След новата трагедия, този път в Нютаун, Кънектикът: откъс от стар мой текст, съвсем малко актуализиран – с броя на жертвите

  Ще си позволя да приведа отново тези откъси от по-пространен текст (публикуван в книга и изнесен като доклад на конференция), без да се опитвам да търся прекалена логичност на свръзките между пасажите.
  Повод е поредната трагедия – този път в американския град Нютаун, Кънектикът, 14 декември 2012 г., където един човек уби 20 деца и 6 възрастни, а преди това застреля майка си.
  Целта на моите разсъждения е да се постави точна диагноза на болестта, само тогава ще можем да лекуваме нея, т.е. нейните коренни причини, вътрешното заболяване на организма, а не нейните повърхностни проявления, не нейните симптоми и синдроми. И в тази връзка искам да подскажа, че трябва да различаваме три болестни състояния:
  -- Психопатията, като екстремна болест на психиката.
  -- Социопатията, като екстремна болест на социума.
  -- Тероризмът, като екстремна болест на политиката.

  Тероризмът е стратегически риск за страната ни и това означава, че нашата система за национална сигурност трябва да се обърне с лице към този риск и да създава необходимия нормативен, финансов, информационен и човешки капацитет за ранно сигнализиране, превенция, реагиране, противодействие и ефективно овладяване на последиците от него.
  В същото време тероризмът е само едно от сериозните предизвикателства пред България и затова не може да се превърне в обсесия за системата за национална сигурност, не бива да я отклонява от другите заплахи и опасности, да консумира твърде сериозен дял от и без това недостатъчните средства на държавата в условията на перманентната криза - управленска, икономическа, финансова, инвестиционна, социална и културна. Факт е, че при наводнения, пожари и аварии през 21 век България е дала 10 пъти повече жертви отколкото всички българи, загинали в т.нар. война с тероризма, която поглъща огромни за възможностите на страната ресурси. Да не говорим, че жертвите от войната по пътищата у нас са 1000 пъти повече от всички българи, които можем да припишем като жертви във войната с тероризма.
  
  Моите разсъждения са породени от драмата в Осло на 22 юли 2011 г., когато психопат, наречен терорист, извърши два акта на насилие — бомбен атентат срещу правителствени сгради в центъра на столицата и нападение с огнестрелно оръжие на младежкия лагер на Норвежката работническа партия, в резултат на което загинаха 77 души и около 100 души бяха ранени.
  За да няма разни спекулации, ще кажа: Съгласно съществуващото схващане за тероризма, случилото се в Осло е тероризъм. Ние се осланяме на банализирана дефиниция за тероризма и тя формира нашето мислене. Да, извършителят на тези терористични актове е политически мотивиран! Да, той по  Нека кажа обаче моето Но. Винаги ли, щом престъпник скандира политически лозунги, той е терорист? Кое определя терористичността на действията? Броят на жертвите ли? Значи, ако жертвите са 80-90, то това е тероризъм, а ако жертвите са 20-30 както при стрелбата в американско училище в Нютаун - това е дело на изместил центъра психар? От тук следва моят въпрос-извод: Не са ли по-скоро някои от тези извършители психопати (като екстремна болест на психиката) или социопати (като екстремна болест на социума)?
  Когато акцентират върху политическите мотиви и върху пораждането на масова психоза, експертите създават възможност за твърде обширна дефиниция за тероризма. В тази връзка аз мисля, че за да се говори за тероризъм, би трябвало да бъдат добавени още няколко условия.
  ● Първо, необходимо е да съществува поне някаква степен на ОРГАНИЗИРАНОСТ, на структура. Не казвам, че ако е 1 човек, той е луд, а ако са поне 2, са терористи. Но елементът „организация” е категорично нужен, като допълнително условие да говорим за тероризъм. Когато е налице поне някаква организация, минимум зародиш на организираност, то тогава се прави необходима (но признавам, че тя не е достатъчна) стъпка от шокираща демонстрация на нечии психопатски и-или социопатски малформации към осъзната терористична дейност.
  ● Второ, необходими са поне известни СПОСОБНОСТИ, капацитет, потенциал да се постигнат политическите цели. От това, че някой ще вземе автомат и ще започне да стреля по хора, политическата система няма да бъде дестабилизирана. В рисковото общество, разбира се, малки въздействия могат да имат големи последици, но все пак, ако говорим за тероризъм, трябва да предположим наличие на някакъв минимум способности за промяна на системата.
  ● Трето, необходимо е наличието на поне някаква ВЕРОЯТНОСТ ЗА УСПЕХ на предприетите действия и на това, което те несъмнено ще предизвикат като подкрепа сред последователите, съмишлениците, симпатизантите и пробудените от ефекта на действията. Говоря за вероятност. Дори малка, но съществуваща. Ако например шепа безумци се врежат с хеликоптер в 70-я етаж на Empire State Building в знак на несъгласие с войната в Афганистан, това си е чист суициден акт. Ден-два пресата ще го отразява и всичко ще тръгне постарому.
  ● Четвърто, необходима е поне някаква ИДЕОЛОГИЯ - в идеите, мислите, намеренията и целите! Говоря за идеология, за система от известни рационални виждания - структурирани, оценностени, йерархизирани, логично свързани – как да се устрои обществото. Идеологията, системата от ценности, логическата обвързаност на изповядваните възгледи, вътрешната структурираност на концепцията отличават терориста или бореца за свобода, от болния, от психически неуравновесния, обладания от мании и фобии човек, подвластен на политически мотивирана или на политически „опакована” обсесия, заради която той прибягва до насилие. Ако поставим точната диагноза, ще можем да отделим тероризма от проявите на психопатия и/или социопатия. Само и едва тогава ще изработим ефективна стратегия за борба с него.
  Тероризмът е политически феномен, той е екстремна болест на политиката. Тероризмът попада в сложна сфера на политическа дейност за противодействие, изискваща визия, стратегия, лидерство, държавност, обръщане на цялата система за национална сигурност към обществото и отделните негови граждани. Тероризмът е „качен” на стратегическо ниво на противодействие и ангажира много сериозен управленски и институционален ресурс, усилия на стратегическия мениджмънт на държавата.
  А когато става дума за психопатия и социопатия, то, както вече бе казано, психопатията е екстремна болест на психиката, а социопатията е екстремна болест на социума. Естествено те могат да се съчетаят, едната води до другата, често имат отрицателен синергетичен ефект, т.е. те не се „събират”, а се „умножават”, влизат в резонанс, взаимно се усилват и ускоряват.
  ПСИХОПАТИТЕ трябва да се идентифицират и диагностицират, те трябва да бъдат лекувани в изолиращи ги медицински заведения. Те са обществено опасни и трябва да са под контрол, защото интересите на обществото стоят над интересите и т.нар. човешки права на психопата.
  СОЦИОПАТИТЕ обаче най-често са жертва на обществото и свръхлибералния, ултрапазарен тоталитаризъм, който се просмуква във всяка фибра на човешкото съзнание, поражда аномия, анемия и апатия, създава социални отношения, за които главното са постигането на целите с цената на всичко и на всяка цена, материалният успех, схващането, че човек за човека е вълк.
  Разбира се, само защото мнозина от тях са „жертви на системата”, социопатите не могат да бъдат толерирани и оставени да си социопатстват на воля. Но със социопатите не може да се воюва само като се борим с тях един по един. За да ограничим производството на социопати, трябва да си дадем сметка, че те са продукт на обществото. Изградили сме франкенщайнов социум, в който няма нищо свято и твърде много хора се маргинализират, падат на дъното. Обществото ни е болно и то трябва да бъде лекувано, да се санират блатата от егоизъм, да се възраждат за нов живот пустините от безнравственост и се рециклират сметищата от алчност.
  
  В заключение, ние сме както жертви на тероризма, така и негови причинители – защото не можем да овладеем хиперпазарния, ултралиберален, мегапотребителски икономически модел, който плоди социални, морални, психически и интелектуални маргинали. Ето защо вероятно Западът сам да произвежда тези, които после взривяват неговите (т.е. и нашите) автобуси. Не правя апокалиптични предсказания, а искам да кажа, че вината за тероризма не е само у тях, тя е и у нас. Западът губи от това, че смята своите ценности за единствените възможни, само защото той притежава най-силните армии, най-мощните армади и най-модерните ескадрили.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _  __  __  __   _  _     _   _         
| |/ / | \/ | | || | | | | | _ __
| ' / | |\/| | | || |_ | |_| | | '_ \
| . \ | | | | |__ _| | _ | | |_) |
|_|\_\ |_| |_| |_| |_| |_| | .__/
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.