КОГАТО ГОСПОД ИСКА ДА НАКАЖЕ ЕДНА ЧОВЕШКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ...

Често млади, разумни хора ми задават въпроси за съмнителното ниво на европейските лидери и за бедствието Тръмп – защо са такива и наистина ли са такива...
Опитвам се да споделям с тези млади, разумни хора това, което мисля, без да си въобразявам, че имам патент върху истината от последна инстанция.
Освен това, така се случи, че на два пъти (1992 – 1994 гг. като председател на Комисията по национална сигурност в 36 ОНС и 2002 – 2006 гг. като секретар по националната сигурност на президента Първанов) имах възможността да наблюдавам отблизо част от европейските лидери, без, разбира се, да съм бил някакъв значим фактор в техните очи. Но пък, в същото време, се стараех да запазвам сетивата си будни и да гледам, мисля, анализирам и да си правя изводи и да си вземам поуки.

Ето седем мои съображения за европейските лидери.

Първо, днешните европейски лидери са хора, които не са решавали каквито и да било сложни и съдбоносни проблеми; те не са имали сурови изпити и жизнено важни изпитания в особено критични и безспорно драматични ситуации.
Те са се формирали като лидери в златното и струващо им се безметежно време на съкрушения СССР и разпадналия се социалистически лагер.
А големите личности се проявяват и стават такива в дни на изключителни предизвикателства и рискове.
Да станеш пръв политик в европейска държава и оттук да получиш голяма роля в европейската политика – това не е чак пък толкова значимо нещо. Заемането на висок национален и европейски пост не е само по себе си знак за високо, за историческо политическо и държавническо качество. Не заемания пост правеше големи Чърчил, Аденауер, Дьо Гол; та дори Тачър, Кол, Митеран. Големи ги правеха делата им.

Второ, днешните европейски лидери са закърмени от триумфализма на западната пазарна либерална демокрация – демокрацията на човешките права и върховенството на закона. Това бе триумфализмът, обявен максимално тържествено и почти еуфорично от Франсис Фукуяма. Съвсем друг трети въпрос е, че всъъщност всички четяха Фукуяма не така, както трябваше, а както им се искаше и затова не го доразбраха докрай.
За европейските лидери след падането на Берлинската стена магистралата на човешката цивилизация можеше да бъде само и тя бе несъмнено еднопосочна и то в единствената и единствено правилната, вярната, точната, адекватната посока. А пред всички останали държави и народи имаше само четири алтернативи:
⁕ или да продължат ссъс Запада уверено напред по нея;
⁕ или да застанат на пътя на Запада и да бъдат прегазени от него;
⁕ или да тръгнат в обратната посока и да останат в миналото, сред окончателно загубилите и безвъзвратно загубилите се;
⁕ или да подсмърчат отстрани на магистралата, рано или късно превръщайки се в магистрални труженички.

Трето, днешните европейски лидери имат в своите държави – в голямото си мнозинство – твърде разглезени и лесно манипулируеми, потребителски настроени и вгледани в пъпа на удоволствията електорати. А на такива електорати трябва да се угажда, да им се казва това, което искат да чуват и да им се дава онова, което искат да получават.
Така всъщност постепенно бе създадена плодородно вредителска почва за избуяването на безогледен популизъм. Защото всичкото онова, което един човек (и един народ!) иска да чуе и да му се даде, може да бъде увеличавано, максимизирано, пораждано, възбуждано.
И точно както пазарът на стоки и услуги (реалният пазар) вече не удовлетворяваше НУЖДИ (удовлетворяваш нуждата и тя отпада), а ПОТРЕБНОСТИ (но потребността може да бъде внушавана, разпалвана, умножавана, хиперболизирана), така и пазарът на идеи и идеологии (политическият пазар) започна да удовлетворява на нужди, а потребности.
При това говорим за потребности, все по-преобладаващата част от които не правят чест на обществата, а дават лесни и леки решения на трудни и сложни проблеми; намират без угризение Виновните, които като правило са Другите – по етнос, религия, раса, сексуална ориентация.
Климатът, отгледал днешните европейски лидери е същият, който породи и безумния и раздиращ социалната и демократична тъкан популизъм, вилнеещ от двете демократични страни на Атлантика.

Четвърто, днешните европейски лидери патологично не разбират какво е Русия на Путин.
Русия на Путин днес е чудовищно, метастазно, зловредо образувание, водено от неистово чувство за мъст и свирепа жажда за реванш; управлявано от отвратителен, злобен диктатор, раздирано от неудовлетворими комплекси за значимост и от фантомна болка на велика сила (фантомната болка е когато кракът, например, е отрязан, но той продължава да те боли или ... сърби).
Да мислиш за Русия на Путин като за нещо дори крайно неприятно, но рационално, да я мериш по своите мерки за ценности и манталитет – това е непростимо грозна и кошмарно погрешна заблуда! В Русия на Путин в наши дни се множат необятни региони, намиращи се близо до описаното от Томас Хобс състояние, при което „има постоянен страх и опасност от насилствена смърт и животът на човека е самотен, беден, неприятен, животински и кратък“.

Пето, днешните европейски лидери са геостратегически късогледи и геополитически без инстинкт за самосъхранение. Те са като онези животни, отглеждани в зоологически градини и специални територии, за да се размножат и станат немалко на брой, а после пускани на свобода – на свобода, в която те са беззащитни, не чувстват опасностите, нямат сетивата за предусещане на бедите, нямат първосигнална система, която да им подсказва опасностите, нямат територии, които да отстояват, фактически ходят по единично и затова стават лесна плячка на хищниците, ловуващи на глутници, нападащи стремглаво и разкъсващи свирепо.

Шесто, днешните европейски лидери живеят в постмодерния рай на симулакрумите (образите без първообрази – например кентавър или циклоп, казвам го опростявайки съзнателно нещата, за да бъда разбран от повече четящи).
Те виждат нещата (процесите, явленията, приятелите, враговете) не такива, каквито нещата са, а такива, каквито са самите те, европейските лидери.
И това не е живеене паралелна реалност – в паралелната реалност може да се живее, особено ако и онези, които ти управляваш, постепенно ги накараш с твърда (тояги) или мека (моркови) сила да живеят в тази паралелна реалност и по нейните (твоите) закони! Това е тяхната, на европейските лидери, реалност, но визионирана и стратегирана погрешно, изкривено, положително и пожелателно.

Седмо, днешните европейски лидери не могат да се ориентират в съвременната ситуация, защото това е ситуация НА РЪБА, НА КРАЯ след който вече е пропастта – включително на ръба на хаоса, на края след който вече е анархията.
Те са свикнали на ситуации като в полето – а в полето ако се спънеш, можеш най-много да си обелиш коленете или да си разбиеш носа. Докато в ситуацията на ръба, на края на пропастта, ако направиш и най-малката грешна стъпка, падаш, пропадаш, политаш надолу, преминаваш в ново агрегатно състояние.
Да не говорим, че пропастта има коварното свойство да те хипнотизира и омагьосва, да те омайва и примамва, така че колкото си по-близо до нея, толкова по-бързо летиш към нея.
Днес Времето е корено различно – Време на НЕЛИНЕЙНОСТ.
Време, когато малките въздействия могат да имат големи последствия (камъчето обръща колата) и големите въздействия могат да имат малки последствия (напънала се планината и родила мишка).
Време, когато малко вероятните събития могат да бъдат много възможни (Путин нападна Украйна, въпреки прогнозите на европейските лидери – преди 24 февруари), а много вероятните събития могат да бъдат малко възможни (увереността, че триумфиращият Запад бързо може да постави Русия на място и на колене – след 24 февруари).
Живеем в нелинейно Време, но лидерите на Европа са с линейно мислене и праволинейно поведение.

...

Дотук с днешните европейски лидери – седем е библейско число, все пак.
А Тръмп?
За този черен лебед с риж перчем ще кажа (за)сега само следното:

⁕ Първо, Тръмп е ужасно опасен, но не защото е агент на Путин (макар че Путин поработи много, за да го пробута и наложи).
А защото президентът на САЩ може да бъде полезен идиот (и полезен за Путин, и идиот, че не разбира това).
САЩ никага не са падали досега толкова ниско и низко, за да имат президент, който е полезен идиот.

⁕ Второ, Тръмп е ужасно опасен, но не защото е причина за процесите в САЩ.
А защото освен причина за тези процеси в САЩ, Тръмп е и следствие от тези процеси.
САЩ боледуват тежко и болестта им се нарича Алцхаймерска неспособност и Паркинсоново нежелание да се държат на нивото на Лидерството, което светът очаква от тях и от което светът се нуждае.

⁕ Трето, Тръмп е ужасно опасен, но не защото ще сложи край на НАТО.
А защото Европа изобощо не е готова за деня, когато може да бъде сложен край на НАТО.
Да, НАТО е (все още) необходим Алианс, но НАТО така и си остана реликт от друго, двуполюсно време; НАТО не съумя да еволюира в съгласие с предизвикателствата и рисковете, опасностите и заплахите на пост-двуполюсния свят, а като всяка органицаия, която не може да преформулира и преформатира своята мисия, започна да се разширява механично.
Затова (и) аз отдавна пиша, че Европа трябва да има Плане Б, ако Тръмп стане президент.
За жалост, Европа не е готова за времето, когато Тръмп отново стане президент. Европа загуби вече десетина години, за да се подготви за това време. Европа днес е като охлюв без черупка, като костенурка без корубка.
Това ли е тази Европа, която тя трябваше (вече) да бъде? Не, не е това.

⁕ Четвърто, Тръмп е ужасно опасен, но не защото е първосигнален и безскрупулен, нагъл и безумен.
А защото може да се окаже президент на САЩ в днешните бурни времена без да има мисия, без да има визия, без да има цел, без да има стратегия – един плутократ, начело на САЩ, един автократ начело на Запада, един психопат начело на Демократичния свят.
И това ще го прави неконтролируем, неуправляем, непредвидим, недопустим и непоносим за цялата човешка цивилизация.

Господ ни прати – на нас, на човешката цивилизация – Тръмп преди 8 години като ПОСЛЕДНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ да се опомним; като свръхтревожен камбанен звън, че търпението му, на Господ към нас е напривършване.
Но ние, човешката цивилизация не си взехме поука.
И Господ ни пратща Тръмп отново – това за нас, за човешката цивилизация ще бъде за втори и последен път.
Защото очевидно и очевадно, когато Господ иска да накаже една човешка цивилизация, Той ѝ праща Тръмп...

Още не е късно да му покажем – на Него, на Господ – че макар и да заслужаваме нелеко наказание, ние, човешката цивилизация, не заслужаваме чак такова наказание.
Още не е късно, но става все по-късно.

14.03.2024 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____      _     __   __  _       ____  
| ___| / \ \ \ / / | |__ | __ )
| |_ / _ \ \ V / | '_ \ | _ \
| _| / ___ \ | | | |_) | | |_) |
|_| /_/ \_\ |_| |_.__/ |____/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.