Какво ни казват данните на СИПРИ за търговията с въоръжения и техника и за военните бюджети -1 (Изводи и поуки...)

27.03.2008 г.

  Годишникът на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира (СИПРИ) за 2007 г. ни дава за пореден път нови поводи за размисъл.
  Според СИПРИ: за 2002-2006 г. при продажби на основните оръжия (танкове, бронирани машини, самолети, вертолети, кораби, артилерийски системи, ракети, ракетни системи) за 106 543 млн. долари (цени в долари от 1990 г.) класацията е:
1. САЩ – 32 128 млн. дол.
2. Русия – 30 764 млн. дол.
3. Германия – 9 164 млн. дол.
4. Франция – 8 888 млн. дол.
5. Великобритания - 4 488 млн. дол.
...
33. България - 80 млн. дол.

  За България данните се разпределят по години така:
2002 г. – 32 млн. дол.
2003 г. – 48 млн. дол.
2004 г. – 0 млн. дол.
2005 г. – 0 млн. дол.
2006 г. – 0 млн. дол.

  Тези данни са прекрасна илюстрация за състоянието на българския ВПК.
  В интерес на истината обаче, данните са нищожни и тъй като тук не са включени онези въоръжения и муниции (напр. леко стрелково оръжие и боеприпаси), с чиято продажба България събира шепа трохи от преразпределената след края на Студената война апетитна баница.

  След свиването на търговията с оръжие в края на 20 век, сега, особено след 2002 г. има устойчива тенденция на нарастване на сделките, като през 2006 г. обемът от продажби е почти с 50% повече в сравнение с 2002 г.:

  След като няколко години поред Русия изпреварваше по продажби САЩ, след 2003 г. двете държави отново си размениха местата. Дали това е завръщане към “нормалното” положение след края на Студената война или е изключение, ще видим в скоро време.
  В периода след 11 септември САЩ решително насочиха към въоръжените си сили най-модерните оръжия и това донякъде снижи обемите на техните сделки с други страни. Сега американските компании стават още по-агресивни и изобретателни и с подкрепата на държавата и посолствата търсят максимални продажби, вкл. дори чрез натиск.
  ВПК е пред нови задачи, поради новия характер на войната - тя е все по-асиметрична; за армиите зачестяват нови мисии - кризисен мениджмънт и peacekeeping; и борбата срещу тероризма се нуждае от нови технологии: за комуникации и разузнаване. Така че инвестициите във въоръжения и техника ще нарастват, което означава, че ще нарастват и амбициите за нови и нови продажби, като част от възвращаемостта на вложените ресурси и в името на печалбите на акционерите на водещите компании. Може да се предполага и нарастване на необходимостта от нови военни кампании (и полигонни войни), защото е очевидно, че най-доброто изпитателно поле за всеки вид оръжие е бойната поле; както и че най-изгодната утилизация на старите въоръжения и боеприпаси (за да се освободи място в арсеналите и складовете за нови) е отново на бойното поле.
  По продажби за 2005 г. по текущи цени от първите десет фирми шщест са от САЩ:
1. “Boeing” – 28 050 млн. дол. (за техните самолети преди време открито лобираше ген. Никола Колев).
2. “Northrop Grumman” – 27 590 млн. дол.
3. “Lockheed Martin” – 26 460 млн. дол.
5. “Raytheon”– 19 800 млн. дол.
6. “General Dynamics” – 16 570 млн. дол.
9. “L-3 Comminications” – 8 970 млн. дол.
  Другите четири в десятката са:
4. “BAE Systems”, Великобритания – 23 230 млн. дол.
7. “Finmeccanica” , Италия – 9 800 млн. дол.
8. “EADS”, сборна от Германия, Великобритания, Италия, Испания – 9 580 млн. дол. (с тази компания вече много години наред нашето Министерство на отбраната упорито и необяснимо отказва да сътрудничи).
10. “Thales”, Франция – 8 940 млн. дол.
  Но да се вглеждаме само във ВПК е малко старомодно - модерният анализ надхвърля ВПК и разглежда нещата по-широко, включвайки огромното множество фирми, свързани със сигурността, които очакват от държавата нови и нови поръчки, които печелят от възникването и регулирането на кризи, които искат да възстановяват след разрушения и да охраняват обекти, да разминират и да патрулират, да разработват находища и да обучават полицейски и военни сили. Т.е. всички тези компании, които печелят от държавата проекти и мисии, свързани със сигурността и отбраната, които затова, както досега ВПК, могат да искат нови и нови войни и кризи, защото се облагодетелстват от тях и от работата на съответния терен и които Наоми Клайн нарича вече не „military industrial complex”, а по-всеобхватно - "disaster capitalism complex”.

  Държавите, купили най-много основни видове въоръжения за 2002-2006 г. са:
1. Китай – 14 609 млн. дол.
2. Индия – 10 152 млн. дол.
3. Гърция – 7 243 млн. дол.
4. Обединени Арабски Емирства – 7 048 млн. дол.
5. Южна Корея - 3 884 млн. дол.
...
9. Турция – 2 945 млн. дол.
25. Румъния – 1 062 млн. дол.;
...
62. България - 192 млн. дол.

  За България данните се разпределят по години така:
2002 г. – 0 млн. дол.
2003 г. – 2 млн. дол.
2004 г. – 12 млн. дол.
2005 г. – 158 млн. дол.
2006 г. – 20 млн. дол.

  Ако през 2005 г. България беше на 111-о място, а през 2006 г. на 66-о, сега сме на 62-о. Скокът според предходния годишник на СИПРИ се дължи на следните покупки:
  --- от Белгия - фрегата “second hand”, “Wielingen” - 23 млн. евро.
  --- от Франция - 6 хеликоптера AS-365/AS-565 “Panther” и 12 AS-532/AS-332 “Cougar” - за 358 млн. евро с офсет за 354 млн. евро (105 млн. евро индиректен офсет) - с доставка 2006-2007 г.
  --- от Италия - 5 транспортни самолета С-27J “Spartan” с опция за още три – за 91 млн. евро и срок за доставка - 2007-2011 г.

  В първите 15 купувачи на оръжие в света има 11 ключови партньори на САЩ:
3. Гърция.
4. Обединени Арабски Емирства.
5. Южна Корея.
6. Австралия – 3 461 млн. дол.
7. Израел – 3 457 млн. дол.
8. Египет – 3 039 млн. дол.
9. Турция.
12. Тайван – 2 170 млн. дол.
13. Великобритания – 2 131 млн. дол.
14. Пакистан – 2 038 млн. дол.
15. Япония – 2 008 млн. дол.
Самите САЩ са 11-и - 2 276 млн. дол.
Така че сред първите 15 са само още:
1. Китай.
2. Индия.
14. Иран - 2 572 млн. дол.

  Получава се известен парадокс: излиза, че колкото по-близък си на САЩ, толкова повече въоръжения от тях си задължен да закупуваш непрекъснато.

  От основните приоритети в националната сигурност, които в началото на 2002 г. очертавах в своите първи материали като секретар, с най-слабо (може да се каже - с никакво внимание) от президента се ползваше родният ВПК. За мен това бе равнозначно на провал – че не можах, въпреки толкова написани материали, да обърна президентската институция с очи към отбранителната ни индустрия. Не бе възприета идеята КСНС да й посвети свое заседание. Нещо повече - президентът отказа нееднократно среща с водещите личности от този индустрия.

  Според СИПРИ военните разходи (ВР) в света в цени от 2005 г., в милиони долари са както следва [обозначените със * данни са в текущи цени]:

  Световните военни разходи за 2006 г. възлизат на 1 158 млрд. дол. (в цени от 2005 г.) и на 1 204 млрд. дол. (в цени от 2006 г.). Това означава, че те са 2.5% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) и 177 дол. в цени от 2005 г. и 184 дол. в текущи цени - на човек в света (per capita). Виждаме нарастване на военните разходи с 3.5% спрямо 2005 г. и с 37% спрямо 1997 г. То се дължи разбира се главно на нарасналите преки военни разходи на САЩ (за войната срещу тероризма), които са цели 46% от световните военни разходи за 2006 г.
  За една година военните разходи скачат с 39 млрд. дол.; 24 млрд. дол. от тях се падат на САЩ - като да поясним, че говорим за преки военни разходи!
  Продължи обръщането на тенденцията - след оттласкване от дъното през 1998 г. военните разходи постоянно и неотклонно нарастват. Така за 2006 г. в сравнение с 1999 г. те са се увеличили с повече от една трета – с 37%.
  Три държави заслужават внимание (освен САЩ): Китай, Индия и Русия. В таблицата данните са по пазарен обменен курс на националната валута спрямо долара. Но по ППС - паритет на покупателната сила:
  --- Китай е не на 5-о, а на 2-о място за 2006 г. със 188.2 млрд. дол.
  --- Индия е не на 10-о, а на 3-о място с 114.3 млрд. дол.
  --- Русия е не на 9-о, а на 4-о място с 82.8 млрд. дол.
  Много трудно е да се определят точните военни разходи на САЩ – те са “пръснати” по редица министерства и програми, а някои са класифицирани. Съгласно СИПРИ общите разходи за национална отбрана в СЩА възлизат на както следва:
2001 г. – 304.9 млрд. дол.
2002 г. – 348.6 млрд. дол.
2003 г. – 404.9 млрд. дол.
2004 г. – 455.9 млрд. дол.
2005 г. – 495.3 млрд. дол.
2006 г. – 535.9 млрд. дол.

  Що се отнася до разходите на САЩ за войната срещу тероризма, то според СИПРИ те са следните:
2001 г. – 14 млрд. дол.
2002 г. – 19 млрд. дол.
2003 г. – 88 млрд. дол.
2004 г. – 111 млрд. дол.
2005 г. – 81 млрд. дол.
2006 г. – 120 млрд. дол.
Или общо за периода 2001-2006 г. тези разходи са 432 млрд. дол.
  Смята се за най-вероятно, че за периода 2003-2016 г. Ирак “ще струва” на САЩ 697 млрд. дол.
  Обаче в свое изследване Linda Bilmes и Joseph Stiglitz (съветник на нашия президент) разглеждат два сценария - консервативен и умерен, свързани с изтеглянето на САЩ от Ирак съответно през 2010 и 2015 год. Ето какви според тях ще бъдат разходите на САЩ във войната в Ирак:

Разходи в милиарди долари Консервативен сценарий Умерен сценарий
Директни разходи 839 1 189
Макроикономически разходи 187 1 050
Общо разходи за войната в Ирак 1 026 2 239

  (Ако и ние изчислим колко пари изляхме в пясъците и хаоса на Ирак и Афганистан, ще получим колосална за страната ни сума от 1-1.5 млрд. лева! – заплатени като кървав и финансов данък за тази геополитическа авантюра!)

  Ето какви са военните разходи в света по региони в цени от 2005 г.:

  Вижда се, че основният ръст за Европа за 1997-2006 г. (10%) е от страните в Централна (13%) и Източна (61%) Европа. Така че демократизацията и интеграцията се "плащат" с много по-високи военни разходи. Иначе Европа като цяло има най-малък ръст на военните разходи през периода 1997-2006 г.

  Да видим според СИПРИ военните разходи за България в лева (текущи цени), в долари (цени 2005 г.) и в процент БВП (дъното от 1997 г. е в миналото, видни са стабилизация и ръст):

  Ала истината се познава само в сравнение с другите държави:

  Тези данни са приведени за да покажат кой колко “харчи” за отбрана (при това СИПРИ изрично подчертават, че за България не са включени разходите за пенсиите на военните). Общо взето се вижда, че всички нови членки на НАТО дават средно между 0.5-1.0% от БВП по-малко от България (техният БВП е много по-голям от нашия)! Неутралните страни дават между 1.0-2.0% по-малко от нас. Ето “цената” на политическия ни елит, който изпълнява с пионерска готовност всичко, което се поиска от тях. Впрочем, според СИПРИ ниво на разходи около 2.5% от БВП е характерно за групата държави с най-висок доход на глава от населението.
  Изрично изтъквам Ирландия, Финландия и Словения - те са доказателство на моята теза - качественото политическо лидерство логично се трансформира в качествено развитие.
  Тези държави имат своя стратегия за развитие и инвестират в човешкия капитал - образование, наука и високи технологии, здравеопазване, култура; не за военни разходи. Те знаят да си отстояват интересите без да са станали по-малко европейски.
  Да добавим, че у нас и определянето, и изразходването на тези средства е непрозрачно, с много корупция, без принос на нашия ВПК. Това допълнително изяжда жизнения ни стандарт.
  Ето защо предлагах на президента през втория си мандат президентът да започне да говори за постепенно намаляване на военните разходи и за пренасочването им към инвестициите в човешкия капитал.

27.03.2008 г. Николай Слатински

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   ___            ____          _  __
/ _ \ __ _ | _ \ ____ | |/ /
| (_) | / _` | | |_) | |_ / | ' /
\__, | | (_| | | _ < / / | . \
/_/ \__, | |_| \_\ /___| |_|\_\
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.