Четири етюда за сигурността. Етюд 3: Пространствен и времеви познавателни модели за сигурността.

  Сигурността е една от най-значимите, най-многостранните (и много странните!), най-красивите и най-вълнуващи научни категории. С тези четири етюда се надявам да разкрия четири мънички частици от нейната дълбока същност, широко съдържание и висок смисъл.
  Третия етюд е посветен на две ключови парадигмални условия за анализ на националната сигурност:
  (1) Познавателен пространствен модел за сигурността, който да класифицира и систематизира различните нива на сигурността и да очертае приложните полета на националната и международната сигурност. Такъв модел е СХЕМАТА НА ПЕТТЕ НИВА НА СИГУРНОСТТА.
  (2) Познавателен времеви модел за сигурността, който да разполага сигурността в координатите на актуалната геострагическа, геополитическа, геоикономическа и геоенергийна ситуация в глобален, континентален, регионален и национален план. Такъв модел е СХЕМАТА НА ТРИТЕ ВЪЛНИ НА СИГУРНОСТТА.
  
  
  ► Схема на петте нива на сигурността:
  
  ● Първото ниво на сигурността е Сигурност на Индивида.
  Сигурността на индивида все повече излиза на преден план (особено на Запад), защото е свързана пряко не просто с правото на живот, а с правото на по-добро качество на живот, както и с другите основни човешки права и задължения, свободи и отговорности.
  Най-значим в анализа на Първото ниво на сигурността е проблемът за различията и разделителните линии, които преминават вътре в света на Запада, между Европа и САЩ.
  
  ● Второто ниво на сигурността е Сигурност на Групата от индивиди.
  Не всяка група от хора е Група в смисъла, който се влага в науката за сигурността. За да бъде обект на изследване от гледна точка на сигурността, в групата от хора трябва да има вътрешно сцепление, консолидация и интегритет, вътрешногрупова лоялност и солидарност, породени от наличието на общи ценности, интереси или цели; необходимо е да съществуват общи потребности, нужди или желания, които да бъдат удовлетворявани, а така също и общи заплахи, опасности и страхове, на които трябва да се дават отговори.
  Най-значим в анализа на Второто ниво на сигурността е проблемът за различията и разделителните линии, които преминават между Запада и Изтока, именно в смисъла на индивидуалистичните и колективистичните общества.
  
  ● Третото ниво на сигурността е Сигурност на Държавата.
  Това е старата, традиционна, все по-често подценявана сигурност, оставаща свързана със защитата на изконни ценности — териториална цялост, суверенитет, независимост, свобода, конституционен и вътрешен ред и т.н.
  Най-значим в анализа на Третото ниво на сигурността е проблемът за трансформацията на Държавата като сложен механизъм за производство на сигурност и свързаната с това еволюция на базисните институционални опори на постмодерната Държава на сигурността.
  
  ● Четвъртото ниво на сигурността е Сигурност на Общността от държави.
  Не всяка общност от държави е Общност в смисъла, който се влага в науката за сигурността. За да бъде обект на изследване от гледна точка на сигурността, Общността от държави, по сходен с Групата от индивиди начин, трябва има някаква степен на вътрешно сцепление, консолидация и интегритет, породени от наличието на общи ценности, интереси или цели или от наличието на общи заплахи, опасности и страхове, на които трябва да се даде отговор.
  Най-значим в анализа на Четвъртото ниво на сигурността е проблемът за предизвикателствата при интегрирането на Системата за национална сигурност към Системата за колективна сигурност.
  
  ● Петото ниво на сигурността е Сигурност на Света.
  При нарастващата взаимообвързаност, опасностите и заплахите към глобалната сигурност все повече влизат в дневния ред на човечеството, защото светът е една обща лодка и тези опасности и заплахи също са общи и минават над всички различия – политически, икономически, социални, културни, религиозни и др.
  Най-значим в анализа на Петото ниво на сигурността е проблемът за съвременните тенденции, които ще формират в идните 15—20 години системата за международни отношения.
  След систематизирането на петте нива на сигурността обхватът (сферата) на Националната и Международната сигурност може да бъде изяснен по следния начин:
  ▪ Първите три нива на сигурността (на индивида, на групата от индивиди и на държавата) определят приложното поле на Националната сигурност.
  ▪ Последните три нива на сигурността (на държавата, на общността от държави и на света) определят приложното поле на Международната сигурност.
  Вижда се, че сечението на Националната и Международната сигурност е сигурността на Държавата.
  
  
  ► Схема на трите вълни на сигурността:
  
  ● Първата вълна на сигурността - Вълната на безопасността.
  Този период може да се определи като „наследен” от Студената война и продължаващ приблизително до 1994 г. Тогава САЩ излязоха от стратегическото си лутане из вакуума, настъпил след падането на Берлинската стена и поеха по пътя на укрепването на силно еднополюсния модел. Те превърнаха организациите (напр. НАТО), намиращи се под техен контрол, в инструменти на поддържането на този модел и същевременно минимизираха ролята на организациите (напр. ООН), в които трудно можеха да налагат своите решения.
  При Вълната на Безопасността, е изключително важно да се изтъкне, че Сигурността е разбирана буквално като „без-опасност”. При тази Първа вълна ставаше дума за статика, т.е. за състояние, за стремеж към защитена (обезпечена) безопасност. Всяка заплаха, всяка опасност, изискваше мобилизация на силите и ресурсите и се смяташе за нещо крайно нежелано, способно да извади системата от равновесие, затова към него се подхождаше с цялата налична сила, за да се запази статичното равновесие на системата.
  С други думи, всички усилия бяха насочени към защита на безопасността. Ето защо нека да го подчертая още веднъж:
  ▪ Безопасността е състояние.
  ▪ Безопасността се защитава.
  ▪ Целта е постигане на абсолютна (пълна) сигурност.
  ▪ Стратегията е ресурсно ориентирана, т.е. базира се на наличните ресурси и затова се стреми максимално да ги умножи.
  
  ● Втората вълна на сигурността - Вълната на сигурността.
  Този период бе твърде кратък — от 1994 г. до 11 септември 2001 г., когато след варварските терористични актове в САЩ светът се оказа в качествено нова ситуация. Тогава тероризмът бе определен като стратегическо предизвикателство към сигурността на света, или най-малкото на Западната цивилизация и преди всичко на САЩ.
  При Вълната на Сигурността, е изключително важно да се изтъкне, че Сигурността тук е разбирана като много повече от „без-опасност”. При тази Втора вълна ставаше дума за хибридно съчетаване на статика, т.е. на състояние, и на процес, за стремеж към гарантиране на определено ниво на сигурност, т.е. на относителна (приемлива) сигурност. Извършваше се анализ и оценка на заплахите и опасностите, като някои от тях се приемат като неизбежно съществуващи, а по други се работи, разработват се стратегии, мобилизират се ресурси, насочени към поставянето им под максимално възможен контрол, така че да се гарантира приемливо ниво на сигурност и да се запази динамичното равновесие на системата.
  С други думи, всички усилия бяха насочени към гарантиране на сигурността. Ето защо нека да го подчертая още веднъж:
  ▪ Сигурността е хибридно съчетаване на състояние и процес.
  ▪ Сигурността се гарантира.
  ▪ Целта е постигане на относителна (приемлива) сигурност.
  ▪ Стратегията е ресурсно ориентирана, т.е. базира се на наличните ресурси и затова се стреми те да бъдат изградени на принципа на разумната достатъчност.
  
  ● Третата вълна на сигурността – Вълната на риска.
  Периодът на тази вълна започна след 11 септември 2001 г. и продължава до ден днешен. Има всички основания да се предполага, че още дълго ние ще се намираме под нейното въздействие. В един момент вероятно така ще свикнем с нея, тя ще стане другото име на нашето ново „естествено състояние”, а предишните две вълни ще ни се струват само кратки, останали далеч в близкото минало прелюдии.
  При Вълната на Риска терминът „риск” се разбира като въздействие на несигурността върху целите на системата (държавата, корпорацията), т.е. това са възможни, имащи голяма степен на неопределеност, събития или процеси, които могат да въздействат върху визията, мисията, стратегията и ресурсите на системата. При тази Трета вълна става дума за процес, в който е въвлечена системата. Процес, който трябва да се управлява и, тръгвайки от целите на системата, да се формират пулове от ресурси, способности и хора, чрез които да се постига приемливо ниво на минимизирани рискове.
  С други думи, всички усилия вече се насочват към управление на риска. Ето защо нека да го подчертая още веднъж:
  ▪ Общуването с риска е процес.
  ▪ Рискът се управлява (приема, избягва, споделя, ограничава).
  ▪ Целта е постигане на минимизирани рискове.
  ▪ Стратегията е целево ориентирана, т.е. базира се на целите, които системата се стреми да постигне.
  В заключение да поясня още нещо. Тъй като акцентът се премества от Безопасността през Сигурността към Риска, все повече се говори за управление на риска, а не за защита на сигурността (като се подразбира защита на безопасността) и не за гарантиране на сигурността.
  Ето защо може да се каже с пълно право, че ако при защитата на безопасността иде реч за защитена безопасност, а при гарантирането на сигурността става дума за относителна сигурност, то при управлението на риска вече се говори за трансформационна сигурност.
  Трансформационната сигурност е сигурността на първите десетилетия на изпълнения с толкова рискове и предизвикателства нов век, когато човечеството се приближава стремително към критичния и непредотвратим момент на истината — ще прояви ли общ, интегративен, колективен разум, за да тръгне по нов път и с ново отношение към малката ни и прекрасна, може би единствена и неповторима в цялата Галактика планета Земя, или ще продължи да живее по начин, който просто не може да си го позволи — подобно на пеперудата, която лети като хипнотизирана към привличащия я с всичка сила пламък на свещта и няма сили да се спре, докато накрая не падне безжизнена и със стопени крила, платила възможно най-високата цена за неспособността си да преодолее магическото влияние на мамещо-красивия, но безмилостно-изгарящ пламък.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____   __        __ __   __    _     _ 
| _ \ \ \ / / \ \ / / (_) (_)
| |_) | \ \ /\ / / \ V / | | | |
| _ < \ V V / | | | | | |
|_| \_\ \_/\_/ |_| _/ | _/ |
|__/ |__/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.