Между елита в сигурността и обществото съществува комуникационен проблем

Публикувана във в-к “Монитор”, 11.09.2007 год. със заглавие “Между елита в сигурността и обществото съществува комуникационен проблем”

Всички разсъждения, предположения и изводи в тази статия са само на автора. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират президента, нито когото и да било друг в президентската администрация.
Николай Слатински

  Налице е осезаемо отчуждаване на нашето общество от приоритети на външната политика, на политиката за сигурност и отбрана, определяни от политиците за стратегически – да вземем например участието в Ирак и Афганистан, отделянето на висок процент от БВП за МО. Нещо повече, обикновените хора смятат, че това са приоритети, които са наложени отвън и се приемат без съпротива и безпрекословно от политиците ни.
  Това означава, че между елита в сигурността и обществото съществува комуникационен проблем. Нещо повече, вероятно обществото не си дава ясна сметка какво означава интеграцията, че тя е и поемане и споделяне на колективни отговорности, които могат да не са ти по вкуса и по джоба. Но е логично също да се предположи, че елитът не си дава ясна сметка, че всяко общество с голяма съпротива ще се отнася към политика на надскачане на собствената сянка и откъсната от реалните потребности.
  По-долу ще стане дума за Ирландия. Тя е прекрасен пример за участие на международната сцена, което е съизмеримо с мащабите и интересите на страната и има главно национален, регионален и европейски акцент, а по някои глобални процеси се ръководи от тезата: „Ако това са глобални процеси, те много слабо ще зависят от намесата на малка държава като Ирландия. А ако това са процеси, които зависят от намесата на държава като Ирландия, тогава те не са никакви глобални процеси, а конюнктура.”
  Нека вземем за илюстрация разходите за отбрана. Поне на мен не ми е известно как се появиха сакрализираните 2.6% от БВП, които да бъдат нашият отбранителен бюджет, за да не се изложим пред НАТО и (ЕС).
  Истината се познава в сравнение с държави от нашата черга. Литва, Латвия, Естония, Словения, Словакия, Унгария (и Швеция) с години имат военен бюджет от 1.5-1.6% от БВП, Чехия, Полша и Румъния са с около 2.0%, Финландия е с 1.2%, Австрия – с 0.8% и Ирландия – с 0.7% от БВП.
  Излиза, че всички нови членки на НАТО дават между 0.5-1.0% от БВП по-малко от нас за отбрана, а неутралните държави - между 1.0-2.0% по-малко от нас. Разбира се, нашият БВП е много по-малък. Но едно, че и в националната сигурност всеки се простира според чергата си; второ, явно първо трябва да си оправим държавата - нейното функциониране, ръст, жизнен стандарт са прекият път към повече сигурност за всички ни.
  Да, и още нещо – фокусът трябва да бъде не само колко се заделя за отбрана и сигурност (като вземем средствата и за бедствия и аварии, за МВР - това вече са пари, които не са малки за състоянието на страната), но и върху това – по какви приоритети те се разходват (парите излизат от един джоб, а МО купува 18 хеликоптера, докато МВР няма нито един) и как тези средства се изразходват – дали те произвеждат достатъчно ефективно сигурност, дали не са свързани с корупционни практики, дали не се заделят огромни средства без ефективен парламентарен контрол...
  Предизвикателствата пред националната сигурност все повече имат комплексен характер и оттук следва нуждата от много по-интегрирана система за национална сигурност, от много по-внимателно определяне на приоритетите на тази система и от по-ефективно нейно финансиране.
  Спрях се на разходите за отбрана и посочих държави като Ирландия, Финландия и Словения не за да подценявам нуждите от ресурси за МО или да противопоставям едни институции на други, а за да осъзнаем, че не е нужно България да изобретява колелото и да открива топлата вода.
  Тези страни ни дават технология, know-how за модерно управление на държава с ограничени ресурси за влияние и ни показват как качественото политическо лидерство логично се трансформира в качествено развитие. Тези страни имат стратегии за развитие, инвестират в човешкия капитал: здравеопазване, образование, наука, високи технологии, култура и знаят да си отстояват интересите, без така да са станали по-малко европейски.
  Защото европеизацията не е еднократен акт, а продължителен, сложен процес. Тя е съзнателно усилие – и на елита, но и на цялото общество.
  България вече е част от най-успешния интеграционен проект - ЕС.
  След реализирането на тази стратегическа цел, ние трябва да водим външна политика, политика за сигурност и отбрана, базирани на няколко ясни стратегически приоритета, към реализирането на които трябва да пристъпим веднага. Сред тези приоритети най-значими са следните 10:
  - Качеството на живота - което ще означава, че социалната политика, екологията, устойчивото развитие са първите точки в дневния ред на управлението - на национално, регионално и локално ниво.
  - Качеството на човешкия потенциал - което се постига най-вече с дългосрочна стратегия на инвестиции в човешкия капитал и преди всичко в здравеопазването, образованието и науката.
  - Пълноценното интегриране на България в ЕС – засяга всички сфери на социалния, икономическия и културен живот, в т.ч. бизнес, транспорт, селско стопанство и гражданско общество.
  - Младото поколение - за реализацията на младите в ЕС, за насилието сред тях и за ценностите, които се възпитават у тях - за морала, дълга и патриотизма, за отговорността към България.
  - Съхрани Българското - опазване на българския характер на нашата държава и на нейната идентичност, съхраняване на паметниците ни, на нашето историческо и културно наследство.
  - Българите в чужбина - и на Запад, и на Изток, и на Север, и на Юг. България трябва да ги приобщава и реинтегрира - ако не тях лично, то техния талант, опит, умения, капитали, позиции.
  - Реформите в системата за национална сигурност - за да бъде тя адекватна към новите предизвикателства и да даваме нашия национален принос за сигурността на ЕС и в региона.
  - Енергийната сигурност – включва всички аспекти на нашия енергиен баланс (нефт, газ, АЕЦ, ток и енергия от възобновяеми източници), постигането поне на частичен енергиен суверенитет.
  - Издигането на ролята на България в региона - именно тук, на Балканите и в Черноморския басейн е реалното значение на България като значим фактор в международните отношения.
  - Достойното участие на България на световната сцена – то трябва да е поведение на европейска държава: съизмеримо с нашите възможности и отговарящо на националните интереси.
  Списъкът от тези стратегически приоритети не претендира да е пълен и изчерпващ. Той само показва, че с влизането в ЕС от нашите политици не се снема задължението и отговорността да мислят стратегически. Но ако досега нашият стратегически хоризонт бе близък и се измерваше с 2007 г., сега елитът ни трябва да се повдига на пръсти, да вижда отвъд тези близки линии на хоризонта, да гледа поне с 10-15 години напред.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____       _   _           _    
| ____| | | (_) __ __ | | __
| _| _ | | | | \ \ / / | |/ /
| |___ | |_| | | | \ V / | <
|_____| \___/ |_| \_/ |_|\_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.