Така съветвах президента: За досиетата

  Пояснение: Темата за досиетата е била обект на редица материали, които съм писал до президента, особено след като с очите си се убедих, че съществува т.нар. папка “Гоце”.

  В тези материали аз съм се опитвал да намеря баланс между моите лични убеждения и идеи и необходимостта да подскажа приемлива за президента позиция по тази деликатна тема.
  Тук привеждам откъси от част от изготвяните от мен материали за досиетата, като съхранявам максимално тяхното съдържание, дори и да си давам сметка, че по някои от тях могат да ми бъдат задавани въпроси и да се натъкна на укори и обвинения.
  Ще отбележа само още, че докато в парламента вървеше обсъждането и гласуването на Закона за досиетата, аз неизменно подготвях за президента отчети за това – какво се предлага, как то се дискутира в съответната парламентарна комисия, какви са позициите на ключовите депутати там, в каква посока вървят нещата и какво може да се очаква като краен резултат. Прецених, че повечето от тези мои наблюдения тук могат да бъдат пропуснати, защото има опасност ако ги приведа, да се измести акцента на този текст, с който искам да покажа в основни линии съветите, които съм давал на президента по въпроса за отварянето на досиетата и всичко останало, свързано с тях.

  01.11.2004 г.
  Въпросът за отварянето на досиетата отново беше вкаран в дневния ред на политическата класа. Това е логично, защото е традиция преди и след поредните избори да се размахва призракът на досиетата.
  Очевидно този въпрос има за десните сили не малък мобилизационен, идентификационен и консолидационен ресурс.
   Умората от непрекъснатото занимаване с този проблем и изминалите повече от 15 години поражда склонност у обществото ни да си казва: “Ами отворете ги най-сетне да се спре с това замеряне с компромати. Каквото е можело да се стори като вреда за националната сигурност - сторено е - и няма защо да се опасяваме, че ще бъдат нанесени някакви допълнителни големи щети!”.
  Факт е и, че някои хора от службите запазиха нрава си постоянно да правят подмятания, самоизтъквания, високомерие - което преля чашата.
  Без да се включва сред първите в полемиката, което носи риск да не се отчетат някои нови нюанси в отношението на обществото (ако съм ги доловил правилно), президентът трябва да е готов за вярната позиция.
  Винаги има и риск, оставайки категоричен противник на отварянето на досиетата, президентът да се окаже самотен в лагера на БСП. А да не говорим за нищожната, но съществуваща вероятност БСП да излезе с някаква формула за отваряне (нали се нуждае от бъдещи коалиционни партньори), с което президентът да остане изолиран по този въпрос.
  Нов момент е, че очевидно папката с надпис “Гоце” в Първо Главно не е била унищожена и от нея може би са направени редица копия...
  Така че ако президентът сега продължава да е енергично против това да се отворят досиетата, могат да се направят спекулации относно тази папка, да се подмятат нечистоплътни внушения за зависимост и гузност.
  Президентът може да мисли за формула за частично отваряне на досиетата, като с нея се заяви кои досиета не бива да се пипат, защото това ще засегне националната сигурност, а кои могат да се отворят.
  Такава формула би могла да бъде (но само като някакво нейно първо приближение, не като краен вариант) - защо да не се предложи да се отворят досиетата на Шесто управление на ДС?
  Разбира се, тогава пак ще възникне въпросът – а-ха, президентът не е съгласен да се отворят досиетата на Първо Главно!? Ето защо когато и ако президентът предложи някаква формула за частично отваряне на досиетата, то той трябва да изиска папката “Гоце” да бъде официално разсекретена - за да не го направи някой друг някога и неофициално.

  17.04.2005 г.
  Както съм изтъквал и друг път, все по-малко остават привържениците на тезата “досиетата да не се пипат”. Едно, защото мина доста време от 1989 г. и трудно се възприемат аргументи, че отворим ли досиетата, ще нанесем огромна щета на националната сигурност. Второ, защото и на най-загрижените за националната сигурност им писна от постоянните и обикновено “мръсни” номера на постоянната група т.нар. бивши ченгета.
  В този смисъл най-виновните да се тиражира отварянето на досиетата не е стратегически сляпата, оперативно безотговорната и тактически импотентната шепа десни лидери, използващи тази теза за политически дивиденти и предизборни цели, а именно тия агресивни бивши ченгета, които са загубили реална представа колко се е обърнало общественото мнение, колко му е досадно от интригите и подхилването им под мустак.
  С това искам да кажа отново, че президентът няма да спечели, ако си остане с позицията: Не пипайте досиетата, защото не бива да ги пипате!
  Тази позиция все по-малко издържа на критика и е все повече уязвима.
  Противоречието между различните закони – избирателният, за защита на класифицираната информация, за защита на личните данни и др., е достигнало до положение, при което президентът може да поиска, а и би трябвало да поиска юридическа и професионална експертиза: Какво е всъщност истинското положение на нещата по отварянето на досиетата (в т.ч. и с достъпа до документацията на т.нар. Комисия “Андреев”)?
  Такава експертиза би могла да докаже, че към настоящия момент фактически няма никаква пречка досиетата да не се смятат за отворени! (Към подобен извод гравитира и моето становище.) Но тази експертиза би могла да заключи и че досиетата все още не са отворени и да посочи какво трябва да се направи – като промени в законите и като уреждане на взаимоотношенията между специалните служби и между службите и архивите (централен и областни) – за да бъдат досиетата отворени.
  И аз споделям тезата на Цвета Маркова, че ние общо-взето се различаваме от Германия по терминология - нашата е негативна, т.е. “досиетата не са отворени”, а тяхната е позитивна, т.е. “досиетата са отворени”. Защото практически всеки български, както всеки германски гражданин може да си види досието. Но там си има процедури, има си и заплащане – всичко е уредено стриктно и строго типично по германски.
  В Германия са създадени условия учените да работят с архивите. И не са създадени условия досиетата да се търкалят из улиците и пресата.
  Говоря за германския модел, защото още през 1993-1994 г. той ми се виждаше най-подходящ за България и се опитвах да агитирам за него.
   А иначе за досиетата има принципни неща, които изглеждат разумни.
  ● Първо, трябва да се създаде максимална възможност у нас всеки да може да види досието си, като се разясни добре как това да стане.
  Не държавата трябва да преценява дали човек има право и трябва ли той да си види досието в ДС, а човекът свободно да има това право и да реши да се запознае с него или да смята тази страница за затворена.
  От това досие могат да се спестят имена и факти само ако те касаят въпроси от национален интерес, но само тия имена и факти, не цялата папка, в която присъстват да се смята за класифицирана информация.
  ● Второ, между двете крайности: пълно разсекретяване на досиетата и пълно неразсекретяване на досиетата президентът може да заеме позиция за частично разсекретяване на досиетата (вече го предлагах).
  “Частичното” разсекретяване би могло да се осъществи в два разреза.
  ●● Единият разрез (“Кой какъв е бил”) на частичното отваряне на досиетата е по категориите сътрудници и агенти на ДС - т.е. да се очертае кръгът лица (съвсем примерно го казвам: от VI управление на ДС), чиито досиета да се разсекретяват безусловно пред обществото.
  ●● Вторият разрез (“Кой какъв е сега”) на частичното отваряне на досиетата е по категориите длъжности в държавната йерархия - т. е. да се очертае кръгът позиции в управлението, за които досиетата се разсекретяват безусловно: напр. президент, вицепрезидент, министри и народни представители, областни управители, кметове, магистрати...
  Не е морално хората, на които обществото поверява управлението си, да не са прозрачни за него, да страдат от определени зависимости. Пък камо ли сред депутатите и министрите да има още действащи агенти!?
  ● Трето, президентът може много ясно да заяви, че в никакъв случай принадлежността към ДС до 1989 г. (а и към спецслужбите след това) не може да служи като основание на лицето да се забрани да заема която и да е изборна длъжност - демокрацията е избор, правен от народа и по никакъв начин това право не би могло да се ограничи или суспендира.
  ● Четвърто, ДКСИ и спецслужбите трябва час по-скоро да съгласуват работещ и ефективен механизъм, чрез който да осъществяват нужните проверки така, както го изисква от тях избирателният закон, за да не се постави под съмнение успешното провеждане на предстоящите избори.
  ● Пето, което навярно би трябвало да е Първо – добре е президентът да изтъкне, че повдигнатият въпрос за досиетата не е сред проблемите, които истински вълнуват обществото и не е сред главните проблеми на националната сигурност, затова той не бива да се превръща във водещ в предизборната борба, нито да измества острите и належащи въпроси, по които партиите трябва да се борят за подкрепата от избирателите.
  Това, което долавям като мнение на експертите е, че президентът ще постъпи вярно, ако центрира своята позиция и по казуса за досиетата.

  11.05.2006 г.
  Несъмнено една от причините за подновената дискусия за досиетата са президентските избори. Но има и друга причина: необходимостта да се спазва Законът за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ).
  ЗЗКИ бе обнародван в “Държавен вестник”, брой 45 от 30.04.2002 год.
  Най-напред да приведем най-важните за случая разпоредби на ЗЗКИ:
  § 9. (1) Изготвените до влизането в сила на закона материали и документи, обозначени със степени на секретност "Строго секретно от особена важност", "Строго секретно" и "Секретно", се считат за обозначени с нива на класификация за сигурност съответно "Строго секретно", "Секретно" и "Поверително", като сроковете се изчисляват съгласно чл. 34, ал. 1 и се броят от датата на създаването им.
  (2) В срок от една година от влизането в сила на закона [т.е. до април 2003 г.] ръководителите на организационните единици са длъжни да преразгледат и приведат в съгласие с изискванията на закона и нормативните актове по неговото прилагането материалите и документите, съдържащи класифицирана информация.
  Чл. 34. (1) За защита на класифицираната информация се определят следните срокове, считани от датата на създаването й:
  1. за информация, маркирана с гриф за сигурност "Строго секретно" - 30 години;
  2. за информация, маркирана с гриф за сигурност "Секретно" - 15 години;
  3. за информация, маркирана с гриф за сигурност "Поверително" - 5 години;
  4. за информация, класифицирана като служебна тайна - 2 години.
  (2) С решение на ДКСИ, когато националните интереси налагат това, сроковете по ал. 1 могат да бъдат удължени, но с не повече от първоначално определените.
  (3) След изтичане на сроковете по ал. 1 и 2 нивото на класификация се премахва и достъпът до тази информация се осъществява по реда на Закона за достъп до обществена информация.
  Разбира се, моята позиция за досиетата през тези години еволюира - с осъзнаването на проблематиката (никога не съм бил никакъв на ДС) и с разбирането на националните интереси. Обаче и с личното чувство на нарастващо отвращение от това, което правят някои от кадрите на ДС.
  Като секретар на президента позицията ми в общи линии е неизменна и много трудно мога да добавя нещо към това, което вече съм написал.
  Първо, да поясня накратко какво изисква ЗЗКИ. Да допуснем, че един документ, изготвен до влизането на ЗЗКИ в сила е бил класифициран с гриф "Строго секретно от особена важност". Той автоматично получава гриф "Строго секретно" [т.е. de facto секретността му се понижава с една степен], като съответните служби са длъжни да преразгледат в срок от 1 години всички съхранявани там документи, съдържащи класифицирана информация. В съответствие с новия гриф на документа се определя срок от 30 години от датата на засекретяването му. Което означава, че ако този документ е създаден преди 1972 г., тогава с него трябва да се процедира по един от следните два начина: ДКСИ да вземе решение, ако националните интереси налагат това, срокът за класифициране на да се удължи с не повече от 30 години; или нивото на класификация на документа да се премахне и достъпът до въпросния документ да се осъществи по реда на Закона за достъп до обществена информация.
  От горното е ясно, че в основната си маса документите на ДС, които са били със степен на секретност "Строго секретно от особена важност" и спрямо 2002 г. са създадени преди 30 години (т.е. до 1972 г.), както и документите, които са били със степен на секретност "Строго секретно" и спрямо 2002 г. са създадени преди 15 години (т.е. до 1987 г.), а също така и документите, които са били със степен на секретност "Секретно" и спрямо 2002 г. са създадени преди 5 години - всички те, повтарям, в основната си маса, тези документи трябва да останат без какъвто и да е гриф за класифициране на информацията (секретност) и достъпът до тях става по реда на Закона за достъп до обществена информация.
  Ето защо съм се присъединявал към тези, които твърдят, че Законът трябва да се спазва и Румен Петков всъщност обещава (през 2006 г.) да спазва ЗЗКИ и Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Въпросът за спазването на ЗЗКИ и ЗДОИ не е Дали, а Как. И МВР, и службите трябва да създадат условия за спазване на законите. Защото досиетата не могат да се разнасят по площадите или лепят по стените...
  В този смисъл съм предлагал президентът да излезе с формула за частично отваряне на досиетата, като с нея се заяви кои досиета не бива да се пипат, защото това ще засегне националната сигурност и кои могат да се отворят. ЗЗКИ не се занимава с такова разграничение, но с възможността за повторно класифициране на особено важни документи, той предполага опцията и за умишлено тотално скриване на досиетата...
  Накрая, още веднъж ще поясня, че съгласно § 9 от ЗЗКИ, опозицията с пълно право настоява институциите да разсекретят всичко, което не трябва да е секретно и да оставят класифицирани само документите, които продължават все още да са свързани с националната сигурност.
  Да напомня и, че редица институции (напр. самият Министерски съвет) пристъпиха към разсекретяване на определен брой документи. Някъде бе казано, че и от президентската администрация са постъпили някакви документи. В условията на безусловно задължение да се спазват двата закона (ЗЗКИ и ЗДОИ) и ние стоим изправени пред предизвикателства.
  Институциите заедно с ДКСИ имат правото да определят кои и колко документа продължават да са от значение за националната сигурност, но не могат с абсурдни инструкции да пречат законите да се изпълняват - както процедираше Г. Петканов като министър на вътрешните работи.
  Много важно е сега историята да не се повтори и да създаде рецидив.
  Уточнения: При множеството дискусии в пресата бяха повдигнати не малко важни въпроси, които изискват да се направи правна експертиза на доста от сега съществуващите неясноти и противоречия в законите.
  1. Цитира се, че Висшият административен съд е припомнил решение на парламента от 1994 год. (вносител Любомир Павлов), съгласно което сведенията за организацията, средствата и методите и изпълнението на специфични задачи от органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи за периода до 1991 год. не се счита за държавна тайна.
  Според юристи и правозащитници, “Ако МВР се придържа стриктно към този акт на Народното събрание, който не е отменен и до сега, то нямаше да продължава тази излишна работа по декласифициране и разсекретяване на документи, които е трябвало да се освободят още през 1994 г. по силата на това решение, което не обхваща целия архив, но значителна част от него. Досега не виждаме публични заявки от страна на министъра, че това решение на НС е отчетено и документацията, която то засяга, е автоматично разсекретена.”
  Решението от 1994 г. се нуждае от сериозна юридическа експертиза.
  2. Друг казус, повдигнат в дискусиите е, че въпреки разсекретяването, документите, те ще останат на архив в институциите, които са ги издали. Пита се: а не трябва ли да се прехвърлят в централния Държавен архив?
  Опонентите се базират на твърдението, че така ще се даде гаранция за реален достъп до документите, като правото за достъп до архиви е основно човешко право, признато от Комитета на Съвета на министрите към Съвета на Европа, който в своя препоръка от 2000 г., създава общи стандарти на какъв ред трябва да се подчинява достъпа до архивите. И това поставя под въпрос достъпа до архивите, ако са в МВР и службите, а не ”в Държавния архив, който по същността си е публична библиотека”.
  3. От юридическа експертиза се нуждае и съответствието - във връзка с досиетата - на ЗЗКИ и ЗДОИ със Закона за защита на личните данни.

22.05.2006 г.
  Очакванията ми бяха точно за такава оценка на президента (“грешка”) и затова на 11 май т.г. подготвих поредния свой материал за досиетата.
  За мен бе и е очевидно, че президентът не долавя рязката промяна в настроенията на обществото и медиите и се опасявах, че президентът пак ще си остане на старата и неработеща и неудържима вече позиция.
  В дадената ситуация би могло да се възрази върху това - как се прави отварянето, но е грешка да се каже, че досиетата не бива да се отварят.
  Държавна сигурност - и това трябва да се осъзнае - е дискредитирана непоправимо сред практически всички прослойки на обществото и това беше причината да предложа не партийна или лична, а държавническа позиция на президента. Той обаче продължи да говори остарели неща.
  С изявлението си президентът допринесе за нарушаване на крехкия баланс вътре в БСП, но и фактически дестабилизира кабинета и нанесе удар по авторитета на вътрешния министър – един от най-важните за евроинтеграцията, като така се отслабва доста рязко и МВР, пред което има колосални проблеми по прилагане на Закона за МВР и по Глава 24.
  Вярно, президентът спомена нещо за закона – относно досиетата, но посланието му бе - поне така се разбра от всички - те да не се отварят.
  Тази позиция е неудържима. Тя му отваря фронт с десните и ще го остави в изолация. А също така му отваря фронт и с Европа - на Запад мнозина политици ще си кажат – ето, той ясно си показа, че си е същият.
  Разбира се, първите ден-два може и да има добър отзвук в пресата, но след това ще се разгърне кампания – и защото противниците на БСП и президента са доста активни по темата за досиетата и защото темата е актуална и тотално е мината критичната точка на някакво разбиране, че досиетата не трябва да се пипат. С други думи президентът направи стратегическа грешка и изпусна уникален шанс за една разумна позиция.

  23.06.2006 г.
Из предложението за Лекция на президента Георги Първанов по проблеми на националната сигурност (на която президента говори за папката “Гоце”).

  Темата за специалните служби се преплита тясно с проблема за досиетата. Мнението ми по този въпрос е известно – той не е в дневния ред на обществото, в тия разгорещени дебати и борби със сенките от миналото се чертаят пак разделителни линии и се издигат барикади, хаби се много обществена енергия, а тя ни е особено нужна точно сега – на прага на нашето членство в ЕС.
  Дебатът за досиетата винаги досега е бил контрапродуктивен. В него са смесвани несъвместими категории служители, агенти, политическа полиция и доносници на бившата ДС. Никой никъде не си е позволил по този начин да охулва хора, които са служили вярно, с риск за своя живот и здраве на националната сигурност. Това е моята лична позиция като човек, гражданин и историк. Като държавен глава аз трябва да стоя в защита на законността. Ако това не е поредната политическа “мръсна” бомба (използвам термина за радиологическа бомба, когато разрушителният ефект се съчетава със силно облъчващо замърсяване на средата), а има наистина обществена потребност досиетата да се отворят, нека това стане със спазването на 2 фундаментални принципа:
  1. Да бъде спазена законността в страната, като се приеме закон, който се базира на възможностите за декласифициране на досиетата, уредени от Закона за защита на класифицираната информация; който съответства на нормите на Закона за достъп до обществена информация и на Закона за защита на личните данни; и който урежда обществения достъп до т.нар. досиета.
  2. Да бъдат защитени националните интереси и не се допусне публикуването на чувствителна информация, която е във вреда на националната сигурност и на отношенията ни с други страни.

  15.06.2006 г.
Относно: Проектозакон на ДСБ за отваряне на досиетата

  При първото прочитане на Законопроекта на ДСБ прави впечатление, че това е документ, който фактически предвижда пълното отваряне на всички досиета и носи отчасти репресивен и лустрационен характер. В Проекта са отразени 2 принципа, за които и аз съм писал нееднократно: 1. Отваряне пред обществото на досиетата на лица, заемащи значими постове в управлението на държавата; 2. Даване възможност на всеки обикновен гражданин да види какви документи за него се намират в ДС.
  Анализът на този Проект си заслужава, защото пред нас е едната крайна гледна точка за разрешаването на проблема с досиетата. Не е много убедително да се очаква, че сегашната кампания по досиетата ще отмине както много други. Не издържа критика и тезата, че въпросът не трябвало да се разглежда, защото не бил в дневния ред на обществото.
  През последните години главният опонент на бившата ДС и главната причина отварянето на досиетата да стане неудържимо не са някои по-крайни представители на опозицията, а е самата ДС и по-точно онези нейни кадри, които с неизлекуваните си навици да правят мистификации и плетат сценарии, да омерзяват обществото и политическия ни живот, създадоха критична маса от хора, настояващи досиетата да се отворят.
  Затова най-важното сега е не как да се спре отварянето на досиетата, а как да се минимизират вредите, които това отваряне може да донесе.
  Добре е да си даваме сметка, че ако през доста години от Прехода се приемаше, че има “и добри, и лоши ченгета” в ДС (както е de facto), то сега махалото отива в крайно положение: когато имането на вземане и даване с ДС вече се оценява предимно като голям минус за човека.
  От тази гледна точка, за хора, чието мнение е стойностно и за медии, които са осведомени, става вече неразбираемо упоритото мълчание на президента по папката “Гоце”. От предполагането, че той не коментира, защото е убеден, че за опонентите му от този храст няма да изскочи заек, започва да се преминава към формирането на усещане – и то е все по-широко, че за да мълчи президентът може би пък и да е гузен. Силният ход е президентът да поиска тази папка да бъде публикувана.
  Знам също, че една от атаките - все в този дух - е по отношение на секретарите на президента. Десни политици са убедени, че в нашата администрация имало доста такива хора, което също носи потенциал да изкриви донякъде образа на президента - като все пак обвързан с ДС. В този смисъл е добре президентът да си състави вярна картина – какво е положението със сътрудничеството с ДС и в нашата администрация.
  Това са все съображения, които изискват по-внимателно да се чете Законопроектът на ДСБ, въпреки нищожните му шансове да бъде приет.
  Ако президентът смята да заеме позиция по въпроса за отварянето на досиетата, не е добра идея той да влиза в основни подробности – какво и как трябва да се направи. Бивши ръководители от ДС обясняват, че за да се разбере как е функционирала ДС и дали тя има пръст в извършването на финансови злоупотреби, дали е имала контрабандни канали и дали е вземала участие в създаването на организираната ни престъпност – трябвало да се четат не досиетата, а Служебният архив - там са философията на работата на ДС, указанията, разпоредбите и т.н. Един държавен глава не бива да говори като експерт, още повече да навлиза в дебри, чието познаване е също възприемано като уязвимо.
  Затова неизменно през последните месеци предлагам президентът да отстоява принципи при т.нар. отваряне на досиетата. Като при това се откаже от категоричната си позиция срещу това отваряне и може би е добре, както казах, да се произнесе за публикуване на папката “Гоце”. А защо да не се помисли и дали да не го направи дори на своя сайт. Със заличаване само на информация, увреждаща националните интереси.

  30.06.2006 г.
Относно: Искането на Петър Стоянов по агент “Виктор”

  Първо, според мен президентът продължава да подценява реалната угроза от компроматните скандали, свързани с досиетата, затова не си изработва адекватна стратегия, оставя се да бъде воден от събитията.
  В навечерието на президентските избори ситуацията се истеризира и чуваемостта е абсолютно друга, съвсем друга става и чувствителността.
  Има промяна в обществото – то мрази неистово ДС. Досега мнозина мълчаха, защото са се докоснали от ДС и се срамуваха от това. Но днес омерзението им от ДС ги кара да наберат смелост и да искат всичко да излезе наяве: да се види, че не само те са били покварени и омаскарени.
  Един политик може да реагира емоционално и да се муси и цупи, но държавният глава винаги трябва да знае, че неговата реакция ангажира държавата, затова макар негова тя не е единствено само негов проблем.
  Не може действащият президент да използва служебното положение, да нарежда на директора на НРС да му донесе папката, пряко свързана със самия него и после да разкаже на обществото нейното съдържание, а когато бившият държавен глава е абсолютно несправедливо окалян, той да мълчи, да нарича всичко водевил и да показва двойни стандарти.
  Петър Стоянов не е просто лидер на някаква миниатюрна партийка, а бивш държавен глава. Така че окалването на бившия държавен глава не е само окалване на един загубил изборите политик, това е окалване на държавата. И както действащият президент е постъпил спрямо себе си, така, очевидно, той трябва да постъпи и спрямо своя предшественик.
  Според мен президентът трябваше категорично да заповяда на ген. К. Киров – да направи преглед на архивите на Първо главно управление и да каже веднага цялата информация там за президента Петър Стоянов.
  Това е принципният подход, независимо че нямам никакви симпатии лично към Петър Стоянов и смятам за нелеп метода му на ултиматуми.

  07.12.2006 г.
  Гласуването на второ четене на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ДС и РС на БНА) завърши вчера, на 6 декември.
  Така този Закон бе приет, след като 17 години имаше силен натиск за това. Важно е в крайния му вид, да се проанализира внимателно - към момента е трудно от десетките алинеи, човек да се ориентира изцяло.
  И тогава да се види дали президентът може да наложи вето на някой отделен член - с което да се дистанцира донякъде от Закона. Защото вето на целия Закон силно ще го дискредитира пред НАТО и ЕС.

  12.12.2006 г.
Относно: Становище по приетия Закон за досиетата

  ● Отварят се документите (досиетата) на ДС и РС на БНА за периода 09.09.1944 г.-16.07.1991 г., обаче същевременно се предават на Главно управление на архивите (ГУА) и документите, създадени от дейността на полицията, и съдебните дела на областните, военните и военно полевите съдилища, образувани в периода 01.01.1923 г.- 09.09.1944 г.
  ● Освен досиетата ДС и РС на БНА, в централизирания архив ще влязат и следствените дела, водени от ДС и съдебните дела, по които в резултат на дейността на ДС или РС на БНА са произнесени присъди.
  ● Освен съдържащите се в архивите на ДС и РС на БНА досиета, ще се използват и съществуващите оригинални документи, съхранени от физически и юридически лица, както и от органите на държавна власт, независимо от административните актове за тяхното унищожаване. Тези физически и юридически лица и органи на държавната власт са задължени да предадат наличните при тях материали на Комисията.
  ● С този Закон изключително обстоятелно ще бъдат проверени за връзки с ДС и РС на БНА всички що-годе отговорни фактори в нашата администрация: президентът и вицепрезидентът, главният секретар и началникът на кабинета, секретарите и съветниците, ръководителите на отдели и ръководителите на сектори в администрацията на президента. Както и всички други лица, назначени на длъжност с акт на президента.
  ● Като се изреждат публичните дейности е казано: “председателите, зам.-председателите, членовете на ръководни и контролни органи на … синдикални организации или на организации на работодатели или на други юридически лица с нестопанска цел”. Значи ли, че това (т.е. разкриването на принадлежност към ДС и РС на БНА) важи за всички ръководни органи на всички български организации с нестопанска цел?
  ● Законът дава сериозни правомощия на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в парламента: що се отнася до селекцията на възможни кандидатури за Комисията по досиетата. Това е практика, която е практически прецедент в работата на Народното събрание, но може да се подкрепи, защото така се повишава ролята на комисиите на парламента за осъществяване на ефективен парламентарен контрол.
  ● От съответните министерства и ведомства ще бъдат предоставени на Комисията по досиетата писмени доклади за щатните и нещатните сътрудници и за секретните сътрудници на ДС и РС на БНА, които са заемали или заемат публична длъжност, извършвали или извършват публична дейност и са сътрудничели или сътрудничат на службите за сигурност и службите за обществен ред и след 10 ноември 1989 г.
  ● Принадлежност към ДС и РС на БНА за щатен и нещатен служител се установява с данни от личните кадрови дела, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения. Дейност на секретен сътрудник се установява по собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; по собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, написани или подписани собственоръчно, съдържащи се в делата на оперативен отчет; и (да обърнем сериозно внимание) документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, а също така и по наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители!?
  ●● Това, че принадлежност към ДС и РС на БНА ще се установява по документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, по наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване и други информационни носители, е проблемът за картончетата! С него е нарушен принципът - принадлежност към ДС и РС на БНА да се установява при наличие на собственоръчно оставена следа: или да стои подпис на лицето под сведения и за получени суми, или лицето да е написало сведенията.
  ♦ Нека обаче да припомним, че с Решение 10 от 22 септември 1997 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни чл. 3, ал. 1, т. 1 и 3 и § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност (ДВ, бр. 63 от 1997 г.).
  В случая нас ни интересува § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (Обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 89 от 1997 г.):
  "Картотекирани сътрудници" са български граждани, чиито имена и псевдоними фигурират в справочната картотека и в регистрационния дневник на бившата ДС”.
  ♦ А това, че законодателите са съзнавали колко двусмислено, опасно и некоректно е това решение се вижда от изрично записания на друго място в Закона текст, че лице, на което имената и псевдонимите са включени в справочните картотеки или регистрационните дневници на съответните служби се разкрива от Комисията (по досиетата), като изрично се отбелязва, че за това лице липсват други данни.
  ► Тази материя е много деликатна. Аз съм по-склонен да приема, че наистина само по едно картонче не може да се съди за принадлежност на лицето към ДС. Тук може да се помисли дали да не се наложи вето.
  ► Моето виждане е, че вето трябва да бъде наложено,защото така ще сме в духа на решението на Конституционния съд, а и ще предпазим много хора (те могат да бъдат хиляди) от съвсем незаслужено охулване.
  ► Още повече, че президентът няма да бъде обвинен, че пази себе си, защото вече открито каза истината за папката “Гоце”. Най-малкото по този казус президентът може да подпише Закона с особено мнение.
  ● Още нещо: в решението на Комисията, с което се обявява, че едно лице е било секретен сътрудник на ДС и РС на БНА се отбелязват и “трите имена на вербувалия и ръководилия го щатен или нещатен служител”. А това вече е безобразие! С него не само се нанася тежък удар на службите, като фактически ще бъде разкрит целия техен личен състав, но и се нарушават арогантно принципите на този Закон, които са – 1. Установяване на принадлежност към ДС и РС на БНА на лица, заемали или заемащи публична длъжност и на лица, извършвали или извършващи публична дейност. 2. Даване право на всеки български гражданин да се запознае с досието си, при което ако съдържанието на документите може съществено да наруши права и законни интереси на трети лица, чиито имена са споменати в документите и няма изрично писмено съгласие от тях или от техните законни наследници, се предоставят копия, които не включват данните, отнасящи се до третите лица. И при това се подписва декларация за неразгласяване на обстоятелствата, станали известни при запознаване с документите.
  ► Ето защо обявяването на трите имена на щатния или нещатния служител, вербувал или ръководил лицето-секретен сътрудник не може да бъде подминато от президента и се нуждае от неговото вето.
  ♦ Съгласно този Закон секретни сътрудници са български граждани, които са оказвали негласна помощ на ДС и РС на БНА в качеството на резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири и на секретни (конспиративни) квартири, осведомители, доверени лица, информатори. Тези лица са били много и съответно много са и водилите ги служители.
  ● Виждам, че установяването на принадлежност към ДС и РС на БНА е задължително за лица заемали публични длъжности от 10.11.1989 г. до влизане в сила на Закона и за лица заемащи публични длъжности или извършващи публична дейност към деня на влизане в сила на Закона. С други думи, за лицата извършващи публична дейност такова установяване се прави само когато извършват тази дейност към деня на влизане в сила на Закона, а не и ако към този ден не извършват, но са извършвали преди това в периода след 10.11.1989 г. публична дейност.
  ► Това е слабо място на Закона и е пропуск или умишлено решение. Президентът трябва да настоява това нарушаване на принципа да се промени и да се запише, че установяването на принадлежност към ДС и РС на БНА е задължително за всички лица заемали и заемащи публични длъжности и извършвали или извършващи публична дейност в периода от 10.11.1989 г. до влизането в сила на този Закон.
  ► Аз не приемам записания текст, че не подлежат на публикуване данни за принадлежност към ДС и РС на БНА на вече починали лица. Смъртта не е оправдание за извършени деяния. Да не говорим, за да не дърпаме дявола за опашката, че така се стимулират самоубийства, а и - защо не? - да не се допусне, че някои лица могат да бъдат самоубити. За мен и по този текст президентът може да изрази негативното си становище, но често казано - аз се съмнявам, че той ще направи това.
  ● Остава да видим какви гаранции има за националната сигурност?
  ♦ Чл. 32. (1) Не се разкриват и публично оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на Република България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице.
  (2) За да не бъде разкрит или публично оповестен документ, съответната служба за сигурност внася мотивирано предложение в Комисията. Комисията се произнася с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване.
  (3) Документите по ал. 1, които не се разкриват и публично оповестяват, се регистрират в отделен архивен фонд в централизирания архив по чл. 1, ал. 3, който е на пряко разпореждане на председателя на Комисията.
  ♦ § 12. За лице, заемало или заемащо длъжност началник на отдел или началник на сектор в Служба „Военна информация" към министъра на отбраната или началник на отдел или началник на секция в НРС след 16.07.1991 г., не се установява принадлежност към органите по чл.1 (т.е. ДС и РС на БНА) по смисъла на този Закон.
  ♦ Гласуването на този параграф сне потребността от президентско вето по разкриването на лицата, заемащи въпросните длъжности.
  А не е ясно защо този подход не бе спазен докрай и не бяха извадени и началниците на отдели и сектори в НСС и “Сигурност – ВП и ВКР“.

  И така, какво може да се каже в заключение по отношение на Закона?
  ● Президентът не би трябвало да наложи вето на целия Закон, т.к. това ще доведе до неистов вой в парламента, в медиите и на Запад.
  ● Президентът (поне според мен) не би трябвало просто така да подпише Закона за обнародване. Това ще означава капитулация и ще му влоши отношенията с огромен брой хора, посветили живота и своето здраве на българското разузнаване и контраразузнаване. Да не говорим и, че Законът ще нанесе тежък удар на нашата национална сигурност.
  Най-добре по мое мнение е президентът да заеме средна позиция.
  ● Тази позиция може да е относително по-мека: като президентът пусне Закона досиетата за публикуване, но изрази особено мнение и силно несъгласие по някои от най-спорните и противоречиви текстове.
  ● Тази позиция може да е относително по-твърда: като президентът наложи вето по несъмнено най-спорните и противоречиви текстове.

  Привеждам пак 4-те текста, по които може да се мисли в тази насока.

  ♣♣ Член 25, точка 3.
  ► Чл. 25. Обстоятелството по чл. 24 [т.е. принадлежност към ДС и РС на БНА] се установява въз основа на документи, съдържащи се в информацонните фондове както следва:
  3. за установяване на дейност на секретен сътрудник – със собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители.
  Моето предложение:
  ♦ Президентът може да настоява да се заличи текстът след думите “съдържащи се в делата на оперативен отчет” или поне след думите “документи от ръководилия го щатен или нещатен служител”.

  ♣♣ Член 26, алинея 1, точка 2 и точка 3.
  ► Чл. 26. (1) Установяване на принадлежност към органите по чл. 1 [т.е. ДС и РС на БНА] е задължително за:
  2. лица, заемали публични длъжности от 10 ноември 1989 г. до влизането в сила на този закон.
  3. лица, заемащи публични длъжности или извършващи публична дейност към деня на влизане в сила на този закон.
  Моето предложение:
  ♦ Президентът може да настоява тези два текста да се заменят с един текст: “лица, заемали или заемащи публични длъжности или извършвали или извършващи публична дейност от 10 ноември 1989 г. до влизането в сила на този закон”.
   Или в точка 2 след “заемали публични длъжности” да се вмъкнат думите “или извършвали публична дейност”.

  ♣♣ Член 29, алинея 2, точка 2.
  ► Чл. 29. (1) Обявяването на принадлежност на лице към органите по чл. 1 [т.е. ДС и РС на БНА] се установява с решение на комиисята [по досиетата].
  (2) Решението по ал. 1 съдържа:
  2. за секретен сътрудник - трите имена на лицето по документ за самоличност; дата и място на раждане; трите имена на вербувалия и ръководилия го щатен или нещатен служител; структурите, в които е осъществявано сътрудничеството; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството; използваните псевдоними и документите, от които е установена принадлежността към органите по чл. 1; кога е снето от действащия оперативен отчет, както и публичната длъжност или публичната дейност, която е заемало или извършвало или заема или извършва по време на проверката.
  Моето предложение:
  ♦ Президентът може да настоява да се заличи текстът “трите имена на вербувалия и ръководилия го щатен или нещатен служител”.

  ♣♣ Член 30, алинея 1, точка 1.
  ► Чл. 30. (1) Не подлежат на публикуване данни за лице, което:
  1. е починало.
  Моето предложение:
  ♦ Президентът може да настоява т. 1 да отпадне.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
                ____   __   __ __        __
__ _ ___ | ___| \ \ / / \ \ / /
/ _` | / __| |___ \ \ V / \ \ /\ / /
| (_| | \__ \ ___) | | | \ V V /
\__, | |___/ |____/ |_| \_/\_/
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.