Стратегия Синергия Сигурност

  - В каква посока виждате развитието на сегашната ситуация? Има ли нормален, в рамките на конституционната рамка, изход от настоящата криза? Как гледате на екзотични предложения, лансирана на кръглата маса при президента като например служебно правителство, което да работи с удължен мандат, без да се разпуска парламента?
  - За мен е безспорно, че развитието на процесите трябва да следва колкото се може по-плътно описаната в конституцията процедура. Тази процедура е пределно ясна, ние сме минавали два пъти по и чрез нея – при двете служебни правителства на Ренета Инджова при президента Желю Желев и на Стефан Софиянски при президента Петър Стоянов.
  Не приемам екзотики и отчаяни плонжове да се спаси неспасяема топка. Не съм съгласен с истеричния опит на ДСБ да спаси ГЕРБ - тези, на чиито бе неявен коалиционен партньор и да довърши техния мандат като се самопредлагат за мандатоносител. Не е тема на Вашия въпрос това, да коментирам поведението на ДСБ – едва ли има друга по-облагодетелствала се от управлението на ГЕРБ партия (освен ГЕРБ). То от страна на ДСБ не бяха непрекъснати гласувания в полза на правителството на ГЕРБ, то не бяха задкулисни договорки, то не бяха избирания на сигурността пред свободата, не бяха заместник-министерски и на по-ниско ниво кресла и участия в бордове и управителни съвети, те не беше страстна агитация в полза на ГЕРБ в ЕНП... А сега – и да им довършат мандата в рамките на този парламент! Ще довършва мандата партия с 3.14% обществена подкрепа...
  Защо говоря за това? Ами защото политическата каста иска да бъде част от решението на проблема, а тя е част от самия проблем. И ако не си даде сметка какво се случва в България, досегашните протести ще им се видят тиха седянка в сравнение с това, което ги чака.
  Единственото спасение на политическата ни каста минава през спасението на страната, т.е. да се мине към служебно правителство от експерти,, да се гарантира максимално прозрачен изборен процес, никакви привилегии за парламентарно представените партии, широка възможност за участие в изборите на нововъзникнали партии и сдружения, самоорганизации на гражданите.
  Организират ли си избори не за България, а за себе си, партиите от политическата каста (а това е всъщност една партия, партията на статуквото, партията на властта – партията на Борисов и Първанов, на Станишев и Доган, на Кунева и Костов, на Сидеров и Янев), наистина ще има революция. Да си припомним как при Русия Февруарската революция помете монарха, но елитът не разбра какво се случи, продължи да игнорира волята на протеста и протестиращите и накрая се стигна до Октомврийската революция. Е, при нас имаме първите три неща засега през българския Февруари – «монархът» от Банкя падна, елитът не разбира какво се случва и родължава да игнорира волята на протеста и протестиращите...
  
  
  - Как би действал един Георги Първанов на мястото на Росен Плевнелиев? Има ли последният потенциал да овладее поне донякъде нещата?
  - Отговор: Първанов е с една галактика по-изпечен политически играч от Плевнелиев. Но едва ли би намерил печелившата формула. Единствено, понеже е абсолютен задкулисен и непрозрачен политически оригарх, не би правил такива очевидни грешки, граничещи с глупости, които за нула време сътвори Плевнелиев.
  Проблемът обаче е, че Първанов направи изборът, който сега прави и Плевнелиев. Изборът е между две Българии – тази на олигархическото задкулисие, бранещо статуквото и тази, която не приема това хищно и несправедливо статукво като не подлежаща на обжалване присъда.
  Изборът на Първанов бе първата България. С този избор Първанов мина завинаги в запаса на политиката.
  С този въ-обществен съвет, който Плевнелиев си надроби, става ясно, че той също прави същия избор - той избра да бъде на страната на първите, на ултрабогаташите от затворените квартали и с чуждестранните (Ривиерата, Канарските острови, Гърция) недвижими собствености. Вероятно защото самият той в личния си живот е такъв... Но да си държавен глава с манталитета на богаташа-егоист ударил кьоравото - това е страшно за България...
  Нито Първанов, нито Плевнелиев си дават сметка, че трябва да има България не ако държавата има държавен глава, а напротив – президентът трябва да бъде държавен глава, ако има държава България.
  Първанов все пак имаше голям късмет да е единственият демократично избран президент в новата ни история, който не бе поставен на изпитание да назначава служебно правителство, затова и не го видяхме нито веднъж като мениджър на критична ситуация – това бе добре за България, добре и за него.
  
  
  - Преди време казахте, че откакто олигарсите са залюбили Първанов важните проблеми важните проблеми на държавата са започнали да се решават задкулисно на лов или кафе в президентството. Привикван бил дори премиерът, за да приема нарежданията на олигарси и президент. Бихте ли си позволили да конкретизирате и илюстрирате по някакъв начин тези твърдения, ако не с имена поне описателно с конкретни ситуации и моменти? Впрочем имате ли смелостта да назовете име на премиер, който е привикван в президентството, за да му се свеждат директиви?
  - Така зададени тези въпроси не предават точно всичко онова, което съм писал (вкл. в книги) и говорил.
  Моята теза, на базата на нещата, които съм виждал и над които съм разсъждавал е, че
  Правителството на Иван Костов, 1997-2001 г. бе Правителството на Приватизацията на Собствеността – то извърши шокова, тотална, пълна и безвъзвратна приватизация на всяка цена и с цената на всичко. С това то изпълни главната задача на Прехода. За да дойде това правителство на власт, Георги Първанов предаде своята партия.
  Правителството на Симеон Сакскобургготски, 2001-2005 г. Бе Правителство на Реконсолидацията на Собствеността – то осъществи реконсолидация на собствеността, в ръцете на малка прослойка олигарси, с което всъщност приключи Прехода. С това правителство Георги Първанов работеше изключително успешно.
  Правителството на Сергей Станишев, 2005-2009 г. бе Правителство на Стабилизацията на Статуквото – то направи максималното, за да се стабилизира и увековечи новото Статукво. Така то направи Прехода необратим. Това правителство бе конструирано и невидимо управлявано от Георги Първанов.
  Правителството на Бойко Борисов, 2009-2013 г. бе Правителство на Консумацията на Статуквото – то обслужваше задкулисната олигархична прослойка и работеше всеотдайно и последователно, за да може тя да използва, да употребява новото Статукво по максимално изгоден за нея начин и така да консумира резултатите от Прехода. С това правителство Георги Първанов нямаше принципни различия, защото заедно с него отстояваха интересите на задкулисната олигархична прослойка (т.нар. „ловна дружинка”), с тази малка разлика, че вече залагането й беше на Бойко Борисов, докато Георги Първанов бе изтикан на заден план, пуснат от тази прослойка надолу по пързалката – пълноценно употребен и скъпоценно отблагодарен. И именно редовите членове на БСП видяха, че някогашното момче от народа «с тоалетна в двора» се е превърнало в заможен политически олигарх, сърцето му е обвито с материални тлъстини, а значи «не тупти отляво» и се отказаха от него, с което улесниха задачата на Сергей Станишев да го ликвидира политически.
  
  
  - В предишното ни интервю загатнахте, че може да се стигне до сделка между Станишев и Първанов, в която първият играе ролята на формален лидер на БСП и представителен пътешественик, а вторият е сивият кардинал и истинският кукловод на социалистите. Продължавате ли да поддържате това свое твърдение? Какво означава заявлението председателя на БСП, че бъдещият премиер при всички случаи няма да се казва Сергей Станишев?
  - Аз не познавам отвътре БСП, това не е моята партия, зная само, че там има страхотни млади хора, каквито има в цяла България. И ме е яд, че младите хора не можаха да се освободят не само от Първанов, но и от Станишев, защото с лидер, обременен с Тройната коалиция, с плоския данък, с корупцията на правителството му, с послушанието пред олигарсите и с опитите да се сключат международни проекти при заробващи за България условия, няма шанс партията да се промени.
  За мен тази сделка, за която говорих и откоято се опасявах, затова не исках да се сбъдне, не се сбъдна, защото редовите членове и младите в БСП видяха, че Първанов не е вече от тяхната кръв, че е не само политически олигарх, но и клаустрофобичен, затварящ перспективите човек, който излъчва провинциализъм, който е off-line, в него няма нещо модерно, енергично, европейско, не знае не само чужди езици, но и съвременните езици на информационното и комуникационно общество.
  А заявлението на Станишев, че няма да е следващият премиер от една страна е равносилно на откритие, че слънцето изгрява от изток, от друга страна, той е умен и съвременен човек, знае, образно казано, откъде се пуска лаптопът, а не го използва като един бивш премиер да играе на бриЧ белот върху него с охраната. Затова Станишев много правилно е оценил, че за протестираща България, за млада България, за Бъдеща България той е премиер нон грата...
  
  
  - Какво мислите за твърденията на Яне Янев, че служебният кабинет ще бъде доминиран от кръга „Капитал”, а служебният премиер ще се казва Саша Безуханова? Наистина ли е толкова топла връзката между Иво Прокопиев и Росен Плевнелиев? Но дори да е така, къде все пак е тук един Бойко Борисов?
  - Аз имам едно строго и стриктно спазвано правило – да коментирам само рационални и нормални политически играчи и агенти. Бил съм в политиката, но не съм психо-полито-патолог като докторите Михайлови – Васил и Николай. Затова не се занимавам със социопатии, психопатии, шизоидности и фашизоидности. Поради тази причина определен участък от политическия бостан не представлява за мен целенасочен интерес.
  Иначе олигарсите могат да продължат да правят „оня списък” с възможни премиери, президентът може да продължи да изпитва тръпката на стратегически мениджър, но не вярвам чак в такава липса на здрав разум.
  Освен това аз живея там, където живеят нормалните и обикновени българи – в реалността, в дейсвителността, в ежедневната и отрудена България, затова нямам представа как минават топлите връзки в затворения, непрозрачен и недосегаем кръг висши политици-ударили кьоравото-безнаказани грабители на жизнен стандарт, перспективи и национално достойнство-обикновени наглеци, плачещи за затвора...
  Бойко Борисов е нещо съвсем друго – той обича играчката, докато не му омръзне или докато не се повреди. А у нас се случиха двете неща едновременно – играчката „премиерстване” хем му омръзна (каквото можа от нея изстиска, та направо да му се прииска на човек да му е правнук, защото дори пред правнуците ще бъдат блеснали житата и те ще вървят, вървят нататък без земни ядове и грижи), хем се повреди. И той я захвърли, ако имаше смелост и сили, щеше направо да я удари в стената и да я изпотроши, но нещо в нея защипа за миг безименното пръстче, то го заболя и той опищя орталъка – ох, болииии!
  Послушните медии после 5 дни предаваха директно здравословното състояние на това прищипано неволно и за миг безименно пръстче, някои журналисти дълго подухваха на раничката – да мине, да отболи, да не плаче наигралото се дете...
  
  
  - Кой е вашият фаворит за служебен премиер? Спрягат се имената на Кристалина Георгиева, Иван Костов и др.?
  - Нямам фаворит. Знам със сигурност едно – това няма да съм аз. Бил съм в политиката и всяко мое изказване по въпроса би се преценило като политическа оценка, като заявка за министерско кресло. А аз съм скъсал с политиката и нямам абсолютно никакви амбиции. Възприемам себе си единствено като човек от социалната мрежа, не тичам от студио в студио да обяснявам на хората какво смята моята неотразима персона. Ако пиша в блога си и съм много активен във Фейсбук, то е защото протестите и протестиращите ме радват, това е поколението на моите деца, то е непокварено, то е талантливо, честно, борбено – излиза на площадите с опит да промени нещо, ако не, ще излезе от България, обръщайки се с гняв назад. Освен това със своите статии на сайта и статуси във Фейсбук се старая да защитавам младите от протестите срещу внезапната обратна реакция на социалната мрежа и част от демократично мислещите хора, които се обърнаха срещу протестиращите, започнаха да мрънкат, да злорадстват, да недоволстват и дори да охулват протестиращите. Затова показах с цитати как през 1989 -1990 г. Точно така част от обществото хулеше стотиците хиляди хора, излезли със сини знамена на площадите. Ние само си мислим, че за 24 години сме се променили радикално, а всъщност със своите страхове, комплекси, психологически недъзи и нерешителности сме останали почти същите, само злобата и чувството на безсилие като че ли са станали в повече, в пъти повече.
  
  
  - Какво ще стане според вас с гражданските протести? Стои ли някой зад тях? Ще бъдат ли „опитомени” постепенно техните неформални лидери и структури или този път сценарият на основните политически сили ще бъде нарушен?
  - Аз съм оптимист за протестите. Ние не бива да ги оценяваме през призмата на 20 век – че им някакви партии и потайни групи по интереси, които организират протестите. Това са протести на 21 век, на социалните мрежи – където има много повече стихийност, самоорганизация, сдружавания по хоризонтала.
  Да, България се тресе и ще продължава да се тресе.
  Тревогата е всеобща, на страната й липсват в политически план четири изключително важни неща:
  -- елит от стратегически мислещи лидери (политическата каста е ужасно слаба след 24 години непрекъсната антиселекция);
  -- обща визия към какво се стремим (дииктуващите волята си интереси перманентно разединяват обществото);
  -- достатъчно интелектуален капацитет (умните, разумните, талантливите, трудолюбивите хора постянно са изтласквани по периферията и на дъното);
  -- необходима обществена енергия (най-енергичните млади хора непрекъснато емигрират).
  Но аз съм убеден, че днес в България се случва нещо много добро и то може да даде позитивен резултат.
  Разбира се, надигналите са на протест хора могат и да не успеят.
  Но мениджърите (в кавички) на сегашните процеси искат да отиграят вълната от недоволства както обикновено - повърхностно, с леко разместване и размесване на столовете и креслата в рамките на стандартната ситуация и то така, че те, които са част от проблема, да бъдат част от (даже цялото) решение.
  Не изключвам, че могат да успеят. Все пак решението е в рамките на политиката, а те са изпечени до наглост и цинизъм политически играчи.
  Но, моята надежда е, че този път няма да им се отвори парашутът!
  За мен ние в настоящия момент имаме колосални линии на напрежение:
  -- Между олигарсите и българския народ.
  -- Между политическата каста и гражданското общество.
  -- Между статуквото след хищния Преход и енергичната воля за промяна.
  -- Между старите йерархични структури (държава, силови институции, големи фирми, общински ръководства...) и мрежовите самоорганизации на гражданите.
  -- Между схващането за държавата като репресивен инструмент за гарантиране на твърда (hard) сигурност и разбирането на хората за държавата като средство за произвеждане на мека (soft) сигурност - здравеопазване, образование, наука, социални защити, околна среда, качество на живот.
  -- Между бранещите ултралибералния модел у нас и всеобщата глобализационна вълна за неговото хуманизиране.
  -- Между клаустрофобичния off-line "елит" на страната (политически, икономически, финансов, културен) и непознаващото граници и прегради младо on-line поколение.
  Затова мисля, че на спечелилите от хищния Преход и неподбиращи средства за опазване на статуквото няма да им се отвори парашутът.
  
  
  - Играят ли някаква роля олигарсите във всичко, което се случва в момента, и каква?
  - Българското олигархическо задкулисие е изключително нагло и безнравствено, то от самото начало на въздигането си е готово да мине през труп на България и нейното гражданско общество в името на своя интерес – а това е интерес на 1% от българите, не повече!
  България не случи не само на поробители и освободители, на тоталитарчици и демократи, тя не случи и на олигарси и организирани престъпници (не, че преедпоследните се отличават силно от последните).
  Олигарсите смятаха, че след правителството 2005-2009 г. Държавата вече е конструирана и сглобена така, че те да могат да си консумират безнаказано щедростите на статуквото. За целта бе нужно само стадото, т.е. народът, да си пасе тихо и покорно, да блее и чалгийства... Ето защо за стадото бяха сложени овчарски кучета, мутри и милиционери да го пазят – да го пазят да не надига глава, да не се бунтува.
  Но сметките им излязоха криви! Номерът не мина! Защото младите в България се разбунтуваха! И при първия бунт се оказа, че овчарските кучета само изглеждат породисти, а се оказаха страхливи като ... нерасови улични ... четириноги. Способни да са страшни и смели ако видят беззащитен старец или притеснена женица, но когато срещу тях тръгнат шепа смели хора, те подвиват опашки и бягат, зарязват всичко и се спсяват с бягство.
  Как да не съм щастлив за младите хора и да не съм оптимист за тях... Те объркаха сметките на олигарсите с тяхната колосална финансова мощ, с техните 99% медии, с репресивната сила на държавата и кротостта на падащите към социалното дъно българи...
  
  
  - Как виждате разположението на силите, ако изборите наистина се проведат на 12 май?
  - Зависи от правилата и нацина на провеждане на тези избори. Ако политическата каста си ги спечели служебно, нещата ще ескалират, може да излязат извън контрол.
  Ако изборите бъдат честни, прозрачни, демократични, те могат да дадат началото на процес на оздравяване на България. Подобни избори са необходимото условие за начало на дълбоки, съъщностни промени. Необходимото, но не и достатъчното, защото лечението на България не може да стане с палиативни и половинчати мерки, със симулации и имитации на промени. Проблемите на България са системни, структури, те са дълбоко в самата конструкция на обществото и то затова е толкова уродливо, безпощадно към бедните, болните, слабите и нещастните, затова в него няма място за солидарност, съпричастност и съвместни усилия за измъкване от ада на ултралибералния, хиперпазарния, мегаексплоататорския, суперуродлив модел, в който човек за човека е принуждаван да бъде дори не вълк, а враг...
  01.03.2013 г.