Кадрите решават всичко! (Все за същото с нарастваща тревожност)

  Не зная как се чувствате вие, но на мен лично ми настръхват косите от това, което виждам, чувам, подразбирам и научавам!
   Повече от 20 години вече следя политическия живот у нас (дори съм участвал пряко в него), но мога да кажа абсолютно убедено – такова чудо не е било!
  Никога досега толкова много слабообразовани и некомпетентни, зле професионално и морално, често просто некадърни и направо прости, нерядко безпардонни, при това алчни, ловки, повратливи хора не са нахлували във всички нива на управлението на държавата и общините!
  Свидетели сме на явление, на феномен. Направо - на бедствие, което напоследък започва да придобива чудовищни размери и се превръща вече и все повече в заплаха за демократизацията, модернизацията, европеизацията и дори за националната сигурност на страната ни!
  Министерствата и агенциите са пропищели от гербските назначения, от тези орляци и ята, които опоскват човешки съдби, съсипват доказани експерти, изхвърлят можещи специалисти (сега се вихрят масово атестации на служителите и всеки, върху когото е паднало клеймото за неблагонадеждност, получава безпощадна ниска оценка, която или го изхвърля незабавно от администрацията, или обрича кариерното му развитие на безпътица и безперспективност.
  Наплодилите се в България за тези 20 години всевъзможни вузове, вузчета и вузченченца са снабдили голяма част от настъпващата по всички фронтове гербска кадрова стихия с бакалавърски и магистърски дипломи. Други пък спекулират с вносни дипломи, както стана безпощадно ясно с Калина Илиева (но тя не е единствена и неповторима, бих препоръчал на премиера да си огледа докато е време най-внимателно заместничките и заместниците из министерствата и агенциите). Макар че понякога е достатъчно да си любовница или любовник на министъра или на някой евроексперт, за да получиш висш управленски или съветнически пост, да отговаряш за еврофондове, да кадруваш както Партията иска, да шеташ на държавни разноски с възлюбения по света и у нас... Всичкото това - ако вече не си се вредил(а) във властта по известния от радойралинско време принцип на „Стигна Ком лежешком”, водейки се от правилото: „4 минути позор с пишещ листите политкомисар или закапече - 4 години мандат!”...
  А за някои най-фрапиращи случаи като рапър в депутатска листа, шофьор на ТИР - спец по еврофондове, Мадам – спец по социални въпроси, самбист – спец по БАН, опериран от национално чувство хитрец – спец по българи в чужбина и какво ли още не, просто не ми се говори!
  Само че обслужващите, обгрижващите и облизващите медии се възторгват когато премиерът се раздели, силно огòрчен и възмỳтен, от поредната смехотворна кадрова издънка, но не си правят труда да зададат единствено правилният, верен и точен въпрос: Какъв е механизмът за подбор на хора в „ГЕРБ”, че става възможно подобни потресаващи недоразумения и излагации да додрапват до такива високи постове и позиции?
  Кадровият разврат, разгул, разгром в администрацията, на който сме свидетели започва да ми напомня на болшевишкия напор на конекрадците и касообирачите, готвачките и чистачките през 1917-1920 год., изместили, изгонили или изтребили цялата руска администрация, вдъхновени от лозунги и пропити с манталитети от типа „Няма незаменими хора!” и „Няма човек – няма проблем!”.
  Сред тълпите и ордите от неподготвени и нескопосани гербски кандидати за славата, които препускат из властта, разпореждат се с човешките съдби и изхвърлят на улицата и малкото читав „материал”, оцелял след бесните кадрови чистки, неизменно съпътстващи Прихода при всяка смяна на управляващите, се губят наистина свестните и почтени (а такива има, има! – аз познавам някои от тях в МВР и МО) партийни членове и понякога – симпатизанти на „ГЕРБ”, които си тежат на мястото и мъкнат цялата тежест на хаоса, повсеместно забъркан от тяхната партия – Партията на управленската немощ и мениджърската несъстоятелност, която лесно може да се изроди в Партия на простотията и арогантността.
  Здравата, непокварена и съхраняваща напук на всичко достойнството си, част от нашето общество (тя постоянно и необратимо намалява, обаче) осъзнава, а ако не осъзнава, чувства подсъзнателно и с оголените си нерви – какво се случва в страната ни!
  Именно затова огромното мнозинство умни и разумни българи смятат за въпрос на принцип да се разграничат по някакъв начин от тази власт и особено – от нейните лидери! Вижте в нета – форуми, чатове, скайп, Фейсбук – всеки, който може да се изразява внятно и да пише грамотно е огорчен, отблъснат, отровен, омерзен от недообразоваността, недоучеността, недовъзпитаността на днешните властимащи!
  Ето го първият за тези 21 години надпартиен консенсус между умните хора в България! Ето го първото национално съгласие между разумните личности в България!
  Да си интелигентен човек днес в страната ни означава да се чувстваш лично засегнат, лично обиден, лично разстроен, лично паникьосан от интелектуалните, умствените, професионалните и моралните „качества” на първите лица в правителството и парламента!
  Малко, много малко са способните, образованите и възпитаните хора у нас, които да не изпитват стрес, страх и срам от езика, поведението, маниерите, плоските номера и тъпите хватки на формалните неформални и неформалните формални първи партийни и правителствени ръководители...

  И все пак, когато става дума за нещо мащабно, всеобхватно, системно, когато случващото надхвърля всякакви мислими и немислими рамки, очевидно трябва да се вгледаме под повърхността на ставащото, да осмислим неговите, както се казва, коренни, структурни причини.
  Защото тук очевидно има нещо много по-дълбоко.
  Тази ментална деменция, тази професионална деформация, тази анти-интелектуална деструкция взема толкова драстични размери, че не може да бъде обяснявана с нелепо стечение на обстоятелствата, с индивидуални недостатъчности, личностни липси, персонални дефицити на отделно взети, високо позиционирани в държавата властимащи.
  Ако само си кажем: Какво искаш от бивш охранител и недоучен физкултурник! – това би било прекалено опростенчески, даже малко жестоко спрямо тях двамата. То само ще ни отдалечи от истинската диагноза, ще ни насочи не към заболяването, а към неговите симптоми.
  Не, не и не! Петната, туморите, ръждата, плесента, избили през последната година – година и половина по лицето на държавата и обществото са много повече и преди всичко следствие от дълбоки вътрешни процеси, вътрешни възпаления, вътрешни абцеси. И всички ние, всеки някак и всеки по своему сме виновни за болестта, разяждаща България и българите. Болест, която вече изхвърля вътрешните патологии върху външния ни облик, правейки го вече все по-очевидно отблъскващ и уродлив.
  
  › В България вече повече от 20 години нормалното, почтеното, доброто, човешкото у човека се превръща в пасив, в минавка, в прецакване, във воденичен камък – в лукс, който всеки, който си го позволи, рискува да води несносен и непоносим живот.
  › В България вече повече от 20 години образованието, интелекта, знаенето, моженето са изтласквани и потискани, за сметка на партийното парашутиране, шуробаджаначеството, нагаждачеството, землячеството, любовчийската връзка, корупцията.
  › В България вече повече от 20 години бицепсите, дебелият врат, здравият юмрук, заедно с простотията, невъзпитанието, безскрупулността, наглостта се котират неизмеримо по-високо и носят несъизмеримо повече ползи от интелекта, възпитанието, деликатността, скромността.
  › В България вече повече от 20 години вредом и навсякъде се шири безнаказаност – безнаказаност за криминални деяния, безнаказаност за арогантно политическо поведение, безнаказаност за неспазване на нормите на човешкото общежитие, безнаказаност за двукраки дегенерати - които тормозят обикновените хора с арогантно поведение в градския транспорт; които обливат с кал от локвите минувачите, профучавайки край тях с колите си; които са готови да напсуват и набият всеки, който не ги е погледнал както трябва или си е позволил да пресече на зебрата без да се съобрази с тяхното безусловно право на по-силния...
  
  • Странно ли е тогава, че уважението към способните, уповаването в професионализма, базирането на действията върху науката за управление, мобилизирането на сивото вещество във властта и политиката се изместват с крещяща безпардонност от командоренето, от административното мачкане, от силата, от привикването „на килимчето”, от крясъците, обиждането и дисциплинарните наказания, от разглеждането на хората (вкл. министрите) като бурмички, винтчета, копчета, клавиши, бутала и педали (в техническия смисъл, разбира се), които можеш да ги натискаш, да ги действаш, да ги гониш по вертикала и по хоризонтала, да ги правиш на луди, да ги довеждаш до състояние да си говорят сами и да изместват центъра - само защото не знаят как да следват правата и правилна гербска линия! А как точно да я знаят, след като на най-високо ниво сутрин от Банкя се говори едно, на обяд при прерязването на поредната лента се говори друго, напълно противоположно на казаното сутринта, а вечер от тенис-корта се говори трето, което е напълно противоположно едновременно и на казаното сутринта, и на казаното на обяд...
  • Странно ли е тогава, че правителството като екип от фанатизирани хунвейбини насочва тежката си фискална и бицепсна репресия срещу образованието (висше и средно, държавно и общинско) и науката (хладнокръвното удушване на БАН, ритуалното гилотиниране на ВАК, при което в отходната канализация заедно с мръсната вода бе изхвърлено и бебето)...
  • Странно ли е тогава, че ние имаме премиер и няколко министри (вкл. на културата), на които отдалеч им личи, че взети заедно не са прочели общо толкова книги, колкото е санитарният минимум за един средно интелигентен, нормален човек на 20 години...
  • Странно ли е тогава, че със слухове, със скандали и със сересета властта саркастично и систематично посочва с пръст една след друга различни групи от високите интелектуални слоеве на обществото и насъсква ниските маргинални прослойки на народа срещу тях – университетските преподаватели, учените, лекарите, артистите...
  • Странно ли е тогава, че шмекеруване, мамене и лъгане, остапбендерщини, байганьовщини и андрешковщини, корист, алчност и ненаситност стават общоприемлива норма в добирането до властова позиция и в нейното максимално бързо осребряване...
  
  Лошо, много лошо...
  Вече все по-малко важно е - кой е гласувал и кой не е гласувал за „ГЕРБ” (макар че има още и разсъдливи, загрижено мислещи хора, които само защото са си дали гласа за тази партия, продължават на инат да я подкрепят). Сега зад „ГЕРБ” са преди всичко аутсайдерите, маргиналите, изпадналите и изпадащите на социалното и интелектуално дъно, поданици.
  А те вече не очакват по-добър живот, примирили са се и са се предали. Затова за тях не е важно дали правителството управлява добре или не управлява изобщо. На тях не им пука за образованието, науката и високите технологии. На тях им е все тая накъде отива България и защо върви назад. Тях ги вълнуват други, ирационални, абсурдни, примитивни неща. Неща, които по отношение на управлението и управляването се изразяват в това - Бойко да ги кефи, да им пълни душата, да изглежда готин, точен, трепач, сваляч, мачо (не, че знаят какво точно значи това), пич, мъжкар, адски приятно копеле. С други думи – хем да се идентифицират с него (значи е един от тях), хем да е постигнал точно онова, което те няма да постигнат (но много биха желали да постигнат)!
  Тези хора си казват, пийвайки менте-алкохол и замезвайки с нитратна салатка: Ама как им го рече! Ама как ги натика в кучи гъз! Ама как им го начука! Ама как ги насмете! Ама как ги тури в ред!
  
  Тогава защо се тюхкаме и вайкаме, защо се правим на ощипани госпожици, защо обвиняваме международното положение, ционските мъдреци и глобалното затопляне!
  Каквото посяхме, това и жънем сега...
  Каквото надробихме, това и сърбаме сега...
  Каквото повикахме, това и ни се обажда сега...
  
  Умните, образованите, интелигентните, знаещите, можещите, способните, кадърните в България стават все по-малко – напускат, заминават, пътуват, емигрират.
  Спасяват се – едни от България, други – от Прехода, трети – от себе си.
  Отиват си – едни на Запад, други – в рая, трети - към своя вътрешен ад.
  
  Някои оставаме.
  За да видим как край нас стават все повече зле образованите и необразованите, невъзпитаните и невъзпитаваните, простеещите и простите, апатичните и характеропатичните, десоциализираните и асоциалните, маргиналните и мургавите...
  
  Те са новото мнозинство, при това – квалифицирано.
  Неговата партия е на власт в България.
  И нине, и присно, и вовеки веков.
  Амин.

  Николай Слатински
  09.12.2010 год.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____           ____     ____   ____  
|___ | __ _ | _ \ / ___| | _ \
/ / / _` | | | | | | | | | | |
/ / | (_| | | |_| | | |___ | |_| |
/_/ \__, | |____/ \____| |____/
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.