Интервю за Цветомира Георгиева, LIVENEWS.BG, 16.01.2011 г.

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес: http://www.livenews.bg/interviews/s/1613473388-Nikolay_Slatinski_Osnovna....

  
  - Г-н Слатински, от известно време се разнасят постоянно СРС-та из страната – до каква степен изнасянето на разговори между представители на изпълнителната и законодателната власт заплашва националната сигурност?
  - Аз съм си мислил много над тези въпроси като всеки български гражданин. Не е нужно дори човек да е експерт, за да оцени ситуацията. Но търся в няколко измерения вредността от случващото се.
  Най-напред това засяга националната сигурност, защото дестабилизира институциите на страната. Подобни публикации, засягащи премиера и министри, и шефове на важни агенции, замесването на името на президента не може да не дестабилизира ситуацията в страната. По принцип ние живеем от скандал в скандал, а най-опасното нещо за една демокрация е винаги да се храни със скандали, защото така се подкопава доверието на обществото въобще в демократичния процес и във властите.
  Второ измерение на кризата и на заплахата за националната сигурност аз виждам в това, че се дискредитират разузнавателните служби. Те се превръщат в обект на много сериозна критика и дори понякога омерзение сред обществото - службите като източник на подобни скандални информации; службите като неспособни да опазват тези информации.
  Трета заплаха, пряко влияеща на националната сигурност, аз виждам в това, че тези скандали подменят не само дневния ред на обществото, но подменят приоритетите на властта в обезпечаване на сигурността. Вместо да хвърлят усилия в гарантиране на стабилността на държавата, гражданите и обществото, цялата енергия отива в изясняване на междуличностни, междуинституционални отношения и цялата държавна машина работи на празен ход и безкрайно неефективно.
  Виждам и още една четвърта посока, която е заплаха за националната сигурност. Това е начинът, по който постепенно демократичните процеси се подменят с един милиционерски манталитет, с едно ченгесарско битие. Няколко пъти съм можел да кажа на студентите си, че ние всъщност претърпяхме един много тежък преход. Гражданите загубиха много жизнен стандарт и единственото, което спечелиха бяха определени човешки права и свободи. И сега, когато се посяга на тези права и свободи, когато властта управлява, подслушва, просто защото е мнителна, защото някого не харесва, защото има за някого едно на ум и всеки може да бъде подслушан и всяка деликатна информация може да изтече и нищо в националната сигурност не е свято – и генерали, и пр., хора газят с ботуши по оголените нерви на националната сигурност, какво остава с демокрацията. Какъв е въпросът? Защо ги ручахме жабетата, за да получим подобна милиционерско-ченгесраска форма на управление?
  
  
  - Според вас управлението е заплаха, както за националната сигурност, така и за демократичните процеси в страната, така ли?
  - Не. Ставащото, начинът, по който в последните няколко месеца се управлява страната, това че властите воюват една срещу друга и клонове от изпълнителната власт воюват един срещу друг и двамата висши държавни мъже в България – премиер и президент – са тръгнали вече не да се атакуват принципно, а по принцип да се събарят собствените авторитети, това не е добре за държавата. Не е добре за държавата и тоталната дискредитация на службите. Не е добре за държавата, че се подменя нейния реален дневен ред и че никой не воюва с престъпността, която не е само организирана, която е и битова, и улична, която тормози ежедневно българските граждани. И накрая – подкопаването на демократичните права и свободи на демократичните ценности с милиционерско-ченгесарски манталитет. Ето, това са четирите измерения на лошото функциониране на държавата. Държавата е преди всичко механизъм за производство на сигурност, а ние се превръщаме в държава – механизъм за производство на скандали. Не е прокопсала държава, която се храни със скандали и която занимава обществото със скандали и пречи на гражданите да живеят нормално и спокойно.
  
  
  - А как трябва да се излезе според вас от цялата ситуация, за да се възвърне доверието на гражданите и към управлението, и към това, че нещата могат да бъдат променени, а да не се връщаме назад в годините?
  - Ако аз имах рецепта, която ми се струва убедителна, сигурно щях да я предложа на обществото и щях да искам обществена подкрепа. Аз мога като повечето български граждани да правя констатации. Но на мен ми се струва, че в няколко посоки може да се търси промяна. Когато има политическа криза, решенията са политически. Разбира се, те не са панацея, но обществото е политически преяло със скандали и за мен бърз, ефективен ход да се снижи напрежението е да се направят кадрови промени във висшите етажи на властта. Винаги казвам, независимо дали аз имам симпатии към тях или не, но двамата вицепремиери са воденични камъни, които не просто не мелят жито, а които теглят правителството и властта на долу. Единият, защото предозира милиционерството, а другият, защото предозира хаоса, който генерира във финансовата система.
  Едната краткосрочна мярка е кадрови промени. Другата краткосрочна мярка е правителството да се върне към основните си задачи. То да разбере какво трябва да прави. Трябва да направи няколко неща и част от тях са да управлява икономическите процеси в страната, да управлява борбата за сигурността и да протегне ръка към онези прослойки, които то смаза, които прослойки сами не могат да го бутнат, но те преминават през всички български граждани – учители, лекари, научни работници, преподаватели и могат да влияят на обществото. Правителството трябва да намери морални основи да си възвърне кредита на доверие, а това няма как да стане, ако то обслужва единствено маргиналните и низките страсти в обществото, а не се обърне към културните, интелигентните слоеве в обществото.
  Трета мярка е – президентът или премиерът - някой от тях трябва да израсне от скандалджия и от производител на несигурност в държавата в държавник, да води политика на протегната ръка, да събира държавата, да събира институциите. Някой трябва да протегне към другия ръка и да каже – „Бойко или Георги, ние омерзихме държавата. Ние се държим като селяни, като селяндури. Ние трябва да се държим като държавници. Трябва да се успокои българския общественополитически живот, защото сегашната среда не е толкова опасна, дори с омерзителните си скандали. Сегашната среда е опасна с това, че правителството изпуска, поради влиянието на президента, контрола върху финансовите процеси, контрола върху инфлацията, контрола върху създаването на среда, в която българите да могат да правят успешен бизнес и да подобрят своя живот. Правителството занемари държавата в нейните основни обществено-политически процеси. Някой трябва да успокои обществото, а това може да го направи държавникът, като каже, че нещо по-важно от това да ритнеш президента или премиера в слабините, е това да направиш малко по-силна България. Те вместо да правят по-силна България, в момента един друг се ритат в слабините. Това не е начин на управление.
  Ето така виждам аз нещата в краткосрочен план. А в дългосрочен план е необходима някаква стратегия. Правителството трябва да направи стратегия за управление на рисковете, които го връхлитат, да знае за какво му е властта. Ние за пръв път имаме власт, която не знае вечерта какво ще прави следващия ден, камо ли какво ще прави следващия месец, а още по-малко следващата година.
  
  
  - Тази седмица излезе информация, че от ДАНС са обикаляли по домовете на хората и са ги разпитвали дали наистина се се подписвали в подписката на РЗС за свикване на Велико Народно събрание – работа ли е на ДАНС да проверява такава информация? Не трябва ли с това да се занимават ГРАО, МВР и Прокуратурата?
  - Разбира се, всеки нормален гражданин ще каже, че това не е работа на ДАНС. За мен проблемът е по-дълбок. За мен проблемът е, че това правителство влезе в структурите на сигурност и обществен ред в политическите конфликти, в разчистването на политически сметки, в посочването на виновни, които винаги, както аз обичам да казвам, са приятели на нашите неприятели и са неприятели на нашите приятели. Тази политическа употреба на структурите за обществен ред и сигурност се връща като бумеранг. Каквото повикало, такова се обадило. Тези служби вече са уморени. Вие нима мислите, че това им е мечтата на хората в ДАНС, където има толкова качествени експерти, че това им е работата? Те се чудят вече как да се измъкнат от тази политическа злоба. А тъй като и там има живи хора, които мислят за кариера, някой от тях си казват защо трябва да бъда професионалист, защо трябва да бъда експерт, защо трябва да милея за България, когато президент и премиер, и вътрешен министър не милеят за нея. И аз ще участвам в техните игри. Аз ще използвам това, за да направя кариера, за да открадна информация, за да изпусна някъде тази информация. Т. е., те започват да действат в условията на този аморализиран климат. Проблемът, който не могат да усетят управляващите и президентът е, че е преминават критичния максимум на поносимост към скандали. От тук нататък, каквото и да се случва, то омерзява. Няма как тези хора да останат с добро в историята на България, когато те се свързват с тоталното омерзяване на всичко, до което се докоснат. Мисля си, че премиерът, който е закован в днешния ден, за разлика от президента, който е останал във вчерашния, има няколко полезни хода да се прояви като държавник, да даде по някакъв начин тази обществена подкрепа, която той има на хора, които могат да управляват България. Той не може да я оправи. Може да се намерят двадесетина компетентни хора. Той има в Министерски съвет един, двама такива – Плевнелиев, Аню Ангелов. Може да даде на можещи хора да спасят България. България е опряна до ръба и тези скандали я тласкат към кризата. Но той няма да го направи. Той не разбира, че не може да управлява, а си мисли, че щом цялата власт е в него, това е гаранция, че може да управлява. Концентрацията на власт не е умение да управляваш. Умението да управляваш е да се разпоредиш с обществената подкрепа за доброто на България.
  
  
  - Превръща ли се ДАНС в бившата Държавна сигурност? Имаше такива обвинения, че по начина, по който тя се използва, много напомня на бившата ДС?
  - Не. Не. Не. Държавна сигурност, с хубавите и лошите страни, това беше една много мощна институция с много и способни хора, които до голяма степен бяха използвани не за правилните цели. Ние нямаме тази мощна структура. Ние имаме една разбита и разнебитена от политически скандали и политически злоупотреби ДАНС. Тя няма капацитета да бъде такава. Проблемът е, че дори това, което тя можеше да прави, все повече се отучва, все повече тя е правена да прави неща, които не са присъщи на една служба за сигурност. Но за мен проблемът не е толкова в ДАНС. Аз никога не бих посочил инструмента и да кажа - ти си калпав, ти си виновен. Важна е ръката. Важна е главата. Важен е понякога дебелият врат или малкото гънки в сивото вещество, които движат един инструмент. И за мен основната заплаха за злоупотребата с ДАНС е това, че се насажда милиционерско-ченгесарския манталитет на властта. Нищо по-лошо от деморализацията на обществения живот на една демокрация няма. Защото в края на краищата демокрацията е ефективна само, когато хората имат усещането, че живеят в демокрация. Останалото е една деморализирана обществена среда, която ражда преди всичко плебеи, хора, на които не им пука за държавата, за обществото, за хора, за които е важно властта да ги кефи, важно е отпред да имаме мачо, да имаме, с извинение за израза, пич, който да тика всички в тъмното място на кучето, а не този, който води България към по-добро. Ето това са моите притеснения.
  
  
  - В петък парламентът излезе с декларация за посланиците – агенти. Ако президентът отстъпи, те ще трябва да бъдат отзовани. По този начин вероятно страната ни ще загуби фигури, които имат опит в събирането на информация и по този начин са помагали на страната ни. Според вас заплаха ли е за националната сигурност това, че на техни места ще бъдат сложени млади и неопитни хора?
  - Много въпроси възникват на тази тема. Ако се опитам да ги разшифровам, най-напред мисля си, че актът на подпис от страна на президента за отзоваването им, е преди всичко личен морален проблем на самия президент. Той няма общо със сегашната ситуация, защото нито един разумен, уважаващ себе си посланик, не може да продължи да бъде посланик, не би си позволил да бъде посланик, ако правителството е снело доверието от него. Т.е., посланиците дефакто са отзовани и президентът е пред моралната дилема да действа ли като държавен глава, сезиран от правителството, или като бивш обвързан със специалните служби. Това си е негов личен проблем. Второто нещо. Да, аз познавам няколко души, които са изключително качествени хора и ми е жал, че някои от тях ще бъдат отзовани. Но проблемът тук би трябвало да бъде не само от гледна точка на обществото, което да, ще загуби от отзоваването на някои от тези хора, не на всички, но проблемът е, че ще пострадат двустранните отношения. Но тук е един друг морален проблем, който аз много пъти съм го споделял с хора от бившата ДС, сред които имам приятели, които са много качествени хора и експерти. Те, хората от бившата ДС, до голяма степен се крепяха като един колектив, като едно, ако щете племе, като един клан. Те се дърпаха един друг. Те сега са преплетени и обвързани. Подаваха си рамо, подаваха си шансове, подаваха си перспективи, независимо дали човекът е кадърен или не. Просто човекът беше наш. Докато те действаха като един сложен, сплотен механизъм, който оплиташе като свински черва един друг, те не могат да искат сега в обществото да се разбере, да види индивидуалните им характеристики. Те си направиха най-лоша услуга. Те си отвориха досиетата. Десните партии нямат никаква заслуга в отварянето на досиетата. Това си беше закон на Сергей Станишев и компания и цялата комисия, без двама души, си е абсолютно червена по цвят и по манталитет. Сините нямат ама грам заслуга за това отваряне на досиетата, но обществото усеща, че продължава да има тази пелена, тази взаимна обвързаност на хора от службите. Те са навсякъде – по проекти, фондации, асоциации, фирми, компании, университети, министерства. Действително обществото, след като е било притискано от тях като общност, ще се отнесе към тях като общност и ще пострадат и такива перфектни специалисти като моя приятел Никола Карадимов. Но какво да правим? В цялата демокрация гореше покрай сухото и суровото. Сега и при посланиците ще изгори и суровото покрай сухото.
  
  
  - Споменахте за доверието на правителството към тези хора, но не закъсня ли кабинетът със снемането на доверието си при положение, че досиетата на някои от тях бяха обявени още 2007, 2008 г.?
  - Целият преход е така. През целия преход непрекъснато снемаме доверието към ДС, а което и да е правителство й дава шанс. И много от тези хора са били лансирани именно от сините правителства. Някои от тях са водещи лица при сините. Обществото позволи тези двойни стандарти и от начало до край двойните стандарти по отношение на ДС продължават. Има добри и лоши ченгета. Сини и червени ченгета. Демократични и недемократични ченгета. Но в края на краищата грубата антидемократична дейност на една шепа ченгета от Шесто и от други управления, които непрекъснато занимават обществото със скандали, доведе до това, че пострадаха и абсолютно качествени специалисти, които някога са били по някакъв начин обвързани с ДС. Държавна сигурност и нейното висше ръководство и висшето ръководство на БСП са най-виновните за дискредитирането на самата ДС. Именно те хвърлиха на кучетата обикновените, нормалните хора от ДС. Набедиха ги за основните виновници. Дадоха и на обществото да ги разкъса, докато те самите правеха така, че политическата власт да мине в икономическа, а сега икономическата да се върне в техните ръце като политическа и те самите са на власт или техните бодигардове. Така че невинно пострадалите бивши служители на ДС са жертва много повече на висшето ръководство на БСП и на висшето ръководство на Държавна сигурност, а не на нас някога щастливо употребени сини демократи.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _    ___    _   _   _____        
| | ( _ ) | | | | |__ / __ _
| | / _ \ | | | | / / / _` |
| | | (_) | | |_| | / /_ | (_| |
|_| \___/ \___/ /____| \__, |
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.