Светът ще ослепее, ако вади око за око

Това са отговорите, дадени на Милена Димитрова за интервю, публикувано с редакционни съкращения във в-к “Труд”, 09.02.2006 год. със заглавие “Светът ще ослепее, ако вади око за око”

Заб. Всички разсъждения, предположения и изводи в това интервю са само на автора. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират президента, нито когото и да било друг в президентската администрация.

  1. Връщате се от конференцията по сигурността в Мюнхен. С какви глобални въпроси се занима тя?
  Това е най-представителната конференция по сигурността. Тя се провежда за 42-и път и премина под едно показателно мото “Европа и САЩ: Възстановяване на трансатлантическото партньорство”.
  За разлика от други години, когато дебатите около Ирак бяха много горещи, сега за добро или лошо конференцията бе “скучна”. Водещи акценти бяха за мястото на НАТО в глобалната сигурност, ядрената програма на Иран, газовите войни на Русия и енергийната сигурност, ескалацията на напрежението, свързано с карикатурите, периферно Ирак, отчасти Косово и малко хуманитарната катастрофа в Дарфур.

  2. Как се обсъждаше на този форум заплахата на ислямистите?
  Европа е стъписана от реакцията в редица мюсюлмански държави. Разбира се, че са важни за нас свободата на словото и печата, на религиите, но с тези свободи не бива да се злоупотребява. Защото либералното мислене смята човешките свободи за фундамент на демократичната държава, но то твърди, че моята свобода завършва там, където започва свободата на другия. Ти не можеш в името на своите свободи да стъпваш с ботуш по оголените нерви на Другия.
  Европа, люлката на човешките прави и свободи понякога люшва махалото в другата крайност, абсолютизира тези права и свободи. Та нима свободното разпространение на порнографията не израз на това абсолютизиране! Да не говорим за двойните стандарти – когато нас ни критикуват за момичетата - жертва на трафик на бели робини, а гледат през пръсти как шества проституцията в техни градове. Та тия бели робини не отиват в Того и Заир, а на Запад! А самоцелната гонитба на удоволствия? А толерирането на явления, които великите моралисти на Запада винаги са определяли като безнравственост?
  Ние, европейците трябва да си даваме сметка за сложните процеси в ислямския свят. Това е 1-милиардна общност и с нея сме обречени да живеем заедно. Тя трябва да се изучава, в нея трябва да се дава подкрепа на умерените мюсюлмани. Високомерието служи само на радикалните прослойки, на екстремистите и фанатичните вярващи.
  С Другия, а особено с Ислямския свят трябва да строим мостове на взаимното разбиране. Лъжливият израз на свободите ни, каквито се смятат тези злощастни (но и бездарни като художествена стойност) карикатури са на принципа “Вавилонска кула” – всеки да говори както и каквото си желае, без да държи сметка останалите разбират ли го. Силно е обществото, което прави не каквото иска, а каквото трябва.
  В същото време никак, ама никак не може да се одобри насилието, което се излива из мюсюлманските улици. Това е насилието на онзи, който няма ценностна система, който е с промито съзнание, който е със скъсен или никакъв интелектуален хоризонт. Мъдрите вярващи в Исляма никога не използват Исляма за насилие и омраза. След като така болезнено реагират на карикатурите и на извращенията в “Абу Гариб”, защо по същия начин не реагират, когато прикриващи се зад великата религия Ислям бандити режат глави на невинни хора или когато жестоко измъчват невинни жени като нашите сестри в Либия?
  “Абу Гариб” е позор! Нашата цивилизация се засрами от това, което там са вършели нейни представители и осъди и деянията им, и тях самите. Докато в повечето затвори там, където тълпите протестират сега, подобни садистични практики са правило, а не изключение.

  3. Заплашени ли са страните, препечатали карикатурата на пророка Мохамед от датския вестник?
  Заплашени са. Аз не смятам, че ако някой наш вестник препечати тези карикатури, това ще е проява на смелост и сила. Не това ще е проява на глупост и безотговорност. Ние трябва да подпомагаме Ислямския свят в усилията на просветените му лидери той да се модернизира, не да го сплотяваме зад ония, които му пречат за това.

  4. Като експерт виждате ли заплаха за нашата национална сигурност?
  Ние сме част от европейското пространство и част от коалицията под ръководството на САЩ в Ирак. Затова всичко, което увеличава рисковете за това пространство и тази коалиция много пряко засяга и нашата национална сигурност. Мое лично мнение е, че България трябва да се разпростира във външната политика според чергата си и в съответствие с нейния защúтен потенциал. Ако някои процеси са глобални, те много слабо ще зависят от участието на страни от ранга на България. А ако някои процеси наистина зависят от най-активното участие на страни като нашата, то те едва ли са толкова глобални.

  5. Тероризъм или обида е в основата на отправените закани?
  Протестът е законно право на всеки човек, на всяка общност хора, на всяко общество. Докато той е мирен, аз го приемам. Но минава ли в насилие – това за мен е неприемливо. Махатма Ганди ни завеща: светът ще ослепее, ако следва принципа “око за око”. Тероризмът е опасен, той е бич за човечеството, защото е вече ослепяло насилие и не щади човешкия живот нито на нападнатия, нито на нападателя.

  6. Има ли опасност от свещена война/джихад?
  Аз категорично не приемам търсенето на ново глобално плашило, в каквото след комунизма някой иска да превърне Исляма. Аз самият обичам като свои деца младо семейство от турски произход. Като християнин, който съизмерва живота си в координатната система на морално-неморално, честно-нечестно, справедливо-несправедливо, почтено-непочтено, добро-зло съм се убедил, че и трите Аврамови религии Юдаизмът, Християнството, Ислямът са посестрими с много сходни ценностни системи като нравствени ограничители на нашето човешко поведение. Ислямът за мен не е религията на тероризма.
  В същото време фактът, че огромното мнозинство от терористите днес са мюсюлмани ме кара да споделям вижданията на европейски и мюсюлмански мъдреци, че Ислямът трябва да обърне погледа си вътре в себе си, да се замисли – защо толкова лесно го употребяват за обвивка на насилие, което има различни мотиви – и културни, и социални, и морални, и родени от отчаянието на изостаналостта. В този вътрешен диалог насаме със себе си Ислямът не бива да е сам. Ние можем да му помогнем не като му натрапваме своите модели и принципи, а като му доказваме, че вместо “или-или”, мисленето може да е “и-и”, че той има равноправно място в глобализираищя се свят.
  Необходимо е да се създават нови условия за Диалог, за Алианс на цивилизациите (идея на Сапатеро), за стимулирането на контактите между различните етноси, култури и религии, за възпитание в дух на търпимост и толерантност, а не на сблъсък между цивилизациите.
  За да се изгради обаче доверие между цивилизациите, трябва да схващаме действителността не според нашите нагласи, стереотипи и предубеждения, а според реалността; да чуваме чрез ушите и да виждаме през очите на другите - с повече етническа и религиозна, етична и културна чувствителност. Ако не искаме идеята за Алианс на цивилизациите да остане пропагандна теза, трябва да направим твърде много, за да има поне относителна равнопоставеност в този Диалог и за да има поне относително равноправие в този Алианс.
  Най-успешни проекти през Студената война бяха Планът Маршал и Хелзинкският процес. Днес изостаналите региони остро се нуждаят от съвременен План Маршал - на развитите държави за лекуване на недъзите, за възстановяване и развитие на изоставащите региони.
  А избягването на пророчествата за сблъсък на цивилизациите и противодействието на тероризма изискват нов Процес, аналогичен на Хелзинкския, който тогава направи толкова много за намаляване на фаталната конфронтация между двете антагонистични системи.

  7. Няма ли раздухването на религиозни страсти да провокира и отделни терористични актове?
  Несъмнено ще провокира. Това е целта на организаторите на всяко “спонтанно” насилие. Светът е бременен с конфликти. Ето защо се подчертава от големите политици, че трябва да лекуваме причините за тероризма, тласкащи хората към насилие: бедност, изостаналост, експлоатация, репресивен режим, разпаднала се държавност, слабо образование и здравеопазване, влошена околна среда, престъпност.
  Приоритетно внимание е нужно да се обръща на стратегическото планиране и на вярно разработената политика на противодействие - с отделянето на причините от следствията (а не както са е правило по време на чумата - хората са избивали котките, вместо плъховете).

  8. И генералният секретар на ООН Кофи Анан изрази тревога от ескалацията на напрежение в мюсюлманския свят. Как според вас трябва да реагират християните?
  Кофи Анан ни показва пътя, по който трябва да върви нашият свят, но той остава неразбран, неподкрепен. Нужно е институционално да се укрепва новият световен ред и най-вече ООН (тук усилията на К. Анан могат да се сравнят само с постигнатото от основателите на ООН през 1945 г.). Нужно е да се приеме предложената от К. Анан обща дефиниция за тероризма - че тероризъм е всяко насилствено действие срещу невинни хора, можещо да предизвика смъртта им или да причини тежки телесни повреди, ако целта му е да постигне политически цели с какъвто и да е мотиви и в какъвто и да е контекст - като породи страх или накара правителството или международната организация да извършат определено действие или се въздържат от него. Никакъв терористичен акт не може да се оправдава и обяснява с каквито и да са идеи и съображения от политически, философски и идеологически, расов, етнически и религиозен или от друг характер.
  Християнският свят, като базиращ се на по-стара и зряла религия трябва да запази самообладание, да отговаря по принципа на моя дядо – на лошото с лошо, ала на доброто - с двойно повече добро.
  Християнският свят трябва да се завърне към нравствеността, да намалява растящата пропаст Север-Юг (бедни-богати), да се откаже от манията си за изключителност и чувството си за всепозволеност.

  9. Как Иран и ядрената му програма се вписват в този конфликт?
  Отговорът е прост. Иран има безусловно право да развива своята ядрена програма за мирни цели и безусловно няма право да развива своята ядрена програма за военни цели. ЕС (по въпроса за Иран да не забравяме, че ние трябва да държим европейския курс и по този проблем), САЩ и Русия трябва да са единни. Не могат да се правят компромиси с глобалната сигурност. Но и не бива да се допускат и стратегически грешки и после “Ню Йорк Таймс” да ги нарече фиаско.

  10. Как ще рефлектира на Балканите напрежението на мюсюлмани - и особено в Западните Балкани, в Косово?
  Балканите са се настрадали прекалено и показват в момента доста убедителни чудеса от търпение и разум. Слава Богу на Балканите се водят конфликти засега (да не дърпаме дявола за опашката) не под религиозни, а под етнически знамена. Още повече, че има наистина някои конфликти, които тлеят, понякога кървят и за тях може да има само едно добро лекарство – не по-малко, а повече евроинтеграция.
  Не искам да съм мрачен пророк, но както казват руснаците “дурной пример заразителен”. Абхазия, Нагорни Карабах, Приднестровието питат: а защо за Косово може, а за нас не! Това е смисълът на моите някогашни писания в статии и книги – че трябва да спрем фабриката за производство на нови държави на Балканите! Като си изчерпи “суровините” на Балканите, тази фабрика ще открие производството си в друг регион. На Балканите не е важно само дали ще се намери решение на един проблем, но и кога това решение ще се намери. За да е то работещо, а не да даде верижни реакции, и регионът ни ще трябва да е готов да го преглътне, да го асимилира, да свикне с него.

  11. Виждате ли аналогия между растящото напрежение с предсказанията на Нострадамус за война между Севера и Юга?
  Не съм имал щастието да се срещам с Ностарадамус, но съм бил при Баба Ванга и вярвам на нейните предсказания, защото те са се сбъдвали; затова винаги имам едно на ум за бъдещето на България.

  12. Какво ще се случи?
  Не искам да говоря от нейно име. Но си давам сметка, че светът е навлязъл във фаза на голяма несигурност и нестабилност, на висока динамика и непредсказуемост, когато малки въздействия могат да имат сериозни последствия. В такава ситуация без сериозни усилия преди всичко на главните световни играчи: САЩ, Русия и ЕС, Китай, Индия и Ислямският свят (трите 1-милиардни общности), светът би могъл да се окаже в хаос и анархия, с елементи на глобална криза.
  В тази ситуация ние се нуждаем от ясни стратегически интереси и съизмерима с нашите мащаби политика с национален, регионален и европейски фокус и много по-скромно участие в глобалните процеси.
  Наблюдавайки някои държави от нашата черга – напр. “Ирландия”, аз се удивлявам как по някаква фантастична биохимия качественото политическо лидерство логично се трансформира в жизнен стандарт, в национална гордост, в едно жизнено и оптимистично общество.
  Пътят е само един – силни държавници и качествено управление, целенасочени инвестиции в наука и високи технологии, образование и здравеопазване, историческа памет, култура и човешки капитал.

  13. Какъв благоразумен изход може да се подскаже от създадената ситуация?
  Панацея за сегашното заболяване на света няма. Необходим ни е, както казах диалог, политика на протегнатата ръка, помощ на Запада за изостаналите региони; силата на правото, а не правото на силата; лидерство, а не господство; визия за света като една обща лодка.
  Ние не можем да воюваме с тероризма само силово и методично, със замах - по днешната спирала: “Колкото повече воюваме, толкова повече грешим и колкото повече грешим, толкова повече воюваме.”
  Нуждаем се от глобална култура на солидарност, съпричастност и взаимопомощ. Цунами-бедствието показа наченки на такава култура. Но тя се състои не само от помощ при бедствията, от дрехи, храни и медикаменти, а от модернизация на изоставащите региони и усилия за лечение на политическите, социалните и екологичните им недъзи.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   ___     ____   _____          _   
/ _ \ / ___| |___ | ___ | |_
| | | | | | / / / __| | __|
| |_| | | |___ / / | (__ | |_
\__\_\ \____| /_/ \___| \__|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.