Неотдавнашното жестоко убийство в ЮАР, смъртта на брат Галев - това са като онези картички от близкото минало, които пратени тогава, са пътували кой знае къде и как и стигат до нас след доста време.
Докато не осмислим Прехода, генезиса на тъмната му страна, какво се случи и как то повлия на процесите след неговия край, ние постоянно ще получаваме подобни картички.
За жалост, ние не сме общество, а маса от множество спасяващи се поединично или групово индивиди с къса памет и непрекъснато стремеж да забравим онова, което не бива да се забравя. Ето защо разглеждаме всяка от тези картички поотделно, изолирано, сама за себе си и без връзка с останалите подобни картички.
Статуквото е зловредно и изпи толкова от жизнените сокове на страната ни и заради това, че то каза Тури му пепел на близкото минало! Открадналият - откраднал, измаменият - измамен, битият - бит... и точка!
Статуквото е всеобщо национално усилие за амнезия.
Статуквото изпра Прехода. Именно заради това Статуквото разбира и Промяната най-напред като изпиране на своите главни лица и решаващи фактори.
Амнезията е Несправедливост. Тя е всеобщо опрощаване на онова, което беше - било що било.
Амнезията е Отказ от правосъдие. Тя захвърли мръсните, киирливите ризи на Прехода на тавана и всички наоблякоха чисти, белоснежни ризи - и почтените и непочтените, и честните, и престъпниците. такач е вече не можеш да ги различиш едни от други
Амнезията е Превръщане на Бъдещето на България в едно сегашно продължително и несвършващо време - в което ние ходим слепешком, защото ни водят слепи водачи, а ние жумим и жмичкаме, за да виждаме (по-скоро - за да невиждаме) това, което те искат ние да виждаме (а по-точно - да не виждаме).
Амнезията е Новият обществен договор. Едните ще се правят, че не помнят, другите ще се правят, че е по-добре да не помнят. И само някои, дето не могат да забравят, ще страдат, че не могат да забравят. Помненето ще ги боли - физически и психически.
Не е възможно да затворим страницата на Прехода без да я прочетем и между редовете. Статуквото, обаче, това иска. - да я затворим!
Преходът не се получи както трябва, защото не прочетохме както трябва страницата на Соца.
Статуквото пък се циментира толкова неразрушимо, защото не искаме да прочетем страницата на Прехода.
Ние сме народ, който не иска да чете нито страниците на онова, което му се случи, нито между редовете на тази страници.
Откъде да започнем?
Ами да си помислим - кой е символът на Статуквото, на Десетилетието на Безвремието?
Да, ББ.
Хайде да се опитаме да прочетем поне това - какво пише за него в Страницата на Прехода.
Например за битието му на Главен секретар на МВР. Това му главно секретарстване е вече абсолютно забравено. Сякаш е забранено да се ровиш там.
А и(менно) там се крие част от отговора какви сме днес и защо сме такива.
Ето, няма го вече единият Брат Галев. Кога т.нар. Братя Галеви нашумяха, станаха известни, превърнаха се във фактори в своя регион, станаха обект на много жалби до МВР? Ами именно по време на главното секретарство на ББ в МВР. Как пък никой журналист не се досети да попита ББ - дали ги е познавал (нищо, че той има един отговор на този въпрос по отношение на всички - Не ги познавам!), общувал ли е с тях, ако трябва - пил ли си е у тях уискито с тях, чел ли е жалбите от тях в МВР, взел ли е мерки по тия жалби...
А може би пък наистина да сме решили да не се обръщаме назад. да не помним какво е било.
Защо не? И това е избор.
Опасявам се, че този избор вече е направен.
Само че колкото повече се опитва да забрави миналото си един народ, толкова повече е осъден да го повтаря той това свое минало - в нова форма, но със старо съдържание.
Деменцията на един народ е като деменцията на един човек - първо се забравя най-скорошно преживяното, най-близкото отминало, онова, което е било вчера.
Но и обратното е вярно - започне ли един народ да забравя най-скорошно преживяното, най-близкото отминало, онова, което е било вчера, то значи в него напредва деменцията.
Човекът с деменция става огромно бреме най-вече за най-близките си хора.
А народът с деменция става огромно бреме най-вече за самия себе си.
05.06.2023 г.