Отивам в кварталния супермаркет. Колосална опашка на едно гише. Цялото пенсионерско войнство е на опашката. Кой знае защо войнството е нервно, злобно, агресивно, едва се държи на краката си...
(Имам чувството, че аз съм единственият български пенсионер, който не се е наредил на тази опашка...).
Питам една служителка какъв е този митинг? Тя - за карти, за малки отстъпки и за трупане на точки. Жжал ми за тях - казвам ѝ. За няколко стотинки ще получат инсулт на тази огромна опашка!
Служителката изведнъж я избива на политика:
- На мен не ми е жал за тия възрастни хора в момента. Хич не ми е жал! Защото за 10 стотинки по-малко война водят, ще се избият. А 10 години за мутра, за тиква гласуваха, на физиономията на който бе написано, че е невъзпитан и арогантен нескопосаник и непрокопсаник! Ама наистина си струва държавата ни и без война да капитулира, защото сме лоши хора. Ей го и сега - 10 години синдикатите целуваха на бабаита каквото им подаде за целуване, 10 години му играеха по гайдата, а сега се събудили и общи стачки ще правят. Защо не ги правехте като неговата банда окраде милиардите?!
...
В чудо се видях. Рекох си - добре, че съм с маска, та тя не ме разпозна, защото още малко и митинг щеше да свика. Много ѝ се беше натрупало явно. А междувременно и опашката още повече се натрупа от възрастни, едва пристъпващи, почти инвалидизирани, прединсултни хорица. Битката за тези заветни 10 стотинки отстъпка явно набираше ход!
17.05.2022 г.
