За Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) и идеите за импийчмънт на президента (или за гладната кокошка и просото)

Най-напред цитат от www.vsekiden.com, 15.04.2008 г.:
  „Лидерът на СДС Пламен Юруков смята, че с отказа си да свика заседание на КСНС, президентът Георги Първанов нарушава закона за КСНС и поради тази причина сините народни представители започват процедура по импийчмънт на държавния глава.
  За внасянето на искането в деловодството на Народното събрание са необходими минимум 60 депутатски подписа, като при обсъждането в пленарна зала искането трябва да е подкрепено от 2/3 от депутатите или 160 избраници.
  По процедура, ако искането мине и в пленарна зала, то ще бъде предложено за обсъждане на Конституционния съд, от чиито компетенции е да прецени дали президентът не спазва задълженията си по закон.
  ДСБ ще подкрепи СДС в инициативата за свалянето на президента Георги Първанов от властта, съобщи по-късно лидерът на ДСБ Иван Костов.”

  „Гладна кокошка просо сънува”. Това бе първата ми мисъл като чух за новата гениална идея на бившите ми съпартийци. Впрочем, доста от тях не са ми нито бивши, нито съпартийци, защото когато създавахме СДС и искахме да променим България, някои от тях не знаеха още, че ще бъдат един ден лидери на СДС, а други по-късно въртяха далавери и са чистички поради липса на съдебна система...
  Но че имат право да атакуват президента за абсурдния му отказ да свиква заседания на КСНС - имат. КСНС бе всъщност загубената ми битка в президентството. Неизброимо множество пъти настоявах и предлагах, писах и привеждах аргументи - за това, че президентът нарушава Закона за КСНС, като не провежда заседания на КСНС; за това, че има сериозни теми, по които се налага да се свика КСНС. В един момент в офанзивата се включи активно с разбиране и силни идеи председателят на Правния съвет на президента Борис Велчев.

  КСНС е единственият от многобройните съвети при президента, който е записан изрично в конституцията на страната ни:
  Чл. 100, ал 3. Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон.

  Ето какво гласи чл. 5 от Закона за КСНС (самият Закон е приведен в края на материала):
  Чл. 5. (1) Заседанията на Консултативния съвет за национална сигурност са редовни и извънредни.
  (2) Редовните заседания се провеждат най-малко един път на три месеца.
  (3) По решение на президента на Република България или в случаите на чл. 100, ал. 4 и 5 от Конституцията на Република България се провеждат извънредни заседания.

  Така че за шест пълни години плюс три месеца от седмата, президентът би трябвало да свика КСНС на 25 редовни заседания.

  А той го е направил засега общо 11 пъти:
  1. На 4 февруари 2002 г. - “Реализация на европейските и евроатлантическите приоритети на България”.
  2. На 16 април 2002 г. - “Състояние на престъпността в страната и мерки за противодействие”.
  3. На 31 юли 2002 г. – “Етапна оценка на изпълнението на поетите ангажименти от държавните институции по евроатлантическата интеграция.”
  4. На 4 ноември 2002 г. – “Основни насоки в националната политика в противодействието на злоупотребата с наркотици.”
  5. На 9 януари 2003 г. – “Готовността на страната за преговорите за членство в НАТО.”
  6. На 17 март 2003 г. - “Рискове и последици за сигурността на страната при евентуален военен конфликт в Персийския залив”.
  7. На 10 и 17 декември 2003 г. - “Военно-политически аспекти на подготовката на Република България за членство в НАТО” и “Предприетите мерки от специалните служби в отговор на потенциални рискове за сигурността на страната.”
  8. На 16 юли 2004 г. – “Българските мисии в чужбина”.
  9. На 15 февруари 2005 г. - “Проект за Стратегия за сигурност на Република България".
  10. На 9 януари 2006 г. - “Разработване на Стратегия за демографско развитие на Република България”.
  11. На 20 февруари 2007 г. – „Ходът на професионализацията на Българската армия”.

  Това – както и да се гледа – е груба грешка на президента. Аз винаги съм търсил причините за такова отношение към КСНС. По-долу привеждам някои анализи, подготвени от мен за президента, в които съм писал за КСНС. Тук само ще спомена четири причини, които за мен тогава, в качеството ми на секретар по националната сигурност на президента, ми се струваха най-достоверни и логични:
  1. Президентът гледа на КСНС предимно като на инструмент в политическите битки и като такъв не го оценява за себе си нито за полезен и печеливш, нито за ефективен и ефикасен.
  2. Президентът има дълбок комплекс от КСНС от времето на Петър Стоянов, когато с покойния Николай Добрев върнаха мандата - може би тогава това за него е било свързано с крайно негативни изживявания, а навярно и с чувство на претърпяно унижение.
  3. Президентът не можа да осъзнае (и аз в това число не успях да го убедя в това) каква е ролята на КСНС, колко важен и нужен е подобен съвет във всяка развита демокрация и каква лаборатория за ключови за националната сигурност решения може да бъде той.
  4. Президентът не обича да води публична, открита политика - той предпочита да действа тихо, внимателно, след дълги размисли, встрани от прожекторите, при ограничен брой участващи, на 4, 6 или най-много 10 очи; а КСНС въпреки, че провежда закрити заседания е свързан винаги с неизбежна прозрачност, не с устни договорки, а с оповестени становища и споделени пред обществеността позиции.

  Тези мои „некои” съображения съм ги споделял с президента и колкото можех, съм се борил с подобен тип политически действия.

  Що се касае до напъните за импийчмънт, аз самият за жалост много добре знам, каква е цената на това - да се бориш за каузи, които са очевидно загубени и очевадно безполезни. Не ми е работа да давам съвети на опозиционните партии, защото съм много далеч от това, което у нас се нарича политика. Но си мисля, че ако аз бях в опозиция в парламента и искрено и истински желаех предсрочни избори, то вместо да имитирам активност и принципност, бих се опитал да убедя опозицията да напусне парламента. Ако 90 души направят това сега, когато управляващата коалиция е в най-ниската си точка на вътрешен и международен авторитет, то парламентът би станал неудържим, а предсрочните избори – просто неизбежни.

15.04.2008 г. Николай Слатински

  Следват откъси от мои анализи до президента относно КСНС.

  ► 27.01.2002 год.
  Желю Желев и Петър Стоянов не успяха да вдъхнат смислен живот на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Под тяхно ръководство КСНС функционираше предимно или като “кръгла маса” (главно при Желю Желев), или като допълнителен инструмент (при Петър Стоянов) за прокарване на текущи решения на правителството на СДС и за извиване на ръцете на опозицията - под предлог за постигане на консенсус.
  Новият президент може да даде нови измерения на висшия държавен пост, да си извоюва централно и водещо място в системата за национална сигурност, да постигне значителни успехи в своите опити да сплоти нацията и консолидира политическите сили - като издигне ролята на КСНС и го превърне в институция, където се обсъждат стратегическите цели, приоритети и позиции на държавата.
  Чрез КСНС президентът би могъл да провежда последователно политиката на протегната ръка, да го използва като силно (ако се налага - и силово) средство за влияние, въздействие, превантивна дипломация, посредничество, арбитраж.
  Като вносител на Закона за КСНС и едничък, борил се за приемането му (СДС и БСП се опасяваха тогава, че с този орган президентът Желю Желев ще увеличи правомощията си и бавеха приемането на Закона, а после силно го “орязаха”), аз смятам, че в КСНС трябва да участват най-отговорните (по пост и функции) лица в националната сигурност, вкл. вицепрезидентът и председателите на ключови парламентарни комисии.
  При гласуването на Закона от състава на КСНС отпаднаха председателите на Комисиите по национална сигурност и по външна политика. Вместо тях бе решено в КСНС да участва по един представител на всяка парламентарна група. По този начин в КСНС влязоха политизирането, идеологията, партийните интереси.
  В настоящия момент корекции в Закона за КСНС са трудно осъществими. Ала в знак на добра воля президентът може да кани на всяко заседание на КСНС председателите на въпросните две парламентарни комисии. Те ще оценят жеста, а ефектът и за президента, и за КСНС ще бъде изцяло положителен.
  Експерти предлагат в работата на КСНС да се включат и представители на Съдебната власт – главният прокурор, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Това ще засили ролята на КСНС като символ на обединените и работещи в синхрон и взаимодействие власти в държавата. Така КСНС ще се разграничи изцяло от Съвета по сигурността при Министерския съвет, който освен че е към правителството, (би трябвало да) се занимава с оперативни (текущи, неотложни) задачи на националната сигурност.
  Идеята на Закона за КСНС бе КСНС да се превърне в място, където да се обсъждат жизнено важни въпроси на националната сигурност, да се обмислят външнополитическите ни ходове, да се търси сговорът и сближават позициите.
  КСНС не е скришно място за договорки, не е политическа седянка, нито корпус за бързо реагиране, а постоянно работеща институция - мозъчен тръст, държащ ръка върху пулса на реалния живот в държавата и обсъждащ съдбовни проблеми на нацията.
  Чрез КСНС президентът би могъл да “примири” заложеното в Конституцията съществено противоречие – от една страна той да се избира пряко, от друга – да са му дадени главно представителни функции. Иначе цялата дейност на президента по политиката за сигурност ще бъде пронизана от това противоречие. Той може да се окаже или ням свидетел на ставащото в страната, или най-ценният заложник в борбата между институциите, при която всяка от тях ще се опитва да притегли и самия него, и повече правомощия към себе си.
  КСНС е в състояние да тласка институциите и водещите личности в тях към търсене на съгласие помежду им, към стремеж за заемане на общи позиции.
  Консенсусът сам по себе си не гарантира вземането на правилни решения. Но той спомага за подобряване на политическия климат, за интегриране на усилията, за единение и спокойствие на българския народ.
  Разумното използване на КСНС може да издигне президента над прякото участие в ежедневните политически разпри; да засили моралния му авторитет; да му позволи да осъществява мисията на обединител на нацията с решаваща дума по редица въпроси на националната сигурност; да му спести конфликти с правителството по кадрови решения и с парламента - по важни закони; да материализира духа на Конституцията за диалог и сговор между институциите.

  ► 19.08.2003 год.
  Във времето след последното си събиране, КСНС за първи път през този мандат излезе от обичайния стриктен график на заседанията, но това остана незабелязано от политическите сили и медиите. В известен смисъл подобен факт е оценка за дейността на тази, така и не станала все още централна за системата ни за национална сигурност, иначе ключова и нужна институция.
  Вижда се, че независимо от конкретните президент и правителство, а и от проблемите, които КСНС обсъжда, резултатите от дейността му неизменно са неудовлетворителни или нещо от тоя род. Най-важното, за да заработи КСНС е да се промени законът. И то в посока на вземане на решения, които да са поне отчасти задължителни за правителството и парламента. Но точно това е практически невъзможно. Защото малко или много е свързано с промяна на държавното устройство или поне на съотношението между отделните власти.
  Останалите идеи за промяна в досегашното функциониране на КСНС съм ги споделял многократно. Това касае както нуждата от апарат към КСНС – поне 7-8 души; така и превръщането на секретаря по националната сигурност и в секретар на КСНС. При последните заседания на КСНС картината е една и съща – секретарят по националната сигурност научава доста късно, че ще има събиране, някои и друг секретар му подхвърля написани отгоре-отгоре хвърчащи листчета с некои съображения и той остава 24-36-48 часа сам пред компютъра – нито указания, нито каквито и да било приоритети, съвети, идеи, помощ: пиши, докато ти се пръсне сърцето от притеснение. Това не може изобщо да бъде сериозна и качествена работа.
  Спирам с тези разсъждения дотук, защото дори да ги продължа, те основно ще повтарят споделяни и споделени мисли, които отдавна май са омръзнали. Единствено само дето не правим пряка връзка между хаотичността и никак не добрата, до слаба организация на дейността на КСНС и реалните резултати от тази дейност. Разбира се, и най-добрата организация не е достатъчно, ами само необходимо условие за по-значим ефект от КСНС, но изглежда не само в математиката всички достатъчни условия стават автоматически излишни, ако не е налице и най-слабото, най-пренебрежимото необходимо условие.
  И все пак, разсъжденията са си разсъждения, а е необходимо да се уточнят евентуални теми за предстоящи заседания на КСНС до края на годината.
  Тъй като не са ми известни предпочитанията и изискванията на президента, мога или да гадая какво да предложа, или да тръгна от някои правдиви общи съображения. Може да се изхожда например от известните в науката четири опори на националната сигурност и да търсим тема, свързана с тях. Нали все пак това е съвет за национална сигурност. Т.е. възможни са теми, свързани: с армията – реформата, социалната адаптация, Стратегическият преглед, модернизацията на въоръженията, българският батальон в Ирак – особено; с полицията – организираната престъпност, тероризмът, наркотиците, защо не “войната по пътищата”, трафикът на хора, на бели робини; със специалните служби – законодателството, структурните промени; с военно-промишления комплекс – проблеми, задачи, приоритети, перспективи, преструктуриране.
  Това е нормален подход, т.к. е свързан с главните институции в сферата на сигурността, позволява фокусиране върху работата на правителството, което всъщност носи основната отговорност за нарастващите проблеми в страната.
  Другият подход би бил свързан с основните процеси в държавата. Той е системно ориентиран, атакува явления, които са секюритизирани - т.е. за да намери ефективния отговор на тяхното предизвикателство, обществото би трябвало да се мобилизира, да излезе от хода на обичайното, ежедневното реагиране на събитията и проблемите, да търси известни структурни промени в системата за управление на конфликти, предкризисни и кризисни ситуации.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   ___    ____    __  __            ___  
( _ ) | _ \ | \/ | __ _ / _ \
/ _ \ | |_) | | |\/| | / _` | | (_) |
| (_) | | __/ | | | | | (_| | \__, |
\___/ |_| |_| |_| \__, | /_/
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.