За йерархичния характер на властта и мрежовия характер на несъгласията с нея (или субективен етюд върху обективната реалност)

11.03.2008 г.

  Всяка кризисна ситуация носи в себе си нови алтернативи за развитие на обществото или най-малкото - нови възможности за анализ на неговото - на нашето общество (!) - състояние.
  Науката борави с понятие като “точка на бифуркация” - в тази точка (като правило в най-уязвимия и турболентен етап от кризата), са възможни различни сценарии за по-нататъшно поведение на системата – както негативни, така и позитивни.
  Пожарът във влака край Червен бряг, траурът по този повод и т.нар. скандал “Симитли” са тясно сплетени събития, които носят всички елементи на криза, пряко засягаща основите на българската демокрация и уважението на хората към властта.
  Тук не искам да дискутирам какво е правил президентът в Симитли. По принцип аз във всички свои материали и съвети към него съм отстоявал неизменната позиция, че държавният глава трябва да говори истината, само и единствено истината.
  Защото при демокрацията истината рано или късно излиза наяве. С това демокрацията се различава от другите режими.
  Да се пише за президента в Симитли не е сложно, защото е ясно, че точно тогава мястото на президента не е в Симитли.
  За мен като човек, който извън служебните си ангажименти се ползва от демократичното си право на свобода на идеите и разсъжденията, далеч по-важно е да се опитам да анализирам реалното състояние на обществото и нашата демокрация.
  От тази гледна точка, използвайки методите на т.нар. Social Network Analysis (Анализ на социалните мрежи - ако можем да го преведем буквално), бих могъл да кажа, че ставащото е чудесен, очевиден пример, прекрасен повод за case study - как като в изследвания на Мануел Кастелс или Джон Аркуила – се сблъскаха сега два подхода: йерархичният и мрежовият.
  ● Спечелилите от Прехода, стабилизаторите на статуквото, елитът, властта, чрез принадлежащите или приближените им медии чисто йерархично налагат своята версия за Симитли.
  Независимо какво е ставало в Симитли и независимо какво президентът сам би искал да пишат за Симитли, на нас ни се дава строго определена, дозирана и премислена версия - без реални шансове дори за прокрадване на друга гледна точка.
  И повтарям – това са прави по класически йерархично, като се възкресяват подходи, по-присъщи на тоталитарното време. Прави се с всички ресурси – властови, финансови, символни.
  Логично: безконтролната власт, разчитаща на принудата - преди главно политическа, сега главно икономическа, винаги е смятала, че властта е право - да стоиш над обществото и ти да му казваш какво да знае, какво да мисли и какво да прави.
  Това е той, манталитетът на йерархията - в нейната кутия от инструменти има само чук и затова всички проблеми за нея са гвоздеи. А властта, която подлежи на контрол – тя е част от обществото и затова съзнава, че властта е отговорност.
  ● Срещу йерархичните похвати на елита, нашето общество - чрез отделни групи и личности - противопоставя мрежовата си съпротива. Когато политическото в живота е убито, когато народът ни е фрагментиран на прослойки и е атомозиран като индивиди, трудно може да изкристализира единна, обща воля за отстояването на изконни демократични права и свободи. Но в епохата на информационното общество свободните хора имат други ресурси за влияние и въздействие – мрежовите.
  Най-тиражните вестници и най-гледаните телевизии могат и да скриват или да деформират истината. Но има многобройни по-малки вестничета и кабеларки, има Интернет-сайтове – там ври и кипи. Мрежата е жива и все повече ще бъде жива. Тя е днес озонът на демокрацията, в нея свободата на мисълта и на правото на информация имат надежден, сигурен пристан.
  Йерархичната власт е hard (твърда), exclusive (изключваща) сила и разчита на забраната и принудата, на въздействието.
  Мрежовата власт е мека, soft (мека), inclusive (включваща) сила и разчита на свободата и независимостта, на влиянието.
  Силовото йерархично мислене 20 век губи срещу гъвкавото мрежово мислене 21 век. Чукът трудно ще победи Мрежата.
  Практически е невъзможно мрежова структура да се победи „отгоре”. Тя няма точно локализирано сърце или глава, които да бъдат атакувани. Мрежата може да бъде победена само от мрежа и само „отвътре” - от друга мрежова структура, която да я „обгърне” и задуши, да разкъса и разруши нейната тъкан.
  Така че дори всички централизирани, толкова йерархично действащи структури на днешния ни елит, на спечелилите от статуквото, да бъдат мобилизирани в даването на тази част от истината, която те преценят за достъпна за обществото, това ще са напразни усилия. На всяко йерархично действие ще следва мрежово противодействие. Ето защо йерархията би могла да изкриви информационното пространство временно и то за все по-кратко време. От научна гледна точка изходът е един - йерархията да става все по-мрежова, да се адаптира към законите на мрежовото общество и да знае, че не може да спечели битката с мрежата, а може само да се обедини с нея за постигането на истински модерни каузи, цели и задачи.

11.03.2008 г. Николай Слатински

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____    _____          ___    ___ 
| _ \ |___ / ___ / _ \ |_ _|
| |_) | |_ \ / __| | | | | | |
| _ < ___) | \__ \ | |_| | | |
|_| \_\ |____/ |___/ \__\_\ |___|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.