Относно военните мисии на България зад граница

Изказване при Представянето на сп. „Международни отношения”, бр. 1-2, 2007 год., посветен на Военните мисии на България зад граница - 27 април 2007 год.
Доц. д-р Николай Слатински
(текстът е публикуван с някои съкращения със заглавие “Относно военните мисии на България зад граница“ в сп. "Международни отношения", No. 3, 2007 г., стр. 123-126)

  С особено удоволствие вземам думата днес, защото всички ние с вас ставаме участници в едно изключително важно събитие – излизането на специален брой на списание „Международни отношения”, посветен на участието на България във военни мисии зад граница. Искам по-бързо да изляза извън традиционната за такива поводи куртоазия и да изтъкна само четири (или цели четири?!) много важни според мен акцента.
  - На първо място - за самото списание „Международни отношения”. Кой каквото ще да казва, но това списание продължава да играе своята просветителска и в не малка степен апостолска научна роля в най-важните сфери на националната сигурност и външната политика. Въпреки трудностите, въпреки острата конкуренция на сходни издания, въпреки качествено различната информацонна среда и особено морето на Интернет, това списание се държи и често успява да държи нивото на качествени публикации. За мен винаги е било чест да бъда негов автор и малко ревнувам, че не съм такъв в представяния днес брой.
  - На второ място – конкретно за самия брой, събрал ни на дискусия тук. С чиста съвест, а не за да му правя реклама, мога да кажа, че това е много силен и полезен брой. В него респектира не само спектърът от автори – както на високо политическо, дипломатическо и военно ниво, така и сериозни учени; както хора, на които експертите им пишат материалите, така и хора, които с научната си чест и достойнство стоят зад всяка дума – мислена самостоятелно и писана собственоръчно.
  Ако броят се е получил, ако той ще се цитира от научните работници и ще се чете (и преписва) от студентите, то заслугата е именно на експертите - те са тези, които са написали качествените свои материали; те са и тези, които са написали на „началствата” качествени материали – да се надяваме, че началствата са си направили труда да ги прочетат.
  - На трето място е подходът на издателите на списанието при поодготовката на този брой. Защото разковничето на успеха на броя е именно в подхода – да се обединят в едно книжно тяло едновременно позициите и вижданията на факторите, които вземат решенията, на учените и на експертите от структури на гражданското общество.
  Подобна симбиоза не е толкова честа практика, върховете на този своеобразен триъгълник не комуникират често и както обича да казва един мой приятел и колега – не месят заедно проблемното тесто.
  Като резултат, твърде често в словата и подготвените предварително интервюта на политиците има малко силни идеи, малко визия, малко дълбочина. В същото време учените живеят в свой си свят на борба за оцеляване – чувстват се непотърсени и игнорирани, не рядко изпитват остър недостиг от информация, поради затвореността на политическите дискусии, водени често зад закрити врати или свеждащи се до бързо вземане на решения, които поради това се възприемат от обществото като внушени, дори натрапени отвън. А пък експертите от гражданското общество най-вече се упражняват в писане на проекти, съществуват някак паралелно, изпитват последствията от de facto монопола в този сектор на няколко организации, които поради финасовата си мощ пишат дневния ред на сектора за сигурност и не винаги мислят за реалните проблеми на системата за национална сигурност и нашето общество.
  Всичкото това е избегнато при издаването на този брой - който е нагледна илюстрация колко много повече могат заедно политици, учени и NGO, вместо да тичат по свои си писти и да кръжат но невинаги пресичащи се орбити. Моите поздравления за това към списанието!
  - И на четвърто, но не позначение място - за самата тема – Военните мисии на България зад граница. Изключително важна тема! Защото тя е сред най-актуалните за страната ни. За мисиите въпросът не е Дали да се участва? На този въпрос отговор и то утвъдителен е вече даден – като рационална и в значителна степен неизбежна реалност. Въпросите днес са други и са два - Къде да се участва? и Колко да се участва?
  Отговорите на тези въпроси трябва да се дават в резултат от една страна на много трезва калкулация на националните цели, ценности и приоритети, и от друга страна - на базата на човешките, материалните и финансови ресурси, с които разполагаме - а те очевидно са ограничени.
  И още нещо – в тези мисии според мен също трябва да се проявява европейската принадлежност и ориентация на България. България не може да играе своята роля като надежден партньор и укрепващ елемент на европейската политика за сигурност и отбрана, ако не следва преди всичко европейският вектор и по отношение на мисиите зад граница.
  По принцип участието ни в мисии не може да бъде само реактивно, като непрекъснат и перменантен отговор „Да” на всяка покана. Ние се нуждаем от стратегия в това отношение, която е част от националната ни стратегия за сигурност. Само в този общ контекст може и трябва да се разполагат решенията за участие или неучастие във военни мисии.
  Това е част от качествено различен подход в националната сигурност, отчитащ комплексния характер на рисковете и предизвикателствата. И оттук - необходимостта от много по-интегрирана система за национална сигурност, от много по-внимателно определяне на нейните приоритети и по-ефективното й финансиране. Защото за възможностите на страната разходите за отбрана и сигурност не са никак малки, но не произвеждат достатъчно ефективно сигурност, при тях има корупционни практики и са дупка, през която не рядко като в пясък изтичат огромни средства.
  Специално искам да изтъкна, че важно перо в разходите за отбрана и сигурност трябва да са инвестициите, с които се намаляват рисковете за българския войник в мисии: инвестициите в неговата безопасност, въоръжението, екипировката, средствата за индивидуална защита. Не може повече българските военни в мисиите, които неизменно показват висок професионализъм, да се отличават от останалите по най-ниското качество на оборудването и по най-слабата защитеност. Практиката е доказала - ако нещо за войника липсва или не е качествено, най-често то е заради корупция сред тези, които вземат решенията за закупуване.
  При участието ни в мисии бе натрупан безценен опит. Не бива повече да допускаме подобен опит да остава неизучен и неусвоен, да прашясва в папките. За осмисляне на този значим опит трябва да се привлекат военната наука, нашите социолози и психолози. Трябва да се направят поредица от проучвания и допитвания до участниците в мисиите ни зад граница, да се сложи ръка на пулса на техните настроения, да се чуят и техните идеи, препоръки и изводи за бъдещето на Българската армия.
  Убеден съм, че хора, взели участие в тежки, рискови и опасни мисии, едва ли ще се спрат пред заплахи от административни въздействия за изнасяне на негативен опит, защото този споделен опит може да спаси не един човешки живот. Подобен опит е неоценим при разработването на концепциите и доктрините на съвременната ни система за подготовка, обучение, образование, кариерно израстване и използване на армията.
  Трябва да бъде въведен специален регистър, който най-внимателно да следи кариерното израстване на участниците ни в мисии, като тези в Ирак и в Афганистан, в Косово и в Босна. Особено важна е съдбата на командирите, минали през горнилото на тези мисии и най-вече в Ирак. В такива тежки и отговорни мисии се кове бъдещият генералитет, висшето офицерство. Скоро ще дойде времето, когато президентът не трябва да подписва указ за присвояване на висше военно звание на човек, който не е участвал в мисия и не се е доказал поне веднъж в реална бойна среда. Искаше да израстваш в йерархията - премини през трудна мисия.
  На мисии отиват войниците, но мисиите трябва да станат най-сетне реална отговорност и за политиците – тяхната дейност да се оценява и по това - къде и защо са пратили те българския войник, каква е ползата от мисията. Ангажиментът на политиците не приключва с гласуването.
  В този брой на сп. „Международни отношения” е отделено нужното внимание и на споменатите от мен, и на редица други проблеми при участието във военни мисии зад граница. Затова мога само искрено да благодаря на издателите и участниците и да им пожелая нови успехи.
  27.04.2007 год. доц. д-р Николай Слатински, Академия на МВР

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____    ____   __        __  ____    _     
| _ \ | ___| \ \ / / | ___| | |__
| | | | |___ \ \ \ /\ / / |___ \ | '_ \
| |_| | ___) | \ V V / ___) | | |_) |
|____/ |____/ \_/\_/ |____/ |_.__/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.