ЕТЮДИ ЗА СИГУРНОСТТА: ЕТЮД 3. МОДЕЛ НА ТРИТЕ ВЪЛНИ НА СИГУРНОСТТА

  Тези Етюди за Сигурността съдържат единствено резултати от научните ми виждания, изследвания, анализи и модели. С други думи, те представляват КРАТКО изложение на моите ГЛАВНИ приноси в Науката за Сигурността.
  
  ЕТЮД 3. МОДЕЛ НА ТРИТЕ ВЪЛНИ НА СИГУРНОСТТА
  
  Моделът на Трите вълни на Сигурността е времеви модел на Сигурността.

  На детайлен анализ на този Модел е посветена следната моя монография:
  Николай Слатински. Сигурността – същност, смисъл и съдържание. С.: Военно издателство, 2011.
  
  Моделът на Трите вълни на Сигурността разглежда еволюцията на релацията „безопасност – сигурност – риск”.
  В съвременната Наука за Сигурността ключовата аналитична категория е вече „риск“. В тази толкова важна и с нарастващо значение наука все повече трябва да бъде отделяно специално внимание на основните направления и водещите подходи при изучаването на риска. Значително място е необходимо да бъде посветено не само на теоретичните, но и на практическите проблеми, свързани с управлението на рисковете, в условията на трусовете и сътресенията, неопределеността и неустойчивостта, но и на огромните нови възможности и шансове, които носи Третата вълна на Сигурността (Вълната на риска), дошла да замени Първата вълна на Сигурността (Вълната на безопасността) и Втората вълна на Сигурността (Вълната на сигурността).
  Съгласно Модела на Трите вълни на Сигурността, отразяващ вълновата теория за еволюцията "безопасност --> сигурност --> риск", Науката за Сигурността преминава през еволюция в разбирането за Сигурността, при която
  най-напред бе Първата вълна на Сигурността – Вълната на безопасността,
  след нея бе Втората вълна на Сигурността – Вълната на сигурността,
  а сега навлизаме в Третата вълна на Сигурността – Вълната на риска.
  
  Преминаването от една Вълна към друга има не само свързани със Сигурността измерения, но също и мащабни политически, икономически, социални, културни и други измерения. Става дума за многопосочна и многоаспектна еволюция на социума.
  Докато
  Сигурността при Вълната на безопасността бе разбирана като безопасност (та дори и буквално – като без-опасност) – когато ставаше дума основно и главно за статика, т.е. за състояние;
  а
  Сигурността при Вълната на сигурността бе разбирана като security – когато ставаше дума основно и главно за хибрид между статика и динамика, т.е. за съчетаване на състояние и процес;
  то
  Сигурността при Вълната на риска се разбира като риск – тук става дума вече основно и главно за динамика, т.е. за процес.
  Нещо повече, макар че говорим за еволюция, всъщност това са революционни процеси, характеризирани като смяна на парадигмата, т.е. те могат да бъдат разположени в понятийната система на теорията за научните революции, резултат от изследванията на американския учен в областта на историята и философията на науката Томас Кун.
  Томас Кун се противопоставя на схващането за линейното последователно натрупване на научното знание и разглежда развитието на науката не като плавен, а като неравномерен, скокообразен процес, който може да бъде описан схематично така:
  
Стара парадигма (господство на нормалната, традиционната наука) --> Криза на старата парадигма (сблъсък на подходите, нормите и категориите на старата и новата парадигма) --> Смяна на парадигмата (научна революция по Томас Кун) --> Нова парадигма (господство на екстраординарната, революционната наука)
  
  Научната революция по Томас Кун се изразява в смяна на парадигмата.
  Под парадигми Томас Кун разбира „някои общоприети примери за действителна практика на научното изследване – примери, които включват закон, теория, приложение и инструментариум в съвкупност – [които] осигуряват модели, от които възникват ясно определени традиции на научно изследване”.
  За определен период науката се развива в рамките на старата парадигма. На един етап обаче старите методи на изследване и старите понятия не са в състояние удовлетворително да описват протичащите процеси. Възникнали са аномалии, които не могат да бъдат обяснени в рамките на предишната парадигма и „нормалната наука често се отклонява от правия път”.
  „Когато професията не може повече да заобикаля аномалиите, които подкопават съществуващата традиция на научната практика”, се слага началото на „нетрадиционното изследане, което най-накрая налага на професията нови предписания, нова база за практикуване на научното изследване”.
  При този скокообразен, качествен преход (революция) от една научна парадигма („нормалната”, интрапарадигмална наука) към друга (революционната, интерпарадигмална наука) е логично, че през известен период подходите, нормите и категориите на старата и новата парадигма влизат в конфликт. Това е етап на криза, на сблъсък между привържениците на старата и на новата парадигма, на промяна на схващанията.
  Конфликтът е по-сложен, защото става дума не (само) за установяване на набор от нови правила и нов символен език, т.е. норми и понятия, засягащи отражението на ставащото, а за промени, засягащи мирогледа, ценностите, етичната оптика, отговорите на предизвикателствата, логиката на нашите реакциите и мотивите на поведението ни [1].
  
  Да обсъдим сега предложения от нас Модел на Трите вълни на Сигурността.
  По отношение на Сигурността и на опазването на държавата (аналогично и на корпорацията) и отстояването на нейните интереси, стабилност, нормално и ефективно функциониране, също може да се говори за три Вълни, без да се правят предполагаемите аналогии със знаменитата теория на Алвин Тофлър за трите цивилизационни вълни [2].
  
  ПЪРВАТА ВЪЛНА НА СИГУРНОСТТА
  Първата вълна на Сигурността бе Вълната на безопасността. При тази вълна Сигурността бе разбирана като безопасност и дори буквално като „без-опасност”. Това не беше само въпрос на лингвистика, а и начин на мислене, начин на действие и противодействие, начин на изграждане на системата за сигурност и начин за определяне на нейните приоритети.
  Ставаше дума за СТАТИКА, т.е. за СЪСТОЯНИЕ, за неизменен стремеж към отстояване на максимално ниво на безопасност, т.е на защитена (оптимална) безопасност. Всяка заплаха, всяка опасност, изискваше мобилизация на силите и ресурсите и се смяташе за нещо крайно нежелано, способно да извади системата от нейното равновесно положение, затова в отговор се подхождаше с цялата налична сила – за да се опази статичното равновесие на системата. Това означаваше, че всички усилия на системата (държавата, корпорацията и др.) бяха насочени към отстояване на безопасността. Ето защо, да го подчертая отново, при Първата вълна на Сигурността – Вълната на безопасността:
  ♦ Безопасността е състояние.
  ♦ Безопасността се отстоява.
  ♦ Целта е постигане на защитена (оптимална) безопасност.
  ♦ Стратегията е ресурсно ориентирана, т.е. тя се базира на наличните ресурси и затова се стреми максимално да ги умножи.
  Вълната на безопасността бе пряко свързана със статиката, със статичността. Може да направим извод, че в сравнително статичното и относително слабо изпълнено с промени време на двуполюсна конфронтация през Студената война (сравнена от американския политолог Майкъл Мандълбаум със схватка на двама свръхтежки сумо борци: „двама големи дебелаци на ринга, които изпълняват всички видове пози, ритуали и тропане с крака и между тях почти няма контакт, а в края на срещата, когато има кратко стълкновение, губещият е изтласкан от ринга, но никой не е убит” [3]) бе естествено да се приеме, че функция на това време и на абсолютизирането на безопасността (като без-опасност) ще бъде именно Вълната на безопасността.
  Но е напълно логично да се мисли и обратното: че Вълната на безопасността, схващането за Сигурността като безопасност (без-опасност) и ориентирането към статиката, към статичността, благоприятстваха максимално поддържането и дори самоподдържането на такъв статичен геополитически модел, какъвто е двуполюсният.
  Някъде бе казано, че двуполюсните геополитически модели са много стабилни – до момента, когато се наруши макар и с малко балансът на силите между двата полюса. Тогава тези модели бързо се разпадат или се самовзривяват. Бихме добавили, че това бързо разпадане или самовзривяване настъпва не само ако се наруши абсолютният баланс на силите, а също и (а може би главно и) ако настъпи рязка промяна във външната и (защо не?) вътрешната среда, във външните и (защо не?) вътрешните условия, в резултат на които единият полюсите може да стане абсолютно несъстоятелен, ако не е пригоден да реагира адекватно на промените в средата и в условията. Все едно пасаж от привикнали на речна (сладководна) среда риби да попадне внезапно в морска (соленоводна) среда – тогава тези риби (или поне повечето от тях) бързо ще обърнат коремчетата, ще загинат.
  Трябва да внимаваме с тези аналогии. Те се отнасят повече за системата, в която бе България – социалистическата система.
  Социалистическата система в много по-голяма степен бе ориентирана към статиката, към мисленето за без-опасността, дори ги абсолютизираше. Тя се стремеше да поддържа баланс със Запада – като се започне и броя на ядрените бойни глави, и се стигне до броя медали на Олимпиадите, когато ако СССР вземеше с един златен медал повече от САЩ, това бе доказателство за предимствата на света на социализма и неизбежната му историческа победа; а ако загубеха някой футболен мач, съветските играчи биваха обвинявани едва ли не в предателство към великите комунистически идеали.
  Същото беше и у нас – загубен мач на световното първенство предизвикваше специални решения на висшето партийно и държавно ръководство, в това число и разгромни статии, приписани по-късно на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков, за недъзите на българския футбол, с тежки обвинения за недопустими нарушения на социалистическите норми и морал [4].
  За нас, българите, в схващането за Сигурността като безопасност (и то колкото повече, толкова повече, както казва Мечо Пух) имаше и има още нещо – ние и досега сме склонни да мислим безопасността с ер-малък накрая – като „безопасность”. Това е една препратка към близкото минало на златната клетка на сигурността на социализма. Поне с едното си око значителна част от нашия народ гледа назад във времето и на изток в пространството, мислейки си все така носталгично за сигурността като безопасность.
  Но за много дълъг исторически период, американската стратегическа култура или може би по-точно американската политическа стратегия също бе ориентирана към статиката и без-опасността. За това до 11 септември 2001 г. благоприятстваше защитеността на САЩ от два океана, което позволяваше на американците да смятат, че ръцете на всички, които искат да им посегнат, са къси. Така се създаваха обществени нагласи, трансформиращи се във външна политика, че истинската сигурност е всъщност максимална безопасност, с други думи – защитена безопасност. Именно поради тази причина, образно казано, ако в гората има мечка (от типа на Саддам Хюсеин), САЩ предпочитат да изгорят гората и така да решат окончателно и безвъзвратно проблема със своя страх от мечката: Има гора – има мечка, няма гора – няма мечка.
  
ВТОРАТА ВЪЛНА НА СИГУРНОСТТА
  Втората вълна на Сигурността бе Вълната на сигурността.
  Редица студенти (а и не само те) изпитват определени трудности – как да осмислят и да разбират фразата „Втората вълна на Сигурността е Вълната на сигурността“. Нека да го поясним:
  √ В първото значение при тази фраза, „Сигурност“ (с голяма буква „С“) – това е базисната категория в Науката за Сигурността. Затова в нашите Етюди винаги, когато става дума за базисната, фундаменталната научна категория „Сигурност“ и се иска това да бъде посочено и осмислено изрично, ще се използва голяма буква „С“ и ще се пише „Сигурност“.
  В този случай „Сигурност“ е общо и абстрактно понятие.
  √ Във второто значение при тази фраза, „сигурност“ (с малка буква „с“) е един от видовете (измеренията), едно от проявленията (съдържанията) на базисната научна категория „Сигурност“, а именно Сигурността като security (относителна сигурност), наред със Сигурността като безопасност (защитена безопасност) и Сигурността като риск (трансформационна сигурност). Затова в нашите Етюди винаги, когато става дума за един от видовете, за едно от проявленията на базисната, фундаменталната научна категория „Сигурност“ и се иска това да бъде посочено и осмислено изрично, ще се използва малка буква „с“ и ще се пише „сигурност“.
  В този случай „сигурност“ е частно и конкретно понятие.
  При тази вълна Сигурността бе разбирана като security, като сигурност, като нещо много повече от безопасност („без-опасност”). И това дори в още по-голяма степен, не беше само въпрос на лингвистика, а и начин на мислене, начин на действие и противодействие, начин на изграждане на системата за сигурност и начин за определяне на нейните приоритети.
  Ставаше дума за хибридно съчетаване на СТАТИКА, т.е. на СЪСТОЯНИЕ, и на ДИНАМИКА, т.е. на ПРОЦЕС; за стремеж към гарантиране на определено ниво на сигурност, т.е. на относителна (приемлива) сигурност. Извършваха се анализ и оценка на заплахите и опасностите, някои от тях се приемаха като неизбежно съществуващи, а по отношение на други се вземаха мерки и се предприемаха усилия; разработваха се стратегии, мобилизираха се ресурси, насочени към поставянето та тези заплахи и опасности под максимално възможен контрол, така че да се гарантира приемливо ниво на сигурност и да се запази динамичното равновесие на системата. Това означаваше, че всички усилия на системата (държавата, корпорацията и др.) бяха насочени към гарантиране на сигурността. Ето защо, да го подчертая отново, при Втората вълна на Сигурността – Вълната на сигурността:
  ♦ Сигурността е хибридно съчетаване на състояние и процес.
  ♦ Сигурността се гарантира.
  ♦ Целта е постигане на относителна (приемлива) сигурност.
  ♦ Стратегията е ресурсно ориентирана, т.е. тя се базира на наличните ресурси и затова се стреми те да бъдат изградени на принципа на разумната достатъчност.
  Хибридността състояние–процес (статика–динамика) е преминаване (елемент на процесност) през различни състояния (елементи на състояние). Системата си гарантира едно ниво на относителна (приемлива) сигурност до момента, когато трябва да извърши преприоритизация на целите и ресурсите, и ако тя се развива в позитивна посока, може да си позволи по-високо ниво на относителна (приемлива) сигурност, а ако тя се развива в негативна посока, трябва да премине към по-ниско ниво на относителна (приемлива) сигурност. И така, хибридният псевдопроцес може да се разбира като преминаване през определени (крайно, дискретно, ограничено множество) псевдостатични състояния.
  При тази Вълна, както бе казано, Сигурността се мислеше вече не като безопасност, а като security, като сигурност, т.е. с други думи, Сигурността тогава се мислеше не като нещо абсолютно или поне максимално обезпечено (т.е. без-опасност), а като нещо относително, постигнато до някакво приемливо ниво и на някаква приемлива цена. Като нещо, което се гарантира, а значи на преден план излиза гарантиращият àктор, актьор, играч, фактор, агент.
  Поради необходимостта от гарантиращ àктор, както и поради преминаването през краен брой състояния, т.е. през хибридно съчетание на статика и динамика, статичност и процес, би могло да се каже, че ориентирането на системата за международна сигурност след падането на Берлинската стена към еднополюсен модел с една-единствена суперсила САЩ, по естествен начин извика на дневен ред качествено ново схващане за Сигурността. А именно схващането за Сигурността като security, като сигурност. Така постепенно се осъществи преминаването към Втората вълна на Сигурността – Вълната на сигурността.
  Съдържанието на Сигурността при Вълната на сигурността, подходите и начините за обезпечаване на сигурността на относително (приемливо) ниво, както и наличието на единствената суперсила САЩ като гарантиращИЯТ àктор, позволиха сравнително успешно да се подреди новият „сигурностен“ (security) пъзел.
  Но отново е логично да се мисли и обратното: че Вълната на сигурността, схващането за Сигурността като security (относителна сигурност) и ориентирането към хибридност на статиката и динамиката, на статичността и процеса, благоприятстваха максимално поддържането и дори самоподдържането на хибриден статико-процесен геополитически модел, какъвто е еднополюсният.
  Главният проблем при еднополюсния геополитически модел е, че той неустойчив и има много структурни дефекти, че е недемократичен, „изключващ” (exclusive) и лесно поражда несъгласия с него и опити да бъде дестабилизиран и дори разрушен както „отгоре”, от системни фактори (играчи), например (най-вече) Русия, така и „отдолу”, от несистемни фактори (агенти), например (най-вече) ИДИЛ. Налице са редица критични уязвимости в един подобен модел и независимо дали еднополюсният геополитически модел породи Вълната на сигурността или бе нейно следствие, това намали перспективите му за дълъг живот и скъси необратимо времевия хоризонт на разпространение на Втората вълна на Сигурността – Вълната на сигурността...
  САЩ до 11 септември 2001 г. бяха склонни да търсят „съвършената” сигурност, т.е. защитената (оптималната) безопасност. Но европейците живеещи на много по-тясно пространство и с много повече население, познават само „несъвършената“, т.е. относителната (приемливата) сигурност, защото „знаят какво значи да живееш лице в лице с опасността, да пребиваваш в съседство със злото, тъй като са го правили много столетия” [5]. Затова, ако в гората има мечка, те предприемат само мерки, гарантиращи, че мечката няма да влезе в тяхното село. Те си казват, че мечката и тя е живо същество и има право да живее в гората, а който се бои от мечки, той не ходи в тази гора или си определя докъде може да навлиза в нея; важно е селото да не е застрашено от мечката. И когато това е гарантирано, животът продължава, независимо че в гората има мечка.
  
  ТРЕТАТА ВЪЛНА НА СИГУРНОСТТА
  Третата вълна е Вълната на риска.
  Ние дълго ще се намираме под нейното въздействие и вероятно ще свикнем с нея, тя ще стане другото име на нашето ново „естествено състояние” и ще се превърне в нашите, взаимодействащи чрез обратната връзка, Битие и Съзнание (когато Битието въздейства на, т.е. определя Съзнанието, но и Съзнанието въздейства на, т.е. определя Битието), а другите две Вълни ще ни се струват като прелюдии, останали далеч в миналото.
  При Вълната на риска терминът „риск“ се разбира като процес или действие, които могат да имат ефект върху системата (държавата, корпорацията и др.) с подлежащи на определяне вероятност и последствия. Следователно, „риск“ означава реализиращ се в условията на неопределеност ефект върху целите на системата. В стандартите за риска и в редица научни публикации сравнително опростено се казва, да припомня, че „риск“ е влияние на неопределеността върху целите на системата.
  И така, риск при Вълната на риска – това е възможен, имащ голяма степен на неопределеност процес (или събитие), който може да въздейства върху визията, мисията, стратегията и ресурсите на системата. Очевидно и в най-голяма степен, това не е само въпрос на лингвистика, а е качествено различен начин на мислене, качествено различен начин на действие и противодействие, качествено различен начин на изграждане на системата за сигурност и качествено различен начин за определяне на нейните приоритети.
  При тази Вълна става дума за процес, в който е въвлечена системата. И то за процес със сложна динамика, подчинен на определена логика и подлежащ на осмисляне чрез висока степен на абстракция. Процес, който трябва да се управлява и, в съгласие с целите на системата, да се формират пулове от ресурси, способности и хора, чрез които да се постига допустимо ниво рискове, т.е. на минимизирани (поносими) рискове. В зависимост от характера, честотата на проявяване и щетите, които може да причини, по отношение на риска се следват главно четири подхода: рискът се приема, рискът се избягва, рискът се споделя (прехвърля се частично или напълно, т.е. трансферира се върху други субекти чрез аутсорсинг, застраховане или хеджиране) или рискът се ограничава (т.е. върху него се въздейства). Това означава, че всички усилия на системата (държавата, корпорацията и др.) вече се насочват към управление на риска. Ето защо, да го подчертая отново, при Третата вълна на Сигурността – Вълната на риска:
  ♦ Общуването с риска е процес.
  ♦ Рискът се управлява (приема, избягва, споделя, ограничава).
  ♦ Целта е постигане на минимизирани (поносими) рискове.
  ♦ Стратегията е целево ориентирана, т.е. тя се базира на целите, които системата се стреми да постигне.
  Тъй като акцентът се премества от безопасността през сигурността към риска, все повече в управлението (мениджмънта) на държавата (и корпорацията) се говори за управление на риска, а не за отстояване на безопасността и не за гарантиране на сигурността.
  Поради това, когато на една конференция водещ представител на охранителните фирми ме запита какво е първото, което тези фиирми трябва да направят, за да бъдат в крак с днешното време на повишена несигурност, аз малко на шега им казах да добавят към „охрана“, „безопасност” и „сигурност” в названието на фирмата и думичката „риск”.
  
  ТРАНСФОРМАЦИОННАТА СИГУРНОСТ е сигурността на Обществото на Третата вълна на Сигурността – Обществото на Вълната на риска, т.е. тя е сигурността на Рисковото общество (Risk society), на Обществото на рисковете.
  Базисната категория в Рисковото общество, Обществото на рисковете е „Риск“.
  Обществото на Вълната на риска, Рисковото общество (Risk society) се страхува (би трябвало да се страхува) от предизвикателствата и вероятно заради това е склонно да възприема сигурността дори буквално като отсъствие (липса) на предизвикателства.
  
  Разсъждавайки аналогично (виж също и Етюд 2 на този сайт), можем да кажем, че:
  ЗАЩИТЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ е сигурността на Обществото на Първата вълна на Сигурността – Обществото на Вълната на безопасността, т.е. тя е сигурността на (да използваме този неологизъм) „Заплаховото“ общество (Threat society), на Обществото на заплахите.
  Базисната категория в „Заплаховото“ общество, Обществото на заплахите бе „Заплаха“.
  Обществото на Вълната на безопасността, „Заплаховото“ общество (Threat society) се страхуваше (би трябвало да се страхува) от опасностите и вероятно заради това бе склонно да възприема безопасността дори буквално като отсъствие (липса) на опасности, като без-опасност.
  
  И разсъждавайки все така аналогично (виж отново Етюд 2), бихме могли да кажем, че:
  ОТНОСИТЕЛНАТА СИГУРНОСТ е сигурността на Обществото на Втората вълна на Сигурността – Обществото на Вълната на сигурността, т.е. тя е сигурността на (да използваме този неологизъм) „Опасностно” общество (Danger society), на Обществото на заплахите.
  Базисната категория в „Опасностното“ общество, Обществото на опасностите бе „Опасност“.
  Обществото на Вълната на сигурността, „Опасностното“ общество (Danger society) се страхуваше (би трябвало да се страхува) от рисковете и вероятно заради това бе склонно да възприема сигурността дори буквално като отсъствие (липса) на рискове.
  
  Можем да се замислим каква ще бъде Четвъртата вълна на Сигурността.
  По-нататък в Етюдите ще анализираме както тази Вълна – Вълната на предизвикателството, така също и съответното ѝ общество, Обществото на Четвъртата вълна на Сигурността – Обществото на Вълната на предизвикателството, т.е. „Предизвикателственото“ общество (Challenge society), Обществото на предизвикателствата.
  Базисната категория в „Предизвикателственото“ общество, Обществото на предизвикателствата ще бъде „Предизвикателство“.
  
  Трансформационната сигурност, както бе казано по-горе, е сигурността Рисковото общество, т.е. тя е сигурността на първите десетилетия на изпълнения с толкова рискове и предизвикателства нов век.
  С нализането си в Рисковото общество, Обществото на рисковете, човечеството се приближава стремително към критичния момент на истината – ще прояви ли то колективен разум, за да тръгне по нов път с ново отношение към малката ни и прекрасна планета Земя, или ще продължи да живее по начин, който то, нашето човечество просто не може да си го позволи.
  
Ще обобщим в края на този Етюд трите досегашни Вълни на Сигурността:
  (1) Вълната на безопасността;
  (2) Вълната на сигурността;
  (3) Вълната на риска.
  
  
  Литература:
  1. Кун, Томас. Структура на научните революции. С.: Изток-Запад, 2016, с. 28, 22, 55 – 56, с. 28, 22.
  2. Тофлър, Алвин. Tретата вълна. С.: Пейо К. Яворов, 1991.
  3. Фрийдман, Томас. Лексус и маслиновото дърво. Идеи за глобализацията. С.: Дамян Яков, 2001, с. 37.
  4. Тодор Живков (1911 – 1998) – комунистически управник на България, който 35 години (1954 – 1989) оглавява Българската комунистическа партия. Министър-председател (1962 – 1971), председател на Държавния съвет (държавен глава, 1971 – 1989). „Докога ще се търпят недъзите в българския футбол?“ – уводна статия в органа на БКП вестник „Работническо дело“ от 13 юни 1970 г., http://www.anamnesis.info/sites/default/files/Todor_Jivkov_za_nedyzite_v....
  5. Кейгън, Робърт. За рая и силата. Америка и Европа в новия световен ред. С.: Обсидиан, 2003, с. 37.
  
  
  17.11.2022 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _              __        _               
| |_ _ _ / /_ / \ __ __
| __| | | | | | '_ \ / _ \ \ \ /\ / /
| |_ | |_| | | (_) | / ___ \ \ V V /
\__| \__, | \___/ /_/ \_\ \_/\_/
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.