За българските военни - с уважение, но и с право куме, та в очи

Мисля си, че в огромното мнозинство от случаите съм отстоявал интересите на Българската армия и военните.

Някога еднолично се преборих да има запис в Държавния бюджет за Съюза на военноинвалидите и поне доскоро този запис продължаваше, вече близо 30 години, да си бъде там.

Първият съюз на военноинвалидните кооперации беше регистриран в ... Перник.

Абсолютно първото в Най-новата история на България предложение за промяна на Конституцията бе мое - да се впише в Конституцията изрично, че Държавата се грижи за военноинвалидите и за семействата на загиналите във войните. Обиколих всички депутати и събрах подписи на представители от всички парламентарни групи, депозирах предложението по законния ред, но то бе игнорирано без да бъде обсъдено, независимо, че това трябваше да се направи.

По-късно многократно съм спорил с президента Първанов, който обичаше военните салтанати, харесваше му да мести военните като пешки по дъската на званията и длъжностите, но пет пари не даваше за реалните им проблеми.

В същото време има няколко случаи, в които съм бил убеден, че съм прав, а военните не са били прави и съм им го казвал директно, без заобикалки и езопов език.
Резултатът бе мощен корпоративен отговор с безпощадни критики и лични обиди. Както само българските военни могат да отговорят .

Веднъж беше за тяхната реална деполитизация, доколкото мнозина от тях се правеха, че още има БКП. Бях нападнат - как така човек, който не е ходил в армията [беше по здравословни причини] ще си позволява да говори за нея? Посвещаваха ми пасквили с психоанализи и синтези.

Друг път беше, когато ръководството на Министерството на отбраната (цивилно) бе обвинявано за тежкото положение на Армията. Казах, че това, което аз видях през тези години ме убеждава - Крепостта на Българската армия 1990-1994 г. бе предадена отвътре. Ох, какви залпове по мен под формата на приятелски огън бяха дадени!

Трети път беше за контингента ни Камбоджа. Той бе пратен там зле подготвен, с корупционно безобразно оборудване; с пълно нехайство на висшите военни, обявили, че едва ли не се отива на печелбарство, имаше дори осъди сред войниците. Иван Палчев показваше в "Панорама" как с ножче се пробива т.нар. бронежилетка. И аз казах нещо от рода на това, че Да, политиците вземат решенията, но военните трябва да ги изпълняват не нехайно и през пръсти, не с корист, а високо професионално. И да не се отнасят безгрижно към живота на войниците. По мен имаше страшен огън от ГЩ. Още имам синила от бича на ГЩ...

Четвърти път беше за огромната вина на военното ръковдоство за жертвите в Кербала и за безобразията по отношение въобще на Първия контиингент, дал най-много от тези жертви. Отново бях нападнат яростно и дори цинично. Не съм злопаметен, но продължавам да твърдя, че истината за Първия контингент е една от най-грижовно и агресивно опазваната тайна от тайните на Прехода.
Месец преди Кербала написах анализ до президента Първанов, че въпросът не е Дали ще бъдем ударени, а Кога и отговорът е скоро. Нула емоции. Две седмици преди Кербала написах анализ до президента Първанов, че много скоро ще бъдем ударени и дори му предложих ... опорни точки, по които да говори като дойдат ковчезите. И той говори после по тях... Беше мой отчаян опит да обърна внимание на политическото и военното ръководство за ставащата неизбежна трагедия. Нула емоции на квадрат...

Искам да кажа, че се отнасям с огромно уважение към Българската армия. Но това не значи, че хората в нея са винаги идеални и изрядни. Те не обичат, ох как не обичат, да им се казва истината в очите. Реагират с грижа за мундира и честта на пагона, но тази грижа и тази чест невинаги са адекватни на Истината. Те понякога са не принципни, а по принцип.
Българските военни като правило никак не обичат да чуват истините за себе си. И допускат крайни оценки и тежки обидни думи.
А нито едно решение в системата на отбраната, нито една корупционна сделка в тази система не са станали без подписи и участия на висши военни. Няма такава приказка за лоши политици и добри военни. Има приказка за добри политици и добри военни и за лоши политици и лоши военни.
Малката разлика е, че политиците криво-ляво, са на пангара, те са пред обществото, то им знае имената и ги подлага на остра критика, познава им убежденията и често роптае срещу тях. Докато военните са малко или повече скрити. А както се видя, някои от по-висшите сред тях и немалко от преподаващите сред тях, успешно са мимикрирали, разказвали са разни евроатлантически приказки без да вярват в това, което разказват - правили са го от страх, от корист, от лицемерие или защото така правят всички. А сега маските им паднаха. Рашизмът на мнозина изби като неприлични циреи по физиономиите им.
Това, което имаме като президент не е изключение, за жалост, в Българската армия, а по-скоро е правило.

Нека мине Войната, да изчакаме Украйна и Светът на демокрацията да победят в нея, а после пак ще си поговорим. Защото наистина доста маски паднаха и се видя, че не само България е най прорашистката държава в Европа, но и българската система за сигурност и отбрана, за външна политика и вътрешен ред е най-прорашистката в ЕС и НАТО.

Ето на това преди всичко трябва да обърнат внимание военните, а не дружно и агресивно да нападат политиците, които са си позволили да кажат неща, дето са резултат от изстрадан опит и професионална експертиза. Политиците могат и да грешат, могат и да се заблуждават, но те понасят на изборите наказанието за грешките си. Докато военните нито биват наказвани за своите грешки, нито обичат да си правят изводи от тези грешки. Даже смятат, че са безгрешни.
И винаги политиците са им виновни.

28.03.2023 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _              _   _       _       
| | __ __ __ | | | | __| | ____
| |/ / \ \ / / | | | | / _` | |_ /
| < \ V / | |_| | | (_| | / /
|_|\_\ \_/ \___/ \__,_| /___|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.