За тероризма - след трагедията в Осло (Не питайте за кого бие камбаната, камбаната бие за нас)

  Трагедията в Осло има емоционално и рационално измерение.
  В емоционален план е естествено всеки нормален човек да изпитва потрес от случилото се; жалост към жертвите и техните близки; тъга, че е възможна подобна касапница в една толкова мила и симпатична страна като Норвегия.
  Но ние, знайните и незнайните професионалисти в сигурността сме длъжни освен да съпреживяваме емоционално, да анализираме станалото и рационално, от експертна гледна точка.
  Защото имаме пореден, драматичен повод да осмислим и преосмислим различните аспекти на тероризма.
  
  При своите университетски лекции, а така също и в научните си публикации (вж. напр. http://nslatinski.org/?q=bg/node/18, http://nslatinski.org/?q=bg/taxonomy/term/3) аз съм разсъждавал върху феномена „тероризъм” и винаги съм споделял, че за да намерим правилните отговори на това предизвикателство, трябва да поставим точната диагноза.
  Иначе рискуваме да лекуваме симптомите, вместо истинските, дълбоки причини, които пораждат тероризма.
  На мен общоприетото схващане що е то тероризъм (макар и да няма единна, универсална дефиниция за тероризма), неизменно ми се е струвало поне отчасти повърхностно, превръщащо се в част от проблема, вместо в част от неговото решение.
  Когото и да попиташ, той като примерен студент ще отговори, че при тероризма имаме насилие, целящо постигане на политически цели и стремящо се да предизвика страх и стрес, ужас и паника в обществото.
  Аз обаче съм се опитвал да подтикна студентите към по-дълбоки разсъждения – най-малкото, за да намеря отговорите за себе си.
  Отговори, които съм търсил и все ми се е струвало, че не мога достатъчно точно да „напипам” същността им, нещо ми е убягвало, губили ми са се някои изключително важни парченца от пъзела.
  
  Адът в Осло отново ме подтикна да разсъждавам в тази посока.
  Но за да няма недоразумение (пуста грижа за политическата коректност!), веднага ще кажа:
  Да, съгласно съществуващото общоприето схващане за тероризма, това, което се случи в Осло е тероризъм. Далеч съм от мисълта да оспорвам този факт.
  Ние сме си дали една дефиниция за тероризма и тя ни формира мисленето, съгласно нея ние наистина станахме свидетели в Осло на терористични актове. Че как иначе – политически мотивиран ли е техният извършител? Породи ли със своите действия той страх и стрес, ужас и паника в обществото?
  Дотук с конвенционалното мислене аз нямам никакви различия.
  
  Сега обаче, нека кажа моето Но...
  А дали събитията в Осло по законите и логиката на обратната връзка не влияят по някакъв начин на съществуващата дефиниция? Дали не сме в онази точка на завихряне, при която следствието влияе на породилата го причина?
  
  Един от въпросите, който винаги съм си задавал е:
  Винаги ли, когато някой престъпник пише и скандира политически лозунги, той е терорист?
  ● Ако някой людоед като Чикатило съпровожда зловещите си действия с политически изказвания, той наистина ли е терорист? Ако някой тип отстрелва със снайпер невинни хора и при това крещи, примерно, „Дания над всичко!”, той наистина ли е терорист? Ако някой садист води група бръснати глави и пребива „лицата от кавказка националност” на московски пазар с крясъци „Вън от Русия!”, той наистина ли е терорист? Ако някой фашизоиден лумпен-патриотар насъсква шепа маргинали да нападат с боксове и бухалки дадена секта или молещи се пред джамия, той наистина ли е терорист?
  Ами сърбинът, който закла в супермаркета обаятелната шведска външна министърка Анна Линд – и той ли е терорист (та нали жертвата му е политически видно лице и ключов министър)?
  ● Ако пък, да речем, нечии действия – като на Жоро Павето или на дегенератите, които насилват бабички по селата и девойки в храстите - предизвикват страх и стрес, ужас и паника в обществото, това тероризъм ли е?
  ● И още, кое определя „терористичността” на действията – броят на жертвите ли? Значи, ако жертвите са 80-90, то това е тероризъм, а ако жертвите са 8-9 като в „най-обикновена” стрелба в американско училище или супермаркет, то е дело на изместила центъра откачалка?
  ● А какво да кажем за някой, който не издига политически лозунги, но пък тормози, малтретира и смразява квартала, като систематично отравя, удушва, пребива и застрелва бездомните и домашните кучета? Или щом се унищожават кучета, това не е тероризъм, а просто разпасана бруталност?
  
  От тук следва моят въпрос-извод:
  Не е ли по-скоро всеки от тези мерзавци психопат (като екстремна болест на психиката) или социопат (като екстремна болест на социума)?
  
  Впрочем, аз мога да привеждам още примери, за да покажа, че когато акцентират върху политическите мотиви, от една страна, и на пораждането на масова психоза, от друга страна, експертите като че ли пропускат още важни неща; създават възможност за прекалено обширна дефиниция за тероризма; стрелят със завързани очи по движеща се мишена; създават условия за лепене на етикети върху светли личности като Христо Ботев, които по тази логика могат да бъдат изкарани par excellence терористи; издигат на твърде високо политическо ниво всякакви изперкали, извинете за израза, отрепки.
  
  В тази връзка аз си мисля, че за да говорим за тероризъм и терористични актове, ние трябва да добавим още някои условия.
  
  ► Първо, според мен, необходимо е да има поне някаква степен на ОРГАНИЗИРАНОСТ, на организация, структура – дали йерархична, дали мрежова в случая не е принципиално важно.
  Не аз не искам да разсъждавам формално, аритметично, та да излиза, че ако е 1 човек, той е луд, ако са повече от 1, т.е. поне 2 – това са терористи.
  Но елементът „организация” въпреки това за мен е категорично нужен, като допълнително условие да говорим за тероризъм.
  Не, че не може да се съберат 5 „жълти книжки” и да скандират политически лозунги и да правят мерзавщини, но си мисля, че когато е налице някаква, поне прото-организация, някакъв зародиш на организираност, тогава се прави една необходима (признавам, че тя не е достатъчна) стъпка от брутална демонстрация на нечии психопатски и-или социопатски малформации да се премине към осъзната терористична дейност.
  
  ► Второ, според мен, необходими са поне известни СПОСОБНОСТИ, капацитет, потенциал - да се постигнат политическите цели.
  От това, че някой ще препаше 2 автомата и ще започне да стреля методично по всеки движещ се или мърдащ човек, или, не дай Боже, ако някой изсипе отрова в плувен басейн и умъртви къпещите се там, политическата система едва ли ще бъде дестабилизирана.
  Разбира се, разбира се - в днешното свръхдинамично, рисково общество, което е в перманентна политическа, икономическа, социална и културна криза, и малки въздействия могат да имат големи последици (това е характерно за ситуациите на криза, „на ръба”).
  И все пак, аз си мисля че когато говорим за тероризъм, ние трябва да предполагаме наличието на някакъв минимум способности за промяна на системата.
  Именно в това се състои съвременната асиметричност на съвременните предизвикателства и рискове – симетрия няма, но у по-слабата, така да се каже, у асиметричната страна, има наличие на капацитет, на потенциал да въздейства и да влияе върху по-силната страна. Иначе никой не би се впечатлявал от нея като феномен, като опонент, като заплаха и опасност.
  
  ► Трето, според мен, необходимо е наличието на поне някаква ВЕРОЯТНОСТ ЗА УСПЕХ на предприетите действия и това, което те ще предизвикат като подкрепа сред последователите, съмишлениците, симпатизантите и пробудените от ефекта на действията.
  Говоря за вероятност. Дори малка, но съществуваща. Ако шепа безумци просто извършат някаква идиотщина или се врежат с хеликоптер в 70-я етаж на Емпайър Стейт Билдинг в знак на несъгласие с войната в Афганистан, това си е суициден акт и едва ли е нещо повече. Ден-два пресата ще го отразява и всичко ще продължи по старому...
  И тук приемам „без бой”, че ако „лудите глави” в историята чакаха на всяка цена да имат увереност в успеха, то човечеството сигурно още щеше да е наднича из пещерите на Каменния век. Но аз говоря не толкова за увереност, а за вероятност.
  По това се отличават Безумецът с голямо „Б” и безумеца с малко „б”, че вторият е просто обезумял, а Първият първи е доловил, че промяната е възможна и затова не се е поколебал да отиде дори на Кръста, да каже, че Все пак тя се върти!, да закове своите 95 тезиса на вратата на катедралата, да отвори люта рана в сърцето на тирана...
  
  ► И четвърто, според мен, необходима е поне някаква ИДЕОЛОГИЯ в идеите, мислите, амбициите, намеренията и целите!
  Говоря за идеология, като система от най-малкото донякъде, в известна степен рационални виждания – структурирани, оценностени, йерархизирани, логично свързани, - съгласно които да бъде устроен светът след като предприетите действия евентуално се увенчаят с успех.
  Без да оправдавам по никакъв начин това, което са правили, движенията и на асасините, и на революционерите-нечаевци, и на бойците на Ясер Арафат, дори ако щете, и на идеолозите на ислямисткия тероризъм имат в своите абсурдни теории ясно проследима идеология.
  Идеологията, системата от ценности, логическата обвързаност на изповядваните мантри и постулати, вътрешната структурираност на тяхната философия (напълно може философия да се постави в кавички) – ето какво отличава политическият терорист, или екстремист, или революционер, или борец за свобода (това са коренно различаващи се категории хора, общото между тях е използването на насилие за постигане на политически цели) от психически неуравновесените, болните, обладани от мании и фобии хора, подвластни на някаква политически мотивирана или политически „опакована” обсесия, за постигането на която те прибягват до насилие и зверства.
  
  Напълно съзнавам, че за самите жертви на безумните действия на изверга от Осло и за техните близки, моите разсъждения тук са безпредметни.
  Така и за майките на българските войници, загинали в края на декември 2003 г. в Кербала е все едно дали техните синове са били жертва на терористично нападение, или на законни бойни действия на местната съпротива срещу военен контингент от окупанти.
  И все пак, и все пак...
  Нека повторя - ако не поставим точната диагноза на болестта, ние няма да намерим и вярното лечение, с което да преодолеем тази болест, или поне да я поставим под контрол, за да не се изроди тя в патология.
  Не е ли убедително доказателство за тези мои думи пълната погрешност на т.нар. GWON, Global War on Terror, в който бе въвлечена и България?!
  Тази глобална война срещу терора е колосална геостратегическа грешка и геополитическа авантюра на САЩ и евро-атлантическата общност, в резултат на която се прахосани стотици милиарди долари, подкопано е почти необратимо доверието на света към Запада, отишли са на вятъра огромно време и безценни усилия, надежди и ресурси... Светът е тласнат в безумна спирала – колкото повече се борим срещу терора, толкова повече грешим, и колкото повече грешим, толкова повече се борим...
  Заприличали сме на кучето на Павлов! Щом ни кажат за терористичен акт, нашата мисъл веднага пуска едни и същи лиги: Актът е дело на ислямски фундаменталист!!
  
  Ако поставим точната диагноза на ставащото, ние ще можем да отделим тероризма от проявите на психопатия и-или социопатия.
  
  ● Когато става дума за тероризъм, то тогава е естествено и логично да се разбира, че срещу тероризма се воюва най-вече с полиция и специални служби (а много по-рядко – с армия и специални части).
  Тероризмът – това е политически феномен, той е качен на нивото на политиката, на политическото.
  Тероризмът попада в обхвата на висока и сложна сфера на политическа дейност за противодействие, която изисква визия, стратегия, лидерство, силна държавност, плюс обръщане на цялата система за национална сигурност с лице към обществото и отделните граждани.
  Говорим за политически мениджмънт на държавата и за използването на системата й за сигурност като инструмент за отстояване на ценности и норми, сигурност и стабилност.
  
  ● Когато става дума за психопатия и социопатия, то нека най-напред отново да кажем, че психопатията е екстремна болест на психиката, а социопатията е екстремна болест на социума. Те, естествено, могат да се съчетаят, много често едната води до другата, а не рядко имат отрицателен синегетичен ефект – т.е. образно казано, не се събират, а се умножават, влизат в резонанс и взаимно се усилват.
  -- Психопатите трябва да се идентифицират и диагностицират, те трябва да бъдат лекувани, тяхното място е в изолирани медицински заведения. На някои от тях може да се помогне, да им се върне човешката същност, други трябва да бъдат държани под наблюдение и контрол, в ограничени пространства и под грижи и внимание, защото са обществено опасни, а интересите на обществото по отношение на безопасността и сигурността са над интересите и т.нар. човешки права на психопата.
  -- Далеч по-сложно е със социопатите. Те най-често са жертва на обществото, на наложения модел на икономически и социални отношения, при който главното е гонитбата на материалния успех, на парите, на постигането на целите с цената на всичко и на всяка цена, на подразбирането, че човек за човека е вълк, на т.нар. свръхлиберален, ултрапазарен тоталитаризъм, който прониква всяка фибра на индивидуалното човешко съзнание.
  Разбира се, само защото мнозина от тях са преди всичко „жертви на системата”, социопатите не могат да бъдат толерирани и оставени да си социопатстват на воля. И най-добродушният прокажен е прокажен и към него трябва да се отнасяме като към прокажен, освен ако не сме велики хора като св. Франциск от Асизи, който слязъл от коня и прегърнал прокажения, изпречил се на пътя му.
  Но със социопатите не може да се воюва само като се борим с тях един по един. Някой беше казал, че и бълхите на кучето не могат да бъдат изтребени една по една, нужни са други мерки.
  За да ограничим свръхпроизводството на социопати, ние наистина трябва най-напред да си дадем сметка, че те са продукти на обществото, в което живеем.
  Изградили сме общество с елементи на монстър, франкенщайнов социум, където ценностите се рушат и няма нищо свято, където множество хора се маргинализират, падат на дъното – социалното, или интелектуалното, или моралното, или психическото.
  Обществото ни е болно и то трябва да бъде лекувано, трябва да бъдат санирани блатата от егоизъм, да бъдат възраждани за нов живот пустините от безнравственост, да бъдат рециклирани сметищата от омраза към другия, да бъдат изградени отново разрушенията от безразличие към общата ни планетарна съдба...
  
  Така че случилото се в Осло е тревожен, алармен звън от камбана.
  И не питайте за кого бие тази камбана.
  Тя бие за нас.

  Николай Слатински
  26.07.2011 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____   ____        _    ___    _____ 
|___ / | ___| __| | / _ \ | ___|
|_ \ |___ \ / _` | | | | | | |_
___) | ___) | | (_| | | |_| | | _|
|____/ |____/ \__,_| \__\_\ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.