На 2 април писах, че "от природен газ и още повече от енергетика не разбирам", но не споделям оптимизма на нашите енергийни експерти във връзка с последствията от политиката на Адлоф Путин по отношение на природния газ.
В позициите на нашите експерти, смятах аз, има икономически и финансови аргументи, обаче "това, което прави Адолф Путин не може да се обяснява само с рационални изчисления и разумни очаквания. Адолф Путин е сатрап, психопат, подлец и луд за връзване. Тези ирационални елементи в поведението му далеч надхвърлят всякаква негова рационалност. От Адолф Путин може да се очаква почти всичко".
Без да подценявам уважаваните от мен български експерти по газа и нефта, аз определях анализите им като "едноопцийни, едновариантни и плащащи данък на пожелателното мислене". Моята прогноза на 2 април бе, че максимум до 3 седмици "ще стане ясно какво ще бъде и как ще бъде".
Постепенно трите седмици изминаха и ето, Адолф Путин прилага в пристъп на безсилие, както се изразих вчера, ПРЕДПОСЛЕДНОТО си оръжие спрямо Европа. ПОСЛЕДНОТО е тактическа употреба на ОМУ (в което се съмнявам).
Аз често напомням какво съм писал, защото дори частичното сбъдване на прогнозите дава основание човек да си сверява часовника по отношение на своите аналитични способности.
Накратко, аз продължавам да имам много силни резерви спрямо оптимизма на уважааните от мен експерти, че Адолф Путин с вчерашното решение да ни спре газа едва ли не ни бил накривил шапката, че това е временен негов ход.
Дано се окаже, че не съм прав.
Но моето мнение е, че правителството трябва да се събуди от розовата си дрямка. Настъпват трудни месеци за България и ние най-добре да се освободим от излишни илюзии. Ще ни е трудно, но можем да излезем по-силни от тези трудности. Ще изтрезнеят мнозина, болни то патологично и сляпо русофилство. Ще спадне допълнително влиянието на БСП (най-вредната сумарно за тези 33 години политическа сила). Ще се засили упованието ни в ЕС. Ще разберем най-после като общество значението на НАТО.
За силата на едно общество най-точно говори как то преодолява кризите. Кризите са тежки събития, но те позволяват обществото да мобилизира съпротивителните си сили и не само да оцелее, но и да оздравее.
Развитието, казва Арнолд Тойнби, се осъществява като отговори на предизвикателствата.
Затова, макар и да не споделям прекомерния оптимизъм на нашите газови експерти и да предусещам тежки дни за България, аз съм оптимистично настроен в очакванията си, кризата да ни освести и да ни раздели с опасни илюзии и вредни заблуди, най-голямата от които е, че Русия ни мисли доброто. Това не е вярно. И няма как да бъде вярно, докато Русия е злокачествено болна от великоруски шовинизъм и е цялата, да се самоцитирам отново, в плен на паранои и обсесии, фобии и налудности.
27.04.2022 г.
