Стратегия Синергия Сигурност

  Сигурността е една от най-значимите, най-многостранните (и много странните!), най-красивите и най-вълнуващи научни категории. С тези четири етюда се надявам да разкрия четири мънички частици от нейната дълбока същност, широко съдържание и висок смисъл.
  Вторият етюд е посветен на някои важни аспекти от трансформацията на науката за сигурността и на ключови елементи от еволюцията на сигурността в първите десетилетия на 21 век.
  
  Подходът за изучаване на сигурността става все по- мултидисциплинарен:
  Доскоро науката за сигурността бе базирана върху монодисциплинарния подход, държавно-центричостта, политико-военните аспекти и пространствено-времевата статика.
  Днес, когато сигурността се фокусира не само върху държавата, но и върху индивида, общността, обществото; когато на преден план излизат и редица други, различни от политическите и военните аспекти на сигурността; когато за сигурността може да се мисли само през призмата на пространствено-времевата процесност, мултидисцилинарният подход е единственият работещ и способен да даде нови, модерни, фундаментални резултати в науката за сигурността подход.
  Ще се спра на някои от най-актуалните за науката за сигурността математически теории и идеи:
  
  ► Синергетика
  Синергетиката е наука за самоорганизиращите се, еволюиращи (в някои случаи деволюиращи) системи, т.е. системи, в които протичат процеси на самоорганизация, в резултат на които системата придобива качествено нови позитивни (в някои случаи негативни) свойства и характеристики. Синергетиката изучава следните видове системи:
  • (Естествено) Синергетични системи, при които сумарният резултат от взаимодействието на техните елементи е по-висок (по-голям) от механичната сума на техните свойства.
  • Отворени системи, които обменят с външната среда материя, енергия, информация и ентропия.
  • Сложни системи, за които сложността се проявява в тяхната структура, във взаимодействието между отделните елементи, в каналите, по които се извършва обмен с външната среда, и в интензивността на този обмен.
  • Нелинейни системи, в които, най-общо казано, няма право пропорционална (линейна) зависимост между причината и следствието.
  • Неравновесни системи, които се намират далеч от равновесното положение.
  
  ► Теория на катастрофите
  Под „катастрофа” тук се разбира рязко качествено изменение на обекта при плавно количествено изменение на параметрите, от които той зависи.
  
  ► Теория на хаоса
  Изучаваните в Теорията на хаоса системи са силно зависими от началните и граничните условия. Това означава, че и най-слабото изменение на тези условия (на входните данни или във външната среда) може да тласне системата по коренно отличаваща се траектория, т.е. поведението й може силно да се измени, от което следва, че предсказването на поведението на подобни системи е невъзможно или изключително трудно
  
  ► Теория на фракталите
  Фракталът е сложна [геометрична] фигура, която има свойството самоподобие, т.е. съставена е от намаляващи части, всяка от които е подобна на цялата фигура. С други думи, фракталът е безкрайна себеподобна [геометрична] фигура, всеки фрагмент на която се повтаря при намаляване на мащаба.
  
  ► Теория на игрите
  Теорията на игрите е математически метод за изучаване на оптималните стратегии в конфликтни ситуации и състезателни взаимодействия, наречени игри.
  
  ► Марковски процеси
  Тези процеси са наречени на името на руския математик Андрей Марков (1856—1922). Те се прилагат към различни видове системи, в т.ч. и социални. Система, към която се прилага Марковски процес се характеризира с това, че нейната последваща еволюция след даден момент от време зависи само от състоянието й в този момент и не зависи от предисторията на процеса и от това как тя е достигнала до това си състояние във въпросния момент.
  
  ► Теоремите за непълнотата на Гьодел
  Двете теореми на австрийския и американски учен Курт Гьодел (1906—1978) за пълнотата и непротиворечивостта са сред интелектуалните върхове в теорията на познанието като цяло и в математиката в частност.
  Тук само ще предам в силно опростен и синтезиран вид същината на двете теореми на Гьодел. Съгласно тези теореми нито една система не може да бъде описана пълно и непротиворечиво само с присъщия на нея познавателен (понятиен и логически) апарат.
  С други думи, една сложна система може да бъде описана пълно и непротиворечиво, само ако се излезе извън нея, т.е. при качване с (поне) едно ниво на сложност по-нагоре. Оставайки вътре в системата, базирайки се на знанията, които получаваме само от нейното изучаване, ние не можем да получим пълна и непротиворечива представа за тази система. За да я разберем, трябва да я погледнем „отгоре”, чрез познавателния (понятийния и логическия) апарат на по-сложна и по-обща система.
  Образно казано, за да разберем пълно и непротиворечиво какво се случва в България, ние не можем да прилагаме знания, получени само в затвореното пространство на България, а трябва да погледнем на страната ни откъм Европа, откъм европейските процеси, откъм общността, към която сме интегрирани, Европейския съюз. Пълно и непротиворечиво знание за България е възможно само в по-широкия контекст, към който тя се присъединява.
  И пътят, по който Западът води света може да бъде осмислен и разбран ако излезем от рамките, интересите и егоистичните стремежи на Запада и го погледнем откъм човешката цивилизация с нейните стратегически цели, ценности и приоритети.
  
  ► Изследвания на мрежовите структури
  Един от най-актуалните и стратегически важни аспекти на сигурността днес е взаимодействието между йерархичните и мрежовите структури. Ние не само присъстваме като пасивни наблюдатели, но сме и преки участници в процеса на постепенната мрежовизация на структурите и предизвикателствата, на източниците на несигурност и нестабилност, на актьорите и агентите в глобалните, континенталните, регионалните и националните процеси.
  
  Елементи на еволюцията на сигурността:
  Сигурността в постмодерното общество се трансформира, извървява сложна, многопланова и многопластова еволюция.
  Сигурността днес е все повече:
  ▪ „Индивидуална”.
  ▪ „Идентичностна”.
  ▪ „Рискова”.
  ▪ „Гражданска”.
  ▪ „Вътрешна”.
  ▪ „Мека”.
  ▪ „Комплексна”.
  ▪ „Интеграционна”.
  ▪ „Мрежова”.
  
  ● Сигурността е все повече „индивидуална”, защото:
  Хората преди подкрепяха много повече стратегии и политики, в резултат на които печелеха всички (държавата, обществото, общините, общностите); днес те подкрепят много повече стратегии и политики, в резултат на които печели всеки (отделният индивид, човекът, гражданинът, данъкоплатецът). Днес всеки човек иска да види своето „парче” от баницата „социална политика”, от баницата „здравеопазване”, от баницата „образование”, от баницата „борба с престъпността”; всеки човек пита – къде е той в тези стратегии и политики, къде е неговата сметка при тях, неговата „далавера” от тях...
  Индивидуалната сигурност, сигурността на индивида все повече излиза на преден план (особено на Запад), защото е свързана пряко не просто с правото на живот, а с правото на по-добро качество на живот, както и с другите основни човешки права и задължения, свободи и отговорности.
  
  ● Сигурността е все повече „идентичностна”, защото:
  В схващането за сигурността придобиват много по-голяма относителна тежест аспекти и измерения, свързани с етноса, религията, езика, историята, паметта, културата, традициите.
  Както много точно отбелязва полско-английският социолог Зигмунт Бауман: „Човек мисли за идентичността, когато не е сигурен за мястото, към което принадлежи; т. е. не е сигурен как да се вмести сред очевидното разнообразие от поведенчески стилове и подходи и дали хората около него приемат това помес¬тване като правилно и подходящо, така че и двете страни да знаят как да продължават да се държат в присъствието на другата. "Идентичност" е име, дадено на търсеното бягство от тази несигурност”.
  С други думи – идентичността е последният рубеж, който общността и обществото ще са склонни да предадат – те могат да понесат размиването на държавата и държавността, размиването на социалното и икономическото, но няма да се съгласят да допуснат размиване на националното и културното (история, памет, религия, етнос, етос). Или поне по това ще могат да се отличат живите и жизнените общества от обречените и изчезващите – на първите им „пука” за идентичността, а на вторите им е безразлично какво се случва с нея...
  
  ● Сигурността е все повече „рискова”, защото:
  Ние навлизаме в обществото на риска (Улрих Бек) - под „риск” се разбира въздействие на несигурността върху целите на системата (държавата, корпорацията). Много важно става да се управляват рисковете, тъй-като ако рискът се материализира, последиците ще бъдат изключително сериозни. Вече не е достатъчно да се гарантира сигурността, трябва да се управляват рисковете, да се развие коренно различна сетивност на държавата и обществото, насочена към ранно сигнализиране на заплахите и управление на рисковете.
  
  ● Сигурността е все повече „гражданска”, защото:
  Една от водещите тенденции в международната сигурност е нарастващата роля на извънредните ситуациии - природни (причинени от природни катаклизми), антропогенни (причинени от човешки въздействия) и техногенни (причинени от съчетание на технологии и човешка дейност), бедствия, аварии, катастрофи, пандемии и необходимостта от все повече ресурси за тяхното ранно сигнализиране, превенция, своевременно реагиране, противодействие и ликвидиране на последиците.
  Това налага изграждането на пета опора на държавата на сигурността, след Армията (създадена за опазване на държавата от външни заплахи), Полицията (създадена за оразване на държавата от вътрешни заплахи), Специалните служби (даващи софтуера на управлението на сигурността) и Отбранителната индустрия (даваща хардуера на управлението на сигурността) – а именно мрежата от институции за опазване на гражданската сигурност (за управление на извънредните ситуации).
  
  ● Сигурността е все повече „вътрешна”, защото:
  С рязкото намаляване на вероятността за военни конфликти, обект на които могат да станат демократичните либерално-пазарни държави, особено тези в Европа, техните общества и отделните граждани „свиват” своя стратегически хоризонт на уязвимост, страх и несигурност до границите на техните страни и свързват сигурността си с нейните вътрешни компоненти. За тези общества и граждани много по-важно и дори единствено важно е това, което се случва в собствените им държави – борба с престъпността и корупцията, жизнен стандарт и екология, здравеопазване и образование. Далеч на втори план остават мисии и задачи в далечни региони. И в България обществото разглежда ангажирането на страната ни с военни конфликти подобни на тези в Ирак и Афганистан като идеологизирани приоритети на елита, чрез които той преследва свои някакви краткосрочни и слабо свързани с националните способности и амбиции цели...
  
  ● Сигурността е все повече „мека”, защото:
  „Твърдите”, силови аспекти на сигурността постепенно отстъпват (особено за държавите с ограничени ресурси за влияние) на „меките”, не-силови аспекти. Все по-важни стават за хората качествените, а не количествените аспекти на сигурността – качеството на живота, качеството на човешкия потенциал, качеството на управлението, качеството на околната среда, качеството на здравеопазването, качеството на образованието...
  
  ● Сигурността е все повече „комплексна”, защото:
  Комплексността на сигурността, наричана понякога „широка сигурност” означава, че се повече аспекти, измерения и съставляващи на сигурността стават значими и приоритетни за държавата, обществото и отдените граждани – не само военната и свързаната с противодействието на престъпността, но и социалната, икономическата, финансовата, етническата, религиозната, информационната, гражданската и др. интегративни елементи на сигурността придобиват все по-голямо значение.
  
  ● Сигурността е все повече „интеграционна”, защото:
  Националната държава все по-малко може да се справя с различните предизвикателства и рискове, опасности и заплахи, затова тя трябва да се интегрира в система за колективна сигурност.
  Разбира се, присъединяването на България към НАТО и ЕС е несъмнен успех на държавата ни, но значението на нашите български заслуги за това не бива да се преувеличава. Успехът би изглеждал по един начин, ако на старта бяха застанали 20—30 претендентки за членство, но на финала се бяха оказали 2—3. А при условие че с много малки изключения практически всички преодоляха дългата дистанция от кандидатстването до членството, очевидно става дума за геополитическа тенденция, поток, вихър, посока, вектор. Както казва Луций Аней Сенека: „Съдбата води желаещия, а нежелаещия го влачи”.
  
  ● Сигурността е все повече „мрежова”, защото:
  Структурите остават все още преобладаващо йерархични, но предизвикателствата са мрежови, това изисква промени в структурите, подходите, принципите, ресурсите – настъпва времето на мрежовизацията, в това число и на сигурността.
  А това време изисква коренно различно мислене, защото йерархичните структури преследват ресурсно ориентирани стратегии, а мрежовите структури – целево ориентирани стратегии. Или както казваше бившият американски министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд – „Вече не коалицията определя мисията, а мисията определя коалицията”. Вече няма да разчитаме на институции и ресурси и да им търсим приложение. В мрежовото общество и при мрежовизацията на сигурността ще има цели за постигане, а ние трябва да намираме институции (коалиции от институции) и ресурси (пулове от ресурси), с които да постигаме тези цели.
  В мрежовизиращото се рисково общество управлението на сигурността е като стреляне със завързани очи по движеща се мишена. Това е така, защото, ако отново цитираме Доналд Ръмсфелд, ние трябва да разглеждаме и обмисляме четири типа когнитивни (свързани със знанието) величини (рискове):
  ▫ известните известни (known knowns) — тези, които ние знаем, че знаем;
  ▫ известните неизвестни (known unknowns) — тези, които ние знаем, че не знаем;
  ▫ неизвестните известни (unknown knowns) — тези, които ние не знаем, че знаем;
  ▫ неизвестните неизвестни (unknown unknowns) — тези, които ние не знаем, че не знаем.
  Ето защо на първо време трябва да се стремим най-малкото или да свалим превръзката пред очите си (известните неизвестни) или да спрем мишената (неизвестните известни)...
  Най-лесно е да стреляме без превръзка на очите си по застопорена мишена (известните неизвестни).
  А най-трудно и почти невъзможно е да стреляме със завързани очи по движеща се мишена (неизвестните известни).