В квартала ни за няколко дни е спряна топлата вода. И снощи един съсед започна да ми се оплаква, да ругае властта, че нямало оправия...
Да, аз самият изпитвам дискомфорт от липсата на топла вода при грижите за безпомощен човек вкъщи.
И все пак слушайки възмутения съсед си помислих - ние станахме един непрекъснато хленчещ, постоянно стенещ, перманентно жалващ се, вечно панкящ народ! Една мрънкаща и драматизираща всьо и вся общност от хора, на които не се угажда никога и винаги някой друг им е виновен!
Татко винаги ми е казвал :
- Нищо не е толкова зле, колкото ни се струва, макар да не е толкова добре, колкото ни се иска! Когато ти е много трудно, дишай дълбоко през стиснати зъби!
С пребивани от комунистите баща и дядо, със съсипан от ДС живот, татко никога не хленчеше, не стенеше, не се жалваше, не панкяше. Най-вече, предполагам, защото това не би му помогнало с нищо. Ако то помагаше, сигурно нашето семейство щеше като шепа вълци да седне вперило погледи към луната и да вие жално и самосъжаляващо се.
Какъв народ сме станали, наистина! Многоострадални геновеви...
А представете си какво им е на моите украински приятели и познати, състуденти и съаспиранти!?
На тази украинци, които са в Украйна, непрекъснато падат бомби върху главите, убиват или раняват техни близки, вият сирени денем и нощем, изтезава ги смазващо недоспиване. Мои почти братя от повече от 50 години, нали сме връстници, значи са със сходни проблеми със здравето и възрастта като при наборите - нито имат средства, нито възможности, нито къде, нито кога, да се лекуват, оперират, сменят тотално зъбите, следят холестерола, кръвната картина, урината и туморните маркери...
Спастрените им пари изтъняват, ала аз не съм в състояние на всички да помогна.
А знаете ли как им е на украинците, които са из Европа? Все повече местните общества гледат на тях като на нахлебници. Събраните до войната пари при тях още повече са на привършване.
Множество украински учени, работещи по различни научни проекти и програми напоследък са в голяма беда, много по-зле платени, защото имбецилът Тръмп спря финансирането на такива проекти и програми.
А и държавите, в които те се намират, започват да се стискат, свиди им с вече под натиска на обществата, които искат да си гледат кефа и да се вълнуват главно от МБапе и Ямал, писнало им е от Украйна, значи!
Знаете ли какво е едно украинско семейство от 11 човека да е в 7 държави? Да не знаеш къде ще продължат да следват децата ти или да учат внуците ти? Да си гост навсякъде и да се бориш за всевъзможни документи, справки, тапии, права; да държиш изпити по език с нелепи тестове, непосилни за местното народонаселение и да доказваш какво ли не, дори, че нямаш сестра?
Знаете ли какво е да живееш постоянно в едно тревожно настояще и да не знаеш какво ще бъде бъдещето ти и ще имаш ли изобщо бъдеще?
Знаете ли какво е да сте сираци на вселената, злостно унищожавани от Путин и злобно предавани от Тръмп?
Пред очите на Европа един прекрасен народ страда нечовешки, търпи кански мъки, боледува и мре с хиляди, осакатяват го и го смятат за виновен за всички местни беди.
Струва ми се, че аз на мястото на моите украински приятели не бих издържал, не бих могъл да живея безнадеждно оцелявайки, без да чета като сега и да пиша книги, мислейки преди всичко за къшея хляб, страхувайки се постоянно за някой близък човек, останал под бомбите.
А украинците издържат. Оказват се много по-силни от нас душевно, макар външно да са досущ като нас.
Четвъртата година от Войната е критична за украинците и в Украйна, и в Европа. Вече са на привършване парите им и търпението на народите в редица държави към тях.
И въпреки всичко, както казах, украинците издържат на несгодите и се държат като европейци. Те са и ще бъдат последните европейци. Последните граждани на нашата, човеколюбивата, просперираща, демократична и нормална Европа. Докато ги има украинците, не всичко за Европа е загубено. Закваската европейска съществува. Европейското море пак ще се подкваси.
Укринците не само защитават с животите си и кръвта си Европа, те съхраняват европейския дух, европейскостта на Европа - че има нещо по-важно от пъпа и това под него; че има каузи и мисии, заради които си струва да се биеш и бориш, да страдаш и да търпиш несгоди.
А ние - ние хленчим. Хленчим, че ни спрели за няколко дни топлата вода.
Както казваше някога пернишкият зевзек Жуцата:
- Ние и най-доволни да сме, пак ще сме недоволни, щото може и още по-доволни да сме, ама не сме!
03.07.2025 г.
