Отлична статия, с доста по-позитивен стил.
Но въпросът-отговор за последната надежда на България и младите хора е ясен спред мен на 98%.
По-скоро ми се струва, че всичко навсякъде трябва да се срути, за да се върнат отново тук умните, можещите, успелите българи, които не са смляни и смачкани в най-добрите си години от чалга месо-мелачката и мутренско-агентския тертип на поведение, където ценностите една след друга окапват и умират в забвение,.... и които не са изпитали тоталната безпътност на Българската действителност за имащия мечти и идеи, но нямащ пари и връзки човек.
Не малко години коства това човек да открие правиния път и да се реши да го следва. Когато това не се случи заедно с годините на "най-големия кураж" (в кавички, защото когато незнаеш какво те чака, няма от какво да те е страх!), най-силните идеи, най-дръзките опити.. тогава следва силен спад и "перестройка", казано в познати термини. И понеже както знаем всяко нещо, което се случи веднъж в живота на човек, е необратимо и завинаги присъства там като факт - нещата спират да се подреждат така "идеалистично" (като за млад човек) ако веднъж се прекърши сериозно веригата и започването на нов поток от творческо мислене и действия за постигането на новопоставени цели изисква години. Проез това време животът тече, изискванията падат, нуждите растат и течението влачи в най-различни посоки.
Осъзнаването на идеите и желанията в края на малдоста и началото на средната възраст за човек с малко над средни до много добри, дори отлични възможности.. уви не винаги води до нова доза позитивизъм (не сме американци), желание за борба и доказване, излизане от стереотипите, в които е затънал.. и така на татъка. На много зависи от средата, а тя в България е мътна и кървава, с 2 думи.
Не особено оптимистичен сценарий, от който за да се измъкнеш се иска късмет, вяра, талант и биволски инат и постоянство.
А без "измъкнали" се хора, как всъщност може да се "измъкне" и обществото.. и държавата?

И какво остава за обикновените хората, свиканали да не вярват по принцип...? Защото в общество като българското да вярваш значи да си вечно губещ и глупак в масовия случай. А къде е границата между това да можеш да си вярваш, когато ти е трудно, и да можеш да вярваш в обстоятелствата и шансовете попринцип...?

Това ме кара да мисля, че бъдещето на тази държава може да се случи чрез малдите хора само ако стандартът някога им позволи да развиват собствените си идеи на удовлетворяващо ниво, ако науката и културата получат ново развитие (защото там кипи творчеството и идеализмът) и най-вече ако повече млади, затънали в бедното посредствено българско "еднодневие", успеят да довършат образованието си малко по- на запад и получат съответнта доза самочуствие и усет за общност и правила.. И разбира се не на поседно място, ако решат отново да се завърнат в България, но вече отказвайки да наричат черното бяло, защото тука така сме си свикнали.

Промяната иска години, да не кажа век в нашия случай. Аз лично не вярвам, че ще я видя наживо. Но нищо не се знае разбира се. Във вски случай знам със сигурност, че няма да е Сега, след 5 годни, или след 10 години. Твърде много проблеми имаме за решаване.. И младите (всеки сам за себе си), и всички останали, и обществото като цяло.. и държавата.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   __      ___    _____   _____         
/ /_ ( _ ) | ___| |___ / _ __
| '_ \ / _ \ | |_ |_ \ | '_ \
| (_) | | (_) | | _| ___) | | |_) |
\___/ \___/ |_| |____/ | .__/
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.