Начало :: Пристрастен прочит на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2009 г. (Следпразнично за Българската армия)
Re: Г-н
Изпратено от nslatinski на Ср., 12/05/2010 - 09:33.

Е, не бих казал, че написаното от мен за отрицателната роля на президента по отношение на неволите на Българската армия е безобидно.
Напротив, повечето мои приятели ме съветват просто да забравя да пиша каквото и да било за президента, защото той бил твърде дребен, заядлив, отмъстителен и опасен за моето бъдещо "кариерно развитие".
Но е факт, че двама поредни началници на ГЩ, за които армията не си спомня с добро, бяха "приютени под крилото" му - прав сте.
Но кажете - как мога да се изправя пред цялата прогресивна общественост и да започна да соча с пръст кой е корумпиран и колко - от бившите военни министри.
Имам ли доказателства? Аз знам милионна част от злоупотребите в армията и МО, но президентът знае милион пъти повече от мен. Цялата информация стигаше до него. Но той мълчеше. 5 години мълча за пакостите на предното управление, а сега, праве е Бойко Борисов, всеки ден напада правителството.
Какво значи да се определя къде съм и с кого съм?
Аз съм си аз, винаги съм заемал позиция, на никого не съм слугувал - това си е моят жизнен избор и цялата сметка за него си я плащам лично.
А за това, че сте щели да ме подкрепите, ако назова публично деянията на корупционерите...
Първо, не вярвам, че някой някого ще подкрепи. Горчивият ми опит го доказа - 15 години отстоявам принципи, защитавам национални интереси, треперя над националната сигурност, създавам си неприятности, казвам на черното черно и на глупака - глупак. И какво? Никой не си мръдна пръста да оцени това, което правя, бях изхвърлен от политиката, оставен да се оправям сам и да си ближа раните сам.
Второ и последно, когато трябваше да бъда гладиатор, долу на сцената - бях. Публиката ревеше, кефеше се на моите подвизи, ръкопляскаше при всеки мой успешен словесен удар, тропаше екзалтирано с крака, когато скачах напред с разголена гръд. А после - после аз изпитвах болката от раните, от съмненията, от самотата. А същата тази публика се прибираше по домовете, лягаше до жените или любовниците, коментираше моите битки, вкусно си хапваше, а накрая с пръчка си бъркаше в гърлото, за да се облекчи от преяждането. Не, благодаря, моето гладиаторство приключи.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____    _      __     __  _    __        __
 |___ \  | |__   \ \   / / | |_  \ \      / /
   __) | | '_ \   \ \ / /  | __|  \ \ /\ / / 
  / __/  | |_) |   \ V /   | |_    \ V  V /  
 |_____| |_.__/     \_/     \__|    \_/\_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.