България се тресе и ще продължава да се тресе.
Тревогата е всеобща, на страната й липсват в политически план четири изключително важни неща:
-- елит от стратегически мислещи лидери (политическата каста е ужасно слаба след 24 години непрекъсната антиселекция);
-- обща визия към какво се стремим (дииктуващите волята си интереси перманентно разединяват обществото);
-- достатъчно интелектуален капацитет (умните, разумните, талантливите, трудолюбивите хора постоянно са изтласквани по периферията и на дъното);
-- необходима обществена енергия (най-енергичните млади хора непрекъснато емигрират).
Но аз съм убеден, че днес в България се случва нещо много добро и то може да даде позитивен резултат:
-- независимо от: тоталното охулване на протестиращите и протестите от политическата каста
-- независимо от мрънкалковците в социалната мрежа;
-- независимо от апатията на огромната класа на социалните маргинали, произведени през годините на Прехода;
-- независимо от най-реакционната и ретроградна проелитарна и проолигархична прослойка от ултрадесни т.нар. политолози, експерти, анализатори и синтезатори..
Разбира се, надигналите са на протест хора могат и да не успеят.
Но мениджърите (в кавички) на сегашните процеси искат да отиграят вълната от недоволства както обикновено - повърхностно, с леко разместване и размесване на столовете и креслата в рамките на стандаратната ситуация и то така, че те, които са част от проблема, да бъдат част от (даже цялото) решение.
Не изключвам, че могат да успеят. Все пак решението е в рамките на политиката, а те са изпечени до наглост и цинизъм политически играчи.
Но, моята надежда е, че този път няма да им се отвори парашутът!
За мен ние в насотящия момент имаме колосални линии на напрежение:
-- Между олигарсите и българския народ.
-- Между политическата каста и гражданското общество.
-- Между статуквото след хищния Преход и енергичната воля за промяна.
-- Между старите йерархични структури (държава, силови институции, големи фирми, общински ръководства...) и мрежовите самоорганизации на гражданите.
-- Между схващането за държавата като репресивен инструмент за гарантиране на твърда (hard) сигурност и разбирането на хората за държавата като средство за произвеждане на мека (soft) сигурност - здравеопазване, образование, наука, социални защити, околна среда, качество на живот.
-- Между бранещите ултралибералния модел у нас и всеобщата глобализациона вълна за неговото хуманизиране.
-- Между клаустрофобичния off-line "елит" на страната (политически, икономически, финансов, културен) и непознаващото граници и прегради младо on-line поколение.
Затова мисля, че на спечелилите от хищния Преход и неподбиращи средства за опазване на статуквото няма да им се отвори парашутът.
Президентът имаше уникален шанс - той трябваше да избере на коя страна е:
-- на страната на онези, които с всички сили, нокти и зъби бранят статуквото,
-- или на страната на гражданското общество, което не иска да приеме това статукво като не подлежаща на обжалване присъда.
Плевнелиев направи своя избор - той избра да бъде на страната на първите, на ултрабогаташите от затворените квартали и с чуждестранните (Ривиерата, Канарските острови, Гърция) недвижими собствености. Вероятно защото самият той в личния си живот е такъв...
Но да си държавен глава с манталитета на богаташа-егоист ударил кьоравото - това е страшно за България...
Дали Плевнелиев си дава сметка, че трябва да има България не ако държавата има държавен глава, а напротив - той трябва да бъде държавен глава, ако има държава България.
Как беше възможно президентът да надроби такъв въ-обществен съвет за опазване на статуквото...
Как може елитът (политически и политологически) да не разбира какво се е случило, случва и ще се случи в България...
Гледайки паническата суета на елита от тътена на разместването на тектоничните плочи в нашето общество ми хрумнаха две мъдри мисли.
-- Едната е на моята баба (стара-майка), светла й памет!:
"Който не разбира светкавицата, го треска гърмът...".
Другата е на ... Мао, цитирина от Хенри Кисинджър в "Години на промяна":
“Светът не е спокоен, а се задава буря – вятър и дъжд.
При приближаването на бурята лястовиците стават неспокойни – пърхането на крилата им обаче не може да попречи на идването на бурята.”
Николай Слатински
02.03.2013 г.
