Американката, както се очакваше, победи.
Белослава, американката и аржентинката събраха по 8.5 точки.
Допълнителните коефициенти определиха, че Белослава ще взема бронзовия медал... А беше невероятно близо до златния... Уви!
Преди малко приятел ми писа, че Нургюл и Белослава са два диаманта в българския спорт.
Да! Абсолютно!
Като ги гледаш тези деца, тези момичета - и умни, и красиви, и възпитани, и силни като характери.
Какви деца е раждала, ражда и сега...
Аз не съм вътре в шаха, знам някои неща от медиите за бездарните разправии в организационно отношение, където, казват, федерациите са повече на брой и от двата синода преди години...
Но е болезнено, че и Нургюл, и Белослава останаха на милиметър от първото място - едната в турнира за Световната купа, другата в Световното първенство за девойки.
Вероятно всичкото това иска да покаже и докаже, че да, в България расте невероятно талантливо шахматно поколение, но то успява не заради, а въпреки България. То носи слава на България, без България да има особена заслуга за това.
В тези диаманти, в другите момичета от това невероятно поколение, в изключителните ни младежи, сред които блести най-младият наш гросмайстор Момчил Петков, трябва да се инвестира - от държавата, бизнеса, NGO-та, обикновените, но щедри граждани.
Те имат нужда от много по-добри, задълбочени, аналитични, високо професионални, специализирани в тази дейност треньори, от психологическа подкрепа и от екип - поне на турнирите.
Свтът на шаха е свирепо конкурентен. Той е силно подмладен, скоротечен, докато се завъртиш и си вече ветеран - на 35 години... Силният живот на шахматистите е 12-15 години, на шахматистките е още по-къс, заради вградения в тях и цъкащ биологически часовник.
Един ФБ-приятел ми писа - Мечтая на финала за световно първенство да се срещнат българките Нургюл и Белослава!
Възможно е, но няма да стане като нашите млади шахматисти ходят и чукат на разни врати за някой и друг лев, та да могат да вземат участие на престижни турнири... Както това направи Момчил Петков, а вероятно и Белослава.
Да напомня, че сред участниците в Мексико бяха записани още едно българско момиче и едно българско момче, но не стана ясно защо те не взеха участие. Може би не са им достигнали паричките... В държава, която еженевно хвърля от джипката или от някое властово беемве пачки с пари, луди пачки с дадени залудо пари...
Професионалинят спорт е скъп спорт.
Но шахматният спорт освен че също е скъп, поне на мен ми е много скъп. И не само защото като пионерче тренирах и играех силно, а защото така съм устроен, че ми е по-вълнуващо когато България бива прославяна от Веселин Топалов, от Антоанета Стефанова, от Нургюл, Белослава и Момчил, а не от Кубрат Пулев и боксьорки, от боркини, щангиситки и щангисти, чиито успехи ценя изключително много, но не изпитвам вълнение от тях.
Ако бяхме нормална държава, може би онова мъничкото, което недостигна на Нургюл и Белослава да станат шампионки, да бъдат победителки в световните турнири от най-висок ранг, сигурно нямаше да се изпречи на пътя им.
Например - да имаше кой да им помогне в избора на стратегия за финалната партия, за избора на дебют в нея; да подготви тези златни български момичета психологически за тежкото последно изпитание, да ги успокои, да ги мобилизира и вдъхнови.
И тогава те биха станали шампионки, защото са невероятно добри. Но сал самички няма да покорят шахматния Еверест. Или ще го покорят, но все така - не поради, а въпреки тяхната Родина. Защото тя обича да се прави майка при успехите, но всъщност се държи като мащеха към най-талантливите си деца.
