И малко за релакс.
Като студент в Харков, 1975-1979 г., на етажа ни в общежитието живееше монголец - Ловсан. Никой не искаше да е с него в една стая.
Веднъж през зимата го гледам в сандали. Защо? Бил си пропил обувките. Дадох му едни мои хубави цели обувки. След няколко дни виждам, че носи олющени половинки. Защо? Загубил моите обувки на карти.
Срещнах го с цицина на челото. Защо? Ами припило му се конско мляко, решил да се навре под дръглива кобила и тя го фраснала здраво, как само не му счупила главата.
В банята (обща за цялото общежитие) се чудя, че той се къпе без сапун. Защо? Пращал сапуна в Монголия на своето семейство - било дефицит.
Седя си в моята статия и ми мирише на дим. Поглеждам - излиза пушек от под вратата на Ловсан. Защо? Ами той сложил един железен леген в средата на стаята (юртата), нахвърлял в него тетрадки и какво ли още не, запалил огън и се грее, потрива длани - било му студено!
Изобщо, Ловсан изглеждаше не от 20 век, не от 19 век, не от 18 век, а направо от 17 век!
Не знам в кой век бе тогава Монголия, не знам как е сега там. Но научих днес, че руснаци бягат от мобилизацията не само към Финландия, Грузия и Казахстан, но и към ... Монголия!
Към Монголия!!!
Доживях да чуя този абсурд...
23.09.2022 г.
