Ще приведа четири мои разсъждения по несъмнено най-обсъжданата тема напоследък – тази за украинското контранастъпление.
1.
В една никак немалка и дано не фатална степен, с приближаването на контранастъплението Западът се огъна.
Както казва Сун Дзъ, първа от бойното поле си тръгва мисълта за отстъпление.
Затова често са изгаряни мостовете зад гърба – за да няма възможност за отстъпление.
Затова преди решаващото сражение Спартак е убил коня си – (по)казвайки на своята армия, че тук или ще победят, или ще загинат.
Така че за Запада първа от намаляването на ударната сила на украинското контранастъпление се появи мисълта, че то може да бъде съкрушително и това да притисне Путин до стената.
Западът се проявява като един колективен Иван Кръстев. Западът постоянно мисли за това как Путин ще възприеме хода на контранастъплението.
Макар че по-скоро, верен на себе си, Иван Кръстев изговаря това, което Западът мисли.
Западът, както понякога пиша, вече не е онова, което беше; и още не е това, което трябва да бъде.
Западът прекрасно се разбираше с Путин и всички мислеха, че е заради изгодата от сътрудничеството с него. Очевидно това е било и поради страха от Путин.
Ето защо от самото начало на войната твърдя: Западът трябва да престане да се страхува от своя страх, че Путин, притиснат до стената, може да употреби ядрено оръжие!
Страхът от този страх парализира Запада. И след като Западът започне да оказва масирана военна помощ за Украйна, в един момент се изплашва и започва да лавира и усуква. Така беше септември-октомври 2022 г.; така стана и януари-февруари 2023 г.
Каква е разликата между Чърчил и Чембърлейн?
Разликата бе главно в следното:
Чембърлейн се страхуваше от страха си от Хитлер. И този страх от страха го опозори навеки.
Докато Чърчил се страхуваше от Хитлер (а кой не би се страхувал от него), но не се поддаде на този страх. Чърчил надмогна страха от страха от Хитлер.
Страхът от страха – това е всъщност големия Западен, чембърлейнски Страх. Страх с голяма буква С.
За беда на Украйна, Европа, Запада и Демократичния свят, днес нямаме нов Чърчил. Ние живеем във време на прекомерно размножили се чембърлейни.
В резултат на Страха на Запада, на чембърлейнството на Запада, Западът така и не даде бойни самолети F-16 на Украйна и по този начин източи много стратегическа кръв от украинското контранастъпление. То може да реши и дай Боже да реши сериозни стратегически задачи, но в момента главното му съдържание вероятно ще бъде оперативно с редица тактически пробиви и успехи.
Сърцето ми се къса за Украйна, която не случи на истински Запад, макар че вади кестените на човешкото демократично бъдеще вместо него.
Така че – да, Западът помогна изключително много във военен аспект на Украйна, направи необходимото, но не направи достатъчното, за да обезпечи съкрушителната украинска победа.
2.
Приблизително преди около месец, месец и половина с един доста впечатляващ размах от различни посоки на компаса, сякаш координирано или поне по съвпадение на интереси и опасения, започна активно контранастъпление срещу украинското контранастъпление.
От всички страни се обединиха онези, които поради различни причини не искат и затова смятат, че не могат да допуснат украинското контранастъпление да успее.
Както отдавна анализирах, причината за това е, че едно успешно, разгромяващо Русия украинско контранастъпление ще бъде прощалният камбанен звън за (до)сегашния световен ред.
Този световен ред се формира след края на блоковото противопоставяне. Формирането му започна след европейското катастрофично събитие 9/11 (падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г.), а трайното му установяване се материализира след американското катастрофично събитие 9/11 (11 септември 2001 г.).
Досегашният световен ред имаше редица недемократични и неморални страни, което не означаваше, че той бе неефективно решение за глобалните процеси през десетилетията след края на социализма.
Основен негов недостатък бе, че при налагането си (донякъде спонтанно и в същото време съзнателно), той включваше като значим алтернативен на Запад стратегически фактор Русия и не включваше като такъв алтернативен на Запада стратегически фактор Китай.
А междувременно Путин съсипа Русия, обезличи я, демодернизира я, деиндустриализира я, деградира нейния стопански организъм и я лиши от всякакви възможности да бъде ключов геостратегически играч (полюс). В същото време на глобалната сцена все по-категорично започна да излиза Китай.
Еднополюсният модел с единствена суперсила САЩ и слаба недемократична стратегическа алтернатива Русия, постепенно започна да се намира под натиска на обективната потребност от превръщането (и признаването) на Китай за втори геостратегически полюс.
(До)сегашният световен ред хвърляше прах в очите на Русия и ѝ признаваше някакъв фиктивен статут на своя недемократична алтернатива, защото на Запада му бе суперизгодно да поддържа сделката с Русия – Русия дава на Запада по изгодни цени енергийни ресурси, а Западът си затваря очите за това как Путин осъществява вътрешната си политика на силов терор срещу собственото си население, задушава демокрацията в Русия, корумпира западните политически елити и изнася неконтролируем хаос в съседни държави.
Цените на енергийните суровини, получавани от Запада от Русия бяха изгодни, защото действаха законите на западния (нео)либерален пазар – те бяха главно икономически и финансово определяни, а не налагани по волята на Путин.
За (до)сегашния световен ред може да се пише много, естествено повърхностните ескизи тук не изчерпват неговата същност. Главното е, че този световен ред си отива.
Ето защо от началото на Войната пиша – не разглеждайте Войната на Русия срещу Украйна само като аномалия, като ненормалност, заради психопатията и мегаломанството на Путин! Тази Война е ариергарден бой с отстъпление на отиващия си световен ред! Този световен ред е обречен. Той ще се саморазруши. Проблемът е в това, че само съкрушителната победа на Украйна ще даде шанс на Човешката цивилизация да изгради по-демократичен и способстващ развитието нов световен ред.
Да, но от (до)сегашния световен ред печелят прекалено много страни, транснационални компании, силови структури, явни и тайни общества, видни личности. И поради тази материална и аморална причина започна това аграсивно контранастъпление срещу украинското контранастъпление. Нежелаещите да се сложи край на (до)сегашния световен ред си въобразяват, че като препънат Украйна и превърнат тази Война във Вечна или поне много продължителна война, ще спасят своя световен ред. Всуе се морят. Той е неспасяем.
3.
Моето мнение за величието на украинската битка за БахмУт и че то ще влезе в учебниците по военно дело, вече съм го споделял и продължавам да мисля по същия начин.
Заедно с това, обаче, след стремителните победи в Харков и Херсон, настъплението на украинските въоръжени сили бе спряно, като отново голяма бе ролята на Запада, който след тези победи внезапно намали с пъти военната си помощ за Украйна. И оттогава се заредиха месеци и месеци на украинска отбрана, без даващи енергия и оптимизъм значителни успехи. Същевременно гинеха украински бойци, а Русия изтезаваше украинското мирно население с тежки въздушни удари.
Всичкото това породи колкото физическа, толкова и психологическа умора сред украинците.
Наред
с изтичането на секретни материали, с писанията за корупция сред украинските правителствени среди, с информационната кампания на чекистките спецслужби, с раздорите сред Запада по отношение на военната помощ за Украйна,
се засилиха и колебанията сред украинците (сред немалка част от тях), може би даже не толкова колебания, колкото песимизъм – че краят на тази война не се вижда. Много тежко е да се живее в уславията на кръвопролитна Война. Не може да се планира никакво, дори близко бъдеще. Хората са останали без собственост, живеят често на чуждо място – в Украйна или в чужбина; Не е възможно да се дава добро образование, влошени са условията за нормално здравеопазване.
Украйна в момента е мъченица, героиня!
Отново, за жалост, се проявяват остатъчните симптоми на разделението в украинските елити, което заплати такава тежка цена през 2014 г. Сне се неписаното въздържание от критики срещу президента Зеленски и той – и в Украйна, но вече и в демократичиня Запад започна да бъде нападан, да се поставя под съмнение моралното му политическо лидерство. Надигнаха се всякакви паразитиращи върху тегобите на войната незрели и озлобени сили вътре в украинската политика. Все явления, които Украйна не може да си позволи. Всъщност не, че не може – както се вижда – позволява си ги. Но не бива да си ги позволява.
Украйна спешно се нуждае от успехи на бойното поле!
Украйна катастрофично се нуждае от успешно контранастъпление!
За да не загуби духа си. За да не загуби волята си да издържи кошмарното изпитание.
Жалко, че мнозина на Запад не разбират това.
А как да го разберат, когато за немалко хора къде-къде по-голям интерес представляват резултатите от мачовете Барселона-Реал или Манчестър-Манчестър.
За Украйна Войната е всичко – живот или смърт.
За Запада Войната изобщо не е всичко. А за част от Запада – тя не е дори нещо. Или е досадно нещо.
4.
Въпреки всичко, украинското контранастъпление приближава. Моите изчисления от началото на април показаха, че най-вероятно това контранастъпление ще започне в началото на май, приблизително 4 май.
Разбира се, метеорологичните условия, колебанията на Запада, стратегически съображения на украинското политическо и военно ръководснтво, както и някои внезапни Черни лебеди, могат да забавят началото. Макар че забавянето не е никак здравословно.
Помним как балканските събития забавиха началото на войната на фашизма срещу Съветския съюз с от 2 до 4 седимици и това донякъде спаси сталинския режим от катастрофална загуба в тази война.
Така че е време за украинско контранастъпление!
Дори ако не е случайно в началото на май, но поне към средата на май то трябва да започне!
Да не забраяваме, че за да е успешно, то трябва да продължи поне 4 месеца.
Малцина знаят къде и как ще протече то.
Вероятно ще бъдат нанесени няколко удара, включително с
разрушаване на Кримския мост;
превръщане по възможност на цялата река Днепър в контролирано от Украйна пространство;
излизане на Азовско море;
доосвобождавене на Харковска, Херсонска, Запорожска области;
започване на настъпление на Луганск и Донецк....
Не съм специалист, само казвам какво е за мен желаното.
Но е ясно, че всичко, завзето след декември 2022 година трябва да бъде върнато.
След това трябва да бъде върнато всичко завзето след февруари 2022 година.
И сетне да се преминае към решително връщане на всичко, завзето между февруари 2014 г. и февруари 2022 г.
Иначе и така е ясна главната цел – връщане под украински контрол на цяла Украйна в границите ѝ към декември 1991 г.
Скептиците за осъществуването на всичкото това са много.
Но те – дори симпатизиращите на Украйна – разглеждат само Украйна и евентуално битките между украинските и окупационните въоръжени сили. Т.е., взират се конкретно във Войната.
А не бива да се забравят процесите в самата Русия и особено въздействието върху тях на украинските победи. Ако рашистите напоследък надигнаха глава, то е защото вече няколко месеца никъде мордите им не са били набити порядъчно.
Заедно с хода на войната ще се изтощават руските военни способности.
Вчера качествен експерт говореше за огромната липса на лагери (като машинни части) – за танковете и локомотивите. Нещо дребно – някакви си лагери (по-скоро тяхната липса), могат да имат страховити последици за руските войски (бронетанковата техника) и жп транспорт – основния руски транспорт при ужасните руски пътища. Русия просто не се научи да произвежда каческтвени лагери! А не са само лагерите.
Путинската Русия хвърляше милиарди от парите за енергийни ресурси да закупува от Запада технологии на парче, без да развива научна и технолотична база, без да създава специалисти, без да повишава качеството на университетското образование, без да мотивира талантливите хора да остават в страната си, без да му мисли за бъдещето. И сега много тесни места в производството са пред скъсване и счупване. Върви процес на тотална деградация на Русия – като технологии, като методи на управление на процесите, като подготовка на кадри, като примитивизиране на мисленето.
Русия на Путин е болният човек на Европа. Или по-скоро на Европа и Азия.
Другарят Си вече се възползва от това, той облада Путин, превърна го в своя наложница (по-меко казано – във васал). Но работата е там, че е обладан всъщност не Путин, обладана от Китай е Русия. И заробен дългосрочно да харизва на безценециа своите енергийни суровини на Китай не е Путин, а е Русия.
Затова украинското контранастъпление не бива да се разглежда изолирано, само по себе си. То трябва да се постави в общия контекст на процесите в глобален, континентален, регионален и национален (както в Украйна, така и в Русия) план.
Всичко това ме кара да съм рационален оптимист за украинското контранастъпление.
Оптимист, защото то ще бъде успешно – тук въпросът не е Дали?, а До каква степен?
Рационален, защото ако Западът бе такъв, какъвто трябва да бъде, за да продължи да е лидер на Човешката цивилизация, контранастъплението можеше да се окаже разгромяващо Русия на военните фронтове и даващо шанс за продемократична еволюция на Русия.
В края на краищата, украинското контранастъпление ще бъде такова, кавото ще бъде. И каквото трябва да бъде – успешно.
То трябва да бъде такова, защото това го изисква Историята.
А с нея е трудно да се спори. Защото в края на краищата тя винаги се е оказвала права.
Хитлера разбра това и си тегли куршума.
На Путин му предстои да го разбере. И аз никак не му завиждам като го разбере.
24.04.2023 г.
