Бог да прости ВМЗ-Сопот! Но кой ще прости на „политиците” и „бизнесмените”? (Отново нЕкои съображения по въпроса за ВПК)

  Сутринта, сам не знам защо, се заслушах в говорилнята по една придворна телевизия.
  Политическите ТВ дискусии в началото на деня трябва да бъдат забранени със закон - под страх от смъртно наказание или поне доживотен затвор! Те вливат толкова отрова и всякакви други токсини в душата на човека, че го правят непълноценен, неспособен и неадекватен във всяко едно отношение за цяло денонощие напред!
  Ето какво чух по тази придворна телевизия за ВМЗ-Сопот.
  Някакъв, откъдето и да го погледнеш достоен и благороден, търговец на оръжие хвърлил око на ВМЗ и на око определил, че му пречат 2500 (да запомним това четирицифрено число!) работещи там. Не разбрах защо само толкова, а не всичките, но то е, понеже „хванах” предаването по средата.
  Обаче ресорният министър - от висотата на незнайно къде получената и невиждано къде доказаната си компетентност в сферата на ВПК - пресметнал, че пречещите и затова подлежащи на уволнение работещи във ВМЗ трябвало да бъдат 1500 (да запомним и това четирицифрено число!).
  Но се появил Той, Спасителят на Отечеството, най-добрият политик сред футболистите и най-добрият футболист сред политиците, Самият-Бойко-Борисов и рекъл и отсекъл, премервайки персонала на ВМЗ на килограм, че пречещите и затова подлежащи на уволнение там били 700-800 души. Не само 700 и 800 са горе-долу равни помежду си, но и са трицифрени, а не четирицифрени числа, та както казват математиците – на един порядък по-малко, отколкото предлагат министърът и търговецът!
  Една власт, пълна с ченгета (ченгета по призвание, професия, нрав или манталитет) постоянно си играе на доброто и лошото ченге. Първо лошото ченге казва нещо лошо – за строителство на брега на морето или за високи заплати на най-достойните сред достойните, т.е. министрите и президента (те са достойни и като личности, и като постове, а той е достоен само по пост, но в България и това стига, ако се съди по рейтинзите от проучванията на социолозите, стига да допуснем, че това са социолози, а не социолЪЖи), а после „на сцената излиза млад юнак със бяла риза, де е огнената ламя да я срежа като бамя!” и казва нещо добро, от което благодарният електорат изпада в транс и възхита.
  Но думата ми бе не за доброто и лошото ченге, а за това – как се управлява България – на око и на килограм!
  Присвиваш очи, щракаш с пръсти и решаваш на колко хора с уволнение да съсипеш живота.
  Претегляш на килограм човешките съдби, професионалистите, просто работещите още българи, почесваш се по брадата или някъде по-надолу и отсичаш – толкова и толкова работещи под нож, на дръвника на участта и ориста.
  Бедна ми, бедна Българийо, докъде я докара, та дали една политика на правителството през деня е лява или дясна, да зависи от това – дали с левия или с десния крак е станал премиерът!! И дали да се реализира един стратегически проект в икономическата, индустриалната, информационната и енергийната сфера да е следствие от това – бил ли е или е паднал премиерът от охраната си на белот! А той очевидно напоследък все пада, защото за всеки такъв жизнено важен за бъдещето на България проект казва твърдо Не!
  Охраната, моля ви, не поставяйте собственото си картоиграческо его над стратегическите интереси и бъдещето на България!!! Поне някой в кортежа трябва да мисли за бъдещето на страната!
  Още нещо – по придворната телевизия взема допълнително думата един такъв някакъв, с доста съмнителна физиономия. Но ние поне на това свикнахме вече – че броят на съмнителните физиономии във всяко следващо управление расте по експонента. По-просто казано, защото уважаващите себе си управляващи не са длъжни да разбират от аритметика, - този брой расте в пъти. Та човекът със съмнителната физиономия каза, че ако се наложело да се прави оптимизация на състава във ВМЗ, щяло да се направи.
  Колко циничен е станал езикът на имащите по отношение на нямащите. По-рано се говореше по-директно, казваше се съкращаване, уволняване, изхвърляне на улицата. А сега се употребява такава математическа дума – „оптимизация”!
  
  Та слушайки как системно и хладнокръвно убиват ВМЗ-Сопот - с безхаберие, липса на държавна политика и тотален непрофесионализъм, аз си спомних една смешна случка от моето близко минало, когато още не знаех, че за цял живот ще си лепна петно в биографията, ставайки секретар по националната сигурност на президента Първанов и зареден с енергия да бъда полезен на страната си от позиция, за която преподавам на студентите и пиша в статиите си.
  Но първо да си призная, че тогава, още в първите дни на мандата, в началото на 2002 г. формулирах за президента Първанов най-сериозните няколко проблема за националната ни сигурност и един от главните сред тях беше тежката ситуация в българската отбранителна индустрия, т.е. във Военно-промишления ни комплекс.
  Обиколих и внимателно се запознах с поне 20 от водещите заводи във ВПК – както към икономическото министерство, така и към военното. Събрах едни от водещите експерти или се допитах до други сред тях. Написах анализи, концепции, планове, глави от книги, „навивах” с докладни президента да свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, специално посветено на българския ВПК. По едно време щеше да има важна конференция за ВПК в Казанлък ли, в Карлово ли, - уговарях го да я посети. Той отиде по същото време в Розовата долина, но вместо да обърне внимание на ВПК, започна да закичва с венци и венчета от рози стройни кат ръкойки девойки... Веднъж го чакаха много и то крупни западни и незападни фирми на изложение на продукцията на ВПК в Пловдив, а той не дойде. Ние обяснявахме, че е бил зает с изключително важни дела, затова няма да уважи изложението. И докато обяснявахме, че тези важни държавни дела са особено важни държавни дела, по телевизията показаха, как президентът връчва кортици на футболисти-ветерани на „Левски”! Не го критикувам, че ги връчва на футболисти на „Левски”, а че е предпочел това връчване пред международното изложение на българския ВПК...
  "Не, не и не! Нито за миг президентът Първанов не пожела да забележи съществуването и проблемите на нашите предприятия от ВПК, намери нравствени и морални сили единствено да връчи най-високо държавно оръжие на един уважаван и богат оръжеен търговец с тесни връзки както във специалната продукция, така и със специалните служби - и преди, и сега...
  Защо си припомних всичкото това точно тази сутрин, облъчен от политическата радиация на придворната телевизии?
  Ами защото пред очите ми изплува виден български търговец на оръжие, страдащ, както е прието у нас, от непомерни апетити да си подарява за жълти стотинки водещи наши заводи от ВПК. И този оръжеен търговец на прием в началото на 2002 г., с изискано държана в ръка поне четвърта чаша, пълна с марков концентрат, каза на президента Първанов, сочейки ме с небрежен а-ла сициалиански жест: „Георги, не го слушай какво те съветва Слатински, не се набутвай в проблемите на ВПК, защото той, т.е. ВПК си е наш, а ние до един си падаме малко големи бандити! Стой настрана, да не се оцапаш!”.
  И президентът Първанов навярно затова геройски и самоотвержено остана настрана от ВПК, с надеждата да намали решително риска от оцапване.
  Но когато държавата стои настрана от спасяването и възраждането на ВПК в новите пазарни и геополитически условия, рано или късно идва ред за Бог да прости! Първо на ВПК, после и на държавата...
  Ето защо озаглавих този си текст точно така – Бог да прости ВМЗ-Сопот! Но с тази фраза заглавието на текста не свършва. Затова да го прочетем още веднъж.

  Николай Слатински
  16.01.2013 г.

  P.S.
  Някога, някога, толкова някога... през 1993 г., като видяхме алчните интереси за разграбване на ВПК, успяхме да прокараме през парламента решение за 3-годишен мораториум върху приватизацията на най-сладките късчета месо от кокошката "ВПК", снасяща златни яйца. Един виден далавераджия от СДС, шеф на парламентарна комисия ми каза тогава, че съм наивник, защото тъкмо ще паднем от власт и мораториумът ще изтече и друг ще прилапа тези сладки мръвки от ВПК...
  
  Решение на Народното събрание от 29 юли 1993 г. за подобряване състоянието на отбранителната индустрия (ДВ 67/93”)
  Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
  РЕШИ:
  ...
  Налага мораториум за срок от 3 години върху приватизацията на търговските дружества за производство на специално и военно имущество, както и върху търговските дружества, получили общ лиценз за търговия със специално и военно имущество.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____   __   _   _       ____  
|__ / / _| (_) | |__ | _ \
/ / | |_ | | | '_ \ | |_) |
/ /_ | _| | | | | | | | __/
/____| |_| |_| |_| |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.