Ние гледаме на поредния шокиращ изборен резултат като на още един крайно неприятен изолиран случай.
А това всъщност е падащо домино - плочка след плочка.
Уви…
Става дума за катастрофично деструктивен процес, основаващ се на много опасна закономерност.
Наблюдаваме време на ужасно залитане в реваншистка, нацистка, шовинистична, мизантропска посока и на политическо паразитиране върху ниски и ниизки, първобитни и първосигнални нагони и инстинкти.
Но западните лидери се правят, че не забелязват това или го забелязват, но го подценяват непростимо, необяснимо.
Западните лидери нямат нито визия, нито стратегия, нито воля, нито смелост да противодействат на този процес.
Те или са слепи, или са безхаберни, или са импотентни, или просто не са лидери.
И все пак да не виним само лидерите.
За да се появят лидери в едно общество, в една (вкл. в евроатлантическата) общност, обществото и общността трябва да са узрели, достойни да имат лидери и-или да са изпълнени с осъзнатата остра потребност от лидери.
Иначе и да има лидери, те ще съществуват във вакуум, ще останат непотърсени и непоискани, неразпознати и непризнати.
Вечните полета на Историята са препълнени с тленни останки на лидери, за които не е имало - така да се каже - обществена поръчка да се появят и-или е нямало общества и общности, което да са ги припознали като лидери.
25.11.2024 г.
