Прочетох, че днес Джими Картър става на 100 години.
Такъв спомен ми е останал...
Денят е 3 ноември 1976 г. В аудиторията в Харковския държавен университет, преди лекцията по Механика на непрекъснатите среди, влиза Вова (моят приятел и направо украински брат, за чийто живот сега непрекъснато мисля, защото е постоянно под рашистките бомби там) - с вдигната ръка и триумфиращ обявява:
- Спечелихме! Картър!! Оле-оле-оле-оле!!!
Картър победи Джералд Форд. Ние двамата с Вова бяхме за него и не знам защо се оказахме в малцинство сред останалите колеги.
Впрочем, Форд е единственият американски президент, който не е избиран за такъв.
Както казва Кисинджър (той е бил И негов съветник), за да станеш американски президент без да си бил избиран за такъв, са необходими две условия.
Първото условие е да си на подходящото място В Конгреса, когато отстраняват за корупция вицепрезидента (Спиро Егню) и да те кооптират за вицепрезидент.
Второто условие е да си вицпрезидент когато поради неизбежен импийчмънт президентът (Ричард Никсън) подава оставка.
...
Е, допълва Кисинджър, има и трето условие - то е фамилията ти да е Форд. С фамилия Кисинджър това едва ли би могло да се случи.
Когато Форд се кандидатира за президент, той губи от Картър...
Да е жив и здрав Картър!
Не бе силен президент (така или иначе силните президенти на САЩ след Втората Световна война се броят на пръстите на едната ръка и май дори остават още пръсти).
Но може с право да се твърди, че бе почтен, културен, неподкупен и интелигентен човек (а в Белия дом това не е златно правило, за жалост).
