„Конфликти и Сигурност: Йерархични vs. Мрежови структури”

  I. Съвременните тенденции в международните отношения, тяхната силна динамика, непредсказуемост и нелинейност, необходимостта от преминаване от ортодоксалния дневен ред на сигурността (security orthodoxy) към “парадигмата на устойчивата сигурност”[1], са сериозно предизвикателство пред конфликтологията и конфликтолозите. В категорийния апарат и научния инструментариум навлизат понятия като синергия, самоорганизация, дисипативни структури, хаос. Все по-често също така се анализират мрежовостта и мрежовите структури, за които ми се иска да поговоря в тази статия.

  За начало един пример. Много учени разсъждават относно съдбата на сегашния еднополюсен геополитически модел с една-единствена свърхсила - САЩ. Поради различни причини и с различни аргументи част от тези учени предполагат, че този модел няма да “издържи” в близките 15-20 години и ще се трансформира в двуполюсен или в многополюсен модел.
  Логично е, че за да стане това би трябвало да се появи най-малкото поне още един полюс. Кой тогава може да бъде той?
  ► Тези, които продължават да мислят за бъдещата система за международна сигурност като за държаво-центрична, се оглеждат за втори полюс сред останалите държави и естествено се спират на Китай. Това е Сценарий No. 1.
  ► Известно развитие на този подход е Сценарий No. 2 - втори полюс да бъде съюз от държави. Претендент за такъв полюс не може да бъде никой друг, освен Европейският съюз.
  ► Крачка напред в анализа за втория полюс е това да се окаже цивилизация по Самюъл Хънтингтън[2]: общност с висока степен на интегритет на базата на културата, историята, етноса и религията, с близка и до съвпадение ценностна система - Сценарий No. 3. В този случай само Ислямският свят се очертава като възможен кандидат.
  ► Освен тези три сценария, да се замислим за Сценарий No. 4: а защо като втори полюс да не се самозаяви и мрежова структура, покрила с паяжина Земята? Подобна структура могат да изградят чрез преплитането си мрежите на организираната престъпност и тероризма. Да я наречем the Organized Crime & Terrorism Network (OCTopus-N) структура.
  Оплитащата Земята OCTopus-N мрежова структура не бива да бъде подценявана. С преливането на кадри, ресурси и методи на дейност, с огромния акумулиран капитал, с проникването практически на всички нива на властта дори в демократични държави и във всички печеливши бизнеси, организираната престъпност и тероризмът несъмнено могат да развият амбиции на влиятелен геостратегически фактор.
  Организираната престъпност и тероризмът наистина са като паяжини: гъвкави и мутиращи, високо адаптивни ядра и ядки от типа на секти и тайни братства; бързо усвояващи новите комуникационни технологии и владеещи манипулирането както на човешки маси, така и на отделни личности.
  Организираната престъпност и тероризмът “пишат” гръмките заглавия в медиите и насочват камерите - къде и какво да отразяват. Те са изобретателни в насилието, имат монопол над времето и пространството, в които оперират, постоянно менят формите, способите, целите, ресурсите за въздействие. Ние - Западът, САЩ, НАТО, ЕС сме re-active, те са pro-active.

  II. Ще си позволя следното твърдение: един от водещите конфликти на настоящето е конфликтът между йерархичните и мрежовите структури.
  А оттук произтича и драмата на Държавата в наши дни: Държавата трябва да съчетава йерархичността, защото все пак е Държава, с мрежовостта - за да е способна да дава отговор на съвременните предизвикателства.
  ● Държавата все още не може да не бъде йерархично организирана. Това е свързано с нейния характер, с целите и задачите, които тя реализира, с начина, по който тя функционира и с процедурите, по които взема решения.
  ● Но държавата днес не може да се справя с новите рискове и опасности, опоненти и врагове, ако не възприеме нови подходи, методи и средства и не започне да се „мрежовизира”.
  Затова Джон Аркуила и Дейвид Ронфелд пишат, че, правителствата трябва да създават условия за хоризонтално взаимодействие между институциите и да възприемат организационни стратегии и конструкции, които наподобяват мрежите на врага, като се използва максимално положителното и от йерархичността, и от мрежовостта. Който пръв изгради ефективна хибридна организационна мрежа, той ще спечели стратегическата инициатива.[3]
  Първите стъпки в посока на „мрежовизиране” на имащите ясно изразена йерархичност структури от системата за национална сигурност са следните: колкото е възможно да се „сплесква” структурата във и на държавните институции, да не се създават нови йерархични нива, да се набляга предимно на координацията и децентрализацията, на усилията за интеграция и консолидация. Т.е. да се стремим към структури, чиято йерархичност е с по-малко нива и по-плоска, като постепенно преминаваме към мрежова архитектура: оптимално децентрализирана, с минимално необходима йерархия, с максимално адаптивна конфигурация.[4]
  Мрежоподобните или максимално “сплеснатите” структури са все по-често срещащи се в социума - не само терористични и организирани престъпни групи, но и в гражданското общество, общностите по интереси, лобистки групи и групи за натиск.
  Мнозина от нас имат опит от работа в организации, където се управлява йерархично - силово, командно, безпрекословно.
  В такива организации хората са третирани като пешки и по-лесно се разяжда тяхната сплотеност, липсват хоризонтални контакти; лидерът се опира на обслужващ, а не на стратегически мислещ екип, поражда се функционална завист, следствие от липсата на реални принципи и критерии за оценка на труда.
  В този тип организации възникват:
  ● неформални групи - на толерирани и изолирани.
  ● неформални кръгове - от “лакеи”, “свита”, “везири”.
  ● неформални йерархии – но не по обективни, а по субективни критерии.
  В йерархичните структури правилата и процедурите, по които те функционират играят стабилизираща роля, създават надежден ред в организацията, но много често се превръщат в „спирачка” пред възприемането на новото. По принцип йеархиите трудно „понасят” иновациите, особено тези, които искат преустройство на структурата, потоците на информации и взаимодействието между звената и хората. Дори иновацията да бъде все пак възприета, йерархичната структура я инкорпорира в своите правила изключително мудно.[5]
  В йерархичните структури слепващо вещество, свързваща материя е контролът – там “подчиненият на моя подчинен е и мой подчинен”. Докато в структурите, където йерархията се сплесква, а мрежовостта се засилва – това е доверието – там „приятелят на моя приятел е и мой приятел”.
  В йерархичните структури водещи са формалната власт, принудата и въздействието; а в мрежовите - лидерството, мотивацията и влиянието.
  В структури с нарастваща мрежовост и намаляваща йерархичност не е нужно да има пъдари, които да следят как работят останалите и да контролират всеки в организацията. Не са необходими и филтри - за пресяване на информацията нагоре и надолу. Не трябват и watch-dogs, кучета-пазачи - да стоят ревностно пред вратата на лидера, за да не могат да влязат при него хора от по-ниските нива в йерархията.
  ● Две йерархични структури с взаимодействат основно по волята на тези, които ръководят - на управленско ниво.
  ● Две мрежови структури си взаимодействат чрез взаимно проникване, чрез преплитане - дори да са разнородни.
  Ценни за изучаване са йерархизирани групи, в които всички зависят от или са подчинени на един лидер. В такива групи естествено няма явна и скрита борба за лидерство, малко или много всички се стремят да са по-високо в оценките на лидера, а позициите и идеите се “пречупват” през целите и ценностите, принципите и идеите не на групата, а на лидера.
  Проблем за тези групи е появата на съгласие, че лидерът винаги най-добре знае какво, как и кога трябва се направи. Това го фаворизира като най-умен, безпогрешен, всеможещ, приспива вниманието му, ражда нагласи в екипа за бягство от отговорност, за недоверие към колегите, поражда страх някой да не хвърли сянка на съмнение и подозрение връху лидера.
  За да бъде в ефикасна кондиция една група с безспорен и решаващ всичко лидер, добре е лидерът:
  ● да формулира ясно задачите, отговорностите и правата на всеки участник.
  ● да държи отворени каналите за комуникация с всички.
  ● да дава обратна връзка - като оценка за това, което хората правят.
  ● да изказва похвала пред всички, но да мъмри на четири очи.
  ● да заявява, че има доверие във всеки един поотделно и в целия екип като цяло.
  За сплотяване и създаване на т.нар. Чувство на лакътя, на екипност и сътрудничество, се препоръчва лидерът да събира регулярно групата и проблемите да се обсъждат съвместно.
  Нещо повече, освен събирания тогава, когато възникне един проблем, се препоръчват периодични сбирки, напр. веднъж в седмицата, по възможност в едно и също време – за да може мисълта на всеки да работи непрекъснато, той да разсъждава - с какви идеи ще се яви на следващото събиране на групата.
  За да се гарантира изказването на виждания, различни от тези на мнозинството, в групата нерядко се определя “адвокат на дявола” - който без риск от санкции да изрази алтернативно мнение по даден проблем или по всички въпроси (ad hoc или постоянен “адвокат на дявола”).
  Проблемът с централизираните структури, където “Лидерът е Бог” е, че те могат и да дават добри резултати в нормалния живот, но са много неадекватни в екстремална ситуация и са уязвимо място в кризисния мениджмънт, защото в тях хората обикновено се опират на привичното, на добре познатото и създаващото комфорт; вниманието им лесно се приспива; целите се размиват; представата за реалността се изкривява.
  Очевидно, разсъждавайки над проблема - как да се съчетаят предимствата на йерархичните структури с преимуществата на мрежовите структура, Кейрън Стивънсън лансира тезата, за оптималната организационна структура като „вечен хибрид” на йерархиите и мрежите, които трябва да бъдат „впрегнати” завинаги заедно, като „Ин” и „Ян” – за да осигурят баланса и отговорността: „Всяка мрежа може да разнищи йерархията и всяка йерархия може да смачка мрежата. Йерархията без мрежа е твърде строга, мрежата без йерархия е анархия.”[6]
  Сходен възглед споделя Цветан Семерджиев - че е добре „да се комбинират предимствата на йерархичната и мрежовата архитектури, като се използва “сплесната” структура, в която чрез експлоатиране на модерни информационни технологии се елиминират средните (междинни) равнища на взаимодействие и се разкриват възможности за вземане на решения на низките равнища”.[7]
  И Васил Проданов твърди, че йерархичните структури, „ригидни, огромни по мащабите, пирамидални, монолитни, бюрократични организации” днес се заместват от плоските структури, „които се намират в доминиращи отношения не на субординация, а на координация и гъвкаво променящи правилата на взаимодействие”.[8] Това все повече се налага като закономерност – да се преминава към дисперсирани на сравнително малки групи организации, където участниците мислят за себе си като за звена от мрежова структура и се настройват към комуникации, координация и поведение в мрежови структури и с мрежов манталитет.
  Мануел Кастелс пише, че мрежите са основният материал, от който новите организации са и ще бъдат направени и също смята, че основната nромяна може да се характеризира като преминаване от вертикална бюрокрация към хоризонтална корпорация, която е динамична и стратегически планирана мрежа от във все по-голяма степен независими, самопрограмиращи се, самона¬сочвани и дори конкуриращи се - в рамките на единната обща стратегия - елементи, базирана на децентрализацията, участието и координацията.[9]
  Цветан Семерджиев систематизира някои от най-важните различия между йерархичните и мрежовите структури:
  ● В йерархичните структури при всяка по-сериозна промяна в околната среда се появява съществена неустойчивост - поради наличието на силна взаимосвързаност между градивните им елементи. Докато мрежовите структури много по-лесно се адаптират към промените в околната среда – поради високата адаптивност на техните компоненти.
  ● В йерархичните структури много трудно се изграждат нови варианти на взаимодействие и сътрудничество. Докато в мрежовите структури възниква огромно множество от варианти на взаимосвързаност, тъй-като всеки елемент е свободен да установи взаимоотношения с останалите.
  ● В йерархичните структури вътрешната функционална неопределеност е минимална и осигуряващият коригираща обратна връзка информационен канал работи с незначителна пропускателна способност. Докато в мрежовите структури вътрешната функционална неопределеност е максимална и осигуряващият коригираща обратна връзка информационен канал работи със значителна пропускателна способност.
  ● В йерархичните структури входно-изходната зависимост е пропорционална (линейност), цялото е равно на сумата на съставните части, причинно-следствените връзки са очевидни, вътрешното многообразие е ниско и подходът на изучаването им е редукционистичен. Докато в мрежовите структури входно-изходната зависимост е непропорционална (нелинейност), цялото не е равно на сумата на съставните части, причинно-следствените връзки не са очевидни, вътрешното многообразие е високо и подходът на изучаването им е холистичен.[10]
  Джон Аркуила и Дейвид Ронфелд най-напред и най-задълбочено изучават мрежовата архитектура и топология.
  Според техните анализи - в зависимост от начина на свързване - мрежите биват главно три типа:
  ● “всеки е свързан с предхождащия го” - верижно свързана или линейно свързана мрежа.
  ● “всички са свързани с един” - концентраторна (“hub” - “хъб”, “концентратор”), звездовидна или колелообразна мрежа (има се предвид велосипедно колело – с главина и спици) мрежа.
  ● “всеки е свързан с всеки” - пълноканална или пълноматрична мрежа (напълно свързана мрежа или мрежа с пълно свързване).[11]
  За Мануел Кастелс: „Мрежата е най-слабо структурираната организация, за която изобщо може да се каже, че притежава структура... Всъщност мрежата е единствената структура, в която едно множество от абсолютно дивергентни компоненти може да запази своята взаимoсвързаност. Нито една друга подредба - било то верига, пирамида, дърво, окръжност или звездовидна cиcтeмa - не може да съдържа в себе си истинско разнообразие, ако функционира като едно цяло.”[12]
  Мрежовите структури се създават чрез самоорганизация, в чиято основа е поддържането на хомеостатично поведение - то се осигурява чрез закономерни преходи от едно към друго състояние на подреденост като непрекъснато се запазва определено равнище на организираност.[13] Всички процеси при мрежовите структури се отличават с най-малкото слаба нелинейност. Комплексността е “ключова храктеристика на структури, които са далеч от състоянието на равновесие. А мрежовото общество е естествено неравновесна структура.”[14]
  Или както пише А. Олескин: „Мрежата е ажурна и се състои от клетки (ядки). Това е фрактална структура или най-малкото се стреми към такава с нарастването на броя на клетките. Много фрактални объекти се отличават с взаимно проникване на вътрешното (принадлежащото на системата) и външното (извънсистемното). Фракталните обекти са холографични - имат свойството „самоподобие” (“автомоделност”), благодарение на което малка част от структурата е като умалено копие на целия обект. Всеки участък от мрежата носи структурните и функционални характеристики на цялото.”[15]
  Мрежовите структури са по-гъвкави и по-адаптивни от йерархичните, по-мобилни и по-адекватно реагиращи на промяна на външната среда, те са фокусирани към преследваните цели и силно децентрализирани.[16]
  В мрежовите структури работи правилото на четирите „С”: Самоорганизация, Сътрудничество, Солидарност, Синергия (системата придобива ново качество, „умножаващо”, а не събиращо свойствата на елементите й).
  Повечето известни структури могат да се класифицират като два типа – първият тип е на такива с твърди, закрити, ясно установени граници; а вторият – с открити, не съвсем ясно установени граници. Към първия тип принадлежат обикновено йерархичните структури, а към втория тип най-често принадлежат мрежовите структури.[17]
  В йерархичните структури преобладава организирането “отвън” и “отгоре” – тях нечия външна или върховна воля ги структурира и контролира по еднопосочната връзка “заповедизпълнение”. В мрежовите структури преобладава самоорганизирането “отвътре” и “отдолу” - те се самоструктурират и самоконтролират – чрез двупосочната връзка “възлаганенаблюдаване на изпълнениетоизводи от изпълнениетооптимизирано възлагане”.
  Затова мрежовите структури са от Пригожинов тип: т.е. с голяма сложност, която се определя и от броя на звената, а и от това - как те си взаимодействат. От този гледна точка йерархичните структури са по изключение от Пригожинов тип.
  Относно сложността на структурите Цветан Семерджиев пише: „Съгласно закона за необходимото многообразие за да може да се поддържа хомеостазата в една мрежа и тя да се развива устойчиво в околната среда, нейната вътрешна сложност трябва да е адекватна на сложността на околната среда.”[18]
  ● В йерархизираните конкуренцията е по-силна от сътрудничеството и по-деструктивна, отколкото конструктивна.
  Затова тези структури са главно от Нютонов тип, приличат на машини, в тях - както подчертахме - хората са болтчета, а външната среда се възприема като постоянна.
  ● В мрежовите структури сътрудничеството е много по-силно от конкуренцията и много по-конструктивно, отколкото деструктивно. Защото обединяването на усилията е не по заповед или от страх, то не е наложено отгоре или силово, а е по-скоро по вътрешна необходимост, от осъзнаване на общите цели, ценности и интереси.
  В. И. Аршинов, Ю. А. Данилов, В. В. Тарасенко посочват, че мрежовата структура се характеризира с такива качества като цялостност и единство, че тя е самоорганизираща се, сложна и самореферентна комуникативна система, която има емергентни (внезапно появяващи се, неочаквани) свойства, за описването на които трябва да се отчитат следните принципи на квантовата механика: наблюдаемост и допълнителност.[19]
  Според Мануел Кастелс ефективността на дадена мрежа ще зависи от две основни качества: нейната свързаност (структурната й способност да осигурява комуникация между своите компоненти); и нейната съгласуваност (степента на съответст¬вие между целите на мрежата и тези на съставящите я компоненти).[20] Макар че индивидуалността на отделните участници в мрежата се съхранява и всеки от тях има свой собствен глас, към тези гласове се присъединява и още един глас – този на цялата мрежа. Докато в силно йерархичните системи единственият глас на Боса заглушава всички останали гласове.[21]
  Бруно Латур противопоставя „мрежа” (network) на „работна мрежа” (worknet): „Работните мрежи (worknets) позволяват да се види работата, която се извършва при полагане на мрежите (networks): първите са активен медиатор, вторите - стабилизи¬ран набор от посредници. По-точно е да казваме "работна мрежа" (worknet), а не "мрежа" (network). Ак¬центът трябва да се постави върху работата, движението, протичането и промените.”[22]
  Йерархичните структури отчитат местните особености, но по смисъл и архитектура те са по-стандартни, с над-национален, интернационален характер, докато мрежовите структури са пряко вградени в средата и обикновено отчитат нейните специфики – за да могат да се адаптират пълноценно в нея.
  По принцип могат да бъдат разбрани онези, които отстояват вярата си в йерархичните структури и както преди 30 години смятат, че преимуществото на подобни структури е в простотата на организацията на информационните потоци; в минималността на противоречащите си влияния в тях; в бързината на пораждане на управляващи сигнали. Наистина, при липсата на опит за действие в новата среда, е лесно да се предположи, че в ситуации с ясно определена цел, където е важно съкращаването на времето за постигането й, както и когато функциите са разпределени строго, йерархичните организации изглеждат оптимални. Така през 1976 г. смятат и авторите на сборника “Управление, информация, интеллект“, но още тогава те подчертават, че ако в заданието на процеса се допуска свобода, т.е. локалните цели не са определени еднозначно, йерархичната структура започва да се чувства по-зле и съвсем нищо не може да направи, когато целта е формулирана недостатъчно строго: тогава тази структура губи своите преимущества и не може предварително да постави ясни задачи на изпълнителите на всички нива, не е в състояние също да образува и нови, нужни й връзки.[23]

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____          __   __         ___ 
| ___| ___ \ \ / / ___ |_ _|
|___ \ / _ \ \ V / / __| | |
___) | | __/ | | | (__ | |
|____/ \___| |_| \___| |___|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.