КРИТИЧНОТО МИСЛЕНЕ

Понеже реших, че след избирането на ротационното правителство няма полза от това да споделям повече своето отношение към него....
И защото реших, че ще се отдам на 100 дни мълчание...
И тъй като реших, че трябва да си спестя грубите обиди и зачисляванията ми сред враговете на прогреса и към приятелите на рашизма (където вече, съдейки по гневните реакции на продемократичното ни човечество, са категорично заклеймени Биволъ, Боец и редица хора, разкъсвали се за демократичната общност и раздавайки се изцяло в битката срещу злините ББ и ДП)...
И поради това, че реших да стискам искрено и от сърце палци да успее поне частично абсурдната авантюра на ПП-ДБ, макар да не вярвам в успеха ѝ...

Ще пиша (доколкото ми е трудно да не пиша) за други неща, от които може пък да има евентуално частична или най-малкото минимална, та дори и невидима на пръв поглед, че даже пренебрежима за повечето хора полза.

Тази вечер взех повод от вълните и талазите на оптимизъм, съпътстващи формирането и избирането на ротационното правителство. Искрено съм запленен от възторзите Европейското правителство! Новото начало! Край на Статуквото! Ще разкажем играта на РР и Израждане!
Жал ми е за мен, че не съм способен на такива силни емоции и невероятно чисти чувства...

И така...

Има четири типа когнитивни (свързани със знанието и познанието) величини:

1. известните известни (known knowns) – които знаем, че знаем;
2. известните неизвестни (known unknowns) – които знаем, че не знаем;
3. неизвестните известни (unknown knowns) – които не знаем, че знаем;
4. неизвестните неизвестни (unknown unknowns) – които не знаем, че не знаем.

В зависимост от това, кои от тези величини се вземат на въоръжение като основен инструмент за отношение към света и проблемите, като методи и подход за анализи и прогнози, ние имаме съответно и четири типа мислене:

1. ПОЖЕЛАТЕЛНОТО (някои го наричат свърхоптимистичното) мислене - то акцентира основно на известните известни, т.е. на тези, [за] които знаем, че знаем.

Напоследък видях бум на такова мислене и това твърде много ме смути.

2. СКЕПТИЧНОТО мислене - то акцентира основно на известните неизвестни, т.е. на тези, [за] които знаем, че не знаем;

3. РЕАЛИСТИЧНОТО мислене - то акцентира основно на неизвестните известни, т.е. на тези, [за] които не знаем, че знаем;

4. КРИТИЧНОТО мислене - то акцентира основно на неизвестните неизвестни, т.е. на тези, [за] които не знаем, че не знаем.

Аз винаги съм се опитвал да мисля критично. Наградата е била критично отношение спрямо мен целокупно от тези, които предпочитат пожелателното мислене и частично на онези, които предпочитат скептичното мислене. Хората, практикуващи реалистичното мислене обикновено ме наричат песимист [на който все не му се угажда].

Така или иначе, моят съвет е:
Опитвайте се да мислите критично!
Още повече, че в съвременното глобализирано, постмодерно, мрежово и рисково общество, на преден план излизат и решаващата дума в анализирането и прогнозирането имат неизвестните неизвестни.
Това са онези познавателни величини, [за] които ние не знаем, че не знаем.

По този начин ще повишим поне с малко вероятността да очертаем контурите на най-възможния сценарий за развитие. И си спестяваме моралните драми и катарзисните сътресения, до които винаги води пожелателното мислене. Е, ако не винаги, то поне твърде често....

09.06.2023 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____    _____            _  __   __
|___ \ | ____| __ __ (_) \ \ / /
__) | | _| \ \/ / | | \ V /
/ __/ | |___ > < | | | |
|_____| |_____| /_/\_\ _/ | |_|
|__/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.