Интервю за Албена Борисова, информационен сайт ПИК.

  Интервюто може да се види също и на сайта www.pik.bg.
  
  
  - Застрашена ли е националната сигурност на страната - посред бял ден гърмят по Златко Баретата пред съда, пред пълната зала на конференцията на ДПС направиха опит за атентат на Ахмед Доган...
  - Националната сигурност е застрашена във всяка една държава, в която организираната престъпност вилнее безнаказано.
Националната сигурност е застрашена във всяка държава, за която въпросът не е дали организираната престъпност е във властта, а колко власт тя притежава.
  Животът, в това число и политическият живот винаги върви със своите символики, знаци, метафори и послания.
  И стрелбата срещу Баретата има такъв символен, знаков, метафоричен и с ярко послание смисъл – тя става пред Съдебната палата. Като крещящо доказателство за импотентността на Съдебната система и Системата за национална сигурност.
  Следващият път къде ще стане престрелката, за да отидат камерите навреме – пред една от другите Три власти – Парламентът, или пред другата от Трите власти – Правителството??
  Нещата не вървят на добре. Прекалено е банално да се каже, но е твърде вярно.
  Рисковете, свързани с организираната престъпност ескалират поради три причини.
  Първата от тях е, че има остро противопоставяне между група хора, които имат цялата сила на държавата и я използват срещу определени структури от организираната престъпност – за да им вземат бизнеса, да ги смажат физически, икономически и финансово.
  Това насилие ще ражда контранасилие. Защото организираната престъпност е по принцип разумна и когато усети, че държавата я мачка в името на националната сигурност, тя си дава сметка, че очевидно се е разпасала, затова заляга, свива се, снишава се временно, влиза в „нормата”. Но когато организираната престъпност вижда, че нейни опоненти използват държавата, за да я разбият нея, т.е. организираната престъпност и да й вземат или съсипят бизнеса, тогава тази организирана престъпност става брутална и нагла, започва да хапе като настъпена змия. Смъртоносно понякога.
  Зоран Джинджич, премиер преди време на Сърбия, се заигра с един престъпен клан, за да смаже друг престъпен клан и бе ликвидиран. За да се покаже на сръбските политици, че държавата не може да е един от клановете на организираната престъпност, тя действа на друго поле, а ако действа като клан на организираната престъпност, с нея ще се отнасят като с клан на организираната престъпност. Защото всеки може да бъде опазен по всяко време, но не може да бъде опазен през цялото време.
  Втората причина е свързана с факта, че една част от организараната престъпност прехвърли почти целия си бизнес в светлата сфера, в реалната икономика и прави милионите си главно чрез легитимна или узаконена вече дейност. Това поражда втората остра конфронтация в полето на организираната престъпност у нас – между останалата извън реалната икономика и наместилата се в реалната икономика. Това е люта битка без компромиси. Защото едните са бити, преследвани, съдени, изтласквани от бизнеса, а другите са любимци на властта, а донякъде и на Европа, получават държавни протекции, държавни поръчки, еврофондове, участват в милозливи президентски кампании, наместват актуалните си любовници за водещи на ТВ предавания или за собственици на медии...
  Така възникват конфликти, омрази, ненасвисти, от които сърцата и душите се обливат с кръв, а тротоарите и стените се омазват с кръв.
  Третата причина за ескалацията на стрелби и вендети из страната ни е свързана с битките вътре в останалата извън държавата и олигархията организирана престъпност. Нейното поле за действие е все повече ограничено, тя е изтласкана към мръсната работа и непечелившите „проекти”, няма свое лоби сред политиците, министрите, депутатите, магистратите и местната власт, поставена е на СРС-та, обявена е за лоша, подлежаща на унищожаване и изтребване. Това я ожесточава, тя започва вътрешновидови и междуособни войни, като битки на живот и смърт между изтласкани по периферията на прерията хищници, става мършоядна, но и ужасно злобна и мръсна.
  Тези три причини показват доколко в България бил пречупен гръбнакът на организираната престъпност...
  
  
  - Ще запази ли ДПС ключовата си роля в политиката на България и след смяната на Доган?
  - ДПС е вече анахронизъм и аномалия в българския политически живот. Каквито анахронизъм и аномалия са и ултрапатриотарските (фашизоидни и шизоидни) партии, „достойно” представени в сегашния парламент.
  Върхушката от корупционери на ДПС черпи легитимност от езика на ненависта спрямо хората извън ДПС и от комплексите на страха спрямо хората в ДПС, които тя насажда и експлоатира.
  Върхушката на ДПС постоянно, като своите патриотарски скачени съдове, акцентира върху това, което различава и разделя българските граждани, което ги противопоставя и опротивява едни към други.
  България от това няма нужда.
  България има нужда от консолидиране, сплотяване, събиране. Ние ставаме все по-малко и всеки български гражданин, който обича и милее за България е жизнено необходим на страната ни! България не може да оцелее и просперира без българските българи, българските турци, българските роми, българските евреи, българските арменци. Българщината не е етнически оцветена. Можем ли да забраним на някого да обича България или да го подозираме, че е ня обича, само защото не е етнически българин. Аз познавам не-етнически българи в България, които обичат Българий безумно, а ако са прокудени от нея, я сънуват с отворени очи и си поплакват тихо за нея.
  А ДПС е енергиен вампир, който промива съзнанието на едни от най-почтените български граждани, третира ги като политическа рая, иска от тях да са като пеперуди, които на избори летят като хипнотизирани срещу свещта, макар че от пламъка й ще си изгорят крилете.
  Моделът «ДПС» - на вкарване на електората в гето и третирането му като ресурс за политическо възпроизводство на шайка политически корупционери, остапбендеровци и българоненавистници обижда бългаските турци и българските българи, българските мюсюлмани и българските православни. Фашизоидното не е задължително с християнски произход, то е и с мюсюлмански произход – също. Фашизоидното – поне според мен – няма място в българския политически живот, ако България ще бъде модерна, европейска, демократична държава. Това е моето отношение към върхушката на ДПС и към партии, които не ценят и не уважават своя електорат, а го предпочитат във вид удобен за манипулиране и оглупяване, плашене и деп(р)есиране.
  
  
  - Защо се допусна този гаф на НСО по време на конференцията на ДПС?
  - Първо, не ми е ясно защо НСО трябва да охранява партиен форум. Партиите в парламента получават щедри субсидии за политическа дейност, да си наемат фирми и да си се грижат за сигурността. Ако трябва, да се направи висока тарифа от НСО и срещу солидна сума да пази такива конференции и конгреси, а не безплатно и по задължение. Освен това не ми е ясно защо НСО трябва да охранява Ахмед Доган, който е 1 от 240 депутати и едиственият сред тях, който „не бръсне” парламента за нищо и нагло го игнорира като достойна за уважение институция! НСО трябва да охранява хора на висшите постове в държавата – президент, вицепрезидент (добре, съгласен съм!), председател на Народното събрание, заместник-председатели на Народното събрание (за тях съм съгласен със стискане на зъби), премиер, вицепремиери и министри, главен прокурор, председатели на Конституционния съд, Върховния административен съд, Върховния касационен съд. И толкова!
  А провалът с охраната на Доган има много коренни причини – първа по приоритет, макар че може би не и по значение, е, че НСО е към президента, вместо към премиера - президентът няма нито административен капацитет, нито професионален капацитет да я управлява, контролира и администрира. Това се убедих окончателно докато по време на първия мандат бях секретар по националната сигурност на Г. Първанов. Освен това, НСО работи без закон, на честна дума и едно Постановление на МС отпреди много години, продължава да бъде военизирана (каквото и да означава това, вижте началникът й е ... бригаден генерал във второто десетилетие на 21 век!) и е оставена на самотек, без граждански контрол – малка и хаотична държава в малката, но свърхлуксозна държава на политиците. Да добавя и рязко снижените както в цяла България, така и логично – в НСО – критерии на премиера за качествата на управляващите кадри. Премиерът явно гледа на НСО като на нещо като „ИПОН”, само че държавно и затова е сложил ръководство като за охранителна фирма, а не за ключова структура от системата за национална сигурност. Да, още нещо много важно – редовите служители в НСО, тези, които влачат черната работа там, имат много нисък материален статут и слаба защитеност – и от насилие, и от закона – тези добри момчета са затънали в дългове и кредити, работят ненормирано, под пълен стрес и са абсолютно неуважавани от обгрижваните, които ги третират като слуги и прислужници. Как тогава ще имат стимул да жертват здраве и сили, камо ли пък живот за брутални политици, видни корупционери или в случая за алчен хидролог...
  Но трябва да се знае и още нещо много важно – в рисковото общество на серийно произвежданите несигурности няма пълна гаранция! Никаква НСО не може да гарантира 100% сигурност при всички атентати. НСО може само да управлява рисковете от атентати, което означава да се стреми да минимизира случването на атентати и да минимизира щетите, ако атентатите се случат.
  А политиците – те да му мислят, да помнят, че всичко си има цена и за много неща се плаща. А как иначе – няма такъв филм, при който политиците с политиката си да рушат държавата и държавността, а да им се разминава всичко безнаказано. Напротив, напротив, при тази политика тяхната отговорност, тяхната несигурност и рисковете за техния живот и здраве нарастват. Неизбежно е мерникът на народното недоволство ще се насочи към тях – към виновниците за перманентната катастрофа на държавата и държавността. Политиката не е само материални и символни облаги, тя е и риск и несигурност. А слабата и антинационална политика поражда все повече маргинали, аутсайдери, психически болни хора и социопати. Срещу непредсказуемия, ненормален и несъразмерен гняв на такива отчаяни и изместили центъра същества анти-бронебойни жилетки няма открити, няма открити.
  
  
  - Какви са връзките между правителството и спецслужбите...
Взаимодействието им. Защо се стигна до този куриоз Бойко Борисов да разсмива чуждите дипломати в "Шератон" като им разказва за престъпността у нас и да ги убеждава, че навсякъде има такава?
  - Между интелигентните и образованите хора в България е постигнат непробиваем консенсус, че премиерът ни простее и плещи по някога нелепици, които нямат прецедент по елементарност в нашата история, като така опошлява самото схващане за политика и политическо! Отдавна социолингвистите знаят, че не просто езикът е такъв, какъвто е човекът, но и човекът е такъв, какъвто е езикът му. Същото важи за обществото. И когато лидери на политическия живот и управлението използват глупав и хулигански език, те по силата на обратната връзка опростачват обществото. Властващите популисти си мислят, че какъвто народът ни, такъв трябва да бъде техният език. Те не си дават сметка, че какъвто е техният език, такъв става народът ни. Езикът на Борисов е чалга, издигната в политически новоговор.
  У нас това често работи, чалгизираната и опростачена тълпа се кефи, когато заедно силиконовите златки и властта говорят на един и същи език. Но пред чужденци, както в Шератон се получаова културен шок от допира на хора с дипломи от престижни университети и с перспективен бизнес с кръчмарския жаргон... Смесват се жанровете. То е все едно чалгата да се качи на сцената на Миланската скала...
  А връзката на властта със спецслужбите е просмукана от манталитета на властта. Властта днес смята, че държавата се управлява с джойстик, както премиерът каза на хората в Сопот – Ако има нещо, обадете ми се! Управляващите смятат, че властта е голям чук, а всички проблеми – гвоздеи. Тя гледа на службите като на обслужващи, прислужващи, слугуващи структури, тя не се и досеща, че те са част от фината насторйка на държавата, те даван софтуера на управлението, като го правят по-зорко, по-зрящо и по-прозорливо. Нищо подобно, властта ги командори, държи ги на ръчен, джойстиков контрол. Службите искат много да кажат на властта, но не могат, защото тя е глуха за важните неща, които не влизат в нейните политически и безнес-планове. Също така, службите могат много да кажат на властта, но не искат, защото така биха рискували да понесат нейните удари и погром – аааа, вие не сте съгласни с нашите политически и безнес-планове! Затова в службите пробладават две неща – едното е, всеки се е стаил, кйта-пата, за да я докара до пенсия, да си вмезе многото заплати и да отиде да охранява банки – парите или информацията им; другото е, че всеки, който може, гони нещо «частно» с информацията и позициите, които има – най-вече защото деца и внуци храни, болни родители гледа или пък защото просто не му се живее на една заплата, та дори и относително височка...
  
  
  - Необходим ли беше референдумът за Белене? След като Бойко Борисов каза, че каквито и да са резултатите от него, няма значение.
  - Много съжалявам за грубата дума, но да кажеш като премиер, че за теб някакъв Джокович е по-важен от първия демократичен референдум в страната ти е преднамерена демонстрация на простотия, такава фраза оставя лош дъх, тя е едно неестетично изпускане...
  Референдумът бе опорочен още при решаването как да бъде формулиран неговия въпрос. Освен това онези, които не искат в България да се произвежда бъдеще, направиха всичко възможно да го опорочат. Кликата около лидера на БСП нанесе смъртоносен удар по референдума, демонстрирайки брутално желание да приватизира гласа на хората, отговорили с „Да”... Но въпреки това, въпреки това – нали ние в началото на Прехода искахме да бъде питан народът по стратегически въпроси! Нали тази идея присъстваше на първите митинги... Референдуми са нужни, дори този референдум трябваше да бъде осмислен като първа и адски необходима възможност обществото да си каже мнението. Но докато у нас се разиграва предрешеният и профанизиран мач Борисов-Станишев, дотогава България ще бъде все последна в ЕС, колкото и държави да влязат там... Докато Станишев се пъчи за алтернатива на Борисов, Борисов ще ръси премиерските си безвкусици...
  Най-тъжното е, че референдумът бе като неуспешна стрелба с вързани очи по движеща се мишена и не можа да пресече унизителната тенденция, при която България продължава свличането си към някаква държава-сомнамбул, която във външната политика винаги казва Да! - за всяко решение, взето от нашите партньори; а във вътрешната политика винаги казва Не! - за всеки стратегически проект, свързан с икономическото, индустриалното, информационното и енергийното бъдеще на страната. За мен отговорната, разумна и прагматична политика е тази, при която по всеки ключов, свързан с националната интереси и националната сигурност въпрос България казва Да! Но...: за каква цел, на каква цена, при какви условия, чрез какви технологии, с какво обвързване с националната индустрия и бизнес, с какви въздействия върху екологията...

  
  
  - Ще разберем ли някога истината за атентата на летището в Сарафово?
  - Всичко е възможно, току виж някъде, в нечие разследване на някоя чужда разузнавателна централа да изскочи насочваща следа и за този атентат, така че да стане ясно кой стои зад него.
  Но иначе изскочи не една, а няколко истини за страната ни и нейната сигурност.
  Първо, атентатът в Сарафово е най-големият пробив в системата за национална сигурност и показа колко зле управлявана, слабо координирана и неефективно структурирана е тя. Никой не е застрахован от подобни терористични удари, но има нещо символично, че атентатът се случи именно при това управление, което гъмжи от хора, свързани със силовите структури от недемократичното ни минало и първите, провалени по отношение на националната сигурност години на Прехода. Тези хора нямат интелекта на стратегически мениджъри, те са силоваци и охранители, милиционери и ченгета по манталитет – паникьори и импровизатори.
  Второ, атентатът в Сарафово показа, че за нас в политиката няма нищо свято – ние сме готови дори такива трагедии да използваме в надпреварата да сме най-близкият сателит на Големия брат и да се правим в негова угода на израелците на Балканите! Всъщност досега оставаме в историята с новия принос в борбата срещу тероризма – разследването на атентата се води не от Вътрешното министерство, а от Външното – то „знае” какво е станало, каква „Хизбула” е организатор, кои лоши хора пречат на близкоизточния мирен процес.
  Не е странно такова поведение, защото сивото вещество е изтикано в периферията на държавното управление и е заменено с идеологическа целесъобразност и политическа коректност. Още повече, че у нас всеки политик, министър, държавник, който различава „Хамас” от „Фатах” е специалист по Близкия Изток; всеки, който различава Заркауи от Заухири е специалист по Ирак; всеки, който различава Ирак от Иран е специалист по иранската ядрена програма; всеки, който различава шиити от сунити е специалист по Исляма; всеки който различава Северна от Южна Корея е специалист по тоталитарния режим в КНДР
  И трето, атентатът в Сарафово показа, че за експериментите във външната политика се плаща с вътрешна несигурност и затова всяка държава с ограничени ресурси за влияние и сигурност, трябва да води онази външна политика, която може да си позволи, противодействието срещу която може да контролира и последиците от която може да понесе. Иначе външната политика може да се превърне в стратегически риск за националната сигурност. Сравнително малките държави не бива да се опитват дори да играят в световната политика ролята на тревата, върху която се струпват слоновете. Защото както на африканските племена е много добре известно, дали слоновете водят любовна игра или се бият, все едно накрая тревата бива изпотъпкана.
  
  
  - Какво мислите за оставката на Сергей Игнатов?
  - Това е особено болезнена тема за всички, които преподаваме в университети и се опитваме да правим наука в условията на най-реакционната и отрицателно настроена срещу българската наука и държавно висше образование власт.
  Като учен Сергей Игнатов е на добро национално равнище, но като министър той ще остане свързан с времето на тотална подкрепа на частното висше образование за сметка на държавните университети; с времето на погром на науката, на разбиването на цялата система за оценка на научните достижения. Като министър той допусна разгула на корупцията във Фонд „Научни изследвания” и една институционална безотговорност по отношение на насочването на европейските пари за българска наука и образование.
  В момента в България работи с пълна сила фабриката за производство на доценти и професори, на малки и големи доктори. Знайни и незнайни ВУЗ-ове, ВУЗ-чета и ВУЗ-ченца произвеждат не подкрепени с реални научни и преподавателски документи дипломи, от което страдат държавните университети като СУ, УНСС и др. Така че с четири думи може да се обобщи управлението на образованието и науката във времето на министър Сергей Игнатов – погром, дилетантство, корупция, анархия...
  
  
  Заб. Всички разсъждения, предположения и изводи в този доклад са само и единствено на Николай Слатински. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират институциите, в които той работи или на които по някакъв начин сътрудничи.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____     ____   _____     _           
|___ \ / ___| |__ / / \ ___
__) | | | / / / _ \ / __|
/ __/ | |___ / /_ / ___ \ | (__
|_____| \____| /____| /_/ \_\ \___|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.