Прочитайки книгата на Мартин Иванов – отлично написана и добросъвестно отразила това, на което е посветена – ще кажа, тук и сега, само следните 4 неща.
Първо, това е поредната книга на тази тема. Аз съм прочел много от тях и прочетеното от мен е малка частица от всички подобни книги! Количеството им е повече от солидно, качеството на повечето от тях е повече от добро.
Но след всеки такъв прочит на мен ми става тъжно. Защото имам усещането, че това са книги с несправедливо, дори чудовищно (заради потресаващата важност на темата) ограничена аудитория. Без да разполагам със социологическа статистика, аз си мисля, че именно тук се крие един огромен грях на нашето общество. И този грях обяснява немалко от неговото днешно насипно, направо безобразно състояние на полу-общество и псевдо-социум.
Това, което имаме като общество не прочете Книгата на своята социалистическа история, не осмисли черните страници от тази Книга, прояви безразсъдно безразличие към жертвите в тази Книга. И трудът на Мартин Иванов – прекрасен труд на изключително интелигентен човек, може да се окаже част от онези книги за социалистическото ни минало, които се пишат от пострадали и наследници на пострадали – за пострадали, чете се от пострадалите, за да си спомнят те за пострадалите. И толкоз. И точка.
Второ, в първите месеци от „онзи“ 10 ноември, с няколко съмишленици от Перник и София ние отидохме в местност недалеч от Батановци и Радомир и разкопахме масов гроб на избити хора – унищожени безжалостно (както каза тогава един от групата – кървавосърдечно); дузина (поне) души – изкарани в тъмното, отведени в тази местност и разстреляни брутално, без съд и присъда. Още е пред очите ми онова, което ни разкри масовия гроб.
Всъщност, книгата на Мартин Иванов не е убитите от Народната власт хора. Книгата му е за неубитите, за тези, които са останали живи, ставайки бивши хора.
Да, книгата на Мартин Иванов не е за жертвите от масовия гроб, но техният масов гроб е за книгата на Мартин Иванов. Защото подобна жестокост, порявена към жертвите автоматично преодпределя неизбежните други жестокости, стоварили се със страшна сила върху бившите хора. Станало е безпощадно ясно – комунистическият режим в България идва с безмерна жестокост и първите двадесетина години се храни с жестокост. Жестокостта е другото му лице. И дали то е другото, или истинското, аз поне не знам. Колебая се какъв е отговорът на този въпрос.
Трето,
правнук съм на осъден от Народния съд;
правнук и внук съм на изтезавани и пребивани от Народната Държавна сигурност;
правнук, внук и син съм на системно репресирани от Народната власт.
Но за това, какво им е било през онези диви години на прадядо ми, дядо ми и баща ми, те не ми бяха разказали! Само понякога като трохички преживяно събирах от онова, което се говореше от тях и помежду им.
Малко преди да си отиде от този свят татко, аз го попитах защо са ми спестили тези истини.
Той ми каза следното:
--- много болезнено беше да се връщаме в онези години, когато адът се стовари върху нас;
--- не можехме да допуснем ти да страдаш, защото ние достатъчно много престрадахме;
--- искахме ти да построиш живота си със своите сили, а ако ти бяхме казали какво ни се е случило, какво ни е дошло на главите, можеше да ти дадем идеално оправдание в случай на всеки твой личен неуспех – ти нямаше да търсиш причините в себе си, а щеше да си казваш – Ами да, при толкова врагове на народа в моето семейство, естествено никой няма да ми даде да успея!
--- притеснявахме се да не се посее и да поникне в душата ти омраза. Омразата разяжда не толкова мразените, колкото мразещите. Не можехме да приемем ти да живееш изпълнен с омраза!
Четвърто, книгата на Мартин Иванов е за бившите хора. Но нека не си правим илюзия – в света се води колосална и непредсказуема по изхода си битка на Демокрацията с Недемокрацията. На Доброто със Злото.
На Изток от нас се надига и иде към нас една черна антицивилизационна, антисоциална, антинормална и античовешка чума. Тя може, ако победи в Украйна, да промени целия наш живот. А тук, в България, има твърде много хора, които – завладее ли ни тази чума, ще се присъединят към нейната тирания и ще започнат да преследват, да насилват, да премазват от бой, да ограбват, да хвърлят затворите или в масови гробове такива като нас, продемократично мислещите, които сме идеални катдидати да станем новите бивши хора.
Възможен е сценарий, при който в България ще има десетки хиляди бъдещи бивши хора.
Ето защо книгата на Мартин Иванов не е само спомен от и за Миналото – тя може да се чете и като спомен за и от Бъдещето.
В дълбоката същност на Човека твърде малко неща са се променили радикално и необратимо.
96% от времето, от което и от когато човекът е заприличал на Човек, като е станал голата, изправена маймуна, той е бил звяр! Човекът е убивал или са го убивали, изяждал е или са го изяждали, пребивал е или са го пребивали, ограбвал е или са го ограбвали.
И само през последните 4% от това Историческо време той, човекът се е цивилизовал! Това е една тънка и крехка коричка цивилизованост над огромната природа и порода на звяр, която е вътре в него.
И тази тънка и крехка коричка може лесно и леко да бъде разкървавена, разчоплена и от нея да бликне гной, да потече мътна слуз.
Няма да се усетим, няма да успеем да мигнем с очи,
--- а вече някой съсед ще нахлуе в дома ни, защото си го е харесал за ново жилище или като мебели;
--- а вече някой от квартала ще напише донос за нас в Държавна сигурност – просто от завист или злоба;
--- а вече някой колега в службата ще насъска колектива да ни уволнят, за да не пречим, за да не буним хората (аз видях как си мълчаха кротко и снишено 90% от преподавателите в едно висше учебно заведение, когато брутален административен садист ме тормозеше по хиляди начини – въпреки безспорния ми авторитет на водещ преподавател; мълчаха си, сякаш че нищо не се случва);
--- а вече ще видим как в града вилнеят банди с черни и кафяви ризи и малтретират и пребиват всеки различен, насилват и изнасилват всяка различност.
Съдбата на България виси на косъм!
Книгата на Мартин Иванов ни разказва какво се случва с цвета на нацията, с успешните, заможните, интелигентните, порядъчните, честните и почтените хора, различни от комунистите и техните пълчища приспособленци, лицемери или реваншисти - когато този косъм се скъса.
Тогава част от България стават бивши хора.
Друга част от България участва в унищожаването – психологически, икономически, ценностно и здравословно – на тези бивши хора;
Трета част от България мълчаливо подкрепя тази разправа;
Четвърта част от България просто се прави, че не я вижда.
Струва си повече хора да прочетат книгата на Мартин Иванов. А след това да се замислят – какво е било.
И какво може да бъде.
12.02.2024 г.
