ЕТЮДИ ЗА СИГУРНОСТТА: ЕТЮД 2. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЧЕТИРИТЕ ВИДА СИГУРНОСТ

  Тези Етюди за Сигурността съдържат единствено резултати от научните ми виждания, изследвания, анализи и модели. С други думи, те представляват КРАТКО изложение на моите ГЛАВНИ приноси в Науката за Сигурността.
  
  ЕТЮД 2. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЧЕТИРИТЕ ВИДА СИГУРНОСТ
  
  Класификацията на Четирите вида Сигурност е ключова за разбирането на същността, смисъла и съдържанието на сигурността.
  
  На детайлен анализ на тази Класификация е посветена следната моя монография:
  Николай Слатински. Сигурността – същност, смисъл и съдържание. София: Военно издателство, 2011.
  
  Класификацията на Четирите вида Сигурност е свързана с генезиса и потенциала на предизвикателствата, рисковете, опасностите и заплахите, пред които е изправена системата и със способността на тази система да им противодейства по възможно най-добрия за нея начин като минимизира щетите и максимизира ползите от тях. Това означава системата да може (т.е. да разполага с необходимите ресурси и капацитет) своевременно и ефективно да дава отговор на възникващите предизвикателства, да управлява съществуващите рискове, да контролира ескалиращите опасности и да неутрализира реализиращите се заплахи.

  Под „система“ ще разбираме, ако не е указано нещо друго, едно от следните понятия – индивид, група от индивиди, общество, държава, общност от държави, фирма, корпорация.
  
  Нека най-напред нека поясним следното.
  Традиционните определения за „сигурност“ разглеждаха сигурността като СЪСТОЯНИЕ, т.е. като понятие, пряко и непосредствено свързано със СТАТИКАТА. А ако в определението за сигурност все пак ставаше дума за някаква динамика, то това се отразяваше преди всичко чрез словосъчетанието „динамично състояние“. Доскоро едно подобно определение можеше например да прозвучи така:
  „Сигурността на системата (човек, общност, общество, държава, общност от държави) е динамично състояние, при което е гарантирано съществуването на тази система и са надеждно защитени нейните жизненоважни интереси.“
  Днес повече не е възможно да се разбира сигурността само като състояние, като статика, а задължително трябва да се отчита в много голяма степен и с далеч по-ясно изразена пълнота ПРОЦЕСЪТ, да се анализира, следователно, ДИНАМИКАТА в изучаването на този удивителен социален феномен – сигурността.
  
  Тук само ще маркираме накратко прехода от изучаването на сигурността като състояние, т.е. оставането в тесните рамки на статиката, към изучаването на сигурността като процес, т.е. преминаването към максимално широкия обхват на динамиката.
  
  Ако една система е в състояние на неравновесие или на такова неустойчиво равновесие, при което най-малкото въздействие върху нея може да я извади необратимо от него, то тогава не може да се говори за сигурност на тази система, а по-скоро нейната сигурност достига своя минимум, съответно нейната несигурност достига своя максимум. Ако обаче системата е в устойчиво равновесие, така че при всяко въздействие, дори да се отклони от равновесното положение, след неголеми усилия и след (сравнително) кратки колебания системата отново се връща в него, то тогава нейната сигурност е в своя максимум, а нейната несигурност е в своя минимум.
  

  
  Илюстрация 1. а) Максималната несигурност; б) Максималната сигурност
  
  Максималната несигурност може да се онагледи с топче, закрепено на върха на параболично изпъкнала повърхност. Най-лек тласък е достатъчен, за да се търкулне топчето в непредвидима посока. Съответно, аналогия на максималната сигурност се постига чрез топче, лежащо на дъното на параболично вдлъбната повърхност. Дори отклонено нанякъде, след кратки колебания то застива в равновесното си положение.
  В този смисъл:
  Сигурността е мяра за устойчивостта на равновесното положение на системата.
  
  Това означава, че за сигурност може да се говори, ако при всяко въздействие, което се стреми да я отклони от равновесното положение, системата запазва способността си да се завърне в това положение или да се движи с минимални колебания около него.
  Дотук със статиката. Нека сега вземем не някакво веднъж завинаги определено равновесно положение на системата, а траектория на движение, която системата (е избрала да) следва. В духа на горните твърдения, за сигурност може да се говори, ако при всяко въздействие, което се стреми да я отклони от нейната траектория, системата запазва способността си да се завърне към нея или да се движи с минимални колебания от нея.
  Картината би се усложнила, ако се допусне, че системата се движи не по веднъж и завинаги предначертана траектория, а може във всеки момент от време да внася корекции в своята траектория. Сигурност на системата в този случай е запазването на способността системата да се придържа в приемлива близост към така променяната по нейна воля траектория.
  Един динамичен процес може също да бъде определен като устойчив, ако преминава през серия от равновесни състояния, всяко от които е устойчиво.
  
  В този смисъл:
  Сигурността е мяра за устойчивостта на динамичния процес на системата.
  А това вече означава, че за сигурност може да се говори, ако при всяко въздействие, което се стреми да я отклони от нейната траектория, системата запазва способността си да се завърне към траекторията си или да се движи с минимални колебания от нея.
  И така, сумирайки, логично е да се каже, че:
  Сигурността може да се разглежда като мяра за устойчивостта на равновесното положение на една система или като мяра за устойчивостта на динамическата траектория на тази система.
  
  Нека се върнем сега към изучаваната от нас Класификация на Четирите вида Сигурност.
  
  Според Класификацията на Четирите вида Сигурност, сигурността бива:
  • Абсолютна безопасност;
  • Защитена безопасност;
  • Относителна сигурност;
  • Трансформационна сигурност.
  За подредбата на видовете сигурност може да се използва акронимът „АЗОТ”.
  
  Една система е в състояние на сигурност, когато [съответно случаи (1), (2), (3), (4)]:
  
  (1) Не съществуват никакви въздействия или има много слаби, практически пренебрежими като потенциал въздействия върху системата и тя, необезпокоявана от нищо, съхранява своето равновесно положение или своята динамическа траектория.
  В този случай става дума за хипотетична, идеална ситуация, при която системата не е изложена на никакви въздействия. Такава сигурност може да се нарече АБСОЛЮТНА БЕЗОПАСНОСТ. Тя е теоретичен конструкт – в реалния живот е невъзможно нейното осъществяване, понеже винаги съществуват различни осезаеми, доловими въздействия върху системите (обектите). Но в отделни (моделни) сценарии, би могло да се приеме, че е налице Абсолютна безопасност, както да речем при анализа на стратегическите предизвикателства пред Швейцария е напълно основателна оценката, че тази държава се намира в ситуация именно на Абсолютна безопасност по отношение на военните заплахи.
  
  И така, нека да обобщим:
  • При Абсолютната безопасност не съществуват никакви или съществуват много слаби, практически пренебрежими въздействия върху системата и нейната сигурност.
  
  (2) Съществуват въздействия върху системата, но те не могат да я извадят от нейното равновесно положение или нейната динамическа траектория.
  В този случай се подразбира, че съществуващите въздействия върху системата, макар реални и оказващи влияние върху нея, не са в състояние (и като конкретни величини, и като тенденция за развитието си във времето) да се отразят съществено върху нейната сигурност. Такава сигурност, може да се нарече ЗАЩИТЕНА БЕЗОПАСНОСТ.
  
  И така, нека да обобщим:
  • При Защитената безопасност съществуват въздействия върху системата, но тя може да ги неутрализира ефективно и те не оказват влияние върху нейната сигурност.
  
  (3) Съществуват въздействия върху системата, които, ако развият своя потенциал, биха могли да я извадят от нейното равновесно положение или нейната динамическа траектория, но системата притежава ресурси, с които да предотврати реализацията на този техен потенциал и така да съхрани своето равновесно положение или своята динамическа траектория.
  В този случай се говори за въздействия, носещи в себе си потенциал за значително нарастване, но системата е в състояние да блокира това развитие или да го държи под контрол, така че критичната точка, след която тя изпада в несигурност и напуска равновесното си положение или динамическата си траектория, да не бъде достигната. Такава сигурност може да се нарече ОТНОСИТЕЛНА СИГУРНОСТ.
  
  И така, нека да обобщим:
  • При Относителната сигурност съществуват въздействия върху системата, които могат да окажат деструктивно въздействие върху нейната сигурност, но системата притежава необходимите ресурси, с които в рамките на легитимните норми и процедури да контролира ефективно тези въздействия, така че да съхрани своята сигурност.
  
  (4) Съществуват въздействия върху системата, които с тяхната (ескалираща) мощ са в състояние да извадят системата от нейното равновесно положение или нейната динамическа траектория и да предизвикат изключително сериозни последици за сигурността ѝ, но системата разполага с ресурси и е способна да мобилизира решително тези ресурси и да извърши мащабни структурни трансформации, така че да управлява и неутрализира тези въздействия и по този начин да съхрани своето равновесно положение или своята динамическа траектория.
  В този случай се подразбира, че въздействията като потенциал са над критичната точка за системата, след която тя изпада в несигурност, но системата извършва определени мобилизационни усилия на ресурсите си и такива структурни трансформации, с които тя нараства своя потенциал и съумява успешно да неутрализира и управлява тези въздействия. Подобна сигурност може да се нарече ТРАНСФОРМАЦИОННА СИГУРНОСТ.
  
  И така, нека да обобщим:
  • При Трансформационната сигурност съществуват въздействия върху системата, чиято огромна (ескалираща) мощ може да тласне системата отвъд критичната точка, след която тя изпада в несигурност и да предизвикат изключително сериозни последици за сигурността ѝ, но системата е изградила необходимите ресурси и е способна чрез тяхната извънредна мобилизация да извърши такива структурни трансформации, благодарение на които да управлява ефективно тези въздействия, така че да съхрани своята сигурност.
  
  По времето на блоковото противопоставяне (до 1989 г.) равновесието, устойчивото състояние се приемаше за нормално, а неравновесието, неустойчивото състояние – като аномалия. Но в нашето сложно и изпълнено с предизвикателства и рискове време на преден план излиза Трансформационната сигурност. Ето защо тя може да бъде определена като такова динамично и променящо се във времето и пространството ниво на сигурност, при което, ако възникнат изключително сериозни въздействия върху сигурността на системата, тя разполага с необходимите ресурси и е способна да извърши такава мобилизация на ресурсите си и такива структурни трансформации, с които да управлява и минимизира тези въздействия, без те да се отразят в неприемлива степен на целите на системата.
  
  → За илюстрация на тази Класификация, да си представим плуването в басейн. Там са взети всички възможни мерки за максимална безопасност на плуващите – малка дълбочина, близки разстояния до краищата на басейна; множество хора, които веднага ще окажат помощ; спасител, който за секунди може да се притече. Ето това в голяма степен се нарича Абсолютна безопасност. Безусловно ясно е, че тук всичко е свръхфокусирано върху безопасността и затова басейните са препълнени през лятото.
  → Нека сега да си представим езеро – крайградско, такова, в което къпането е разрешено и поставено под известен контрол, за да се обезпечи надеждна безопасност. Отново говорим за безопасност, макар тя да не е така пълна, както в басейна. Все пак – очертани са зони за плуване, маркирани са незащитените места и опасните дълбочини; човек така или иначе е в обхвата на видимостта поне на някои от хората наоколо; има спасител, създава се усещането за обезпечено безопасно плуване и за контрол върху ситуацията и затова тук безопасността може да бъде описана като Защитена безопасност.
  При първите два вида сигурност – Абсолютна безопасност и Защитена безопасност, като че ли системата (човекът, общността, обществото, държавата) се осигурява или я осигуряват отвън навътре, т.е. външните фактори определят границите или пределите, превръщат ги в строги, твърди очертания и системата трябва да се придържа, да остава от вътрешната страна на тези граници или предели; системата играе преди всичко ролята на обект на средата и на сигурността, както и на мерките за безопасност.
  
  → Да вземем сега плуването в море. С изключение на крайбреговата пясъчна ивица, отдалечаването навътре в морето, към хоризонта крие голяма доза опасност, затова всеки очертава своя периметър на навлизане и отдалечаване от брега, т.е. човек определя каква сигурност може да си позволи и се старае да се държи в тези самоналожени предели. Това е Относителната сигурност. Тя е относителна не само защото не е пълна и абсолютна, каквато всъщност сигурността (за разлика от безопасността) не може да бъде, но и защото се съотнася до съответната система (човек, общност, общество, държава), т.е. зависи от нейните потребности и цели. Ясно е, че морето не е езеро, още повече пък басейн! Затова с него шега не бива.
  → Накрая да преминем към плуването в океан – една метафора за настъпилото Рисково общество! Говорим за плуване, но то е различно от плуването в басейн, в езеро или в „опитомено” море. То сàмо се нарича плуване, а иначе изисква съвсем различни способности. Там не може да се издържи дълго време с помощта на обичайните умения и възможности, с традиционната подготовка. За да оцелее човек (а това означава да остане в състояние на сигурност), той трябва да положи свръхусилия, да се мобилизира, да „отсече” редица иначе нормални човешки желания и потребности и да се фокусира върху справянето, оцеляването и спасението си, да претрансформира цялата си вътрешна система. Това именно се нарича Трансформационна сигурност.
  Трансформационната сигурност съдържа онова, което в обикновения живот най-вече свързваме с несигурността – невъзможността да сме сигурни, да сме в сигурност и да имаме контрол върху ситуацията, ако продължим да живеем постарому, т.е. без да променим нещо. Несигурност – това е усещане, че така повече не може да се продължава, но промяната изисква огромни усилия. Значи ли обаче, че осъзнавайки това, трябва да страдаме, да умираме от страх, да се паникьосваме? Не, категорично не! Плуването в океана е просто различен вид плуване в различна среда за плуване! И ние трябва да се готвим (по-скоро младите трябва да се готвят!) за плуване по нов начин в нова среда.
  Вярно е, че има повече рискове, та то затова е Рисково общество, но има и много нови възможности. Малко ли е това, че нито една грешка, нито една стъпка накриво не е фатална? Малко ли е това да плуваш в океан, да си част и частица от едно уникално трансконтинентално, трансхоризонтно пространство, да си част и частица от света?
  Младите хора у нас често се обезверяват, защото днес наистина е трудно човек да е млад. Студенти се жалват: „Свръхдинамично е всичко, промяна след промяна, риск след риск, нито миг покой!”. Сега има моменти, в които на всеки млад човек му се иска да каже: „Спрете света, искам да сляза! Не може ли поне малко по-бавно да се развиват нещата, не може ли да бъдат по-малко и по-малки промените?”. Но това има и своите прелести. Как да обясниш на младите, че някога, в златната клетка на сигурността (златна, ала клетка!), колкото и част от възрастните днес да въздишат за обратното (клетка, ала златна!), повечето от нас, тогавашните млади, като виждахме как живеят хората в други държави и как при нас нищо не се променя, а е застинало, закостеняло и затормозено, си казвахме: „Спрете света, искам да се кача! Не може ли поне малко по-бързо да се развиват нещата, не може ли поне нещо и поне някак да се промени?”.
  При вторите два вида сигурност – Относителна сигурност и Трансформационна сигурност, като че ли системата (човек, общност, общество, държава) се осигурява или я осигуряват отвътре навън, т.е. вътрешните фактори определят границите или пределите, превръщат ги в неясни, смътни очертания и системата трябва, намирайки се от вътрешната страна на тези граници или предели, да калкулира, да изчислява – може ли да опре до тях, да се опита ли да ги разшири; системата играе преди всичко ролята на субект в средата и в сигурността, в търсенето на баланс между потребностите от сигурност и способностите за обезпечаване на тази сигурност.
  
  Въз основа на казаното може да се приеме, следното определение за сигурност:
  Сигурност за една социална система (човек, общност, общество, държава, общност от държави) има тогава, когато основните идеали, цели, ценности и интереси на системата не са подложени на никакви въздействия (абсолютна безопасност) или не са застрашени от съществуващи въздействия, които социалната система да не е в състояние ефективно да неутрализира (защитена безопасност), да контролира (относителна сигурност) или да управлява (трансформационна сигурност).
  
  И да го подчертаем още веднъж, защото е важно за на по-нататъшните ни разсъждения:
  Сигурността е мяра за статическата или динамическата устойчивост.
  
  Или най-общо и в същото време най-точно:
  Сигурността може да се разглежда или като мяра за устойчивостта на равновесното положение на една система, или като мяра за устойчивостта на динамическата траектория на системата.
  
  Ще обобщим видовете Сигурност според Класификацията на Четирите вида Сигурност:
  • Абсолютна безопасност;
  • Защитена безопасност;
  • Относителна сигурност;
  • Трансформационна сигурност.
  
  За подредбата на различните видове сигурност може да се използва акронимът „АЗОТ”.
  
  
  В търсене на максимална пълнота на анализа ще приведем още четири Класификации на видовете сигурност.
  
  Първата от четирите допълнителните класификации се детайлизира по основните компоненти на сигурността. Тя е свързана със спектъра на рисковете и заплахите за сигурността. При тази класификация сигурността бива:
  • политическа;
  • военна;
  • икономическа;
  • финансова;
  • социална;
  • демографска;
  • информационна;
  • етническа;
  • религиозна;
  • екологическа и т.н.
  
  Втората от четирите допълнителните класификации поставя акцента върху способа, по който се „атакува” сигурността. При тази класификация сигурността бива:
  • твърда (hard);
  • мека (soft); и
  • интелигентна (smart);
  
  Този подход е свързан с вида на силата, на която системата дава отпор – „твърда” (hard) и „мека” (soft): всичко зависи от това дали системата изпитва материално ВЪЗДЕЙСТВИЕ, т.е. въздействие от твърдата сила (hard power) и тогава имаме Твърда сигурност (hard security), или пък системата изпитва нематериално ВЛИЯНИЕ (soft power) и тогава имаме Мека сигурност (soft security).
  Едно такова разделение следва знаменитата класификация на силата като твърда сила (hard power) и мека сила (soft power), въведена от Джоузеф Най [1].
  Интелигентната сигурност (smart security) е всъщност не съвсем точното название на оптималния микс между Твърдата сигурност (hard security) и Меката сигурност (soft security) [2].
  Беше казано „не съвсем точно“, защото това е не толкова и невинаги Интелигентната сигурност, а по-скоро е Ефективната сигурност (effective security).
  
  При твърдата сила (hard power) се работи с измерими величини: сила, натиск, армия, мощ – това са sticks, т.е. тоягите – принужденията, наказанията, санкциите и т.н.
  При меката сила (soft power) се работи с неизмерими (трудно измерими) величини: манипулация, дезинформация, идеи, идеологии: това са carrots, т.е. морковите – възнагражденията, поощренията, стимулите и т.н.
  
  Третата от четирите допълнителни класификации отразява връзката на сигурността с институционалните опори на Държавата на Сигурността, т.е. Държавата като производител на сигурност.
  Държава на Сигурността е тази система от институции на държавата, която е пряко ангажирана с производството на сигурност. В първо приближение Държавата на Сигурността може да се възприеме като Системата за национална сигурност.
  Според тази Класификация, Сигурността бива:
  • военна (обезпечава се от Армията, Първа опора на Държавата на Сигурността);
  • вътрешна (обезпечава се от Полицията, Втора опора на Държавата на Сигурността);
  • разузнавателна (обезпечава се от Специалните служби, Трета опора на Държавата на Сигурността);
  • отбранително-индустриална (обезпечава се от отбранителната индустрия, Четвърта опора на Държавата на Сигурността); и
  • гражданска (обезпечава се от Мрежата от институции, ангажирани с бедствия, аварии, катастрофи и други извънредни ситуации, Пета опора на Държавата на Сигурността).
  
  И последната от четирите допълнителни класификации се прави според посоката, от която идват заплахите, опасностите, рисковете и предизвикателствата към сигурността – от фактори, източници, субекти ВЪВ или ИЗВЪН националната държава. При тази касификация сигурността бива:
  • вътрешна; и
  • външна.
  
  Трябва изрично да се посочи, че в условията на настъпилото Рисково общество, държавата се превръща все повече в отворена система.
  В обезпечаването и защитата на сигурността (особено за държавите с ограничени ресурси за влияние) и поради размиването на границите, на преден план излизат сложните задачи по управление на потоците, протичащи по отношение на държавата отвън-навътре, отвътре-навън или премиващи през нея. А управлението на тези потоци означава да се минимизират негативните ефекти и да се максимизират позитивните ефекти от тях. Ето защо неизбежно и необратимо понятието „вътрешна сигурност“ започва постепенно да се размива.
  В този смисъл разделението на сигурността на ВЪТРЕШНА и ВЪНШНА става все по-условно и по-формално. Вече може да се говори дори за явления като ОВЪТРЕШНОСТЯВАНЕ, интернализация на външната сигурност и ОВЪНШНОСТЯВАНЕ, экстернализация на вътрешната сигурност.
  
  Ясно е, че в днешния глобализиран свят (и най-вече за държавите с ограничени ресурси за влияние) става прекалено трудно да се говори за вътрешна сигурност като за затворено в границите на отделната държава понятие. При все това може да се даде следното определение за вътрешна сигурност:
  Вътрешната сигурност – това е системният комплекс от всички предизвикателства, рискове, опасности и заплахи, които са преимуществено (преди всичко, главно) с произход в (вътре, на територията на) държавата и всички институции, които дават отговор на тези предизвикателства, управляват тези рискове, контролират тези опасности и неутрализират тези заплахи.
  
  
  Литература:
  1. Nye, Joseph S. Jr. Soft Power. The Means to Success in World Politics. New York, NY: Public Affairs, 2004.
  2. Nye, Joseph S. Jr. The Future of Power. New York, NY: Public Affairs, 2011.
  
  09.11.2022 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          _   _                  _ 
__ _ | \ | | _ _ _ __ | |
/ _` | | \| | | | | | | '__| | |
| (_| | | |\ | | |_| | | | | |
\__,_| |_| \_| \__, | |_| |_|
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.