Стратегия Синергия Сигурност

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=8595&sectionid=5...
  
  - Г-н Слатински, добра стъпка ли е да спазарим приемане на либийски бежанци срещу обещание за приемане в Шенген?
  - Погледнах на нещата от две страни. Кой казва това? Лидерът на БСП. Отдавна съм престанал да вниквам дълбоко в това, което те предлагат, защото съм разбрал, че дори да имат мнение, много рядко са съгласни с него. За мен това е твърдение, което не си струва да се коментира, защото БСП са независими като нас, експретите, т.е. нищо от тях не зависи вече. Но в другия план, моята не толкова експертна, колкото гражданска позиция е, че това е удар в празното пространство. Опит да се направи бартерна размяна на две несъвместими и несъразмерими неща. Едното е очевидната неготовност на България да влезе в Шенген. Дори това да ни се случи, ние отново ще имаме традиционния български проблем - влизаме в нещо, за което не сме готови и консумираме основно негативите, минусите.
  От друга страна политиката ни по отношение на бежанците е епизодична, импулсивна, реактивна, пълна дезориентация. Нямаме и съответния административен капацитет, моето убеждение е, че цялата тази верига от границата, през агенцията за бежанците, дирекцията за миграцията, през структурите, контролиращи присъствието на чуждите граждани у нас, плюс българското гражданство, цялата тази система се нуждае от укрепване. Но тя продължава да е парцелирана от лични и групови интереси, продължава да не произвежда сигурност за страната. Даже съм се шегувал, че и Осама бин Ладен, като си смени леко идентичността, може да получи българско гражданство и сигурно да се запише в нечии партийни листи. Системата е доста прогнила, корумпирана. Моите наблюдения са че нещата не се подобряват, дори има отстъпление от някои позиции. Това е болест на сегашното правителство - то не само не пресича редица корупционни практики на предишни правителства, но създава среда на желание да има такива практики, за да се облагодетестват вредили се в листи хора от ГЕРБ. Преди ние да мислим дали да приемаме бежанци на голяма вълна, ние трябваше да си подредим къщичката. Не сме готови да приемем не 1000- 2000, а и 100 бежанци, така че да не пострада националната сигурност.
  
  
  - Твърдите че има корупция при даване на българско гражданство или в системата за закрила на бежанците?
  - Това са трудни за доказване неща, но когато съм можел да диагностицирам системата, разпологал съм с много повече информация, съм стигал до извода, че системата е много лесна за пробиване. Там съществуват редица зони на повишен корупционен риск и аз не виждам в тази точно система не само воля на правителството да се справи с тези проблеми, а и разбиране какви са те. За мен проблемът с бежанците, с чужденците, които идват в България е само един елемент за липсващото разбиране в държавата за приоритетите в тази област - кого да приемаме. Заради импровизациите в управлението на принципа "проба-грешка" България продължава да бъде една отворена система, на изхода на коята са млади, креативни, творчески хора, които емигрират навън от страната, а на входа /не искам да звучи расистки/, но е доста лош, както казва премиерът материал. Хора, които нито могат да допринесат интелектуално, нито имат знания и умения. Ние сме преди всичко зона на интереси на лица, които могат само да тежат на системата. Тази отвореност на системата към предимно маргинален тип хора може да произвежда несигурност.
  
  
  - Шегата за Бен Ладен като че ли подсказва страх, че можем да си внесем ислямски екстремизъм, а когато говорим за либийци, има още едно утежняващо обстоятелство, защото никой не може да прости това, което се случи на медиците ни?
  - Споменах Осама Бен Ладен чисто провокативно, като краен, екстремен случай. Разбира се, последната му грижа, ако все още е жив, е да получава българско гражданство. Мисля, че много по-малък е риска да си "внесем" екстремизъм, какъвто и да било той, отколкото да си "внесем" хора, които могат да се превърнат в бреме на държавата. При конкретния случай Либия може да се развие философията, че Западът, евроатлантическата цивилизация отново се оказа неспособна да мисли няколко хода напред. Отново беше сварена, с извинение за израза, "по бели гащи". Отново се оказа пред лицето на процеси, които тя нито си е мислела, че могат да се случат, нито знае как да ги овладее. Има демонстрация на безсилие, на двойни стандарти от типа на неповторимата баронеса Аштън, която обяви "ние сме срещу режима на Кадафи, но не подкрепяме тези, които искат да го свалят". Има един зле прикрит опит да не се плати никава цена, а цената, която ще се плати, е очевидна - и като несигурност, и като ръст на цените на петрола. На мен ми е по-интересен големият разказ, защото той може да бъде разгледан и като остър дефицит на лидери, на визионери, на стратегически мислещи хора. Погледнете на какво ниско ниво като мислещи лидери са сегашните лидери на ЕС. Нима може с Барозу, с баронеса Аштън, с Ромпой, ние да сме водещите стабилизатори, демократизатори и интегратори на света. Това са личности от дребен порядък, които са индикация за острата необходимост от модернизация и трансформация на европейското лидерство въобще. Без да съм специалист по арабския свят, разглеждам ставащото там като един от най-модерните, съвременни конфликти. Това, който липсва в мисленето, в нашата стратегия за сигурност е острото противоспоставяне на йерархичните структури с мрежовите предизвикателства. И Запада, и неговите структури за сигурност, и неговото мислене е силно йерархично. Така йерархично е и мисленето на Кадафи, макар че е доста по-перверзно. Ние виждаме как едни йерархични, силови, брутални структури навсякъде се опитват да се справят с мрежовите структури. В дългосрочен план те са обречени. Не е случайно, че събитията в арабския свят тръгнаха чрез мрежа, чрез интернет. Мрежите в дългосрочен план ще победят йерархичните структури и това е още един мой вътрешен повод да си мисля, че сегашното управление на България също е обречено в дългосрочен план, защото то също е йерархично, силово, прекалено в разрез със съвременните тенденции... Приемането на вълни от бежанци не само ще дръпне България назад, но ще създаде нови обществени напрежения, ще се появи едно слабо местенце в ЕС. От гледна точка на интересите на ЕС е грешно нашата еврокомисарка щедро да ни раздава квоти за приемане на бежанци. Това е контрапродуктивно.
  
  
  - Меркел и Саркози донякъде схванаха дефекта на доктрината за мултикултурното общество, Бойко Борисов обаче се хвали с т.нар. дюнерджийска дипломация. Доколко може да се говори за лидерство в национален мащаб в тази ситуация?
  - Въпросът е изключително актуален, това е част от съвременния политически дискурс на Европа. Само че аз не бих надценявал прозренията на Меркел и Саркози. При тяхната различност, те все пак са от поколението реактивни политици - те чувстват, че европейското общество се замисля над сериозни въпроси. И замислянето на европейското общество е послание към политиците да резберат, че са фалирали в своите концептуални модели. Така се роди в България и абсурдния модел ДПС. Когато една шайка корупционери контролира 10% от българското население и с гласовете на това толкова съзнателно българско население всъщност ориентализира и демодернизира България. Така че Саркози и Меркел да ги оставим на мира, те имат проблеми със собствените си общества. Особено френското общество, се събужда от съня „Саркози”. В България отново могат да серазделят нещата на две. Едното е интуитивната, първосигнална неосведоменост, сладка понякога простодушност на премиера. Отдалече личи, че човекът никога не се е замисял сериозно над сериозни философски проблеми. Предпочитал е да ги разрешава със сила. Това е една блажена неосведоменост, философия от типа "комитите при „Комиците". По-сериозният проблем е, че българското общество отказва да се замисли върху ключови проблеми на своето днес и своето утре. Важни, сериозни неща, които се отнасят до оцеляването и просперитета на България вече не са част от дебата, защото те някак не се възнаграждават от обществото. Това позволява в тези пространства да нахлуват неосведомени, популисти, фашизоиди. Имаме такава партия в парламента, която си е присвоила, монополизирала е най-съкровени проблеми и ги профанизира. Не се възнаграждава стратегическото мислене. Моята диагноза е че България все повече започва да се превръща в транзитна територия с обслужващи функции, населявана от спасяващи се поединично индивиди.
  
  
  - Как ще коментирате отгледна точка на сигурността двете най-съществени инициативи на правителството - създаването на БОРКОР и Пакта за финансова стабилност?
  - Никой в България, включително и Румен Миланов, защото той все пак е интелигентен човек, не знае какво е това БОРКОР. Мисля, че даже ако се мислеше сериозно за такава структура, ако се знаеше за какво ще бъде използвана, тя нямаше да започне с това парадоксално, примитивно, смешно название. Названието понякога само започва да моделира това, което е назвало. Започва само да изпраща послания, да го олекотява. Така някога нарекохме ликвидационни съвети и хората действително отидоха да ликвидират. Не ги нарекохме трансформационни, модернизационни, съзидателни съвети и отприщихме една отрицателна енергия. БОРКОР е нещо като нищо на света. То е един неудачен за българската действителност експеримент. За идеята на Дянков ще кажа, че не съм специалист в тази област и може би затова ми се вижда още по-абсурдна. Та е цинична, но ако имах езика на някои политици бих я нарекъл и нагла. Още с идването на власт на НДСВ политическото беше изтръгнато и затова вече не се гласува за политика, а за харизми, интереси, сантименти и „напук”. Сега искаш да извадиш и последното политическо в нашия политически живот. Защото политическата идентичност на партиите в икономическата сфера е това, по което партиите се различават.Това е 37-мата безумна идея на Дянков, но на фона на 370-те безумни идеи на правителството той все още не е отличникът. Няма как тази идея да се реализира.