Интервю за Юлия Кулинска, вестник „Дума”

  Интервюто може да се види също и на http://www.duma.bg/node/51742.

  - Уличните протести постепенно затихват. Недоволните българи излязоха на улицата с искането за нормалните отношения между гражданина и държавата в едно демократично общество, които у нас не са партньорски, а властнически. Защо обаче протестите бяха опитомени и не можаха да родят своите лидери?
  - Най-напред да споделя мнението си, че българското гражданско общество, чрез десетки хиляди свои предствители излезе на улиците не просто заради острата необходимост от нормални отношения между гражданина и държавата, а най-вече и преди всичко, за да заяви много ясно и с драматична острота, че моделът на Прехода е провален, че Преходът е откраднат от българския народ в полза на една върхушка от алчни, клептомански и антинационални олигарси, които управляват страната заадкулисно и че така повече не може да продължава, защото под заплаха е поставено оцеляването на България не просто като нормална европейска държава, но и като социум, като народ.
  Вече и с невъоръжено око се вижда, че България се превръща в коридорна територия с обслужващи функции, населена от спасяващи се поединично индивиди и управлявана по възможно най-неефективния, а вече все повече и чисто криминален начин - зад паравана на формални демократични процедури.
  А протестите затихват поне по 4 логични причини.
  Първата е, че в ход е конституционна процедура и народът ни за пореден и вероятно за последен път й дава шанс.
  Втората е, че като по типично българския манталитет, лидерите на протестиращите се разединиха и най-важното – разкъсват се между сърбú (да се изстрелят в политиката чрез изборите) и болú (да не обслужат статуквото, вписвайки се като декорация към него).
  Третата е, че социалната мрежа в България най-напред, като навсякъде послужи за мобилизация на протеста, но после, за разлика от другите общества, тя се спихна, уплаши се за собствения си що-годе нормален хал, започна да се присмива на протестите и накрая се дистанцира от тях, т.е. не се оказа на нивото на предизвикателството (аз на своя сайт съм анализирал този феномен).
  И четвъртата, най-важната причина е, че са включени много мощни медийни, социологически, финансови и репресивни механизми да се запази статуквото, а в инфоормационното и комуникационно общество технологиите за промиване на мозъците и гасене на народното недоволство са доведени до перфекционизъм.
  
  

  - За първи път народът протестира не срещу една партия, а срещу политическата система, която срина страната през последните 4 години. Може ли да прави аналогия с протестите през 1997 година?
  - Понеже с Вас сме приятели и можем да си позволим диалог, а не два монолога, пак да доуточня – да, за първи път народът протестира не срещу една партия, а срещу политическата система, която срина страната през последните 24 години!
  Последните 4 години бяха върхът на постсоциалистическата българска хиперпазарна и ултралиберална трагедия, защото до властта се докопа една брутална прослойка от хора, еманация на най-уродливите дефекти на Прехода – слабо образована, социално безсърдечна, зле възпитана, алчна за успех без всякакви задръжки и скрупули, силово-мутренска в мисленето, говореща нерядко на просташки език, нагло лъжеща и готова на всичко само да печели комисионни от обслужването на външни геополитически и вътрешни монополистически интереси.
  Аналогия с 1997 г. може да се прави само повърхностна - че и тогава, и сега има протести.
  Днес протестът е срещу Прехода, срещу Системата, срещу провалената, изродена във формални процедури демокрация, срещу разслояването на българския народ по формулата 1% (супербогати олигарси оот затворените квартали – те си назначиха дори държавен глава): 9% (гравитираща около тях, доволна и решила си всичките проблеми „средна класа”) : 90% (останалите българи, които дори и силно разслоени, си приличат в едно, че живеят в абсолютна несигурност и непредвидимост, малък житейски удар – болест, уволнявяне от работа, обир в жилището, провал на проекта, невъзможност да обслужат кредитите – и могат да започнат безумно падане на социалното дъно).
  А през 1997 г. протестите бяха срещу една партия и именно защото тогава не бе разчетена и разбрана правилно причината, аз се дистанцирах от тях и ги смятах за рискови за страната.
  Причината бе по-дълбока от видимата на повърхността неспособност на правителството да овладее ситуацията. Причината бе, че мощни кръгове с произход главно от късния соц се бяха приготвили алчно и хищво да приватизират колосалното национално богатство, създадено от 2-3 поколения българи, но Жан Виденов внезапно заяви, че няма да продава за жълти стотинки труда на своите родители. Това драстично, катастрофално провали палновете на вече примляскващите алчно кандидат-приватизатори. Те жестоко се разправиха с младия премиер, превърнаха го в мръсна дума, прикачиха му хиперинфлация, за да си изперат пътьом кредитите, самораздали си ги заради приватизацията. И доведоха фанатика на приватизацията от Драгалевци, който им я извърши точно така, както те искаха – най-вече в тяхна полза; с цената на всичко и на всяка цена; без да получи българският народ нищо; и – за тяхна жалост – те трябваше да му отстъпят един сериозен процент за него, за неговия политически истаблишмънт, за неговите идеологически комисари и за неговите партийни апаратчици...
  
  
  - Как бихте определили управлението на ГЕРБ и какви ще са последиците за страната, ако Бойко Борисов отново спечели властта?
  - Аз многократно съм си казвал мнението за това вредно управление, и то не само сега, когато и слепите прогледнаха поне с едното си око, а още от самото начало. както може да се види от моя сайт - при първите стъпки в кадровия подбор и при първите правителствени решения.
  Това правителство имаше една главна задача, след като постпреходното статукво стана циментирано и необратимо, правителството на ГЕРБ трябваше да позволи на олигарсите да се концентрират върху консумацията на това статукво – на всичките му прелести, привилегии и преимущества, блага, благинки и блажни удоволствия, а ГЕРБ да служат за пазачи на стадото-народ – да си хрухпка то тревица, да се кефи на Винету от Банкя, да си трае и да не надига глава!
  Само че охраняващите стадото се оказаха не смели овчарски кучета, а страхливи крайквартални псета, които са силни когато нападат дружно някой слаб пенсионер и беззащитна женица с увреждания, но когато младите им тропнаха с крак, те се ометоха, хвърлиха властта и панически се спасиха с бягство.
  Проблемът е, че поради липса на друга охранителна спрямо стадото алтернатива, в ход е реализацията на песимистичния за България сценарий – да се заложи отново на същите пазачи, т.е. на ГЕРБ, но вече само заради охранителната функция – за останалото, т.е. като за лице пред света, ще им бъдат добавени приемливи десни политици, вечно жадни и винаги готови за власт от синдрома „К” – Кунева, Костов, Капон, Каракачанов. А за по-стабилно мнозинство, са добре дошли и гласовете на омерзителните за всяка нормална демокрация две фюрерчета – едното шизоидче, другото – фашизоидче...
  Съжалявам за крайните думи, но те са от жал за България, че тя я докара дотам в парламента да има шизоиди и фашизоиди...
  Ако се случи точно това: „ГЕРБ” с две патерици – едната ултрадясна и другата ултраненормална - да управлява отново страната, следващата вълна на протести може да разруши Бастилията на Прехода и да заиграе Гилотината на хаоса...

  
  
  - Преди повече от година, упрекнат, че е баща на проекта "Бойко Борисов", Иван Кръстев сръчно се измъкна като обясни, че не би могъл да е бащата, тъй като не познава майката. Какъв е приносът на т. н. експерти на прехода в изобретяването и извайването на фалшиви пророци?
  - Иван Кръстев много добре знае коя е майката – българската постсоциалистическа олигархия. В омерзителен инцест между експертите на Прехода и тази олигархия се раждат поредните фалшиви пророци. Тези пророци са фасадата, опаковката на клептоманския политически режим, докато зад сцената протичат необратими процеси на изсмукване на всички живо и жизнено в България (национално богатство, бъдеще, здраве, ценности, идентичност, сигурност) от народа към олигархическото задкулисие.
  Експертите на Прехода дадоха генетичния материал, те осемениха парите на финансовото лоно на олигарсите и резултатът е това, което е – чудовищно грозен мутант на общество, което превърна социалната структура на българския народ от нещо като „бъчва”, т.е. силна средна класа, в обърната чаша за вино – горе много тясна прослойка олигарски, после тънка, силно стеснена „средна класа” и много широко и високо дъно от останалия народ...
  
  
  - Какви са последиците от това за политическата система?
  - Последиците са очевадни – дискредитирана демокрация; ориентализирана страна; възродена репресивна и принуждаваща сила на държавата спрямо обикновените хора (СРС, милиция, ченгета, охранители); разпаднали се ключови системи – социална, здравна, екологична, образователна, научна, свързана с националната сигурност, културна и в резултат на това колосално огромна част от българите са наказани не само С ТОВА, че са бедни (мизерия, глад, болести, отчаяние, емиграция на децата им, заради което понякога няма кой и чаша вода да им даде), но и ЗАРАДИ ТОВА, че са бедни (несигурност, репресиращо ги „правосъдие”, паянтови училища, поликлиники, по които коридори се гонят плъхове – заедно със суперскъпи за хората болници, мръсни квартали и гета).
  
  
  - Какви, според Вас, са днешните екзестенциални страхове на Иван Кръстев и компания?
  - Както с Вас вече установихме, Иван Кръстев и компания (както първа Достена Лаверн ги нарече „експертите на прехода”) в продължение на 24 години конструираха един след друг нови и нови фалшиви пророци и когато тези фалшиви пророци се сриваха, експертите на прехода започваха нов проект за поредния фалшив пророк на Отечеството ни.
  Сега обаче Кръстев и Со. са в в паника, караща ги да препускат из обслужващи телевизии и придворни вестници и тази паника се дължи на няколко наистина съвсем екзистенциални страхове.
  ПЪРВИЯТ СТРАХ е породен от абсолютно неочакваното дезертьорското, позорно бягство на Бойко Борисов от властта, което за първи път ги свари абсолютно неподготвени и неготови, без елементарното технологично време да изобретят в алхимичните си лаборатории нов фалшив пророк.
  ВТОРИЯТ СТРАХ е резултат от това, че за първи път те са принудени не само да наблюдават (на това са свикнали) сгромолясването на изобретения от тях фалшив пророк, но трябва да си плюят на физиономиите и на досегашната си практика и да включат на пропаганда и агитация, с които да възкресят, да рециклират, да разПиАр-ят отново същия, провалил се фалшив пророк – Бойко Борисов.
  ТРЕТИЯТ СТРАХ се дължи на силния гняв на олигархичното задкулисие от зарязването на управлението от Бойко Борисов и несъмнено този гняв е фокусиран и върху Иван Кръстев и Со. като няма как той да не бъде съпроводен със санкции – тежки, най-малкото финансови, за това, че за първи път така подвеждат своите работодатели-олигарси. А не може да бъде иначе, защото това си е чиста двойка – слаб две!, пълен провал – да изобретят фалшив пророк, за него да бъдат похарчени много сериозни ресурси и в него да бъдат направени значителни инвестиции, а той да се окаже един най-обикновен страхливец и паникьор, мислещ за собственото си оцеляване и спасяване, а не за интересите на тези, които с помощта и на експертите на Прехода го инсталираха като Главен Охранител на Статуквото...
  ЧЕТВЪРТИЯТ СТРАХ е функция на силно стресиращия факт, че днес под заплаха днес не е просто политическият модел, днес за първи път под заплаха е икономическият модел - Моделът на Прехода, този хиперлиберален, мегапазарен, суперпотребителски, гигаприватизационен, ултра-антидържавен Модел, който ограби, омаскари, опропасти и озлочести България. А именно този Модел бе 24 години постоянно възхваляван и обявяван за единствено възможен от Иван Кръстев и експертите на Прехода!
  В България Преходът имаше две съставляващи – едната бе променлива – на управляващата партия или коалиция; другата бе постоянна – на Модела. Ако сега този Модел рухне, идват дни на равносметка и търсене на отговорност... Ще бъдат потърсени виновни и нечии глави могат да рухнат, та дори и в преносен смисъл...
  Аз не бих желал да съм на мястото на експертите на Прехода, ако народният бунт прерасне в стихиен гняв – а това ще стане, не разберат ли партиите, политиците и президентът какво се случва наистина в България днес...
  
  
  - Българският преход заприлича на вица, в който се разказва как в Ню Йорк отворили еврейски ресторант, в който сервирали китайци и говорели отлично на иврит. Дошли клиенти от Израел и били приятно изненадани от обслужването. Попитали управителя как е станало това чудо и той обяснил, но после добавил: "Моля ви, не им казвайте, че говорят иврит, защото ги лъжем, че това е английски" Варвате ви, че статуквото се пропуква. Под заплаха ли е икономическият модел на прехода?
  - Засега основно се напука фасадата на статуквото. Въпрос на време е да са пропукат основите на статуквото. А тогава вече един Господ знае кога ще се спука язовирната стена на статуквото и мощните, свирепи, студени и понякога мръсни води, които това статукво е събирало в своята озъбена паст, ще залеят политическата система и икономическия модел.
  Часовникът на осъзнаването на българския народ, че е измамен, че Преходът му е откраднат, че демокрацията му е обезчестена, че децата му са прогонени, вече е започнал обратното си броене.
  У нас бяха разменени Целта и Средството на Прехода. В други държави от бившата соцсистема Целта бе изграждането на либерална пазарна демокрация с разумен баланс на свобода и сигурност за гражданите. А Средството бе приватизацията – защото всички успешни модели на държавно управление към 1989 г. бяха базирани на преимуществено частна собственост.
  В България, обаче, Средството стана Цел – т.е. целта на прехода стана приватизацията с цената на всичко и на всяка цена; а Целта стана Средство – т.е. средството на прехода стана създаването на фасадна (отвън) и фалшива (отвътре) либерална пазарна демокрация.
  Тук трябва да кажа, че за мен най-прагматично, повтарям - най-прагматично социална, солидарна и съпричастна и именно либералната пазарна демокрация:
  -- тази либерална пазарна демокрация, в която ние така и не заживяхме;
  -- тази либерална пазарна демокрация, която осъществява приемлив и креативен баланс между свобода и сигурност;
  -- тази либерална пазарна демокрация, която даде на Европа 30 години удивителен икономически ръст, непостижим жизнен стандарт, уникални човешки права и беше за нас, младите на 70-те и 80-те години ужасно, до тръпка и до сълза примамлива, атрактивна, жадувана и желана;
  -- тази либерална пазарна демокрация тази, която позволи на Запада да разбие на пух и прах социалистическата система - един много сериозен алтернативен противник, който изобщо не беше колос на глинени крака, какъвто после бе изкаран (сякаш като кажеш, че си победил една развалина, не омаловажаваш своя успех).
  Но това е идеологически спор. По-важното е, че сегашният хиперлиберален модел на прехода наистина е под заплаха и аз съм убеден, че България ще се включи в глобалната съпротива срещу този мародерски по форма и канибалски по съдържание модел.
  
  
  - Какво ще се случи, ако той рухне, и какви ще са последиците за страната и за олигарсите, които все още дърпат конците на някои политици?
  За мен България е на кръстопът, а казано малко по-научно – в точка на бифуркация, т.е. тя е изправена пред няколко възможни разклонения на по-нататъшната траектория.
  Човек не може да избяга, дори и в научните си размисли, от своята ценностна и мирогледна система. Аз смятам, че в живота на индивида, общността или обществото има няколко момента (точки) на избор, когато може да се прояви свободна воля, когато съдбата (ориста – в нккава степен, участта – в друга степен) му дава възможност да се реши, да се осмели, да избере по кой път да поеме. Но между всеки два такива момента (точки) пътят от едната до другата е вече еднозначен, предопределен, неотменим, предначертан – „каквото ни е писано”.
  Ето защо смятам – България може да поеме по някой от пътищата, които са пред нея, тя сега или съвсем малко по-късно, ще трябва да направи избор.
  Този избор може да бъде или моделът не просто да се запази, а да се усили и засили; или моделът просто да се съхрани в този си вид; или постепенно моделът да започне да бъде променян; или моделът да бъде „изметен”. Това са няколко от вариантите, които можем да изберем или поне да приемем. Направим ли избора обаче, връщане назад няма - до следващият момент на избор пътят ни ще бъде един и само един, ние ще с носим по него без право на обжалване и обсъждане!
  Решат ли олигарсите и техните политологически слуги и обслужващите ги партии на статуквото да „завъртят”, да навият допълнително гайките, да усилят политическия и да засилят икономическия модел, следващият път може да се стигне до социален взрив, до безпощадна социална война на принципа Кой Кого! Не ми се вярва, че иначе алчните и слабо интелигентни олигарси и никак не глупавия им обслужващ персонал от политолози и партии ще изберат подобно ритуално самоубийство.
  Може да се избере пътят на консервиране на статуквото, на включване, както в момента, на всички медийни, социологически, финансови и репресивни механизми за циментиране на това статукво. Резултатът ще бъде най-вероятно по-продължителна агония, изоставане и свличане на страната, палиативни изпускания на парата и накрая отново социални трусове, които да разрушат модела.
  Временно прескачам третия вариант и отивам за миг на четвъртия – „измитане” на модела, сега и веднага. Не ми се е струвало никога възможен този модел (за добро или за лошо) – обществото ни има остър дефицит от революционност, доста от младата му и креативна енергия е навън, зад граница, пък и ние никога не сме се „освобождавали” сами, а външните освободители в момента сами са се разжужали като пчели и търтеи в кошер и нито имат време за нас, нито им пука за нас.
  Остава като най-добър – според мен – третият вариант - на постепенни промени на модела – чрез съгласие в обществото и със сговор между политиците.
  При този трети вариант, партиите на статуквото – тези, които като партии или техните лидери са били поне в два парламента след промените (вкл. следващия) - ще бъдат не решението на проблема, а само част от неговото решение.
  При този вариант ще се правят неотклонни и неотложни промени, с приоритети и ясни репери за контрол на осъществяването и на ефектите от тези мерки.
  Без да влизам в детайли, само ще кажа, че можем да си спестим дори иначе неизбежното и задължително Велико народно събрание за някои от болезнено и неизбежно нужните мерки.
  А това е така, защото дали някоя мерка е конституционна или не, решава не обществото, не парламентът, не президентът дори, а Конституционният съд.
  При високо ниво на национална отговорност, достатъчни са само 6 съдии да декларират, че нещо не е антиконституционно и то става конституционно или е най-малкото отгоаварящо на духа на конституцията.
  Конституцията и законите служат на обществото, а не то да служи на тях! Целта са обществото и индивидите – да живеят в разумен баланс на свобода и сигурност. А средствата са конституцията и законите.
  Помислете – в името на 6-7 милиона българи, само 6-7 човека, 6-7 конституционни съдии могат да вградят своя дух в новата сграда на освестена България.
  Не искам да правя преки аналагии, но поне 6 милиона българи едно време се вълнуваха неистово дали ДПС е антиконституционна партия. Тогава с 6 гласа – с гласовете на 6 конституциони съдии този въпрос бе решен в посока на Да, ДПС е конституциона партия. На едното блюдо на везната 6 милиона души, на другото - 6 човека... Впрочем, единият от тях, подложен на колосален психологически натиск и тормоз, малко след това почина.

  
  
  - Смятате ли, че служебното правителство обслужва нечии интереси? Опасявате ли се, че страната ще тръгне по лош сценарии?
  - Ако продължава по този път (макар че е още много младо и ще си остане вечно младо – какво са два месеца), служебното правителство ще ни убеди в едно нещо и ще ни докаже едно нещо.
  То ще ни убеди, че България може и без правителство, както един главен прокурор ни убеди, че България може без главен прокурор; както през последните 10 години Конституционият съд ни убеди, че България може без Конституционен съд; както преди време един председател на Върховния съд ни убеди, че България може без Върховен съд; както ДАНС ни убеди през последните 4 години, че България може и без ДАНС... Казвам всичкото това със съжаление.
  То може да ни докаже, че наистина са прави онези 80% от българския народ, които подозират, че служебното правителство е просто един отбор от гладиатори, спонсорирани от ГЕРБ, които имитират участие в битки, за да може зад паравана на това оскъдно зрелище, Бойко Борисов да се върне на власт като Главен Охранител на Статуквото, само че вече много по-озлобен и по-репресивен, сиреч такъв, какъвто от него се иска да бъде, иначе ще му бъде видяна сметката набързо...
  Аз, обаче, като лоялен български гражданин, стискам палци на българското правителство и ще съдя за него по делата му. Засега все още помня как с Марин Райков едно време свършихме доста полезни и родолюбиви неща за българите в една съседна държава...
  
  
  - Вие сте един от водещите български специалисти по проблемите на сигурността, отбраната и обществения ред и не мога да не Ви попитам има ли риск пред националната ни сигурност в момента?
  - Да, рисковете са многопосочни.
  -- Първи такъв риск е политическият.
  Една сложна, самоорганизираща се социална система, каквато е обществото, трябва да функционира по правилата, по които е учредена и в съгласие с волята на тези, в името на които е учредена. А българската политическа система все по-драстично функционира по неписани, задкулисни правила и в интерес на една много тясна прослойка от 1% + 9% (при тях дори доста условно), но в разрез с интересите на другите 90%. Това прави системата много нестабилна, България прилича на топка, закрепена на остро било на хълм – при най-малкия порив на вятъра, тя може да се търкулне във всяка една посока, дори и към пропастта.

  -- Друг такъв риск е икономическият.
  Коментирахме го вече, моделът е безкрайно несправедлив и няма останали достатъчно надеждни механизми за самоподдържане, освен сега включените – медийни, социологически, финансови и репресивни. Но при тези ширещи се социални апатии, анемии и аномии, при този спадащ жизнен стандарт и свръхпроизводство на социални и психологически маргинали (когато социалният маргинал е едновременно и психологически маргинал, той става социопат), при разкъсване на социалната тъкан на обществото, е възможна експлозия или имплозия.

  --Трети такъв риск е финансовият.
  Уродливото съчетание на политическа власт с обслужващи олигарсите функции, икономически репресивен модел и самозабравили се и забравили българските национални интереси банкстери (неологизъм от думите банкер и гангстер) напомпва огромни интереси, доминирани от хиперрисково, хазартно и безотговорно финансово поведение, което може да взриви валутния борд и да разбие цялата финансова система на България с втора хиперинфлация.
Този безчовечен модел дойде на власт с хиперинфлация, нищо чудно при първата системна заплаха срещу него, той да направи отново онова, което може най-добре – хиперинфлация.

  -- Четвърти такъв риск е свързаният със сигурността (не върви да се каже на български „сигурностният”  ).
  Управлението на системата за национална сигурност чрез харизмата и манталитета на Бойко Борисов и чрез слабата образованост и некомпетентността на Цветан Цветанов доведе тази система до състояние на насипност, пълна разбалансираност, чисто прагматичен цинизъм на шепата професионалисти в нея и включване на индивидуално и институционално самооцеляване.
  Разбити и разнебитени полицейски и специални служби, унищожена мрежа на гражданската защита, смазана жандармерия, политически злоупотребени антитерористични структури... Както казва един мой приятел от службите – в националната сигурност е пълно мазало, ако обществото знаеше истинското дередже на тази система в резултат на герберджийския погром върху нея, то хората щяха да протестират със сто пъти по-яростна сила!
  Ако във всички други сфери на упралението поведението на Властника през тези 4 години бе на принципа Държавата – това съм аз!, то в националната сигурност то бе на принципа След нас - и потоп!
  Да, вярно е, че в продължение на 24 години системата за национална сигурност бе системно денационализирана и лишавана от способност да произвежда сигурност, но при ГЕРБ безумните количествени натрупвания вече преминаха в (зло)качествени изменения...
  
  
  30.03.2013 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
         _       ____     __      __   
___ | | | _ \ / /_ / /_
/ __| | | | |_) | | '_ \ | '_ \
| (__ | |___ | _ < | (_) | | (_) |
\___| |_____| |_| \_\ \___/ \___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.