Пристрастен прочит на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2009 г. (Следпразнично за Българската армия)

  6 май отмина и вече можем да изоставим приповдигнатия тон по случай Деня на храбростта и празника на Българската армия.
  Междувременно, който иска да чете и слуша баналности и шаблонни фрази, без в тях да се долавят истинските проблеми в системата ни за отбрана, нека зарови главата си в пясъка на изтърканите думи от поредното Гергьовденско президентско слово.
  Този човек, макар и „Върховен главнокомандващ”, за две мандата не пожела да заеме позиция по нито един от парещите въпроси на армията ни. И тихо, с фактическо безразличие съзерцаваше ставащото. Съзерцаваше сбърканите военни реформи, компроментираната модернизация на армията, корупционните схеми в Министерството на отбраната.
  Защото изминалите десетина години бяха изключително тежки за Българската армия, тя постоянно бе в режим на непремислени и без ясен приоритет съкращения, непрекъснато бе източвана откъм хора, ресурси и перспективи, плащаше човешки и кръвен данък в зле подготвени, лошо обосновани мисии. А единствената постоянна величина през тези десетина години бе нейният „Върховен главнокомандващ”.
  Аз съм пряк свидетел, че президентът знаеше абсолютно всичко за безобразията в системата за отбрана и за изнемогването на почтените и порядъчни офицери и цивилни служители в нея (а такива има – въпреки всичко и напук на случващото се). Знаеше. Естествено, че знаеше! Но не се намеси, не се обади, не се възмути, не се пребори нито веднъж и за нито една национално значима кауза – от каквито армията ни имаше и има такава остра необходимост!
  Напротив, напротив – президентът общуваше най-приятелски, канеше на приеми и се срещаше зад кулисите с не малко от тези, които участваха в сключването на жестоко непосилни за армията ни покупки на скъпи и добре „окомисионени” доставки на въоръжение и техника.
  Не приемам много от действията на сегашното правителство и особено постоянните му вопли за тежкото наследство. Но по отношение на Българската армия премиерът и военният министър са прави, когато сочат с пръст президента.
  Защото с пасивното си поведение и безразличието към изключителните безобразия в отбраната (безобразия, отразявани в докладите на специалните и полицейските служби), президентът носи огромна вина за сегашното почти безнадеждно положение в този толкова важен сектор на системата за национална сигурност.

  Не е ли потресаващо ...Ох, не знам как да избегна обидната дума „лицемерие”...
  Добре, нека бъда по-умерен и по-мек:
  Не е ли най-малкото несправедливо, когато на бюрото на президента е е сложена обемна документация как една фирма мами държавата ни, че има правото да ремонтира нашите вертолети и с това създава опасност цели 50 млн. евро (100 млн. лева!) да отидат на вятъра - и той да не реагира по никакъв начин!?
   (Впрочем, тази документация бе донесена в президентството от политик, който е сега министър в правителството на Бойко Борисов...)
  А в същото време президентът организираше сълзливи, състрадателни и рекетиращи доброто у обикновения българин кампании от типа „Българска Коледа” - за да събере (повтарям – с левчетата на обикновените българи!) някакви си 2 млн. лева!!!
  Но млъкни сърце...

  Думата тук ми е за колосалните следпразнични тревоги на министъра на отбраната Аню Ангелов, за които можем да си съставим известно впечатление по предназначения за Народното събрание Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2009 г.
  Този Доклад и Гергьовденското слово на президента от официалната трибуна на площад „Княз Александър Първи” сякаш се отнасят за армиите на две различни държави.
  А то си е и така.
  Защото има две различни Българии!
  Едната е България на нормалните, впримчени в кризата, държащи страната върху плещите си редови българи – нашата България.
  Другата е в главите и желанията на олигарсите – в тяхната България и нравите са други, и законите са други, и реалността е друга.
  Както се казва – има две Българии и едната е излишна...

  Какво можем да прочетем в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2009 г.?

  ► Ето как се мени делът на бюджета на Министерството на отбраната (МО) от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната ни:
  -- 2000 г. – 2.96%.
  -- 2001 г. – 2.74%.
  -- 2002 г. – 2.92%.
  -- 2003 г. – 2.89%.
  -- 2004 г. – 2.52%.
  -- 2005 г. – 2.45%.
  -- 2006 г. – 2.26%.
  -- 2007 г. – 2.50%.
  -- 2008 г. – 2.33%.
  -- 2009 г. – 2.00%.
  За сведение, реалният процент за 2009 г. е 1.81%.

  Опитах се да разбера – а какъв е бил всъщност отбранителният ни бюджет през 2009 г.
  На едно място прочетох: „Бюджетът на МО за 2009 г. бе 1 342 011 081 лв.”
  А на друго бе записано: „По Закона за държавния бюджет за 2009 г. и ПМС № 27/2009 за неговото изпълнение, бюджета на МО е утвърден в размер на 1 465 962 000 лв. С направените ограничения в изпълнение на чл.17 от Закона за държавния бюджет и постановление на Министерски съвет № 196 от 11.08.2009 г., тези средства са сведени до 1 150 890 000 лв.”

  ► Бюджет за отбрана като % от Брутния вътрешен продукт:
  -- Гърция – 2.55%.
  -- България – 2.00%.
  -- Европейски съюз (средно) – 1.64%.
  -- Чехия – 1.44%.
  -- Румъния – 1.24%.
  -- Унгария – 1.22%.
  -- Австрия (тя не е в НАТО) – 0.91%.

  ► Годишни разходи за отбрана на глава от населението в Евро – съответно като Номинални разходи и Преизчислени през стандарта на покупателната способност.
  -- Гърция – 550 € и 583 €.
  -- Европейски съюз (средно) – 400 € и 400 €.
  -- Австрия (тя не е в НАТО) – 306 € и 249 €.
  -- Чехия – 204 € и 254 €.
  -- Унгария – 128 € и 199 €
  -- България – 105 € и 243 €.
  -- Румъния – 96 € и 233 €.

  Изводът, който се прави:
  ”Българското общество изразходва за отбрана значителен по размерите си икономически ресурс, измерен по реалната стойност на човешкото, финансовото и материалното му изражение. Това означава, че в сравнение със своите съюзници Република България поддържа една от най-мащабните и скъпи за данъкоплатеца системи за отбрана и въоръжени сили.”
  Аз само ще добавя, че Гърция спокойно може да се изключи от тези данни, защото е известно, че през последните 20-25 години тази държава не само в отбраната и сигурността, а в цялостната си политика и икономика живееше безотговорно, не според средствата си и харчеше в такива мащаби, които нито една разумна държава не може да си позволи – образно казано: „Производство - 1 Гърция, Потребление – 2 Гърции”. Няма как две десетилетия да печелиш по 1 драхма (евро, долар), а да харчиш по 2 драхми (евро, долари). Лошото е, че сега целокупна Европа ще се разплаща за тази финансова оргия в земите на Древна Елада.

  ► Относително количество на въоръжените сили като брой военнослужещи на 10 000 души от населението:
  -- Гърция – 119.
  -- България – 45.
  -- Европейски съюз (средно) – 36.
  -- Румъния – 35.
  -- Чехия – 23.
  -- Унгария – 21.
  -- Австрия (тя не е в НАТО) – 12.

  ► Сумарни разходи за отбрана на година на един военнослужещ
  -- Австрия (тя не е в НАТО) – 245 962 €.
  -- Европейски съюз (средно) – 111 062 €.
  -- Чехия – 87 102 €.
  -- Унгария – 61 238 €
  -- Гърция – 46 278 €.
  -- Румъния – 27 219 €.
  -- България – 23 524 €.

  ► Разходи на година за личен състав за един военнослужещ в евро:
  -- Австрия (тя не е в НАТО) – 150 037 €.
  -- Европейски съюз (средно) – 58 974 €.
  -- Чехия – 43 551 €.
  -- Унгария – 23 883 €
  -- Гърция – 19 900 €.
  -- Румъния – 18 781 €.
  -- България – 10 586 €.

  ► Разходи на година за текуща издръжка (operations and maintenance) за един военнослужещ:
  -- Гърция – 1 245 €.
  -- Европейски съюз (средно) – 607 €.
  -- Австрия (тя не е в НАТО) – 573 €.
  -- Чехия – 527 €.
  -- Унгария – 434 €
  -- Румъния – 262 €.
  -- България – 231 €.

  ► Разходи за 2009 г. за инвестиции (доставка на оборудване и отбранителни изследвания и технологии) на един военнослужещ:
  -- Австрия (тя не е в НАТО) – 34 435 €.
  -- Европейски съюз (средно) – 23 267 €.
  -- Гърция – 16 197 €.
  -- Унгария – 9 186 €
  -- Чехия – 7 839 €.
  -- България – 4 940 €.
  -- Румъния – 4 627 €.

  Изводът, който се прави:
  ”Българският войник е поставен в незавидното положение на дъното на класацията (където „дели“ последното място с Румъния)... С други думи, данните по този показател показват устойчива тенденция на технологично изоставане на българските въоръжени сили, което е съпроводено от значителни пречки пред оперативната им съвместимост с тези на държавите от НАТО и Европейския съюз.”

  И още един обобщен извод:
  ”Анализът на показателите за рационалност и ефективност на разпределението и изразходването на този ресурс води до извода, че страната ни поддържа своята отбрана със значително по-ниска ефективност в сравнение с повечето от своите съюзници в НАТО и в Европейския съюз. Това означава, че българските войскови формирования не са равностоен самостоятелен участник в съюзните операции и мисии, което е основният начин те да гарантират националната сигурност и суверенитет в съвременната среда на сигурност и в съответствие със стратегическата насока на политиката за сигурност и отбрана.”

  ► Страната ни е сключила непосилни за възможностите си договори за закупуване на въоръжения и техника за Българската армия. И макар че става дума за фантастично огромни средства, за тяхната необходимост и целесъобразност нито веднъж не бе проведено заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента.
  -- Доставка на вертолети и резервни части за „Кугар” и „Пантер” от „Юрокоптер” Франция - обща стойност 749.237 млн. лв., остават за плащане след 2009 г. - 246.803 млн. лв.
  -- Доставка на транспортни самолети „Спартан” от „Аления Аеронаутика” Италия – обща стойност 179.534 млн. лв., остават за плащане след 2009 г. – 56.171 млн. лв.
  -- Автомобилна техника от „Даймлер Крайслер” Германия – обща стойност 35.030 млн. лв., остават за плащане след 2009 г. – 0.00 лв.
  -- Придобиване на кораби „Second hand” от Кралство Белгия – обща стойност - 105.615 млн. лв., остават за плащане след 2009 г. 66.498 млн. лв.
  -- Проектиране и изграждане на Интегрираната система за командване и управление (ИСКУ) на ВМС от „Промакс 99” ЕООД – обща стойност 68.721 млн. лв., остават за плащане след 2009 г. 51.556 лв.
  -- Лот 3 Доизграждане на ТЕТРА мрежата на БА от СД „ТМС-Тотев-Митев-Станков” – обща стойност 24.859 млн. лв., остават за плащане след 2009 г. 0.00 лв.

  Оценка: ”Всичко това затвърждава изводите за ниска ефективност и рационалност на дефинирането, подбора и приоритизирането на проектите, оказали се в значително разминаване както с реалните възможности на икономическия и ресурсен потенциал на държавата, така и по отношение на истински приоритетни нужди на въоръжените сили.”

  ► Трябва да се отбележи, че България е принудена да заделя средства за модернизация и превъоръжаване на НАТО!
  При всичките ни изнемогвания за свързване на двата края на отбранителния бюджет, ние трябва да финасираме скъпо струващи Натовски проекти, макар че те нямат никакъв или почти нкакъв принос за укрепването на нашата система за национална сигурност.
  Българските политици биха могли да отстояват по-настойчиво националните ни интереси дори в рамките на колективния контекст, като обясняват, че същите тези средства, които за страната ни са значителни, а за НАТО – нищожни, на фона на отбранителните бюджети на големите държави в Алианса (т.е. те са българска капка в натовското море), могат със значително по-осезаема полза да се инвестират в нашата национална отбрана и сигурност и така ще произвеждат сигурност и отбранителни способности и за НАТО.

  ▪ И така, НАТО изгражда, например, нови способности за Стратегически транспорт.
  В Доклада четем:
  ”Проектът е разчетен за 26 години и е на обща стойност около 3 725 000 000 €, от които 884 422 000 € за придобиване и 2 840 578 000 € за поддържане и администриране на способността и включва създаване и поддържане на многонационална ескадрила за стратегически въздушен транспорт, дислоцирана в Унгария, съставена от три съвместно закупени стратегически транспортни самолета С-17. Самолетите бяха доставени през втората половина на 2009 г., с което бе постигната първоначална оперативна способност.
  Република България участва с личен състав от двама офицери и един сержант в щата на авиационната база от началото на активирането й. Участието ни с финансови вноски е в размер на 2,0015 % от аквизиционния (за придобиването) и 2,0537 % от оперативния бюджет на програмата, срещу което държавата ни разполага с 65 летателни часа годишно, за които не се изисква допълнително заплащане. Неизползваните часове могат да се акумулират в продължение на три последователни години или да се ползват от други държави-членки срещу заплащане.
  Вноските по аквизиционния бюджет са дължими през първите три години от реализирането на проекта – от 2008 до 2010 г. От дължимата вноска за 2009 г. страната е изплатила 4 058 600 € в аквизиционния и 224 600 € в оперативния бюджет, като са останали дължими плащания в размер на 1 300 000 $ или около 955 000 €.”

  ▪ Друг проект е Програмата на НАТО за Съюзно земно наблюдение.
  Както е отбелязано в Доклада:
  ”Подготовката на проекта за реализация е от 2004 г, като през юни 2009 г. Република България, заедно с още 14 държави, подписа програмния меморандум за разбирателство. Стойността на проекта е 1 354 330 000 €, като по-голямата част е за закупуване на готови изделия, а ще се разработва само наземния сегмент.
  Българският дял във финансирането на доставката по програмата е 0,5805%, което в абсолютно изражение е 7 862 000 € до 2015 г. Участието в оперативните разходи през целия жизнен цикъл на системата се очаква да не превиши 350 000 € годишно.”

  ▪ Нататък, преминаваме към Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността.
  В Доклада се отбелязва:
  През 2009 г. за първи път Република България успя да постигне положително салдо, като от страна-донор се превърна в нетен бенефициент, като стойността на получените и усвоени средства надвишиха годишната вноска на държавата ни в програмата. Това същевременно подобри темпа на изграждане на нови способности. Активната ни дейност доведе до специално решение в полза на инфраструктурен проект на летище Граф Игнатиево, като само той върна в страната инвестиции на стойност, превишаваща цялата ни годишна вноска в програмата.
  Като цяло до момента за Република България са програмирани проекти на обща стойност над 94 000 000 € в седем отделни пакета със способности и към настоящия етап е приета проектосметна документация за проекти на обща стойност около 9 000 000 €. Напълно приключени или в крайна фаза на реализация са проекти на стойност 4 800 000 €.”

  В заключение на този „интеграционен пункт”, ще приведем дължимите от България за 2009 г. вноски по програмите на НАТО:
  -- Програма за придобиване на способности за въздушни превози С-17 - 10 106 470 лв.
  -- Програма на НАТО за инвестиции в сигурността - NSIP - 5 836 900 лв.
  -- Членски внос - 8 365 730 лв.

  ► От Доклада става безпощадно ясно, че българските политици окончателно са клекнали по отношение принудата, налагана им от големите западни компании от ВПК – да променят на 180 градуса националната ни позиция от миналите години по отношение на Офсета („компенсаторните споразумения, съпътстващи някои от договорите за доставки за отбраната от небългарски доставчици”).
  Всъщност, такива споразумения имаше, както признава самият Доклад „при три от тринадесетте приоритетни модернизационни проекта, като сумарните ползи от офсетните споразумения са на приблизителна обща стойност 597 000 000 €, разделени средно на 68 % директен и 32 % индиректен офсет и разпределени в течение на съответните срокове на реализиране на проектите.”
  Сега вече се защитава тезата (която заедно с мръсната вода изхвърля и бебето от коритото), че виждате ли:
  ”Преобладаващо негативните ефекти от офсета се потвърдиха и от направеното от Европейската агенция по отбраната изследване на прилаганите политики и практики и въздействието му върху европейските отбранителни индустрии и пазар. Основните изводи сочат, че офсетът само привидно предлага допълнителни ползи. Всъщност доставчикът, бидейки наясно с прилаганата от съответната държава офсетна политика, предварително калкулира офсетните си разходи в цената на основното изделие. По този начин офсетът нанася директни вреди, първо, на въоръжените сили, които за същата стойност получават по-малко количество или качество от доставяната способност, второ, на индустрията, която в крайна сметка страда от прикрития в офсета държавен протекционизъм и нарушаване на принципите на конкуренцията и, трето, което е и най-важното – на данъкоплатците, които срещу заделения бюджет за отбрана получават коренно различни от „отбрана и сигурност“ продукти, стоки или услуги, при това постигнати при заобикаляне на стандартните пазарни механизми и условия, т.е. имащи съмнителна икономическа ефективност. И ако за директния офсет може с известни условия да се приеме, че добавя стойност към доставената способност, то индиректният еднозначно е метод за отклоняване на средства от бюджета за отбрана към други сфери, заобикаляйки на практика закона за държавния бюджет. С аналогични аргументи Европейската комисия определя офсета като недопустим съгласно европейското законодателство. Характерен индикатор е и че никоя държава, в това число и Република България, не прилага офсетни изисквания към доставчици от националната си икономика, както и при доставчици с монополни позиции. Единственият логичен аргумент в защита на офсета са моментни вътрешнополитически цели.”

  Всъщност, нека го кажем направо – това е не само национална „врътка” пред потентността на големите западни компании от ВПК, целяща заемане на удобна за логаритмуване поза спрямо тях. Това е капитулация на ЕС пред тези компании и на малките държави (главно такива, чиито отбрани и армии трябва да бъдат модернизирани) пред големите държави (чиито компании ще модернизират отбраните и армиите на малките държави).

  Или както любезно е отбелязано в Доклада:
  ”На базата на гореизложените аргументи и в интерес на една по-конкурентноспособна европейска отбранително-технологична и индустриална база, през октомври 2008 г. Република България заедно с още 24 държави-членки на Европейския съюз и Норвегия се споразумяха и през май 2009 г. подписаха Кодекса на поведение по офсета , който влезе в сила от 1 юли 2009 г. Като цяло кодексът предвижда намаляване на офсетите при отбранителните доставки посредством ограничаване на максималния размер на искания и предлагания офсет на не повече от 100 % от стойността на договора за доставка, както и докладване за прилаганите офсетни практики пред останалите държави-страни по Кодекса.”

  ►Любопитен факт:
  За технологични, изследователски и развойни проекти в системата за национална отбрана през 2009 г. са били отпуснати цели ... 46 000 лева - 0,0034% от бюджета за отбрана!
  Ясно е, че „сивото вещество” и перспективното мислене у нас са персона нон грата – въобще и в националната сигурност в частност.
  Изнемогва и военно-образователната система.
  Военна академия заслужава орден за храброст, защото продължава да живее и дава качествено образование в различните области на националната сигурност - въпреки и напук на отношението на политическия, а за жалост и на част от военния елит към нея.
  Наистина – какви думи да намери човек, за да обясни, че инвестициите в науката и образованието в системата за национална сигурност не са гадни и прахосващи разходи, а са инвестиции в по-доброто бъдеще на страната ни?!
  Как да обясним тази азбучна истина на т.нар. наш елит?
  Как да я обясним и на президента? Не знам.
  Ако президентът бе изразходвал същите усилия в полза на военната наука и образование, каквито разпиля, за да закачи още една адмиралска звездичка на своя не помирисал с години морето секретар по националната отбрана, сигурно и Военна академия, и военната наука щяха да бъдат на качествено различно „дередже”...

  Но защо пък толкова съм се завайкал (и вече 15 години се вайкам) за националната ни сигурност?
  В края на краищата, всеки народ получава толкова национална сигурност, колкото заслужава...
  Особено при демокрацията! Нали при нея той, Н.В. Народът си избира политиците, които дружно и без разлика на произход, убеждения и възпитание, нехаят за националната сигурност.
  Така е, но защото не мога съвсем да махна с ръка, като гледам какво става в системата за национална сигурност, ще си позволя надеждата (или илюзията) – за сетен път да стискам палци на министрите на отбраната и на вътрешните работи.
  Въпреки че досега не е имало особена полза от това за страната ни.

  Николай Слатински
  07.05.2010 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____    _      _   _   _    ___  
|___ \ | | __ (_) | | | | / _ \
__) | | |/ / | | | |_| | | | | |
/ __/ | < | | | _ | | |_| |
|_____| |_|\_\ |_| |_| |_| \__\_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.