Последните удари на рашистите срещу Украйна бяха особено жестоки, направо безпрецедентни, людоедски, чудовищни. След електоралното мероприятие в края на миналата седмица Войната на Русия срещу Украйна преминава в нова, още по-кървава и безпощадна фаза. Ако досега бе
Война за сломяване на Украйна,
сега се преминава към
Война на унищожение на Украйна.
Тази сутрин със свито извърших поредната "утринна проверка" - как са моите украински приятели, с които ни свързат вече 40-50 години.
Никак не бяха добре. Всички до един те този път бяха уморени, разтревожени, тъжни и обезверени.
А не забравяйте, че те са хора на моята възраст, т.е. с повече лични и здравословни проблеми, отколкото решения за тях.
Откакто започна Войната, всеки път когато ми е трудно, щом започна да се огъвам под тежестта на живота, веднага си спомням за тези мои украински приятели и си казвам:
А на тях как им е - имат от всичкото, което имам аз плюс Войната!
И не си позволявам да се оплаквам.
Единият от украинските приятели, харковчанин, всъщност, най-точно предаде общоно настроение и мислите на всички:
- След снощния ад обикновеният украинец се чувства като някаква пешка, като разменна монета.
Когато ти трябва да се оперираш, но не можеш да си го позволиш, защото си нужен вкъщи...
Когато съпругата ти е вече без нерви от тази ракетна рулетка със смъртта...
Когато дъщерята ти е останала без изплаканите сълзи от страх за децата си...
Когато внучетата започват да треперят и да заекват още при първите сътресения на земята под нашата къща...
Когато кучето се е мушнало в килера и вие от страх и мъка...
Когато котката се е свряла под кревата и мяука като за последно...
Когато бомбите падат толкова близо, че мазилката от тавана се рони и не знаеш дали къщата ти не е наред да бъде ударена и от нея да остане само кратер...
Човек не може да не си каже:
Нима богата и презадоволена Европа с 20% от БВП на света, с цялото НАТО и целия ЕС, наистина не може или не иска да ни помогне с противовъздушната отбрана?
Кому са нужни сърцераздирателните филми и оскари какво е направило Злото на Вселената?
Кому са нужни международните доклади за зверствата над нас?
Кому са нужни съболезнованията за жертвите, които даваме денонощно?
Кому е нужно всичкото това пост-фактум?
Нима не може Злото на Вселената да бъде спряно?
Нима не може зверствата да бъдат предотвратени?
Нима не може да се действа навреме, вместо съболезнования след това?
И като си задаваш тези въпроси, неволно започваш да намираш и отговори на тях, породени от усещането,
че Ние, украинците сме част
от някаква геополитическа сделка,
от някакъв мефистофелски договор;
че сме някакъв инструмент;
че сме някакъв експеримент;
че сме пожертвани;
че сме прежалени;
че сме отписани...
Нас не може да ни сломи безумието на Путин.
Нас, обаче може да ни сломи безразличието на Европа и САЩ.
