическа), обременена с трагични грешки, а понякога и направо с престъпления по отношение на македонския въпрос. В БСП има силен интернационалистичен и коминтерновски уклон и ще се изисква много мъжество и национална отговорност у младия външен министър, за да се издигне над обременената с грешки история на партията си по въпроса «Македония» и да има модерна, проевропейска позиция, която да е с дълбоки корени във вековните преживявания и мисли на българския народ.
  Третата причина е, че аз се притеснявам доколко в Министерството на външните работи са останали знаещи и можещи по българо-македонските отношения, национално отговорно мислещи експерти, след постоянните кадрови погроми и чистки и особено през мандата на миналото правителство. Фактът, че при тотално сгрешена позиция по Македония на предишния премиер негови съпартийци и евродепутати се базираха на някакви оценки на МВнР, ме кара да се тревожа, че не са безпочвени опасенията ми за дефицит от компетентност относно Македония в нашето Външно министерство.
  И четвъртата причина е, че в България в публичното пространство много силно звучат гласове, които имат крайно деструктивна позиция спрямо Македония, «хранят» се от тази позиция и трупат благосъстояние и обществена тежест чрез нея. Затова те могат да създадат медиен фон, който да «изкриви» вярната и правилна позиция на България, за която се говори в нашето Становище.
  Смятам, че политиката спрямо Македония на предишното правителство и лично на премиера Борисов бе грешна, базирана на силен непрофесионализъм, разминаваща се с националните ни интереси и антиевропейска, защото европейският подход и европейската политика е да се търси това, което обединнява, а не това, което разделя; да се строят мостове, а не барикади; да се залага на диалога, а не на конфронтацията. Скандинавските страни показаха какво значи да провеждаш европейска политика като помагаха на Литва, Латвия и Естония за членствата им в НАТО и ЕС.
  Европейска политика е да търсиш разрешаване на противоречията с Македония в европейския демократичен и цивилизационен контекст, а не като оставиш Македония извън европейските структури и завинаги я обречеш на тежко съществуване в Западните Балкани, като я изолираш и пречиш на нейните граждани да реализират своята европейска идентичност в европейските структури.
  Европейска политика е да разширяваш пространството на стабилност и сигурност край своите граници, а не да създаваш минни полета и да копаеш дълбоки отбранителни ровове.
  Аз съм за такава политика и понеже спрямо Македония Бойко Борисов провеждаше точно противоположната политика, затова тя за мен беше антиевропейска и нанасяше вреди на националните интереси на България.
  Няма по-сериозно нанасяне на щети на националните интереси на България от провеждането на антиевропейска политика по който и да е въпрос.
  
  
  Въпрос: На вашето писмо деновиве беше одговорено со контра писмо од четириесетина историчари, интелектуалци и новинари во кое се тврди дека правењето компромис за Македонија ќе биде предавство на бугарските национални интереси. Како го коментирате ова писмо? На која страна, според вас, повеќе се наклонува пошироката бугарска јавност?
  Отговор: Най-напред отново да кажа – това, че има коренно противоположни декларации не е нещо страшно и фатално – така е при демокрацията – да се спори, да се изказват различни позиции, да се чува гласът на обществото, да имат управляващите алтернативи, от които да изберат по-добрата.
  Това, че има хора, които мислят толкова странно и агресивно в тази контрадекларация се обяснява както с обективни, така и със субективни фактори.
  Обективните фактори са следните:
  - Очевидно част от българското общество е крайно разтревожено от проявите на антибългарски настроения сред част от македонското общество.
  - Освен това, без да се бъркам във вътрешните работи, аз имам усещането, че някои от водещите политически лидери в Македония способстват за създаване на европейски скептицизъм и анти-ЕС настроения в страната ви. А когато македонски лидери не се държат проевропейски е логично в България да възниква мисълта, че и Македония не е готова за европейска интеграция.
  - Да подчертая, че има кръгове в Македония, които не си дават сметка, че все пак от България също зависи членството на Македония в Европейския съюз. А щом твоето членство в ЕС зависи от България, то ти трябва да проявиш уважение, да търсиш разбирателство, да протегнеш ръка на приятелство.
  - Да добавя също и разбираемото отношение на част от българите като граждани на държава – България, която според тях има майчино чувство към Македония и ако – в техните разбирания – детето не се държи уважително и възпитано спрямо майката, то тя има право да го накаже.
  Аз също виждам, че в Македония не всичко е наред – както в готовността за членство в ЕС, така и в отношението към България, но смятам, че ако ще разглеждаме нещата през призмата на майката, то една добра и сърдечна майка дава възможност да детето си да бъде в по-добра компания, с по-добри приятели и в по-образоващо училище, а не го изхвърля от къщата и не го остава на улицата сред хулиганите и побойниците.
  Разбира се, тук става дума за метафори „майка” и „дете”, но това метафорично мислене има исторически основания и корени в българското общество.
  Споменах и за субективни фактори, довели до контрадекларацията.
  Сред подписалите я има много почтени хора, има и такива, които заблудени в патриотичните си убеждения, макар и да мислят и действат искрено и с желание да бъдат полезни за България. Но има също така и хора, които се хранят от конфронтацията, които наистина търсят не това, което ни сближава, а това, което ни разделя. Има хора зависими от властта – с работата си, с проектите си, с партийната си принадлежност. Но за жалост и те не са чак толкова малко, има и агенти и доносници на бившата Държавна сигурност, те са зависими от своето порочно минало, обвързано с политическата полиция...
  А за това – коя от двете декларации има по-голяма подкрепа в обществото – за мен е трудно да отговоря. Хората в България са потънали в проблеми на оцеляването и едва ли всяка сутрин стават с мисъл за някоя от двете декларации.
  По-важното за мен е коя декларация отговаря на дългосрочните национални интереси на България, на интересите на региона и на европейските интереси. Според мен това е нашата декларация, докато контрадекларацията може да нанесе неизчислими щети на България и Балканите, особено ако се окаже основно съдържание на българската външна политика.
  Винаги могат да се говорят много приказки дали сме европейци или не, но за държава като България, която е с ограничени ресурси за влияние, дали е европейска се определя не толкова от това какво тя говори по геополитически процеси, които протичат и без да е чут нейния глас, а това - какво прави в своя регион.
  
  
  Въпрос: Што е тоа според вас што ги влошува односите меѓу двете земји? Што се смени од времето кога Бугарија прва ја призна независноста на Македонија? Каква благодарност очекува бугарското општество од нас овде?
  Отговор: Според мен това, което ни разделя и влошава отношенията е свързано с историята, с повишената нестабилност и несигурност на региона, с тежките години на Преход, който двете страни преживяват вече близо четвърт век, а така също и с липсата на лидери, на държавници, на хора с визия, на истински политици, които обичат родината си повече, отколкото собственото его.
  Обществата в България и Македония спорят върху обща история, обща култура, обща памет и общ език. Те предпочитат да изваждат, да делят и диференцират, вместо да събират, умножават и интегрират.
  Въпреки възможните различия, общото е много повече и е странно, че ние не сме разбрали все още, че общото по самата си същност е обединяващо, а не разделящо.
  Както се шегува мой приятел, най-силното доказателство, че хората в България и Македония са сродни и близки, че си приличаме е, че за всяко нещо се разделяме на два лагера и се караме до прегракване; че смятаме, че колкото по-силно викаме, толкова по-силни стават аргументите ни; че плащаме данък на обременената историческа памет, която ни кара да се отнасяме към другия човек не заради това, което той е, а заради това, какъв е бил някога дядо му и какво е направил той на баба ми...
  Но това са грешки на растежа, които не бива да водят до растеж на грешките...
  Да напомня, че през 1992 г. бях народен представител от Съюза на демократичните сили (СДС), чиито президент и премиер признаха от името на България независимостта на Македония. Като активен член на парламентарната комисия по национална сигурност, аз също имам малък принос за това. Помня как когато бе съобщено в Народното събрание, че България признава независимостта на Македония, ние, депутатите то СДС посрещнахме това със ставане на крака и силни акламации, докато депутатите от Българската социалистическа партия (която днес управлява и външният министър е неин активист) останаха по местата си, мълчаха и гледаха недоволни и гузни.
  Оттогава много вода изтече, много добри възможности бяха пропуснати, ние в България и в Македония още не сме станали толкова мъдри, колкото личностите, които са общи за нашата история.
  Разумната и родолюбива част от българското общество, а и огромна част от българите не са признали независимостта на Македония заради някаква евентуална благодарност от страна на хората в Македония, а защото са били водени от убеждението, че каквото е добро за България е добро и за Македония, както и каквото е добро за Македония е добро и за България.
  Признавам обаче и вече споменах за това – българите, които са закърмени с любов към Македония, които се просълзяват като слушат „Биляна платно белеше”, се измъчват, когато чуват лоши думи, антибългарски упреци, несправедливи критики от граждани от Македония, от учени от Македония, от журналисти от Македония, от политици от Македония.
  Аз и такива като мен правим всичко по силите си България да извърви своята част от пътя до модерните, европейски и взаимно полезни отношения между България и Македония. Но това трябва да направи и македонското общество – то също трябва да извърви своята част от този път. Засега обаче пътят на истински необходимите и произвеждащи сигурност и добросъседство отношения между България и Македония е като железопътната линия София-Скопие – недостроена. Ако тръгнем по нейното трасе ще можем да видим коя държава каква част от този път е извървяла.
  
  
  Въпрос: Се соочуваше ли Бугарија во својата евроинтеграција со проблеми како сега Македонија? Добрососедство ли е ова со што се случува нашата држава на патот кон ЕУ и НАТО?
  Отговор: Членството в Европейския съюз е един много дълъг процес на демократизация, модернизация и европеизация на страната. Този процес не завършва с началото на преговорите, нито с факта на самото членство.
  Влизането в ЕС е само необходимото условие. Предстои дълъг път докато това членство стане пълноценно и пълноправно. А това не може да се случи без качествено и отговорно политическо лидерство и без много сериозни и последователни усилия на цялото общество.
  Ако обществото не осъзнае колко много то трябва да се промени – като манталитет, като ценности, като отношение към законите, към собствените задължения, към съседите, тогава членството в ЕС ще обслужи само един тесен елит и ще стане негов, на този елит, интеграционен приоритет, а страната ще си остане втори сорт европейска държава, нещо като беден роднина на европейските си партньори.
  В България настъпиха редица позитивни промени, но те не са достатъчни, ние продължаваме да сме най-бедната държава-членка в ЕС. Затова ни предстои още много работа.
  Същото, дори в по-голяма степен, се отнася до Македония. ЕС не е панацея, не е манна небесна, не е шведска маса, на която сядаш и се храниш колкото душа ти иска. И в европейската интеграция няма безплатен обяд и за всичко се плаща.
  А по въпроса за добросъседството ще кажа, че за тангото се искат двама.
  България и Македония са далеч от идеалните отношения като съседи. Ала за мен много по-важно е, че има всички предпоставки да бъдем не просто добри съседи, не просто истински приятели, а верни братя. От двете страни на българо-македонската граница живеят едни и същи балкански, трудолюбиви, почтени, силни и добри хора, които могат да разговарят без преводач, които пеят един и същи песни и затова могат да се разбират отлично, а европейският контекст само ще им помогне да преодолеят собствените си и общите трудности. За това се иска малко повече разум и много повече воля.
  
  
  Въпрос: Македонските евроскептици барањето да се откажеме од ЕУ го аргументираат и со состојбите во Бугарија, т.е. со актуелното незадоволство и протестите. Која е заднината на „бугарската пролет“, и зошто еден месец по смената на владата имате пак барање за смена на владата?
  Отговор: Не искам да давам съвети на друга държава, а и не смятам, че говоря истина от последна инстанция, но ще кажа честно и открито моето мнение – ако македонските политици искат да бъдат истински държавници, ако те искат да помогнат на Македония да оцелее и да се запази като държава, ако искат страната им да преодолее повечето от тежките си политически, икономически, социални, етнорелигиозни проблеми, те не бива да са евроскептици!
  Евроскептицизмът на политиците е покана за реализиране на лоши сценарии за Македония, той е опасно самосбъдващо се предсказание.
  Част от проблемите на България, от кризата на политическата ни система са свързани не с това, че в политиката и икономиката на България има „повече Европа”, а че все още има „по-малко Европа”, отколкото се нуждае България.
  Проблемите на България и Македония се решават не с по-малко, а с повече европейска интеграция. Затова може да се сложи знак на равенство: „лош политик = евроскептик”.
  Тук не искам да изнасям навън чрез коментари българските вътрешни проблеми.
  Ще кажа само, че според мен управлението на предишното правителство на Бойко Борисов породи сериозна криза в доверието към институциите, създаде много силни притеснения в обществото за демокрацията и нейните добри практики, доведе до много дълбоки социални проблеми.
  Затова новият парламент и новото правителство бяха поставени в изключително сложна ситуация на крехко доверие сред о  За съжаление, с поредица от абсурдни назначения, резултат от непрозрачни, задкулисни договорки и угаждане на различни олигархични, корпоративни и не съвсем легитимни интереси, това крехко доверие бе пробито, то се срина в очите на огромна част от о  При демокрацията едно управление може да провежда ефективни решения и непопулярни мерки само в условията на доверие. При липсата на такова доверие днешното правителство разчита само на чиста парламентарна аритметика, действайки на принципа „Прави са тези, които са повече”.
  Работата е там, че за да са повече в парламента, управляващите зависят от гласовете на ксенофобски и брутални в позициите си представители на патриотарска партийка, скарана с демократичните ценности на уважение на човешкото достойнства, на уважение на малцинствата, на различните хора, на всички, които не мислят като самозабравилия се дуче тази партия.
  За мен е очевидно, че точно както една власт може да се вземе с щикове, но на щиковете не може да се седи и да се управлява, така и една власт може да удължава формалното съществуване на правителството чрез простата парламентарна аритметика, изискваща 121 гласа от 240, но на тези 121 гласа не може да се разчита в по-дългосрочен план и още повече не може да се управлява ефективно с тяхната скъпо струваща – в буквалния и в преносния смисъл – подкрепа.
  
  
  Николай Слатински
  2 юли 2013 г.
  
  
  
  До Президента на Република България
  До Председателя на Народното събрание на Република България
  До Министър-председателя на Република България
  До Българската общественост
  
  С Т А Н О В И Щ Е
  Осъзнавайки историческия момент за развитието на Балканите като равнопоставена част от Европейския съюз смятаме, че Република България носи огромна отговорност за мира, сигурността, развитието и просперитета на региона.
  Категорично настояваме България като суверенна държава, като държава от Европейския съюз да подкрепи Република Македония, да подкрепи нашите сънародници – независимо как се самоопределят днес, за НАЧАЛО на преговорите за присъединяване към общоевропейското семейство. Преговорният процес е мощен инструмент за налагане на европейски принципи и норми в посока на демократизирането на кандидат-членките за съюза. България не приема тенденции и процеси в Република Македония, които не са в посока на естествената и желана близост между двете държави, но подписването на Договор за добросъседство и всички други проблеми могат и трябва да се решават в хода на преговорите и те не трябва да спъват Република Македония в процеса за присъединяването й към Европейския съюз. Подкрепата за Република Македония е подкрепа за демократизиране на целия регион. Дни ни делят от потвърждаване на катастрофална за българските национални интереси позиция с българско НЕ на Република Македония по отношение на преговорите й за членство в Европейския съюз.
  Ново НЕ за преговори е ДА на опити за връщане на региона във времена от преди 100 години, когато Балканите са били барутният погреб на Европа, а Македония – ябълката на раздора.
НЕ на Република Македония е ДА на възкресяването на ретроградни балкански национализми и шовинизми /“Macedonia is Greek”/, нямащи нищо общо с властващите в Европейския съюз цивилизационни принципи и норми.
  НЕ на Република Македония е ДА на апартейда спрямо българите, живеещи на територията на Балканския полуостров.
  НЕ на Република Македония е ДА на положението на Балканите като втора категория район от Европейския съюз.
  Последици, които са в полза на всяка друга страна, но не и на България.
  ДА на Република Македония е ДА на Република България, ДА на нашето национално достойнство, гордост и самочувствие.
  ДА на Република Македония е ДА за нашата лична отговорност като български граждани за Родината.
  ДА на Република Македония е ДА за нашата национална сигурност и териториална цялост.
  ДА на Република Македония е ДА на нова, европейска България.
  ДА за Република Македония е ДА на европеизиране на Балканите, НЕ на балканизиране на Европа.
  Подкрепата за Република Македония за НАЧАЛО на преговорите е европейската, българската, национално отговорната позиция на Република България.
  
  1. Борислав Дичев - историк, филолог
  2. Борислав Цеков - Институт за модерна политика
  3. Владимир Каперски - журналист, литератор
  4. Григор Лилов – журналист
  5. Йордан Василев - литератор, политик
  6. Коста Филипов – журналист
  7. Леа Коен - музиколог, писател, политик
  8. Любка Рондова - филолог, народна певица
  9. Марио Цветков – историк
  10. Нидал Алгафари – режисьор
  11. Пламен Даракчиев – политик
  12. Проф. д-р Андрей Пантев – историк
  13. Проф. д-р Иван Билярски - Институт по история при БАН
  14. Проф. д-р Иван Тютюнджиев - ВТУ "Св.св. Кирил и Методий"
  15. Проф. д-р Константин Тотев - НАИМ при БАН
  16. Проф. д-р Мария Пиргова – политолог
  17. Проф. д-р Милко Палангурски - ВТУ "Св.св. Кирил и Методий"
  18. Проф. д-р Николай Слатински - експерт по сигурността
  19. Темелко Нешков - полит. затворник в Република Македония след 1945 г.
  20. Христо Шапкаров - преподавател ЮЗУ "Неофит Рилски"
  21. Христофор Тзавелла - фолклорист, писател, историк
  22. Бойка Асиова – литератор
  23. Проф. д-р Надя Данова - Исторически факултет на СУ "Св. Климент Охридски"
  24. Доц. д-р Светлана Любомирова Иванова - СУ "Св. Климент Охридски"
  25. Проф. д-р Асен Баликси - социален антрополог
  26. Нешка Робева
  27. Георги Данаилов - писател,драматург
  28. Проф. д-р Петър-Емил Митев – социолог
  29. Любомир Попалексов – предприемач

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
      _          __   __  __  __   ____  
| | _ _ \ \ / / | \/ | | ___|
_ | | | | | | \ V / | |\/| | |___ \
| |_| | | |_| | | | | | | | ___) |
\___/ \__, | |_| |_| |_| |____/
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.