Изпратено от Надежда Саръева (нерегистриран) на Вт., 27/12/2011 - 20:41.
Здравейте Господин Слатински!
Извинявам се ,че си позволявам да Ви пиша,но това което чета писано от Вас много ми допадна.Аз съм майката на л-н Николай Ангелов Саръев- загинал в Кербала на 28.12.2003 година. Не мога да не уважа труда на моя син ,който с такава амбиция и труд се стремеше да подготви момчетата за всякакви екстремни ситуации.Той казваше ние се разбираме със знаци,и всеки знае къде трябва да бъде и какво трябва да прави.Всеки брани гърба на другия ,както и неговия го защитава другар
.Три години съм ги тренирал,затова и тръгнаха с мен.КАКВОТО НИ Е ПИСАНО ЩЕ СТАНЕ -това му бяха последните изречения с мен!Тази негова амбиция и удеденост плашеше неговите ръководители.От писмата му и от разказа на приятели знам ,че се представял отлично навсякъде.Но трябваше ли от кола бомба да загине?Когато се е бранел от уличните стрелби по колите им.Защо командира на мисията -не е обърнал внимание на думите на децата "Нещо се готви към вас".А е скастрил Ники да си гледа задължението,ЧЕ ТОЙ Е ТУК НЕ КАТО РАЗУЗНАВАЧ А С ДРУГА ДЛЪЖНОСТ........
Много точно са казани нещата .Съжелявам,че чак сега попаднах на тях! Моето лично вътрешно убеждение съвпадна с много от вашите изводи."Криещи я се под масата,лазейки и лягащ в краката"е под полковник Здравко Дачев.Той не знаеше дори къде са били загиналите в момента на атентата на 27.12.2003 г.при срещата си в предаването на Слави Трифонов непосредствено след завръщането му от мисията.......С почит.. Надя Саръева
Съдържание на този сайт е публикувано при условията на Криейтив Комънс.
Mожете да копирате и раз- пространявате материалите за некомерсиални цели свободно, стига да посочите източника с линк към тази страница и да разрешите на други хора да ги използват по същия начин, но без да изменяте съдържанието им.
За всяка друга употребa извън посочените условия, трябва да заплатите хонорар на автора.
Здравейте Господин Слатински!
Извинявам се ,че си позволявам да Ви пиша,но това което чета писано от Вас много ми допадна.Аз съм майката на л-н Николай Ангелов Саръев- загинал в Кербала на 28.12.2003 година. Не мога да не уважа труда на моя син ,който с такава амбиция и труд се стремеше да подготви момчетата за всякакви екстремни ситуации.Той казваше ние се разбираме със знаци,и всеки знае къде трябва да бъде и какво трябва да прави.Всеки брани гърба на другия ,както и неговия го защитава другар
.Три години съм ги тренирал,затова и тръгнаха с мен.КАКВОТО НИ Е ПИСАНО ЩЕ СТАНЕ -това му бяха последните изречения с мен!Тази негова амбиция и удеденост плашеше неговите ръководители.От писмата му и от разказа на приятели знам ,че се представял отлично навсякъде.Но трябваше ли от кола бомба да загине?Когато се е бранел от уличните стрелби по колите им.Защо командира на мисията -не е обърнал внимание на думите на децата "Нещо се готви към вас".А е скастрил Ники да си гледа задължението,ЧЕ ТОЙ Е ТУК НЕ КАТО РАЗУЗНАВАЧ А С ДРУГА ДЛЪЖНОСТ........
Много точно са казани нещата .Съжелявам,че чак сега попаднах на тях! Моето лично вътрешно убеждение съвпадна с много от вашите изводи."Криещи я се под масата,лазейки и лягащ в краката"е под полковник Здравко Дачев.Той не знаеше дори къде са били загиналите в момента на атентата на 27.12.2003 г.при срещата си в предаването на Слави Трифонов непосредствено след завръщането му от мисията.......С почит.. Надя Саръева