Национална агенция за сигурност! Добре, но защо сега?

Публикувана с известни редакционни съкращения във в-к “Труд”, 06.06.2007 год. със заглавие “Национална агенция за сигурност! Добре, но защо сега?”

Всички разсъждения, предположения и изводи в тази статия са само на автора. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират президента, нито когото и да било друг в президентската администрация.
Николай Слатински

  След като 5 години бях секретар на президента по националната сигурност, навярно е обяснимо, че на ставащото у нас все още гледам през призмата на доскорошната ми длъжност. В много случаи продължавам да се питам: А какъв съвет аз щях да дам, ако някой от първите лица в държавата би ми го поискал?
  Затова когато научих, че премиерът предлага създаването на Национална Агенция за сигурност веднага си казах - За нищо на света не бих го посъветвал да лансира тази толкова съществена идея точно в този неподходящ момент!
  Националната сигурност е нещо свято и сакрално и затова инстинктивно не приемам такава Агенция да се лансира внезапно, ни в клин, ни в ръкав - тогава, когато държавата се тресе политически, когато има остри вътрешно-партийни и жестоки междуличностни конфликти както в БСП, така и в тройната коалиция!
  Мнозина експерти оценяват тази идея като „димна завеса”, като отклоняване на вниманието от реалните проблеми на правителствената и още по-точно – на политическата криза. Достатъчно съм видял за 17 години във и близо до нашия политически живот, така че подобна оценка не ми е чужда. Да не говорим, че явната нужда от дебат за системата за национална сигурност сега се подменя с анализи и слухове: Как след махането на Р. Овчаров, трябвало да се ограничат правомощията на Р.Петков; как има намек и към президента за преподчиняване на НРС и НСО (а този въпрос сега с Агенцията пак ще изскочи с пълна сила).
  Впрочем, воден от мисълта, че президентът трябва да е лидер, да генерира стратегически визии и да стои максимално над ежедневните политически ежби, щях да го съветвам тези дни да не взема страна в междуличностни конфликти вътре в БСП - така, както го съветвах да не “акушира” на тройната коалиция.
  Жалко, че сега идеята за Националната Агенция за сигурност попадна в един политизиран, дори истеризиран контекст. Банално е, но в България и в нейната политика трябва да има някои свети и чисти неща, които да не бъдат жертвани в политическите баталии. Особено, пак повтарям – в националната сигурност.
  Вероятно е идеята за Агенцията да увисне във въздуха, да бъде бламирана или изкривена. А тя вече има и негативен ефект сред редица хора в службите - те знаят от горчив опит колко сътресения крият всякакви нови реорганизации.
  Всъщност, идея от този род не е нещо ново. Такива структури са предлагани много пъти, като всеки под това име е разбирал нещо свое: Независима служба за борба с корупцията, Българско ФБР, Обединение на контраразузнаванията НСС и ВКР (отделно или заедно с обединяването на разузнаванията НРС и Служба “Военна информация”-МО в Национална агенция за разузнаване) и т.н.
  Неяснотите са много и точно те карат експерти да говорят за импровизация.
  - Това само информационна „шапка” ли ще бъде или ще дръпне структури от 3-4 министерства и така в една институция ще работят заедно девоенизирани инспектори и комисари от НСС и военизирани капитани и полковници от ВКР?
  - Това аналог на любимата на Путин Федерална служба за сигурност ли е?
  - Ако пък е копие на ФБР, то нека помним, че не е достатъчно намерението да е едно и също, трябва да се отчита националната специфика. Напр. и у нас, и у САЩ има игра Футбол, но това всъщност са коренно различни видове спорт!
  Да, Джон Едгар Хувър е бил близо 50 години шеф на ФБР, но се е заигравал с едни клонове на мафията за сметка на други и внимателно е следял някои босове да излизат „сухи от водата”. Като при това те са го държали здраво с доказателства за негови „финансови” слабости и уязвимост - хомосексуализъм.
  - Добавим ли НРС към Агенцията, няма ли поне формално да възродим ДС?
  - Нещата се усложняват още повече от факта, че няма единен модел в Европа и не можем да кажем „В Европа е така!” - работещо у нас оправдание.
  И аз мога да се включа в надцакването с идеи. Защото в сигурността в някои сектори реформите се бавят, в други циклят, в трети вървят в обратна посока.
  В системата ни за национална сигурност има някъде дублиращи се функции (което значи и дублиращи се кадри, ресурси и усилия), а някъде има функции, за които няма структури, или поне няма желаещи да се заемат ефективно с тях.
  Но смятам, че каруцата не бива да се поставя пред коня, че спецслужбите са оголени нерви и чувствителна светая-светих на сигурността ни и в тях трябва да се пипа внимателно, отговорно, професионално, със стратегическо мислене.
  За мен проблемът не е толкова в това – под чие подчинение е една или друга служба, та тяхната централизация да е задължителна и като се създаде шапка с администрация, с нови щатове и с високи заплати, всичко ще тръгне по мед и масло. И то в ерата на децентрализираните системи и на мрежовите структури.
  Проблемите на службите по мое мнение са преди всичко в следните посоки:
  - Необходима е ясна и категорична воля сред управляващите и политическия елит като цяло - за борба с корупцията и с престъпността във всичките й нейни форми - най-вече улична, организирана, на „белите якички”, политическа и др.
  Като класически пример за успешна борба с организираната престъпност се привежда осъждането и вкарването в затвора на Ал Капоне заради неплатени данъци. Но това е част от истината. Главното в справянето с Ал Капоне са не неплатените данъци, колкото наличието на политическа воля за борба с него!
  Трябва най-после някой наш Ал Капоне да бъде осъден и вкаран в затвора!
  - Необходима е много по-ефективна координация между службите. Повтарям: Координация, не командорене и употреба за корпоративни и политически цели.
  - Необходимо е отърсване на службите от честия съблазън да се занимават с неща, които управляващите (независимо кои) ще харесат и одобрят, както и да казват на управляващите предимно това, което управляващите искат да чуят.
  - Необходимо е да се заложи на професионализма на хората в службите.
  Този проблем е всъщност по-общ и за него съм писал често на президента. Защото назначенията по политическа (вж. квотите 8:5:3), приятелска, интимна, роднинска и корупционна линия доведоха до това, че в държавната и местната администрация в редица звена е надмината критичната маса от случайни и зле подготвени хора, има дефицит от професионалисти или професионалистите са натикани в ъгъла, стресирани и смачкани. А професионалистът има своя етика, свое чувство за достойнство. Той знае какви усилия му е коствало да постигне такова ниво на знания и умения и затова много трудно може да каже на черното бяло, да се прегърби пред шефа, да си плюе на името и на себеуважението.
  Аз съм за реформи в системата за национална сигурност и добре знам, че те са неотложни. Но тези реформи не започват на политически пресконференции или на партийни пленуми. За да бъдат ефективни, реформите в тази жизнено важна система трябва да се правят не както най-често досега - „на парче”. Нито пък като реактивно поведение, при което подтичваме задъхани след събитията.
  Воден от това предлагах 5 години на президента да отстоява позицията, че се нуждаем от няколко много важни документа и действия, които да очертаят рамките на реформите в националната сигурност. А именно, необходими са ни:
  - Стратегически преглед на националната сигурност - важна инвентаризация на законите, задачите, структурите от гледна точка на членството в НАТО и ЕС.
  - Нова стратегия за национална сигурност. Предишното Народно събрание не намери воля и време да приеме разработения и разгледан от КСНС проект.
  - Закон за националната сигурност, с който да се дефинира структурата на системата ни за сигурност и се определят координацията, взаимодействието и потоците на информация между изграждащите системата отделни институции.
  - Нов Закон (или Закони) за Отбраната и Въоръжените сили, Закон за Съвета по сигурността към Министерския съвет, нов Закон за Консултативния съвет за национална сигурност при президента и Закон за отбранителната индустрия.
  - Концепция за реформи на разузнавателната общност и Закон за тази общност или Закони за отделните специални служби (най-вече за НРС и НСО).
  Както правят в нормалните държави, в разработването на тези документи и в определянето на целите, приоритетите и етапите на реформите в системата за национална сигурност трябва да се привлича нашият неправителствен сектор.
  В заключение - като название и при доработка на идеята, можем да кажем, че Националната агенция за сигурност е необходима. Но до изчистването на тази идея от импровизации, двойствен смисъл, неясноти и вътрешни противоречия има още много дълъг път. Което ме кара да съм скептик, че нейното създаване ще се състои в близко бъдеще. Стига, разбира се, да не се направи на инат.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _                      ___   __   __
| | __ _ _ _ __ / _ \ \ \ / /
| |/ / | | | | | '__| | | | | \ V /
| < | |_| | | | | |_| | | |
|_|\_\ \__, | |_| \__\_\ |_|
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.