Изпратено от nslatinski на Ср., 28/12/2011 - 19:34.
Уважаема г-жо Саръева!
Не мога да намеря думи, с които да Ви кажа това, което поне малко би стоплило душата Ви...
Аз от самото начало бях против ангажирането на България с тази мисия, но винаги съм отделял нелепите решения на политиците и страхливостта на някои паркетни лампазлии от професионализма на българските бойци в Ирак, сред които един от най-принципните, най-подготвените и най-човечните бе Вашия син.
За жалост висшите държавници и висшите военни по онова време не се оказаха достойни за морала и честта на момчетата, които те пратиха там с лека ръка и без да се погрижат дори не в достатъчна, а в необходима степен за тяхната сигурност.
През цялото време с анализи, информация, лични разговори се опитвах да накарам президента да разбере, че не политиците, в това число и той, не могат да си играят със съдбата на българските военни.
Но политиците в наше време са ужасни циници. Те пратиха чуждите синове в пъкъла на Ирак, а за своите осигуриха огромни мезонети и нечувано материално състояние.
За това прошка обаче няма да има! Господ вижда, сигурен съм, той не може да прости подобен цинизъм. Това за Вас няма да е утеха, но за мен ще е някакво изкупване на вината, че въпреки всичко се оказах слаб и не можах да накарам човека, чийто секретар по националната сигурност бях, да бъде Човек и Държавник...
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Уважаема г-жо Саръева!
Не мога да намеря думи, с които да Ви кажа това, което поне малко би стоплило душата Ви...
Аз от самото начало бях против ангажирането на България с тази мисия, но винаги съм отделял нелепите решения на политиците и страхливостта на някои паркетни лампазлии от професионализма на българските бойци в Ирак, сред които един от най-принципните, най-подготвените и най-човечните бе Вашия син.
За жалост висшите държавници и висшите военни по онова време не се оказаха достойни за морала и честта на момчетата, които те пратиха там с лека ръка и без да се погрижат дори не в достатъчна, а в необходима степен за тяхната сигурност.
През цялото време с анализи, информация, лични разговори се опитвах да накарам президента да разбере, че не политиците, в това число и той, не могат да си играят със съдбата на българските военни.
Но политиците в наше време са ужасни циници. Те пратиха чуждите синове в пъкъла на Ирак, а за своите осигуриха огромни мезонети и нечувано материално състояние.
За това прошка обаче няма да има! Господ вижда, сигурен съм, той не може да прости подобен цинизъм. Това за Вас няма да е утеха, но за мен ще е някакво изкупване на вината, че въпреки всичко се оказах слаб и не можах да накарам човека, чийто секретар по националната сигурност бях, да бъде Човек и Държавник...