Уважавани експерти у нас правят прогнози колко още може да продължи и как би завършила войната на рашистите с Украйна. Разбира се, че безусловно те имат това право.
Но подобни прогнози към днешния ден за мен са като гледане на кафе и хвърляне на боб.
По принцип се знае, че ако броят на неизвестните в една комплексна и динамична система са (много) повече от нивото на нейната сложност, тогава неопределеността и несигурността при прогнозирането правят това прогнозиране в огромна степен обречено на неуспех начинание.
Разбира се, ако 10 експерти или просто обикновени хора, наредени по ръст или тегло – от най-ниския/най-лекия до най-високия/най-тежкия - кажат, че войната ще приключи, съответно, след 2, 4, 6, ..., 18, 20 месеца, то с висока степен на вероятност един от тях ще познае! Значи ли, че той е най-добрият в правенето на прогнози?
Със същия успех можем да разположим 10 карти пред едно шимпанзе и да го накараме да избере една от картите. Ако числото, написано на нея съвпадне с броя месеци, след които войната ще приключи, значи ли, че шимпанзето е майстор на прогнозите? Впрочем, има случаи, когато именно шимпанзето е „побеждавало“ по този начин най-сложните експертни оценки.
И още нещо. Много често усреднената оценка на прогнозите на 10 видни експерти е отстъпвала по точност на усреднената оценка на прогнозите на 10 дилетанти в съответната материя!
Пак да напомня – една от главните причини за всичкото това е простият факт (ако той въобще е наистина прост), че броят на неизвестните в съответната комплексна и динамична система е бил (много) повече от нивото на нейната сложност.
Искам да кажа, че независимо от всички логични разсъждения и въпреки възможността някои от уважаваните експерти да разполагат с някаква само на тях (но не и на широката публика) известна критически важна информация, техните прогнози отчитат редица субективни фактори – силна подкрепа за едната воюваща страна, склонност на експерта към оптимизъм или песимизъм, попадане в капана на пожелателното (или нежелателното) мислене, въздействието на наскоро прочетен анализ на даден институт или на доказан с компетентността си професионалист и т.н.
В този смисъл всяка прогноза на уважаваните наши експерти кога и как ще свърши войната е непълноценна и не може да се приема за меродавна.
Не твърдя, че прогнози за изхода на войната не бива да се правят. Всеки е свободен да говори каквото си иска. Но в своята прогноза прогнозиращият отразява личните си нагласи, предубеждения и убеждения, субективните си пристрастия, следването на видни авторитети и т.н. С други думи, даденият експерт говори като малко по-добре информиран и малко по-задълбочено мислещ обикновен човек, но понеже е известен експерт или минава за експерт, казаното от него се възприема като оценка на експерт и част от хората му се доверяват именно като на експерт. Така той ги подвежда и волно или неволно ги манипулира.
Аз по много въпроси имам лично мнение. То е резултат от мои анализи и разсъждения, но не се базира на получена по специален път и неизвестна за масовия човек информация. Не е както когато бях в парламента и в президентството, когато можех да чета шифрограми и документи на службите, да разговарям с ключови представители на институциите в системата за сигурност, с водещи личности от западни институти, с посланици. Ето защо (това е само една от причините) от близо десетилетие престанах да общувам с медиите, да участвам в тв и радиопредавания.
Казах си – аз ще участвам там като експерт, хората ще възприемат казаното от мен като анализ и виждане на екесперт, а всъщност ще споделям само и единствено личното си мнение. Така ще подвеждам онези, които ме слушат, гледат или четат.
У нас обаче това не е общоприето и етично поведение. Събудил се човекът-експерт, хрумнало му нещо докато си пие кафето и вече хуква да го разказва в някое студио или да пише пространен анализ по проблема.
Някога, за да направя анализ на президента Първанов, аз прочитах гигабайти информация, срещах се поне с десетина професионалисти от съответната област, разговарях с наши и чужди дипломати, стараех се да си изясня какъв е националният интерес и се опитвах да насоча президента към позиция, която да отговаря на националиня интерес. Пишех материалите се неза лицето Георги Седефчов от Сирищник и Косача едновременно, а за държавния глава и върховен главнокомандващ Георги Първанов.
Основно това бяха напразни мои и обречени на провал усилия.
Да се върна към войната срещу Украйна. Аз като човек работил в системата за национална сигурност и в науката за сигурността, не мога твърдо и ясно да кажа кога и как ще свърши тази война! Разработил съм си четири сценария на развитие. И се мъча да си изясня тяхната вероятност.
Но като нормален, обикновен, субективен и пристрастен човек имам лично мнение по същия този въпрос – кога и как ще свърши войната. Ала това, пак казвам, е мое лично, а не професионално издържано на 100% мнение. Базира се не на критично важна, а на всеобщо достъпна информация.
В същото време държа да посоча следните характеристики на сегашната ситуация във войната на рашистите срещу Украйна:
Първо, рашистката армия понесе за първи път не едно, а серия от много тежки поражения, които в никакъв случай не укрепват нейната мощ и мотивация.
Второ, Украйна за първи път си възвърна сравнително големи, а отчитайки краткото време, през което се случи това, значителни части от своята територия.
Трето, общественото мнение в Европа и по света за първи път си позволи базиран на развитието на военните действия оптимизъм, че Украйна може да спечели войната.
Четвърто, сред елитите на Русия
(висшите кръгове на властта, разбира се без Путин и „Иванушка дурачок“, сиреч Медведев;
водещите олигарси;
ръководствата на специалните служби и, забележете, най-вече на ФСБ!;
най-известните специалисти в различните сфери на националната сигурност;
най-популярните дейци на културата и изкуството;
високо авторитетните учени)
за първи път проби и започна да ескалира убеждението, по-скоро страхът, че в тази война Путин и неговите военни велможи могат да загубят и то тежко и унизително...
Винаги пиша – трябва да се опитваме да избягваме прекомерния, нереалистичния оптимизъм и да не се поддаваме в нездравословна степен на пожелателното мислене.
Затова ще кажа само – войната навлезе в качествено нова фаза, която е много добра предпоставка за по-добър и по-скорошен край от онзи край, от който се страхувахме доскоро.
В този втори рунд на войната Украйна затисна противника в ъгъла, той не пада само защото се е подпрял на въжетата. Но рундове може да има още много. Нищо не е спечелено, докато всичко не е спечелено.
Сега надеждата е в Запада. Той трябва да помага на Украйна още повече, още много повече. Помагайки на Украйна, Западът помага на себе си, помага на демократичния свят, помага, колкото и абсурдно да звучи, и на Русия. За да може Русия да разбере, че пътят, по който я води Путин е обречен. Путин води Русия на заколение.
И рано или късно може да се стигне (трябва да се стигне!) до страшната ситуация на апокалиптично важен избор, който руското общество ще трябва да направи:
Или Русия, или Путин!
17.09.2022 г.
