Днес, 12 март, в Сикстинската капела във Ватикана започва конклавът на кардиналите, който ще избере новия папа на Римокатолическата църква.
Това за мен е повод да кажа няколко добри думи за досегашния папа Бенедикт XVI.
Макар да съм православен християнин, аз в своите научни публикации и публични изяви винаги съм писал и говорил с огромно уважение и дълбок респект за папа Бенедикт XVI.
Независимо, че някои наши медии го окарикатуряваха, верни на своя деструктивен патос да осмиват, очернят, охулват и омаскаряват всичко, до което се докоснат.
За мен духовният баща на Теорията за справедливата война („Войната е справедлива, когато каузата, за която тя се води е справедлива”) Свети Августин (Свети Аврелий Августин, Августин Блажени) е Първият Европеец.
Папа Бенедикт XVI за мен е Последният Европеец.
Защо Свети Августин е Първият Европеец е тема за отделен разговор.
Тук искам да поясня защо наричам папа Бенедикт XVI Последният Европеец.
Несравнима с нищо по мащабите и посланията си е ролята на папа Бенедикт XVI за съхраняване на европейското в Европа; за отрицание на европейското отстъпление и залязване, породено от отсъствие на лидери и личности, от липса на мисия и кауза – отстъпване и залязване, поддало се на печален стрес от собственото преднамерено безсилие и на плачевен страх от чуждото злонамерено насилие.
Това бе роля на голям духовник и духовен водач, подплатена с всеотдайна енергия и просветлена мисъл.
Папа Бенедикт XVI се обръщаше с разум и страст към Европа, опитвайки се да й вдъхне, съвсем като Свети Августин, вяра и упование в нейните сили и в нейната роля.
Както Свети Августин в ранните векове на Първото хилядолетие след Христа е мобилизирал загубилата ценности и кауза Европа да се съпротивлява на варварството и обричането на без-бъдеще, така и папа Бенедикт XVI се опитваше с вдъхновение, интелект и мъжество - да разбуди задрямалата европейска съвест, размиващата се европейска идентичност, заглъхващата европейска вяра, зовейки и призовавайки европейците да осъзнаят, че Европа не може непрекъснато да отстъпва, да не се съпротивлява когато нахлуват в ценностното й пространство, когато посягат на вековните й традиции. Има каузи, за които е справедливо Европа да се бори – и да се бори по справедлив начин.
И още нещо — папа Бенедикт XVI искаше Европа да влезе в диалог с Исляма, но не от позицията на по-правия, по-мъдрия, по-силния, а със загриженост за благото и бъдещето на Планетата - като помогне на Исляма да си даде сметка, че оцеляването и просперитетът на нашия Свят са съвместна, кооперативна и интегративна цел на Човечеството и всяко действие, което поставя под съмнение неговото оцеляване и просперитет не може да бъде вътрешен проблем на която и да било отделна религия, а е наш, общ, общочовешки, цивилизационен въпрос.
Именно поради това, вътрешните сблъсъци в Исляма, острото противопоставяне на умереното и фундаменталисткото крило в него не са само вътрешен проблем на тази велика религия, те са проблем на всички ни и могат да бъдат разрешени само с общи усилия, със споделяне на исторически опит, даже на горчивия исторически опит.
Защото тази наша Цивилизация, образно казано, ние не сме я намерили на пътя, в нейното изграждане и развитие са вложени, вградени, вплетени, втъкани мислите, делата и стремежите на множество забележителни и истински европейци.
Ето защо за нашата Цивилизация, за нейната сигурност и нейното бъдеще е призвана и призована да допринася общността на европейските народи. Такава е мисията на Европа и това е квинтесенцията на изпълненото с философски разум и религиозна вяра послание на папа Бенедикт XVI.
Папа Бенедикт XVI се стремеше да ни подскаже, че Европа не може да разсъждава опростено и линейно: „Ами Ислямът е с 6—7 века по-млад от Християнството, той сега е някъде на възрастта на Европа от времената на Кръстоносните походи и затова трябва да имаме търпение, да дочакаме ислямската реформация, ислямските Мартин Лутер и Джон Калвин”.
Човешката цивилизация няма технологично и природно време да чака още 6—7 века умните да се наумуват, лудите да се налудуват, най-малкото — заради ширещите се технологии за масово унищожаване, каквито по времето на кръстоносните походи не са съществували.
Още преди да стане папа, като кардинал Йозеф Ратцингер писа за необходимостта от установяване на взаимозависимост между разума и вярата, разума и религията, които са призвани да оказват един на друг пречистващо и оздравяващо въздействие и които са свързани с общата необходимост един от друг и са длъжни да признаят това: „И без съмнение, основните партньори в дадения случай са християнската религия и западният светски рационализъм. Нито една друга културна сила не определя ситуацията в света в такава значителна степен. Това, обаче, не означава, че другите култури могат да бъдат пренебрегвани като някакви „нищожно малки величини”. Това би било в някаква степен проявяване на западната горделивост, за която ще ни се наложи да се разплащаме скъпо и прескъпо и за която отчасти ние вече си плащаме. За двете велики съставляващи на западната култура е важно да започнат да се вслушват в другите култури, да установяват истинска взаимовръзка с тях. Трябва да ги привличаме в опита да установим полифоническа взаимозависимост, при която западното взаимно допълване на разума и вярата ще станат достъпни и за тях. Това ще доведе до разширяване на универсалността на процеса на пречистване, който е необходим за да засветят с нова светлина западните ценности и норми, за които хората така или иначе знаят или се досещат. Така това, на което се крепи света отново ще стане действена сила”.
Споделените тук мои мисли са само кратък и блед опит да се очертае интелектуалното величие и изстраданата мъдрост на папа Бенедикт XVI.
Много ми се иска да вярвам, че макар и да го нарекох за себе си Последният Европеец, папа Бенедикт XVI няма да се окаже на практика такъв, че Европа ще излезе от унилото си, бюрократизирано, тънещо в безидейност състояние на преследване на материалното в ущърб на духовното, на взиране в пъпа и малко по-надолу, на загърбване на идеалите на Големите Европейци. И ще намери сили да осъществи своята цивилизационна мисия - да спомогне максимално светът да стане едно по-хуманно, по-добро, по-привлекателно и по-справедливо място за живеене и място за наистина мирно съвместно съществуване на различните религии, вери и вярвания, на различните етноси, народи и общества.
Ако Европа направи това, тя ще осъществи в пълна мяра идеите на папа Бенедикт XVI.
Николай Слатински
12.03.2013 г.
