Имаше един модерен украински град - Донецк. Бил съм там някога, в 70-те. Дори при соца бе приятен за окото, тънещ в зеленина. А в добрите му украински демократични дни този вече европейски град бе домакин на голям международен футболен форум - Европейско първенство. Хората бяха свободни, пътуваха по света. Не бе идилия, но бе мирно и целеустремено време с растящ жизнен стандарт.
После дойдоха рашистите. Т.нар. ждуны, Петата рашистка колона ги посрещна с ръкопляскания и цветя.
А сетне, а днес?
Сега това е град призрак. В него всички млади мъже и в наборна възраст лежат в украинския чернозем като утилизирано пушечно месо. Вилнеят престъпни банди от мародери и изнасилвачи. Цари беден и скотски живот. Развъдили са се мишки и плъхове, милиони въшки и дървеници; има все още изолирани случаи на тиф; хигиена дори елементарна няма, видеа от града показват неистово чешещи се бомжове - неща като нашите клошари, само че в масови количества. Шири се ученическата проституция в битка за хляба. Всеки дори само заподозрян в проукраински настроения е или ликвидиран, или се спасява с бягство по-далеч от тази черта дупка. Интелигенция липсва, тя гние по тюрмите.
Но пак нерядко се чуват ръкопляскания. Аплодисментите са от огромните опашки, в съответния ден най-сетне дочакали да докарат вода с цистерни.
Руский мир с две думи. А с една - ад….
29.07.2025 г.
