Препоръчвам най-позитивно и съвсем приятелски:
1. Да се престане с това, че има саботаж на правителството.
Няма нищо извънредно засега. А какво се очаква - всички да помагат и да се възхищават ли? Слабаците търсят оправдания, управленците намират решения.
2. Да се внимава с кадровия подбор - той е истинският авто-саботаж.
Каквото сам си направиш, никой друг няма да ти го направи. Виж му на човека сиви-то - има го навсякъде - и по света, и у нас. Виж му принадлежността към ДС, пък тогава го назначавай... И гледай да няма непотизъм; роднински назначения, ти моя човек, аз твоя; ако може не човек за мястото, а за работата - човек.
3. Да се управлява повече отколкото да се говори.
Да, има и много силно говорене, но то е само говорене. Думите са си думи и най-много да станат "едри лепкави петна", както пееха "Щурците". Направо си е време за онзи соц-лозунг Дела, деба и само дела! Но дела демократични, европейски, антикорупционни и прореформистки.
4. Да не се хленчи и да не се мисли като в обсадена крепост.
Най-грешното е да се изживяват министрите като мъченици, като жертвени агнета, като изправени до стената, като челичен отряд на светлото бъдеще. Никой насила не е накаран да стане министър. Битката ще е тежка. И трябва да се води. А за да се води, трябва да започне. Пък каквото сабя покаже...
13.06.2023 г.
