Рашистите, нацистите, ислямистите, терористите и тем подобни се обединиха яростно, сплотиха се фанатизирано (де факто) зад режима на аятоласите.
Продемократите се разделиха на две . Едните са категорични: Давай, Удри, Израеле!
Другите са разтревожени: Какво ще стане ако всеки форсира без спирачки и реши да действа без да дава пукната пара за това какво мислят другите.
Това ме връща към Войната срещу Ирак, когато се опитвах (общо-взето безполезно) да давам съвети за национална позиция на държавния глава и после написах книга “Ирак, така съветвах президента” (има я на моя сайт като файл).
Друг път ще пиша по-подробно какво мисля за сегашната ситуация.
Днес всеки може да коментира сложни геополитически теми с размаха и самочувствието на нов Бжежински или Кисинджър. Всеки има право на мнение. Но правото на мнение не е правота на мнението.
Често се случва неизбежното при тази масова демократизация на говоренето и по най-сложните въпроси - реагира се като при футболните пристрастия:
Нашият отбор е винаги прав, а вечният враг е винаги крив!
Заплитането и раздвоението се случва, когато се появи трети фактор.
Тогава сините (същото важи за червените!!!!) се разделят на две - щом вечните врагове се сблъскват със зелените.
Половината от сините викат и тогава: Долу Вечния враг!
А другата половина викат все пак: Долу Главния враг!
Главният враг винаги печели от враждите между вечните врагове. И дори ги подклажда, затова едните му правят любовен (користен) шпалир…
Да, но геополитиката е много по-сложна и от футбола, и от шаха дори. Затова като правило никога кибиците в нея не виждат повече и по-добре.
Тук ще предложа да се замислим сама над два проблема при избистрянето на личните мнения.
1. За разлика от Войната срещу Ирак, дали днес не сме свидетели на упадъка на САЩ (така условно наричам процеса на свиване на геостратегическата, геополитическата, геофинансовата, геоенергийната роля на САЩ)?
Може би Тръмп е както следствие от този упадък, така и ускоряваща го причина…
Защото ако има такъв упадък, то това може много противоречиво да повлияе на резултатите от намесата на САЩ във Войната срещу Иран…
2. Има ли решаващо значение дали програмата на Иран за ОМУ е на финала или не?
Защото тогава е без значение щеше или нямаше да има удари на Израел срещу Иран днес, доколкото Израел е дешифрирал като основен свой аргумент за прибягването към тези удари своето убеждение, че сегашният момент за тях е най-удобният и най-бързо можещ да го доведе до безусловна победа…
Не бива да не калкулираме тези разсъждения, защото има прецедент - обвинението за наличие на ОМУ у Саддам, което тогава не бе доказано.
За да не бъда обвинен в неща, които са ми абсолютно чужди, ще кажа, че и Саддам беше, и аятоласите са ужасно Зло.
Но такова ужасно Зло е и Путин. А той има ОМУ и постоянно шантажира света с тях, но светът не прави нищо, за да строши на заплахата му зъбът…
19.06.2025 г.