Уважаема г-жо Саръева!
Не мога да намеря думи, с които да Ви кажа това, което поне малко би стоплило душата Ви...
Аз от самото начало бях против ангажирането на България с тази мисия, но винаги съм отделял нелепите решения на политиците и страхливостта на някои паркетни лампазлии от професионализма на българските бойци в Ирак, сред които един от най-принципните, най-подготвените и най-човечните бе Вашия син.
За жалост висшите държавници и висшите военни по онова време не се оказаха достойни за морала и честта на момчетата, които те пратиха там с лека ръка и без да се погрижат дори не в достатъчна, а в необходима степен за тяхната сигурност.
През цялото време с анализи, информация, лични разговори се опитвах да накарам президента да разбере, че не политиците, в това число и той, не могат да си играят със съдбата на българските военни.
Но политиците в наше време са ужасни циници. Те пратиха чуждите синове в пъкъла на Ирак, а за своите осигуриха огромни мезонети и нечувано материално състояние.
За това прошка обаче няма да има! Господ вижда, сигурен съм, той не може да прости подобен цинизъм. Това за Вас няма да е утеха, но за мен ще е някакво изкупване на вината, че въпреки всичко се оказах слаб и не можах да накарам човека, чийто секретар по националната сигурност бях, да бъде Човек и Държавник...

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
 __     __  _   _           _      ___ 
\ \ / / | | | | _ __ | | __ |_ _|
\ \ / / | | | | | '_ \ | |/ / | |
\ V / | |_| | | |_) | | < | |
\_/ \___/ | .__/ |_|\_\ |___|
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.